ИПИ: Различията в регионите са видими
Кърджали през последните години притегля повече хора, в сравнение с губи. Има ясна индикация, че този развой е стопански аргументиран, а не привързан с избори, мигранти и така нататък
© Анелия Николова
Увеличаване
Преглед на оригинала [ИПИ] Смаляване
Най-развитите стопански райони в България са тези, които интензивно притеглят непознати вложения и усвояват европейски средства. Това е един от изводите от годишния отчет " Регионални профили: индикатори за развиване ", който се изготвя за осма поредна година от Института за пазарна стопанска система (ИПИ). Резултатите от анализите демонстрират, че разликите в българските райони освен се резервират, само че и се задълбочават, какъвто е казусът с разликите в динамичността на пазара на труд в столицата и Монтана да вземем за пример. Прехода на промишлеността от артикули с ниска добавена стойност и надлежно нископлатени чиновници към по-сложни процеси, изискващи надлежно по-висококвалифицирани и високоплатени служащи, ще бъде основен за бъдещото развиване на районите.
Трансформацията в промишлеността
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Регионалната икономическа карта на България остава значително непроменена по отношение на предходната година. Водещи области по основан БВП на човек от популацията са столицата, Стара Загора и София-област, където се намира индустриалната зона на София. В другия край са Силистра, Сливен и Видин.
Столицата, Бургас и Варна, които разчитат главно на услуги, остават най-силно развитите области. В София да вземем за пример е съсредоточен 90% от растежа на броя на заетите в осведомителните технологии, отбелязва Петър Ганев, до момента в който в Бургас и Варна огромна роля има туристическия отрасъл, където обаче добавената стойност и заплатите са още ниски, а и част от бранша към момента е на сиво. От друга страна, индустриални центрове като Габрово, Стара Загора и София-област също се развиват бързо.
Тук обаче за развиването на района има значение каква тъкмо е структурата на локалната промишленост. В Благоевград да вземем за пример, който има промишлен профил, възнагражденията приблизително са ниски. Това се дължи на превъзходството на ръчния труд и индустрия с ниска добавена стойност, която е и нископлатена, излиза наяве от думите на Петър Ганев от ИПИ. Ключова е трансформацията на промишлеността към произвеждане с по-висока добавена стойност, която изисква и по-квалифицирана, и надлежно по-добре платена работна ръка.
" Докато водещите центрове трансформират своята стопанска система, покачващите се разноски за труд вършат по този начин, че производства, които изискват да има свободна работна ръка и тя да е ниско платена, стартират да се преориентират към по-бедните райони. Такива биха били да вземем за пример Хасково и Кърджали. Подобни процеси се следят и в Плевен и Враца ", отбелязва Петър Ганев.
Пазар на труда
Въпреки взривът на заетостта и рекордно ниското равнище на безработицата през последните няколко години, огромните районни разлики в динамичността на пазара на труда се резервират. Докато в столицата коефициентът на претовареност през 2018 година е 76%, в Монтана той е 52%. Безработицата пък варира сред 1-2% в София (област и град) и 15-20% във Видин и Монтана.
" Краят на 2013 - началото на 2014 година беше превратния миг за доста наши пазари на труда, моментът, когато някои съумяха да се измъкнат след икономическата рецесия от 2009 година Но доста други изостанаха. Монтана може би е най-лошият образец, Видин също, само че Ямбол и Смолян също изостават ", разяснява Адриан Николов от ИПИ. " От другата страна пък са области като Велико Търново - нечуван растеж на пазара на труда последните години. Шумен и Разград са доста забавни, защото това бяха райони, които бяха изостанали в границите на предходния стопански взрив. Но с помощта на взрива на промишлеността в този момент там виждаме доста бързо развиване на заетостта ", добавя още той.
Един от най-динамично разрастващите се браншове през последното десетилетие във връзка с работната мощ е бранша на осведомителните и информационните услуги. " Това са 52 хиляди релативно добре платени, в някои случаи сносно платени нови работни места единствено за последните 7 години. Отново те са неравномерно разпределени - има центрове, които дърпат доста, основават доста от тези работни места, освен София. Това трансформира районната карта. Ако в даден център се основат 2-3 или 5 хиляди високоплатени работни места, това доста трансформира цялата картина на града и на периферията към всеки огромен център ", споделя Лъчезар Богданов от Института.
Увеличаване
Преглед на оригинала [ИПИ] Смаляване
Какво кара хората да се местят
Негативните демографски трендове не престават, само че механичният приръст в някои от по-малките райони дава позитивни сигнали. Добър образец за това е Кърджали. " Кърджали през последните години стабилно съумява да притегля повече хора, в сравнение с губи - развой, който постоянно е бил подценяван. Обвързван е бил с избори, мигранти и така нататък, само че в действителност към този момент има ясна индикация, че този развой е и стопански аргументиран. Реално връзката на стопанската система на Кърджали с Турция, с турското население, дава своето отражение освен в регионалния център, само че и в някои по-малки обитаеми места ", разяснява Петър Ганев. Той дава образец и със Смолян, където чистият въздух, неналичието на престъпност и положителното обучение не са задоволителни да привлекат хора и региона регистрира един от най-тежките отливи на популацията (към София). " Ниската престъпност и чистият въздух към момента не са решаващи фактори за миграция. Хората се местят най-много за обучение, по-добра и по-високо платена работа ", споделя Ганев.
© Анелия Николова
Увеличаване
Преглед на оригинала [ИПИ] Смаляване
Най-развитите стопански райони в България са тези, които интензивно притеглят непознати вложения и усвояват европейски средства. Това е един от изводите от годишния отчет " Регионални профили: индикатори за развиване ", който се изготвя за осма поредна година от Института за пазарна стопанска система (ИПИ). Резултатите от анализите демонстрират, че разликите в българските райони освен се резервират, само че и се задълбочават, какъвто е казусът с разликите в динамичността на пазара на труд в столицата и Монтана да вземем за пример. Прехода на промишлеността от артикули с ниска добавена стойност и надлежно нископлатени чиновници към по-сложни процеси, изискващи надлежно по-висококвалифицирани и високоплатени служащи, ще бъде основен за бъдещото развиване на районите.
Трансформацията в промишлеността
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Регионалната икономическа карта на България остава значително непроменена по отношение на предходната година. Водещи области по основан БВП на човек от популацията са столицата, Стара Загора и София-област, където се намира индустриалната зона на София. В другия край са Силистра, Сливен и Видин.
Столицата, Бургас и Варна, които разчитат главно на услуги, остават най-силно развитите области. В София да вземем за пример е съсредоточен 90% от растежа на броя на заетите в осведомителните технологии, отбелязва Петър Ганев, до момента в който в Бургас и Варна огромна роля има туристическия отрасъл, където обаче добавената стойност и заплатите са още ниски, а и част от бранша към момента е на сиво. От друга страна, индустриални центрове като Габрово, Стара Загора и София-област също се развиват бързо.
Тук обаче за развиването на района има значение каква тъкмо е структурата на локалната промишленост. В Благоевград да вземем за пример, който има промишлен профил, възнагражденията приблизително са ниски. Това се дължи на превъзходството на ръчния труд и индустрия с ниска добавена стойност, която е и нископлатена, излиза наяве от думите на Петър Ганев от ИПИ. Ключова е трансформацията на промишлеността към произвеждане с по-висока добавена стойност, която изисква и по-квалифицирана, и надлежно по-добре платена работна ръка.
" Докато водещите центрове трансформират своята стопанска система, покачващите се разноски за труд вършат по този начин, че производства, които изискват да има свободна работна ръка и тя да е ниско платена, стартират да се преориентират към по-бедните райони. Такива биха били да вземем за пример Хасково и Кърджали. Подобни процеси се следят и в Плевен и Враца ", отбелязва Петър Ганев.
Пазар на труда
Въпреки взривът на заетостта и рекордно ниското равнище на безработицата през последните няколко години, огромните районни разлики в динамичността на пазара на труда се резервират. Докато в столицата коефициентът на претовареност през 2018 година е 76%, в Монтана той е 52%. Безработицата пък варира сред 1-2% в София (област и град) и 15-20% във Видин и Монтана.
" Краят на 2013 - началото на 2014 година беше превратния миг за доста наши пазари на труда, моментът, когато някои съумяха да се измъкнат след икономическата рецесия от 2009 година Но доста други изостанаха. Монтана може би е най-лошият образец, Видин също, само че Ямбол и Смолян също изостават ", разяснява Адриан Николов от ИПИ. " От другата страна пък са области като Велико Търново - нечуван растеж на пазара на труда последните години. Шумен и Разград са доста забавни, защото това бяха райони, които бяха изостанали в границите на предходния стопански взрив. Но с помощта на взрива на промишлеността в този момент там виждаме доста бързо развиване на заетостта ", добавя още той.
Един от най-динамично разрастващите се браншове през последното десетилетие във връзка с работната мощ е бранша на осведомителните и информационните услуги. " Това са 52 хиляди релативно добре платени, в някои случаи сносно платени нови работни места единствено за последните 7 години. Отново те са неравномерно разпределени - има центрове, които дърпат доста, основават доста от тези работни места, освен София. Това трансформира районната карта. Ако в даден център се основат 2-3 или 5 хиляди високоплатени работни места, това доста трансформира цялата картина на града и на периферията към всеки огромен център ", споделя Лъчезар Богданов от Института.
Увеличаване
Преглед на оригинала [ИПИ] Смаляване
Какво кара хората да се местят
Негативните демографски трендове не престават, само че механичният приръст в някои от по-малките райони дава позитивни сигнали. Добър образец за това е Кърджали. " Кърджали през последните години стабилно съумява да притегля повече хора, в сравнение с губи - развой, който постоянно е бил подценяван. Обвързван е бил с избори, мигранти и така нататък, само че в действителност към този момент има ясна индикация, че този развой е и стопански аргументиран. Реално връзката на стопанската система на Кърджали с Турция, с турското население, дава своето отражение освен в регионалния център, само че и в някои по-малки обитаеми места ", разяснява Петър Ганев. Той дава образец и със Смолян, където чистият въздух, неналичието на престъпност и положителното обучение не са задоволителни да привлекат хора и региона регистрира един от най-тежките отливи на популацията (към София). " Ниската престъпност и чистият въздух към момента не са решаващи фактори за миграция. Хората се местят най-много за обучение, по-добра и по-високо платена работа ", споделя Ганев.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ