Кърджали: През тази година се навършват 30 години от създаването на първата природонаучна експозиция в Източните Родопи
Кърджали. През тази година се навършват 30 години от основаването на първата природонаучна експозиция в Източните Родопи. По този мотив Стела Тодорова, с напъните на която сегашната експозиция е открита през 1993 година в Регионалния музей, описа за Радио „ Фокус “ че през 1979 година в Кърджали е положено началото на една забележителна експозиция от естествените благосъстояния на района, на Източните Родопи, която през днешния ден е изложена в Природонаучния отдел на музея. Доброволният помощник Стефана Василева, академик с огромни знания, академик енциклопедист и с огромен опит в работата на терен, с упорита и целенасочена работа за 4 години съумява да събере прелестни мостри от руди, кристали и минерали, които са изложени в постройката на тогавашния Научно-технически съюз в Кърджали. Стефана Василева е била деен участник в основаването и на Червената книга на България. През 1981 година е назначен и първият организатор на фонда и изложбата - геоложката инж. Стела Тодорова.
Стефана Василева и Стела Тодорова са обходили целия район и са събрали огромна част от фонда на настоящия отдел на музея. Впечатляващи са образците от златна и сребърна руда, полускъпоценни и скъпоценни камъни, вкаменелости от предисторическите столетия, когато огромни елементи на региона на античната планина Родопи са били плитки топли морета, с извисяващи се голям брой настоящи вулкани. Стела Тодорова, една от създателките на сегашната музейна колекция и първа нейна уредничка и Величко Кръстев, собственик на най-голямата частна сбирка от минерали в Кърджали, са сложили началото на богатата колекция на музея от скъпоценни и полускъпоценни камъни.
Стела Тодорова споделя за това, че региона се посещава от доста туристи от цяла България, нашите реки са известни с това, че в тях може да се откри към момента рзасипно злато, в река Върбица, Перперешка, Златица - те са известни измежду златотърсачите в България и измежду геолозите също. Все още из планината могат да се намерят локални минерали, а даже до недалечно минало са били в обилие разнообразни типове ахати, ясписи и халцедони, гранати, халцедон, калцити, рубин - въпреки и на лимитирани места, турмалин, малко аквамарин, от Кърджалийско и Момчилградско. Древният рудник за злато край село Стремци, на няколко километра от Кърджали, е изключително атрактивен обект, в който е потвърдено, че се е добивало злато, само че той към момента не е приспособен за посещаване от туристи. Това може би е бил рудник още от тракийската ера, съгласно някои от археолозите, сподели Стела Тодорова. Местният пещерен клуб е картирал рудника и се знае общата дължина - към 300 м разклонени галерии от огромна пещера, която приключва с езеро и от горната страна се виждат вентилационни шахти, локалните хора са я наричали Иниклер, изяснява Стела Тодорова. Геоложката е авторка на доста книги, справочници и албуми за района, които дружно с красиви минерали, керамични съдове, картини от полускъпоценни камъни, железни знаци от прабългарската ера и керамични стилни декорации, могат да се видят и придобият в магазина до Историческия музей.
В експозицията могат да се видят вкаменени дървета, миди, охлюви и корали от село Равен, край Момчилград и други терени от Родопите. Уредничката в природонаучния отдел Лидия Кирилова изяснява, че през 2015 година тя е идентифицирала и разгласила в отчети на Българска академия на науките, в съавторство с доцент Владимир Георгиев, като принос в науката, неповторим нов жанр риба, която е отпечатана в застинала лава от експонат в музея. Не се открива всеки ден нов тип, сподели уредничката, рибата дотогава не е била известна като тип, преди хилядолетия е била соленоводна, а сегашните наследници на типа са сладководни, което също е оригиналност за науката, съгласно специалистката. Род вкаменени лилии, на които аналог към този момент не съществува в съвремието, също са били открити като обособен жанр в музея в Кърджали. Геологическите породи, които са изложени тук, са богати и разнородни. За произхода на огромните кристални образования от аметисти, уредничката описа: по какъв начин топлата лава от вулканите и студената вода в морето са се сблъсквали и се появявали мехури, навътре в които се образували кристалите – това са по този начин наречените геоди, с кристализирали в тях аметисти. Рудите с налепи от лазурит и малахит са изключително ефектни, Руската империя е имала огромни находища от тези минерали и цели стаи в дворците на императорите са били облицовани с тях, описа още Лидия Кирилова.
Дарина ДЕЕНИЧИНА
Стефана Василева и Стела Тодорова са обходили целия район и са събрали огромна част от фонда на настоящия отдел на музея. Впечатляващи са образците от златна и сребърна руда, полускъпоценни и скъпоценни камъни, вкаменелости от предисторическите столетия, когато огромни елементи на региона на античната планина Родопи са били плитки топли морета, с извисяващи се голям брой настоящи вулкани. Стела Тодорова, една от създателките на сегашната музейна колекция и първа нейна уредничка и Величко Кръстев, собственик на най-голямата частна сбирка от минерали в Кърджали, са сложили началото на богатата колекция на музея от скъпоценни и полускъпоценни камъни.
Стела Тодорова споделя за това, че региона се посещава от доста туристи от цяла България, нашите реки са известни с това, че в тях може да се откри към момента рзасипно злато, в река Върбица, Перперешка, Златица - те са известни измежду златотърсачите в България и измежду геолозите също. Все още из планината могат да се намерят локални минерали, а даже до недалечно минало са били в обилие разнообразни типове ахати, ясписи и халцедони, гранати, халцедон, калцити, рубин - въпреки и на лимитирани места, турмалин, малко аквамарин, от Кърджалийско и Момчилградско. Древният рудник за злато край село Стремци, на няколко километра от Кърджали, е изключително атрактивен обект, в който е потвърдено, че се е добивало злато, само че той към момента не е приспособен за посещаване от туристи. Това може би е бил рудник още от тракийската ера, съгласно някои от археолозите, сподели Стела Тодорова. Местният пещерен клуб е картирал рудника и се знае общата дължина - към 300 м разклонени галерии от огромна пещера, която приключва с езеро и от горната страна се виждат вентилационни шахти, локалните хора са я наричали Иниклер, изяснява Стела Тодорова. Геоложката е авторка на доста книги, справочници и албуми за района, които дружно с красиви минерали, керамични съдове, картини от полускъпоценни камъни, железни знаци от прабългарската ера и керамични стилни декорации, могат да се видят и придобият в магазина до Историческия музей.
В експозицията могат да се видят вкаменени дървета, миди, охлюви и корали от село Равен, край Момчилград и други терени от Родопите. Уредничката в природонаучния отдел Лидия Кирилова изяснява, че през 2015 година тя е идентифицирала и разгласила в отчети на Българска академия на науките, в съавторство с доцент Владимир Георгиев, като принос в науката, неповторим нов жанр риба, която е отпечатана в застинала лава от експонат в музея. Не се открива всеки ден нов тип, сподели уредничката, рибата дотогава не е била известна като тип, преди хилядолетия е била соленоводна, а сегашните наследници на типа са сладководни, което също е оригиналност за науката, съгласно специалистката. Род вкаменени лилии, на които аналог към този момент не съществува в съвремието, също са били открити като обособен жанр в музея в Кърджали. Геологическите породи, които са изложени тук, са богати и разнородни. За произхода на огромните кристални образования от аметисти, уредничката описа: по какъв начин топлата лава от вулканите и студената вода в морето са се сблъсквали и се появявали мехури, навътре в които се образували кристалите – това са по този начин наречените геоди, с кристализирали в тях аметисти. Рудите с налепи от лазурит и малахит са изключително ефектни, Руската империя е имала огромни находища от тези минерали и цели стаи в дворците на императорите са били облицовани с тях, описа още Лидия Кирилова.
Дарина ДЕЕНИЧИНА
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ