Кърджали. Около 400 предмета се пазят в Криптата с икони

Кърджали. Около 400 предмета се пазят в Криптата с икони в Художествената изложба в града. Сред тях основани преди 300 години икони, щампи, църковна утвар, богослужебни книги, като някои от тях са от късното средновековие. Това сподели за Радио „ Фокус “ доктор Мария Спиридонова, организатор в художествения отдел към Регионален исторически музей - Кърджали. Изложената експозиция в Криптата „ Икони от Източните Родопи “ е направена под управлението на изкуствоведката доктор Мария Спиридонова. „ Представената тук християнска живопис до момента съвсем не е проучена от експерти. В нея има и изцяло незнайни икони, което дава добра опция за научни проучвания на християнското завещание от Източните Родопи, с цел да бъде това културно благосъстояние проучено и разпространявано “, акцентира Мария Спиридонова. „ Освен свещени предмети иконите носят информация за поминъка, за хората и занятията им, за природата ", изясни тя. Проучванията ѝ са открили присъщи за региона иконографски тематики и претекстове, свързани с бита, което сочи непрекъсната, въпреки и неравномерна тук-там линия на развиване на иконописта от ХVI до ХIХ век.
„ Колекцията „ Икони от Източните Родопи ” включва осемдесет и четири истински икони от 17 - 20 век, най-старата е Богородица от 1695 година ", сподели още доктор Мария Спиридонова. По-голяма част от тях са рисувани по класическата техника, само че има и една Йерусалимия, както и една съборна икона. „ Образците на зографското изкуство са открити в църкви в селата Костилково, Долно Луково, Мандрица, Пелевун, има икона и от църквата в село Перперек. Иконите са почистени и реставрирани ", добави Мария Спиридонова. По думите ѝ част от тях са били открити в извънредно неприятно физическо положение. С реставрацията им те са върнати в културното пространство, а също внасят и документална акуратност за времето, когато са били основани. „ Силата на мистичното лъчение подрежда тези монументи измежду най-хубавите мостри на изкуството от българските земи от това време. Късносредновековните икони са директно свързани и с възрожденско изкуство в района. Пренесени за предпазване в късните възрожденски храмове, иконите имат следи от обгаряния и евентуално са били очевидци на пожари и погроми. Хронологическият диапазон на иконите, многообразието и благосъстоянието им са доказателство за постоянството и жизнеността, с която християнството отстоява своите позиции в Източните Родопи през интервала на османското владичество “, добави доктор Мария Спиридонова.
Дарина ДЕЕНИЧИНА