Представиха в Сливен снимки, вещи от стария бит и фолклорът на каракачаните
Каракачанската общественост в Сливен показа традициите си с галерия и концерт в зала „ Сливен “. Във фоайето на залата бяха показани фотоси на каракачански фамилии от 20-те и 30-те години на предишния век, достоверни движимости от бита и поминъка, ръчно направени тъкани, в това число и остаряло знаме на общността. Наред с изложбата, обвързвана с предишното, бяха подредени и снимки от съвремието - моменти от събора на каракачаните в местността Карандила и младите участници в него, наследили музикалните и танцови обичаи от възрастните генерации. Фолклорният състав от сдружението на каракачаните в Сливен сподели присъщите хора „ трендафиля “, „ цамикос “, „ сортос “. В състава вземат участие трийсетина деца и младежи на възраст от 5 до 18 години. Част от тях живеят и в Гърция и по тази причина се включват в активността му през летните месеци. Изявяват се на каракачанските събори в Сливен и в Гърция, съобщи ръководителката Ана Граменова. Впечатление направиха носиите на девойките - тъкани, ушити и украсени на ръка. Всяко от тези живописни женски дрехи тежи сред 15 и 17 кг и е наследено от бабите и прабабите, обясниха от сдружението. Празникът приключи с дегустация на специалитети от обичайна кухня, приготвени главно с артикули, каквито старите каракачани сами са си произвеждали – сирене, мляко, масло.
Гости на събитието, проведено от Федерацията на културно-просветните сдружения на каракачаните в България и от Общината, бяха зам.кметовете Пепа Чиликова и Стоян Марков, другари, членове на сливенското сдружение. Посрещна ги ръководителят на федерацията Коста Къчев. Амбицията ни е, сподели той, да бъде преведена и издадена книгата за каракачаните в България на писателя Еврипидис Макридис, както и да бъде показана галерия на художника Никола Заров.
Имената и на двамата създатели са специфични за общността. Макридис е създател на доста учебници, художествена литература и книги за гръцките национални песни. За подготовката на сборника си, отдаден на каракачаните, преди петнайсетина години той дойде на събора в Сливен, събра национални песни, записа обичайни традиции. Книгата му за каракачаните в България е единствена по рода си, с принос в съхраняването на културно-историческото завещание на общността. Художникът Никола Заров /1931 – 2015 г./, също представител на етноса, е приключил Националната художествена академия. Автор е на известни платна със сюжети от каракачанския живот, множеството нарисувани с забавна техника за наслагване на боите напряко с тубите. Преди изложбата част от картините му ще бъдат реставрирани.
Каракачанската общественост в Сливен е от близо 5000 души. Две от двайсетте сдружения на федерацията са основани в Града под Сините камъни.
Събитиетобе осъщественов рамките на план BGCULTURE-1.001-0013-C01 „ Наследството на Сливен – пленяващо и многолико “ по Програма РЗ14 „ Културно предприемачество, завещание и съдействие “, резултат 1 „ Подобряване ръководството на културното завещание “, Подрезултат 1.1 „ Културно завещание, показано в ревитализирани, реставрирани и реновирани места “. Изпълнява се с финансовата поддръжка на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2014-2021 година
По този план през септември Общината показа еврейското културно завещание в Сливен. Предстои сливенци да се срещнат с културата, традициите и бита на българите, турската, ромската и арменската общности.
Гости на събитието, проведено от Федерацията на културно-просветните сдружения на каракачаните в България и от Общината, бяха зам.кметовете Пепа Чиликова и Стоян Марков, другари, членове на сливенското сдружение. Посрещна ги ръководителят на федерацията Коста Къчев. Амбицията ни е, сподели той, да бъде преведена и издадена книгата за каракачаните в България на писателя Еврипидис Макридис, както и да бъде показана галерия на художника Никола Заров.
Имената и на двамата създатели са специфични за общността. Макридис е създател на доста учебници, художествена литература и книги за гръцките национални песни. За подготовката на сборника си, отдаден на каракачаните, преди петнайсетина години той дойде на събора в Сливен, събра национални песни, записа обичайни традиции. Книгата му за каракачаните в България е единствена по рода си, с принос в съхраняването на културно-историческото завещание на общността. Художникът Никола Заров /1931 – 2015 г./, също представител на етноса, е приключил Националната художествена академия. Автор е на известни платна със сюжети от каракачанския живот, множеството нарисувани с забавна техника за наслагване на боите напряко с тубите. Преди изложбата част от картините му ще бъдат реставрирани.
Каракачанската общественост в Сливен е от близо 5000 души. Две от двайсетте сдружения на федерацията са основани в Града под Сините камъни.
Събитиетобе осъщественов рамките на план BGCULTURE-1.001-0013-C01 „ Наследството на Сливен – пленяващо и многолико “ по Програма РЗ14 „ Културно предприемачество, завещание и съдействие “, резултат 1 „ Подобряване ръководството на културното завещание “, Подрезултат 1.1 „ Културно завещание, показано в ревитализирани, реставрирани и реновирани места “. Изпълнява се с финансовата поддръжка на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2014-2021 година
По този план през септември Общината показа еврейското културно завещание в Сливен. Предстои сливенци да се срещнат с културата, традициите и бита на българите, турската, ромската и арменската общности.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ