Мохамед Салах: Аз в „Реал“? В бъдеще, кой знае…
Кариерата на египетската звезда Мохамед Салах стартира в локалния „Ел Мокалуон“, а преди да стигне до „Ливърпул“ пази цветовете на „Базел“, „Челси“, „Фиорентина“ и „Рома“. Преди месец бе разгласен за най-хубавия африкански състезател за 2017-а. През сегашния сезон в Англия се бори за голмайсторския приз с Хари Кейн от „Тотнъм“. Нападателят на „шпорите“ води с 22 попадения, Салах е с едно по-малко. 25-годишният футболист на „ мърсисайдци “ обаче не се съблазнява от самостоятелните оценки, а желае трофей с обичания му „Ливърпул“. Отбор, който поддържа от дете, както излиза наяве от изявлението му пред авторитетното списание „ 4-4-2 “.
– Какво си спомняш от твоята най-ранна футболна памет?
– Музиката на Шампионската лига. Гледах шампионата по малкия екран. Възхищавах се на Зинедин Зидан и Франческо Тоти. Когато обаче чуех музиката на шампионата ме побиваха тръпки.
– Разкажи ни повече за „Ел Мокавлун“, твоят първи тим.
– Намира се в Кайро. Там стартира моята кариера като футболист. Налагаше ми се пет пъти в седмицата да пътувам с междуградски рейс по час и половина, с цел да играя футбол. Ходех на учебно заведение от 7 до 9 сутринта. После се стягах багажа и хуквах за тренировки. Училището доста ми липсваше, само че фантазията ми беше да стана футболист. Тогава мислех само и единствено за това.
– И скоро фантазията ти става действителност, нали?
– Да. Бях на 16-години, когато дебютирах за мъжкия отбор. Няколко месеца по-късно вкарах и първия си гол.
– А по какъв начин се стигна до прехвърлянето в „Базел“?
– Започнаха да играя постоянно за „Ел Мокалуон“. Станах титуляр, макар годините си. Така се стигна и до повиквателните за срещи на националните обединения на Египет. Веднъж играхме контрола с младежкият отбор до 23 години. Тя беше против „Базел“. Влязох като запаса и вкарах два гола за победа с 4:3. За „Базел“ играеха играчи като Джердан Шакири и Фабиан Фрай. След дуела швейцарците ми предложиха едноседмичен експериментален интервал. И след това четиригодишен контракт и аз се съгласих.
– Беше ли ти сложна акомодацията в Европа?
– И още по какъв начин! Бях самичък в Швейцария, като не разбирах британски, немски или швейцарски. От игрището се прибирах в хотела и не си показвах носа на открито. Клубът обаче притегли сънародника ми Мохамед Елнени и компликациите завършиха. В шампионата станахме първенци две следващи години, а в Лига Европа през сезон 2012/13 отпаднахме на полуфинал от „Челси“, на които вкарах гол. Може би тогава Жозе Моуриньо ме хареса.
– Много рано напусна „Базел“, едвам 18 месеца след идването си.
– Така се получи. „Челси“ ме купи за 20 млн. евро, което е 10 пъти повече от това, което заплати швейцарския клуб на „Ел Мокавлун“ за мен.
– Какво стана в „Челси“?
– Започнах добре. Адаптирах се бързо, вкарах няколко гола. Отнехме купата на обичания ми отбор „Ливърпул“. Не го споделям единствено, тъй като в този момент играя за тях. Подкрепям този тим от дете и мечтаех да стъпя на „Анфийлд“. Сезон по-късно станахме и първенци на Англия.
– Може би трофеят във Висшата лига те е предиздвикал да си помислиш, че ще продължиш единствено нагоре?
– Да, само че се сбърках. „Челси“ разполагаше с смъртоносен отбор. Дидие Дрогба, Оскар, Вилиан, Андре Шюрле, Самуел Ето’о, Фернандо Торес, Франк Лампард…. Просто нямаше място за всички. Аз желаех да играя и поради това ме пратиха чартърен във „Фиорентина“. Бях в положителни връзки с Жозе Моуриньо. Дори скоро като играхме с „Манчестър Юнайтед“ разменихме няколко думи.
– Каза ли ти за какво не си играл постоянно при него в „Челси“?
– Не. Изобщо не говорихме за това.
– Получили това, което искаше във Флоренция?
– Да, играх постоянно. Италианският футбол ме построи като футболист. Наслаждавах се на престоя си там. Вкарах 9 гола в 26 мача във всички шампионати.
– Винченцо Монтела, треньор на „Фиорентина“ по това време, сподели, че единствено Лионел Меси е по-бързо от теб с топка в краката откакто вкара два гола на „Ювентус“ в Торино при триумф с 2:1 на полуфинала за купата на Италия.
– Явно тези думи са били чути от Лучано Спалети, защото ме взе през лятото на 2015-а чартърен в „Рома“ под носа на „ Фиорентина “. Имам прелестни моменти в отбора от Рим. Вкарах 43 попадения в 83 срещи. Бях определен и от почитателите за състезател №1 на сезон 2015/16. Беше необикновено! Винаги се пробвам да се възползвам от всяка опция. Умишлено се слагам напрегнат, тъй като желая още. Преди 3 години не съумях да играя за „Челси“. Сега се върнах в Англия, с цел да покажа на какво съм кадърен. Мисля, че се оправям добре.
– Повече от чудесно даже! Вкара 21 гола в границите на първите си 25 мача за клуба, което е връх за „Ливърпул“. Феновете към този момент те назовават „Краля на Копа“.
– Нека не звучи надменно, само че чаках да вкарам много голове. Щастлив съм, че отбелязвам за тима, който поддържам от дете – това е единственото, което има значение. Стремим се да спечелим нещо. За нас, за почитателите, за клуба. Това постоянно ще бъде нашата цел. Искаме трофеи и купи.
– По-слаб ли е тимът без Филипе Коутиньо, който мина в „Барселона“?
– Това не мога да го кажа аз. Не съм индивидът просто, но… Бяхме дружно единствено 6 месеца, само че се разбирахме прелестно. Липсва ми. Той беше мой другар, доста прелестен човек. Пожелавам му всичко най-хубаво в „Барселона“, тъй като той е необикновен футболист, който разполага с голям брой качества. Като човек е доста спокоен. Гордея се, че съм бил негов съотборник.
– Слухове те пращат в „Реал“ (Мадрид). Там ли ще продължиш кариерата си?
– Нямам какво да кажа сега. Точно в този момент съм състезател на „Ливърпул“ и съм повече от удовлетворен. Не мисля за овакантяване на тима. За нищо друго не мисля, с изключение на за представянето си на „Анфийлд“, както и за идното международно състезание. За в бъдеще… кой знае. Не съм доста осведомен с испанския футбол, тъй че виждам понякога единствено дербитата, само че стига да не се препокриват с мачовете на „Ливърпул“.
– Спомена идното международно, за което се класирахте с националния тим за първи път от 27 години. Какво очакваш от мондиала в Русия това лято?
– О, нямам визия! Искаме да покажем най-хубавото, на което сме способни. Нямаме цели. Искаме да създадем добър шампионат и просто да се забавляваме пък ще забележим какво ще се случи.
Снимка: 4-4-2
– Какво си спомняш от твоята най-ранна футболна памет?
– Музиката на Шампионската лига. Гледах шампионата по малкия екран. Възхищавах се на Зинедин Зидан и Франческо Тоти. Когато обаче чуех музиката на шампионата ме побиваха тръпки.
– Разкажи ни повече за „Ел Мокавлун“, твоят първи тим.
– Намира се в Кайро. Там стартира моята кариера като футболист. Налагаше ми се пет пъти в седмицата да пътувам с междуградски рейс по час и половина, с цел да играя футбол. Ходех на учебно заведение от 7 до 9 сутринта. После се стягах багажа и хуквах за тренировки. Училището доста ми липсваше, само че фантазията ми беше да стана футболист. Тогава мислех само и единствено за това.
– И скоро фантазията ти става действителност, нали?
– Да. Бях на 16-години, когато дебютирах за мъжкия отбор. Няколко месеца по-късно вкарах и първия си гол.
– А по какъв начин се стигна до прехвърлянето в „Базел“?
– Започнаха да играя постоянно за „Ел Мокалуон“. Станах титуляр, макар годините си. Така се стигна и до повиквателните за срещи на националните обединения на Египет. Веднъж играхме контрола с младежкият отбор до 23 години. Тя беше против „Базел“. Влязох като запаса и вкарах два гола за победа с 4:3. За „Базел“ играеха играчи като Джердан Шакири и Фабиан Фрай. След дуела швейцарците ми предложиха едноседмичен експериментален интервал. И след това четиригодишен контракт и аз се съгласих.
– Беше ли ти сложна акомодацията в Европа?
– И още по какъв начин! Бях самичък в Швейцария, като не разбирах британски, немски или швейцарски. От игрището се прибирах в хотела и не си показвах носа на открито. Клубът обаче притегли сънародника ми Мохамед Елнени и компликациите завършиха. В шампионата станахме първенци две следващи години, а в Лига Европа през сезон 2012/13 отпаднахме на полуфинал от „Челси“, на които вкарах гол. Може би тогава Жозе Моуриньо ме хареса.
– Много рано напусна „Базел“, едвам 18 месеца след идването си.
– Така се получи. „Челси“ ме купи за 20 млн. евро, което е 10 пъти повече от това, което заплати швейцарския клуб на „Ел Мокавлун“ за мен.
– Какво стана в „Челси“?
– Започнах добре. Адаптирах се бързо, вкарах няколко гола. Отнехме купата на обичания ми отбор „Ливърпул“. Не го споделям единствено, тъй като в този момент играя за тях. Подкрепям този тим от дете и мечтаех да стъпя на „Анфийлд“. Сезон по-късно станахме и първенци на Англия.
– Може би трофеят във Висшата лига те е предиздвикал да си помислиш, че ще продължиш единствено нагоре?
– Да, само че се сбърках. „Челси“ разполагаше с смъртоносен отбор. Дидие Дрогба, Оскар, Вилиан, Андре Шюрле, Самуел Ето’о, Фернандо Торес, Франк Лампард…. Просто нямаше място за всички. Аз желаех да играя и поради това ме пратиха чартърен във „Фиорентина“. Бях в положителни връзки с Жозе Моуриньо. Дори скоро като играхме с „Манчестър Юнайтед“ разменихме няколко думи.
– Каза ли ти за какво не си играл постоянно при него в „Челси“?
– Не. Изобщо не говорихме за това.
– Получили това, което искаше във Флоренция?
– Да, играх постоянно. Италианският футбол ме построи като футболист. Наслаждавах се на престоя си там. Вкарах 9 гола в 26 мача във всички шампионати.
– Винченцо Монтела, треньор на „Фиорентина“ по това време, сподели, че единствено Лионел Меси е по-бързо от теб с топка в краката откакто вкара два гола на „Ювентус“ в Торино при триумф с 2:1 на полуфинала за купата на Италия.
– Явно тези думи са били чути от Лучано Спалети, защото ме взе през лятото на 2015-а чартърен в „Рома“ под носа на „ Фиорентина “. Имам прелестни моменти в отбора от Рим. Вкарах 43 попадения в 83 срещи. Бях определен и от почитателите за състезател №1 на сезон 2015/16. Беше необикновено! Винаги се пробвам да се възползвам от всяка опция. Умишлено се слагам напрегнат, тъй като желая още. Преди 3 години не съумях да играя за „Челси“. Сега се върнах в Англия, с цел да покажа на какво съм кадърен. Мисля, че се оправям добре.
– Повече от чудесно даже! Вкара 21 гола в границите на първите си 25 мача за клуба, което е връх за „Ливърпул“. Феновете към този момент те назовават „Краля на Копа“.
– Нека не звучи надменно, само че чаках да вкарам много голове. Щастлив съм, че отбелязвам за тима, който поддържам от дете – това е единственото, което има значение. Стремим се да спечелим нещо. За нас, за почитателите, за клуба. Това постоянно ще бъде нашата цел. Искаме трофеи и купи.
– По-слаб ли е тимът без Филипе Коутиньо, който мина в „Барселона“?
– Това не мога да го кажа аз. Не съм индивидът просто, но… Бяхме дружно единствено 6 месеца, само че се разбирахме прелестно. Липсва ми. Той беше мой другар, доста прелестен човек. Пожелавам му всичко най-хубаво в „Барселона“, тъй като той е необикновен футболист, който разполага с голям брой качества. Като човек е доста спокоен. Гордея се, че съм бил негов съотборник.
– Слухове те пращат в „Реал“ (Мадрид). Там ли ще продължиш кариерата си?
– Нямам какво да кажа сега. Точно в този момент съм състезател на „Ливърпул“ и съм повече от удовлетворен. Не мисля за овакантяване на тима. За нищо друго не мисля, с изключение на за представянето си на „Анфийлд“, както и за идното международно състезание. За в бъдеще… кой знае. Не съм доста осведомен с испанския футбол, тъй че виждам понякога единствено дербитата, само че стига да не се препокриват с мачовете на „Ливърпул“.
– Спомена идното международно, за което се класирахте с националния тим за първи път от 27 години. Какво очакваш от мондиала в Русия това лято?
– О, нямам визия! Искаме да покажем най-хубавото, на което сме способни. Нямаме цели. Искаме да създадем добър шампионат и просто да се забавляваме пък ще забележим какво ще се случи.
Снимка: 4-4-2
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ