Карл Брюлов е най-значимият творец на прехода от Неокласицизма към

Изкуство е това, което се прави с лекота ~ Карл БРЮЛОВ

Карл Брюлов е най-значимият създател на прехода от Неокласицизма към Романтизма в Русия.

(Karl Brjullov, self portrait, 1848. Tretiakov Gallery, Moscow)

Руският художник, живописец, монументалист и акварелист Карл Брюлов (1799-1852) е бил член на Миланската и Пармската академии, Академията „ Св. Лука “ в Рим, професор на Петербургската и Флорентинска художествени академии.

Той произлиза от фамозна фамилия на създатели. Родоначалник на фамилията, от което произлиза е френският скулптор-орнаменталист Георг Брюло, който идва в Санкт Петербург през 1773 година. Неговият наследник Йохан Брюло също става ваятел. Най-възрастният наследник на Йохан – Пол Брюло, към този момент е съветски ваятел и художник, дърворезбар, график, живописец-миниатюрист, учен по орнаментална статуя.

Следващото потомство приема славянско окончание на семейството си и подарява на света доста персони, отдадени на изкуството. Най-възрастният наследник на Пол е Фьодор Брюлов, който става художник, професор по църковна живопис. Следващият наследник – Александър Брюлов е художник и професор по архитектура. Най-малкият от тримата реализира най-широка известност. Това е Карл Брюлов, един от огромните съветски художници, член на художествените академии в Петербург, Париж, Рим и Флоренция. Самият Карл не оставя потомство, само че традицията продължава и при идващото потомство. Синът на Фьодор – Николай Брюлов става проектант, а синът на Александър е художникът и проектант Павел Брюлов.

Карл Брюлов още от напълно млада възраст е притеглен от красивата Италия. Въпреки образованието си в Императорската художествена академия в никакъв случай не приема изцяло класическия жанр, упражняван там и разпространяван от брат му Александър. След като се отличава като незабравим и изобретателен студент с огромно бъдеще и приключва образованието си, той напуща Русия и отпътува за Рим, където работи до 1835 и рисува портрети и битова живопис. Но най-голяма популярност му носи историческата му живопис.

Най-проучатата творба на Брюлов, „ Последният ден на Помпей “, е внушителна комбинация, сравнявана от Пушкин и Гогол с най-хубавите платна на Рубенс и Ван Дайк. Картината става същинска сензация в Италия и изкачва Брюлов на върха на европейските художници. След завършването на творбата, той се завръща със популярност в съветската столица, където основава доста другарства измежду аристокрацията и интелектуалния хайлайф и се снабдява с висока служба в Императорската художествена академия. Докато преподава в Академията художникът развива портретен жанр, комбиниращ неокласическата елементарност и сантименталните трендове, което задоволява склонността му към натурализъм като е добавено и забавно равнище на психическо навлизане.

Докато работи по плафона на катедралата „ Св. Исак “ здравето му ненадейно се утежнява. По съвет на докторите напуща Русия и отпътува за Мадейра през 1849, където прекарва последните три години от живота си. Напуска земния живот едвам на 52 години.

The Last Day of Pompeii, 1833, Russian Museum