Тротинетките!, или как държавата генерално се размина с хората
Карам една от първите електрически тротинетки в София. Сметнах, че инвестицията в нея си струва; три месеца чаках доставката й, и още в деня на приемането й слязох от колата си. Шофьор съм от 19 години, постоянно съм употребила автомобил даже и на къси дистанции. Столичната община не можа да ме излъже да употребявам метро или трамвай, когато отивам на работа. Не се уплаших и апокалиптичните общински разбори за това по какъв начин колите замърсяват въздуха – върл водач си останах след няколко пъти в трамвая, когато контрольорите съзнателно подминават роми, които се возят без пари, а аз почтително си заплащам по 1.60 лева за три спирки.
Та, с ел. тротинетката светът се разшири – пребивавам наоколо до велоалеята на бул. „ Цар Борис III “, и ми е пъклен комфортно да отивам на работа до центъра. Пък и фактът, че е електрическа, ме радва доста – не цапа въздуха от една страна, а от друга – едно зареждане, с което минавам съвсем 30 километра, ми коства 8 стотинки. Накратко – месечното ми ползване на ток и всички транспортни разноски, с цел да отивам на работа, се мерят в тъкмо 76 стотинки. МЕСЕЧНО, при 22-23 работни дни. 76 СТОТИНКИ.
Да, но никоя институция не печели от моята електрическа тротинетка – нито общината (не заплащам данък), нито страната (нямам застраховка вид „ гражданска отговорност “). Бях уверена, че скоро това мое безчинство да карам електрическо транспортно средство ще откри своя край.
И го откри. Под предлог, че били се нараснали случаите с такива тротинетки, страната се втурна да ги не разрешава. А досега на „ тротинеткаджиите “ – по този начин взеха решение пренебрежително да ни назовават, е прочут единствено и само актът, написан на Пол Найденов – админ на една от групите за най-известния модел електрически тротинетки във Facebook. Аз също членувам в тази група от самото й начало, и общността в нея не е чувала или виждала за други актове, формирани на „ тротинеткаджии “, макар че всекидневно се разискват проблеми от всякакво естество.
Както и да е. За следващ път страната се пробва да наложи забрани за нещо, което не схваща. Например, в регламента, който страната приготвя, има няколко хрумвания: да се кара единствено с шофьорска брошура с категория за мотопед, да се ограничи скоростта до 25 км. в час, и да се кара единствено от лица над 16 годишна възраст. Обаче, в случай че някой от Държавната организация за пътна сигурност си беше направил труда да изследва, щеше да разбере, че производителят на тротинетките в Китай е забранил продажбата им на лица под 16-годишна възраст, затова би трябвало да се кара единствено от възрастни. Следователно, множеството възрастни имат шофьорски книжки и казусът с тях отпада. Тоест, страната не би трябвало да глоби хората, които карат тротинетки, а компаниите, които ги продават на деца под 16 години.
Имаше хрумвания да се записва договорът за покупко-продажба на тротинетката в КАТ– по този начин де, никой от страната за две години не разбра, че тези транспортни средства се продават онлайн и идват без контракт.
По отношение ограничаването на скоростта – в случай че някой държавен служител въпреки всичко си беше направил труда да ревизира, щеше да разбере, че по-масовите модели нямат екран със скоростомер, който да регистрира моментната скорост. Но и по разрушените павета, улици с дупки и шахти, и велоалеи като море – и да искаш, не можеш да вдигнеш повече от 18-19 км. в час.
Как ще бъдат глобени и притежателите на тротинетки, които „ моделират “ модела и сами отстраняват ограничителя на скоростта – на вниманието на държавните служители – да, и това го има! Без ограничител тротинетката умерено може да вдигне и 39 км. в час.
И настрана – слушам, че водачите на коли не можели да се ориентират накъде ще върви индивидът с тротинетката, тъй като нямало мигачи – ами, градивно моделът е основан по този начин, че пуснеш ли кормилото, падаш. Тоест, няма по какъв начин да сигнализираш с ръка, че ще завиваш; само че общността от феновете на тротинетките към този момент е намерила решение и на това с въвеждането на специфична светеща раница с мигачи на гърба, за която е въпрос на време да залее българските магазини.
Идват и резонните въпроси: по какъв начин тъкмо служителите на реда ще ме спрат, с цел да ми напишат акт – ще ме съборят принудително в придвижване ли, ще ме пребият ли, или какво?; а в случай че реша да не се подчиня на сигнала им да спра, по какъв начин ще ме догонят?; при нарушаване от моя страна, записано от камера на КАТ (за които даже не е ясно могат ли да засичат превишена скорост на тротинетките) – по какъв начин ще ме открият и глобяват, откакто тротинетката по закон не предстои на регистрация, тъй като няма „ най-малко едно седящо място “, както изисква ЗДвП?
И с цел да улесня страната и служителите, дано обърна внимание на проблемите, с които аз като „ тротинеткаджия “ се сблъсквам всеки ден, и да попитам по кое време на тях ще се обърне внимание, ще се съблюдават и глобяват при нарушаване: извънредно нагли велосипедисти, които карат по на всички места – даже и по тротоарите (справка – центърът на София) със скорост надалеч над тези 25 км./ч., пресичат на алено, въобще не се преценяват с останалото придвижване и пешеходци, и доста постоянно са причина за произшествия, ставали пред очите ми; а също и пешеходци, които съзнателно вървят по велоалеите там, където е мястото за колела – това са извършители на пътя, само че какъв брой от вас са чули за санкциониран велосипедист или пешеходец?
И макар желанието на някои да ни поставят под един знаменател, не сме идентични – аз постоянно блъскам тротинетката по тротоара, постоянно прекосявам, слязла от нея, в никакъв случай не карам по платното, и постоянно върша път на пешеходците.
Нямам нищо срещу правилник за електрическите тротинетки – той е извънредно необходим, откакто даже в хранителен магазин към този момент можеш да си купиш такава. Но редом с налагането на забрани и санкции, би трябвало да бъде обърнато внимание на държанието на всички участници в придвижването, а освен на „ тротинеткаджиите “.
Та по този начин и с бъдещия правилник за тротинетките. Санкциите са значими, – без тях все едно няма правилник.
—————————————-
Бисера Илиева, редактор в БГНЕС
Та, с ел. тротинетката светът се разшири – пребивавам наоколо до велоалеята на бул. „ Цар Борис III “, и ми е пъклен комфортно да отивам на работа до центъра. Пък и фактът, че е електрическа, ме радва доста – не цапа въздуха от една страна, а от друга – едно зареждане, с което минавам съвсем 30 километра, ми коства 8 стотинки. Накратко – месечното ми ползване на ток и всички транспортни разноски, с цел да отивам на работа, се мерят в тъкмо 76 стотинки. МЕСЕЧНО, при 22-23 работни дни. 76 СТОТИНКИ.
Да, но никоя институция не печели от моята електрическа тротинетка – нито общината (не заплащам данък), нито страната (нямам застраховка вид „ гражданска отговорност “). Бях уверена, че скоро това мое безчинство да карам електрическо транспортно средство ще откри своя край.
И го откри. Под предлог, че били се нараснали случаите с такива тротинетки, страната се втурна да ги не разрешава. А досега на „ тротинеткаджиите “ – по този начин взеха решение пренебрежително да ни назовават, е прочут единствено и само актът, написан на Пол Найденов – админ на една от групите за най-известния модел електрически тротинетки във Facebook. Аз също членувам в тази група от самото й начало, и общността в нея не е чувала или виждала за други актове, формирани на „ тротинеткаджии “, макар че всекидневно се разискват проблеми от всякакво естество.
Както и да е. За следващ път страната се пробва да наложи забрани за нещо, което не схваща. Например, в регламента, който страната приготвя, има няколко хрумвания: да се кара единствено с шофьорска брошура с категория за мотопед, да се ограничи скоростта до 25 км. в час, и да се кара единствено от лица над 16 годишна възраст. Обаче, в случай че някой от Държавната организация за пътна сигурност си беше направил труда да изследва, щеше да разбере, че производителят на тротинетките в Китай е забранил продажбата им на лица под 16-годишна възраст, затова би трябвало да се кара единствено от възрастни. Следователно, множеството възрастни имат шофьорски книжки и казусът с тях отпада. Тоест, страната не би трябвало да глоби хората, които карат тротинетки, а компаниите, които ги продават на деца под 16 години.
Имаше хрумвания да се записва договорът за покупко-продажба на тротинетката в КАТ– по този начин де, никой от страната за две години не разбра, че тези транспортни средства се продават онлайн и идват без контракт.
По отношение ограничаването на скоростта – в случай че някой държавен служител въпреки всичко си беше направил труда да ревизира, щеше да разбере, че по-масовите модели нямат екран със скоростомер, който да регистрира моментната скорост. Но и по разрушените павета, улици с дупки и шахти, и велоалеи като море – и да искаш, не можеш да вдигнеш повече от 18-19 км. в час.
Как ще бъдат глобени и притежателите на тротинетки, които „ моделират “ модела и сами отстраняват ограничителя на скоростта – на вниманието на държавните служители – да, и това го има! Без ограничител тротинетката умерено може да вдигне и 39 км. в час.
И настрана – слушам, че водачите на коли не можели да се ориентират накъде ще върви индивидът с тротинетката, тъй като нямало мигачи – ами, градивно моделът е основан по този начин, че пуснеш ли кормилото, падаш. Тоест, няма по какъв начин да сигнализираш с ръка, че ще завиваш; само че общността от феновете на тротинетките към този момент е намерила решение и на това с въвеждането на специфична светеща раница с мигачи на гърба, за която е въпрос на време да залее българските магазини.
Идват и резонните въпроси: по какъв начин тъкмо служителите на реда ще ме спрат, с цел да ми напишат акт – ще ме съборят принудително в придвижване ли, ще ме пребият ли, или какво?; а в случай че реша да не се подчиня на сигнала им да спра, по какъв начин ще ме догонят?; при нарушаване от моя страна, записано от камера на КАТ (за които даже не е ясно могат ли да засичат превишена скорост на тротинетките) – по какъв начин ще ме открият и глобяват, откакто тротинетката по закон не предстои на регистрация, тъй като няма „ най-малко едно седящо място “, както изисква ЗДвП?
И с цел да улесня страната и служителите, дано обърна внимание на проблемите, с които аз като „ тротинеткаджия “ се сблъсквам всеки ден, и да попитам по кое време на тях ще се обърне внимание, ще се съблюдават и глобяват при нарушаване: извънредно нагли велосипедисти, които карат по на всички места – даже и по тротоарите (справка – центърът на София) със скорост надалеч над тези 25 км./ч., пресичат на алено, въобще не се преценяват с останалото придвижване и пешеходци, и доста постоянно са причина за произшествия, ставали пред очите ми; а също и пешеходци, които съзнателно вървят по велоалеите там, където е мястото за колела – това са извършители на пътя, само че какъв брой от вас са чули за санкциониран велосипедист или пешеходец?
И макар желанието на някои да ни поставят под един знаменател, не сме идентични – аз постоянно блъскам тротинетката по тротоара, постоянно прекосявам, слязла от нея, в никакъв случай не карам по платното, и постоянно върша път на пешеходците.
Нямам нищо срещу правилник за електрическите тротинетки – той е извънредно необходим, откакто даже в хранителен магазин към този момент можеш да си купиш такава. Но редом с налагането на забрани и санкции, би трябвало да бъде обърнато внимание на държанието на всички участници в придвижването, а освен на „ тротинеткаджиите “.
Та по този начин и с бъдещия правилник за тротинетките. Санкциите са значими, – без тях все едно няма правилник.
—————————————-
Бисера Илиева, редактор в БГНЕС
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ