Карина Попова: Трябва да има доза тайна как е създадена една творба
Карина Попова е художник, който работи в областта на фотографията, керамиката, стъклото и други техники. Тя е част от Националните есенни изложения 2022, които по традиция ще се проведат през септември ще се проведат в нормалните пространства в Стария град – Балабанова къща, Хиндилиян и къща Мексиканска графика. В поредност изявленията в „ Под тепето “ ще представим част от създателите.
Карина Попова е роцена през 1992 година в София, където живее и работи. Завършва поредно бакалавър и магистратура „ Дизайн на порцелан и стъкло “ в Националната художествена академия, след което има и следдипломна подготовка във Фаенца, Италия. В момента е докторант по снимка в НХА. Има участия в разнообразни независими и общи изложения в София, Созопол, Фаенца (Италия), а също и на Биеналето на акварела в Градската изложба – Пловдив през 2019 година.
Какво представяте на изложбата?
Работите, които представям са обединени от една тематика – Споделено пространство и са осъществени в разнообразни медии. Концептуално и логичен са мощно свързани. Ще покажа рисунки, снимка и керамика, като те безусловно преливат едни в други – както образно, по този начин и като концепция. Имах опцията да направя доста работи през последната година и е отлично, че в този момент ще мога онлайн, а не в нереалните пространства на мета вселената, да разкрия какво в действителност се е случвало по тематиките свързани с пространството, с същинското такова, с въображаемото, с това, което е построило новото и с предишните места и случки, които са ни белязали и построили.
Търсейки и намирайки местата, вървейки по следите на обитаемите и необитаеми места стигнах до нови точки в процесите на основаване. Интересно ми е и проучването на границите сред човек – място и обединяването на тези тематики в изкуството… в другите техники на осъществяване. В доста от работите има и текст, всичко което е изписано е персонално претърпяно и съчинено от мен, от време на време под формата на някаква калиграма, различен път експресивно прибавен текст към рисунката, всичко е въпрос на интерпретация и естествено комбинация. Както в музиката има темп, по същия метод са построени и множеството от концепциите ми, въпреки и много нереални на моменти, те имат своята музикална логичност.
Как се стигна до Вашето присъединяване на Националните есенни изложения?
Миналата година посетих изложбите и бях доста щастлива да се срещна с Галина Лардева, която е уредник и куратор на изложбата. Тя ме предложения да вземам участие тази година и съм доста щаслива.
Свързвате ли по съответен метод работите с тематиката на Есенните изложения, каква асоциация провокира у Вас заглавието „ Споделено пространство “?
Работите, които ще бъдат изложени са напълно свързани със заглавието. Всеки аспект и детайл в рисунките и фотографиите е пространство, а неговото изпълване е обагрено и изписано с прекарвания и места, някои населявани и действителни, само че други сътворени от мен. Отвътре- на открито, само че въпреки всичко основани в конюнктура, която те предизвика да рисуваш, търсиш, мислиш и най-после да споделиш. Какво е споделено, евентуално ще бъде забелязано на изложбата.
Много фотографи употребяват разнообразни техники за спомагателна обработка на фотосите – като в последните години, като че ли, от ден на ден връщайки се към обичайни техники на пост-обработка. Как гледате Вие на тези трендове и употребявате ли ги по някакъв метод?
Аз не последвам трендове, тъй като почерка и персоналния глас се образуват от самите нас с времето и въображението – без значение от медията, която предпочитам. Затова диря непрекъснато, като ловджия или като човек пишещ сюжети. Истинското прекарване е доста значимо, то влиза в изкуството и продължава да живее, в случай че има шанс.
Не съм обожател на прекомерните обработки, без значение дали преди или след, тъй като на този стадий нямам нужда от това. Успявам да се изразя без спомагателни намеси, а по какъв начин е осъществена една работа не постоянно е забавно и належащо да бъде разказвано, би трябвало да има и доза загадка в шерването.
Къде е салдото сред рисунката и фотографията във Вашето творчество?
Всъщност те се допълват доста леко и естествено, мисля си, че даже не може да бъде уловена нишката им на обединение, с изключение на когато не е преднамерено. Някъде съзнателно диря един вид „ раздробяване “ на фотографската лента, на спомените, на местата и я прибавям с колажиране и текст.
Друг път умишленото наличие в дадени пространства ме намира и съумявам да хвана тъкмо това, което диря.
Какво мислите за Есенните изложения като формат – какво е Вашето мнение за събитието през годините и в този момент?
Мисля, че това е едно от най-хубавите събития за България, със своята богата история и най-много с доста знакови създатели взели участие във времето. Атмосферата, която се основава по време на Есенните изложения е неповторима, изпълнени пространства с хубост, магия и многочислени артистични светове показани, посредством образните изкуства. Благодарна съм, че тази година ще имам опция да бъда част от събитието.
Карина Попова е роцена през 1992 година в София, където живее и работи. Завършва поредно бакалавър и магистратура „ Дизайн на порцелан и стъкло “ в Националната художествена академия, след което има и следдипломна подготовка във Фаенца, Италия. В момента е докторант по снимка в НХА. Има участия в разнообразни независими и общи изложения в София, Созопол, Фаенца (Италия), а също и на Биеналето на акварела в Градската изложба – Пловдив през 2019 година.
Какво представяте на изложбата?
Работите, които представям са обединени от една тематика – Споделено пространство и са осъществени в разнообразни медии. Концептуално и логичен са мощно свързани. Ще покажа рисунки, снимка и керамика, като те безусловно преливат едни в други – както образно, по този начин и като концепция. Имах опцията да направя доста работи през последната година и е отлично, че в този момент ще мога онлайн, а не в нереалните пространства на мета вселената, да разкрия какво в действителност се е случвало по тематиките свързани с пространството, с същинското такова, с въображаемото, с това, което е построило новото и с предишните места и случки, които са ни белязали и построили.
Търсейки и намирайки местата, вървейки по следите на обитаемите и необитаеми места стигнах до нови точки в процесите на основаване. Интересно ми е и проучването на границите сред човек – място и обединяването на тези тематики в изкуството… в другите техники на осъществяване. В доста от работите има и текст, всичко което е изписано е персонално претърпяно и съчинено от мен, от време на време под формата на някаква калиграма, различен път експресивно прибавен текст към рисунката, всичко е въпрос на интерпретация и естествено комбинация. Както в музиката има темп, по същия метод са построени и множеството от концепциите ми, въпреки и много нереални на моменти, те имат своята музикална логичност.
Как се стигна до Вашето присъединяване на Националните есенни изложения?
Миналата година посетих изложбите и бях доста щастлива да се срещна с Галина Лардева, която е уредник и куратор на изложбата. Тя ме предложения да вземам участие тази година и съм доста щаслива.
Свързвате ли по съответен метод работите с тематиката на Есенните изложения, каква асоциация провокира у Вас заглавието „ Споделено пространство “?
Работите, които ще бъдат изложени са напълно свързани със заглавието. Всеки аспект и детайл в рисунките и фотографиите е пространство, а неговото изпълване е обагрено и изписано с прекарвания и места, някои населявани и действителни, само че други сътворени от мен. Отвътре- на открито, само че въпреки всичко основани в конюнктура, която те предизвика да рисуваш, търсиш, мислиш и най-после да споделиш. Какво е споделено, евентуално ще бъде забелязано на изложбата.
Много фотографи употребяват разнообразни техники за спомагателна обработка на фотосите – като в последните години, като че ли, от ден на ден връщайки се към обичайни техники на пост-обработка. Как гледате Вие на тези трендове и употребявате ли ги по някакъв метод?
Аз не последвам трендове, тъй като почерка и персоналния глас се образуват от самите нас с времето и въображението – без значение от медията, която предпочитам. Затова диря непрекъснато, като ловджия или като човек пишещ сюжети. Истинското прекарване е доста значимо, то влиза в изкуството и продължава да живее, в случай че има шанс.
Не съм обожател на прекомерните обработки, без значение дали преди или след, тъй като на този стадий нямам нужда от това. Успявам да се изразя без спомагателни намеси, а по какъв начин е осъществена една работа не постоянно е забавно и належащо да бъде разказвано, би трябвало да има и доза загадка в шерването.
Къде е салдото сред рисунката и фотографията във Вашето творчество?
Всъщност те се допълват доста леко и естествено, мисля си, че даже не може да бъде уловена нишката им на обединение, с изключение на когато не е преднамерено. Някъде съзнателно диря един вид „ раздробяване “ на фотографската лента, на спомените, на местата и я прибавям с колажиране и текст.
Друг път умишленото наличие в дадени пространства ме намира и съумявам да хвана тъкмо това, което диря.
Какво мислите за Есенните изложения като формат – какво е Вашето мнение за събитието през годините и в този момент?
Мисля, че това е едно от най-хубавите събития за България, със своята богата история и най-много с доста знакови създатели взели участие във времето. Атмосферата, която се основава по време на Есенните изложения е неповторима, изпълнени пространства с хубост, магия и многочислени артистични светове показани, посредством образните изкуства. Благодарна съм, че тази година ще имам опция да бъда част от събитието.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ