Катрин Тасева пред Карин Околие: Има разлика между спортист и състезател. Аз определено съм състезател
Карин Околие е лекоатлетка, състезаваща се в дисциплините 100м и 200м. Национална рекордьорка е на 200м в зала за девойки младша възраст. Миналата година завоюва бронзов орден на Балканиадата в Стара Загора, в дисциплината 200м с персонален връх. В свободното си време Карин поддържа блога си, в който интервюира известни спортисти. Публикуваме изявлението й с гимнастичката Катрин Тасева.
Срещам се с Катрин Тасева дни след впечатляващото ѝ показване на Световната Купа по художествена гимнастика в София. Катрин завоюва три сребърни и един бронзов орден в многобоя. Много е вдъхновяващо да приказваш със състезател, който е към момента под въздействие на толкоз мощни страсти. Действа зареждащо и мотивиращо даже за мен самата, изключително на прага на новия ми лекоатлетически сезон.
" Световната купа в София беше едно доста прочувствено съревнование, най-много, тъй като се организира пред родна аудитория ", споделя ми Катрин.
Залата беше цялостна и за мен беше наслаждение да играя. Разбира се, всяко едно съревнование е от огромно значение, само че това вкъщи, персонално за нас българките, бе най-важно. Спечелих четири медала. Най-голямо удоволетворение обаче ми донесе бронзът от многобоя. Участвам на надпревари с 4 разнообразни съчетания, които са като 4 разнообразни дисциплини в твоя спорт (бел.а. леката ателетика), само че несъмнено многобоят ми е най-мил ".
Питам Катрин по какъв начин да ѝ споделям на галено, а тя дава отговор: " Кари. Всички ми споделят Кари ". Оказва се, че ще интервюирам и адашка!
Започваш да тренираш гимнастика още ненавършила 4г. Сама ли избра спорта и по какъв начин тъкмо се насочи към гимнастиката?
Родителите ми не са професионални спортисти. Треньорките по художествена гимнастика бяха пристигнали в детската градина. Не са ни избирали “ставаш-не ставаш ”, а просто ни предложиха да посетим залата и да опитаме. Родителите ми ме заведоха и по този начин стартира всичко. Бях на 4г., много невръстна възраст и първоначално беше мъчно. Усетих, че това е моят спорт може би на 12. Когато ме взеха в националния тим и се реалокирах тук в София. Тогава си дадох сметка, че имам бъдеще в художествената гимнастика и мога да се развъртвам на по-високо равнище.
За художествената гимнастика е от голяма значимост да започнеш в ранна възраст, за това пък не се следи огромно спортно дългоденствие. Какви са плюсовете и минусите на по този начин структурирания спорт?
При всеки е самостоятелно, най-дълголетните гимнастички са към 30-годишни, само че това са извънредно редки случаи. Най-често кариерата завършва на 23 години най-много. Плюсовете несъмнено, са дисциплината, на която се учиш от доста ранна възраст. На 12 дойдох изцяло сама в София и това оказа помощ за построяването на характера ми. От друга страна си лишен от обикновено детство - не играеш на открито, а тренираш в залата. Времето ти е извънредно лимитирано. Друг минус са тежките натоварвания. Художествената гимнастика е спорт, който върви с доста контузии. Да си имал сполучлива кариера и да си взел всичко от спорта на 23г, обаче, значи, че те чака нов живот, в който имаш времето да се развиваш и в друга сфера.
Носят се митове за тежките и дълги тренировки на художествените гимнастички, които безусловно не излизат от залата. Можеш ли да разсееш тези показа като ми споделиш къде се крие удоволствието в тях?
Наистина се това са легенди и митове. Нещата са доста разнообразни спрямо предишното. Аз персонално в никакъв случай не съм била спирана или ограничавана, просто се пробвам да се отнасям отговорно и професионално към тренировките. Този напън, с който се свързва художествената гимнастика не съществува. Всеки самичък би трябвало да желае триумфа, никой не може да те принуди. Несъмнено е мъчно и тежко, само че няма различен път нагоре считам и в другите спортове. Тренировъчната ми седмица включва два полудена, в които упражнявам до обяд, а всички останали дни упражнявам двуразово. Събират се по 8 часа дневно, което е изцяло обикновено.
Кое персонално за теб е най-тежкото нещо в твоя спорт? Как се справяш с него?
За мен е битката с килограмите. Понякога ми се хапват по-калорични неща, само че се боря мощно с това. Знам, че няма да съм постоянно гимнастичка. Цялата приказка ще продължи още година и половина, след което ще имам свободата да си похапвам каквото и когато желая. Сега е моментът, в който би трябвало да съм във форма. За тези години не съм построила една и съща система на хранене. Постоянно я трансформирам и включвам нещо друго, само че едно е неизбежно - апетит и воля. Имам привички като това да не пропущам закуска, само че когато се налага- пропущам вечеря. Храня се доста деликатно и съгласно.
Като професионален състезател вероятно се грижиш добре за тялото и душeвността си. Кои са твоите 5 значими стъпки към съвършеното възобновяване (ментално и физическо)?
Всеки един детайл от възобновяване е значим, не мога да ги градуирам. След всяка подготовка съм на масаж. Използвам и тангентори, крио терапия и прочие. Също по този начин не не помня витамините си. Психологическото ми възобновяване са околните хора и малко шоколад!
Тъй като загатнах душeвност, в доста изявленията се загатва какъв брой мощна душeвност показваш на всяко съревнование. Как я тренираш?
Самата аз виждам, че на съревнование се представям по-добре от колкото на подготовка. На подготовка съумявам неумишлено да се запазя, само че и мисля, че някои спортисти са родени състезатели. Има разлика сред състезател и играч. Аз несъмнено съм играч. Преди съревнование постоянно си мисля за това да съм спокойна и да изиграя съчетанието, както съм го упражнявала. Нямам фикс хрумвания. Разбира се, че желая да се показва добре, само че не ми е непременно. Според мен прекомерната упоритост убива всичко. Напоследък виждам тази прекомерна упоритост и в доста родители. Те не помнят да попитам дали детето го желае толкоз мощно, колкото тях, а това е неточност.
Кои са обичаните ти занимания и занимания отвън залата?
Не съм имала време за доста занимания и занимания отвън гимнастиката. Преди, когато нямах надпревари всяка седмица, ми харесваше да сготвям, да пека. Мога да върша баница от точенето на корите до последните линии. Много обичам да съм измежду природата, в планината. Един от обичаните ми лагери е този на Белмекен.
Сгодена си, което е прелестно. Как съчетаваш персоналния и професионалния живот?
Човекът до мен е състезател и ме схваща добре. Имаме малко време дружно, само че го оползотворяваме оптимално. Чувствам се щастлива и спокойна. Както споделих, гимнастиката няма да продължи цялостен живот, тъй че ще имаме време за нас.
Кое е надпреварата, което оценяваш като най-значимо за спортната си кариера до момента?
Може би Световното състезание през 2018, което се организира в България. Беше първото от много години насам и ние се справихме доста добре като тим. Завоювахме сребро. Моментът беше в действителност специфичен.
Катрин Тасева отпътува на Световна Купа в Баку след няколко дни. Баку семейства доста от огромните надпревари по художествена гимнастика, просто тъй като разполага с съвършени условия. Тя обича да се състезава там, по тази причина и имам вяра, че ще се оправи по най-хубавия метод.
Успех, Кари!
Срещам се с Катрин Тасева дни след впечатляващото ѝ показване на Световната Купа по художествена гимнастика в София. Катрин завоюва три сребърни и един бронзов орден в многобоя. Много е вдъхновяващо да приказваш със състезател, който е към момента под въздействие на толкоз мощни страсти. Действа зареждащо и мотивиращо даже за мен самата, изключително на прага на новия ми лекоатлетически сезон.
" Световната купа в София беше едно доста прочувствено съревнование, най-много, тъй като се организира пред родна аудитория ", споделя ми Катрин.
Залата беше цялостна и за мен беше наслаждение да играя. Разбира се, всяко едно съревнование е от огромно значение, само че това вкъщи, персонално за нас българките, бе най-важно. Спечелих четири медала. Най-голямо удоволетворение обаче ми донесе бронзът от многобоя. Участвам на надпревари с 4 разнообразни съчетания, които са като 4 разнообразни дисциплини в твоя спорт (бел.а. леката ателетика), само че несъмнено многобоят ми е най-мил ".
Питам Катрин по какъв начин да ѝ споделям на галено, а тя дава отговор: " Кари. Всички ми споделят Кари ". Оказва се, че ще интервюирам и адашка!
Започваш да тренираш гимнастика още ненавършила 4г. Сама ли избра спорта и по какъв начин тъкмо се насочи към гимнастиката?
Родителите ми не са професионални спортисти. Треньорките по художествена гимнастика бяха пристигнали в детската градина. Не са ни избирали “ставаш-не ставаш ”, а просто ни предложиха да посетим залата и да опитаме. Родителите ми ме заведоха и по този начин стартира всичко. Бях на 4г., много невръстна възраст и първоначално беше мъчно. Усетих, че това е моят спорт може би на 12. Когато ме взеха в националния тим и се реалокирах тук в София. Тогава си дадох сметка, че имам бъдеще в художествената гимнастика и мога да се развъртвам на по-високо равнище.
За художествената гимнастика е от голяма значимост да започнеш в ранна възраст, за това пък не се следи огромно спортно дългоденствие. Какви са плюсовете и минусите на по този начин структурирания спорт?
При всеки е самостоятелно, най-дълголетните гимнастички са към 30-годишни, само че това са извънредно редки случаи. Най-често кариерата завършва на 23 години най-много. Плюсовете несъмнено, са дисциплината, на която се учиш от доста ранна възраст. На 12 дойдох изцяло сама в София и това оказа помощ за построяването на характера ми. От друга страна си лишен от обикновено детство - не играеш на открито, а тренираш в залата. Времето ти е извънредно лимитирано. Друг минус са тежките натоварвания. Художествената гимнастика е спорт, който върви с доста контузии. Да си имал сполучлива кариера и да си взел всичко от спорта на 23г, обаче, значи, че те чака нов живот, в който имаш времето да се развиваш и в друга сфера.
Носят се митове за тежките и дълги тренировки на художествените гимнастички, които безусловно не излизат от залата. Можеш ли да разсееш тези показа като ми споделиш къде се крие удоволствието в тях?
Наистина се това са легенди и митове. Нещата са доста разнообразни спрямо предишното. Аз персонално в никакъв случай не съм била спирана или ограничавана, просто се пробвам да се отнасям отговорно и професионално към тренировките. Този напън, с който се свързва художествената гимнастика не съществува. Всеки самичък би трябвало да желае триумфа, никой не може да те принуди. Несъмнено е мъчно и тежко, само че няма различен път нагоре считам и в другите спортове. Тренировъчната ми седмица включва два полудена, в които упражнявам до обяд, а всички останали дни упражнявам двуразово. Събират се по 8 часа дневно, което е изцяло обикновено.
Кое персонално за теб е най-тежкото нещо в твоя спорт? Как се справяш с него?
За мен е битката с килограмите. Понякога ми се хапват по-калорични неща, само че се боря мощно с това. Знам, че няма да съм постоянно гимнастичка. Цялата приказка ще продължи още година и половина, след което ще имам свободата да си похапвам каквото и когато желая. Сега е моментът, в който би трябвало да съм във форма. За тези години не съм построила една и съща система на хранене. Постоянно я трансформирам и включвам нещо друго, само че едно е неизбежно - апетит и воля. Имам привички като това да не пропущам закуска, само че когато се налага- пропущам вечеря. Храня се доста деликатно и съгласно.
Като професионален състезател вероятно се грижиш добре за тялото и душeвността си. Кои са твоите 5 значими стъпки към съвършеното възобновяване (ментално и физическо)?
Всеки един детайл от възобновяване е значим, не мога да ги градуирам. След всяка подготовка съм на масаж. Използвам и тангентори, крио терапия и прочие. Също по този начин не не помня витамините си. Психологическото ми възобновяване са околните хора и малко шоколад!
Тъй като загатнах душeвност, в доста изявленията се загатва какъв брой мощна душeвност показваш на всяко съревнование. Как я тренираш?
Самата аз виждам, че на съревнование се представям по-добре от колкото на подготовка. На подготовка съумявам неумишлено да се запазя, само че и мисля, че някои спортисти са родени състезатели. Има разлика сред състезател и играч. Аз несъмнено съм играч. Преди съревнование постоянно си мисля за това да съм спокойна и да изиграя съчетанието, както съм го упражнявала. Нямам фикс хрумвания. Разбира се, че желая да се показва добре, само че не ми е непременно. Според мен прекомерната упоритост убива всичко. Напоследък виждам тази прекомерна упоритост и в доста родители. Те не помнят да попитам дали детето го желае толкоз мощно, колкото тях, а това е неточност.
Кои са обичаните ти занимания и занимания отвън залата?
Не съм имала време за доста занимания и занимания отвън гимнастиката. Преди, когато нямах надпревари всяка седмица, ми харесваше да сготвям, да пека. Мога да върша баница от точенето на корите до последните линии. Много обичам да съм измежду природата, в планината. Един от обичаните ми лагери е този на Белмекен.
Сгодена си, което е прелестно. Как съчетаваш персоналния и професионалния живот?
Човекът до мен е състезател и ме схваща добре. Имаме малко време дружно, само че го оползотворяваме оптимално. Чувствам се щастлива и спокойна. Както споделих, гимнастиката няма да продължи цялостен живот, тъй че ще имаме време за нас.
Кое е надпреварата, което оценяваш като най-значимо за спортната си кариера до момента?
Може би Световното състезание през 2018, което се организира в България. Беше първото от много години насам и ние се справихме доста добре като тим. Завоювахме сребро. Моментът беше в действителност специфичен.
Катрин Тасева отпътува на Световна Купа в Баку след няколко дни. Баку семейства доста от огромните надпревари по художествена гимнастика, просто тъй като разполага с съвършени условия. Тя обича да се състезава там, по тази причина и имам вяра, че ще се оправи по най-хубавия метод.
Успех, Кари!
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ