Незабележимият бунт днес е за вода
Караисен е едно от стотиците села, чиято славна история и нелеко настояще са надълбоко незнайни (и безинтересни, за съжаление) за милионите българи. В нивите му напролет на 1868 година се състои първата борба на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Увековечено е от Иван Вазов в „ Немили-недраги ”, откакто Странджата държи в кръчмата картина с караисенската борба. Има легенда, че локален човек е погребал в къщата си труповете на обезглавените четници. Всичко това през днешния ден се помни и уважава от стеснен кръг историци и хилядата поданици на селото. Днес в Караисен още веднъж има безредици. Те са без връзка с героичното минало, само че поводът им по неосезаем метод въздейства на корена на селището – кара го да съхне. Буквално.
В селото (община Павликени), в което има младежи с бебета, също и остарели, завърнали се в родния дом, а и чужденци, накупили къщи, от съвсем четири месеца няма... вода. Хората се бунтуват, стачкуват, само че гласът им е в пустиня - кой ли се интересува от някакво си село? Но в тази микродрама се оглеждат големи процеси и положения.
КОРОНАВИРУС И БЕЗВОДИЕ!
Чешмите стартират да съхнат в края на предходната година. Ситуацията става трагична през април, когато е въведен режим, поправен през юни. Графикът цели най-малко едната половина от селото да е с вода през денонощието, само че в последна сметка е без значение – не се съблюдава. В 90% от къщите вода се появява за час-два, а по високите елементи изобщо няма. Семейства, които вървят на работа, с дни не виждат жизненоважната течност в дома. Всичко това по случайност се случва посред пандемия. Каква хигиена и стерилизация? Но, да, тъкмо по този начин живеят от април жителите на Караисен.
ЕВРОПЕЙСКИ ПРОЕКТ НАХАЛОСТ?
Караисен черпи вода от землището на село Батак. Преди години по трасето е направено отклонение и за друго прилежащо село – Сломер. Това е допустима причина за рецесията в Караисен, само че не наподобява да е решаваща. В много други селища от района също липсва вода. Говори се за отклонение на количества от земеделци. Официално оповестената от институциите причина са загуби по тръбите - възлизат на 75%. Подмяната на този всеизвестен караисенски тръбопровод би трябвало да се реализира в границите на европейски план за към 7 млн. лева Той се бави към година вече, тъй като участници в търга обжалват. През продъненото решето на локалния тръбопровод изтича скъпа течност - дали от климатичните промени или друго, водоизточниците в региона пресъхват, всяка капка е значима.
Тази нерадостна картина се укрепва и от обстоятелството, че преди десетилетия, сходно на доста други български селища, хората в Караисен с непринуден труд са полагали канализацията. Сега тече уедряване на ВиК-тата, само че никой не пита техните създателите какво мислят за тази промяна.
ЧАЙНИК ИМА! И СМЕТКИ ЗА ПЛАЩАНЕ!
В Караисен бебета се гледат като в остарял руски филм – с чайник за топла вода. " Добре, че ми донесе нещо за пиянство, останах с не повече от чаша ", споделя бабичка на комшия. Тя няма бунар, не може да върви до магазина за минерална вода, а чешмата й последно е текла преди три дни - за час. Но не мислете, че тази суша е безвъзмездна - водомерите лудо регистрират консумация. „ Идва за малко водата, тичаме да пълним. Но 20 минути единствено въздух пращи, кранът бумти и замалко да литне – толкоз е мощно налягането, при него водомерът се върти! ”, разказва обстановката Минка Ерб, която след 42 години в Германия се завръща в родното място.
Ерб оглявява локалния предприемчив комитет, който се мъчи да принуди институциите да намерят решение. Хората пишат непрестанно писма, направиха няколко митинга, приготвят още... Единственият резултат все още са предупредителни протоколи за блокиране на основен път. А „ блокирането ” в действителност е всеобщо секване на разчертана пешеходна пътека. Тя липсвала в регистрите на Пътната агенция; какво като е разчертана – регистрите са значими, не трябва да се пресича по нея! Тази комична преживелица разбираемо никого не радостни. Хората стачкуват, самоорганизират се, търсят си правата, само че се усещат безсилни. „ Всички тук харесват селото, обичат България, даже и чужденците. Но може ли да се живее без вода? ”, споделя Ерб.
„ КАРАИСЕНСКИ ПОТОК ” ВСЕ ПАК ЩЕ ИМА
Цялостното решение наподобява едно – сондажи и нови водоизточници. Минка Ерб и хората разбираемо се притесняват, че при понижен дебит нищо няма да потече по седеммилионния „ Караисенски поток ”. Отгоре на всичко водата в село Батак - край настоящия източник, е със повишени нитрати. Всичко друго с изключение на нови сондажи жителите смятат за залъгване. Но в писмената връзка с хората ВиК – Йовковци, и община Павликени настояват, че спасението е само в реализацията на европейския план. Кметът Емануил Манолов и пред вестника удостовери, че вижда решението в новия водопровод. Според него оборудването ще ликвидира казуса. Сондажи не били изключени като успореден вид, само че били в компетенциите не на общината, а на новия ВиК-холдинг. Щели да лишават 2-3 години като процедура. А на въпроса по кое време тъкмо ще се отпуши реализацията на тръбопровода, отвърна, че занапред евентуално следват правосъдни каузи от участниците. По-обозрим ли е този вид?
Държавата се ръководи от ГЕРБ, кметът Манолов е от БСП; община Павликени не е от най-паричните. Временно ВиК – Йовковци, пусна вода от язовир “Александър Стамболийски ” по остарял канал - вярата е по този начин да се увеличи потенциалът на вододайната зона за Караисен. Но размерът ще се вдигне вероятно след утаяване в почвата, за което... отново е нужно доста време. Всичко това са детайли от все по-пустинния локален пейзаж. А борбата на хората явно ще е сложна. През последната седмица те желаеха да се разгласи бедствено състояние, с цел да се улеснят процедурите и да се подхващат в действителност незабавни дейности. Община Павликени обаче е срещу. В отговор се готви селско заседание, на което жителите още веднъж ще настоят за нови водоизточници като единствена опция.
Ако не бъдат взети ограничения, фамилиите с бебета ще си тръгнат, ясно е. Но неналичието на вода посича и фолклора, традициите. До през днешния ден в Караисен се чества ритуалът Иванови влачуги. При него на Ивановден момчета и девойки се „ влачат ” към чешмата - да бъдат намокрени с благопожелание да се венчаят. Вече - няма по какъв начин. Така безводието освен поразява бита, само че и безшумно убива културата на селото, която хората желаят да пренесат напред. Може ли някой в действителност да си фантазира, че казусът е частен?
Не е, тъй като чешмите не текат и в други великотърновски селища. А също в сливенски, врачански, плевенски, неотдавна стачкува и ловешко село. Пернишката рецесия сподели едва ръководство на системата. Перник е регионален град, по тази причина се подвигна звук. Политическото и медийното внимание към селата обаче е минимално, което още повече обезверява хората там. Големият митинг през днешния ден в страната е явен – води се на жълтите павета. Но и в селата незабележимо тече протест - за вода. Проблемът е стратегически, няма да се реши просто със промяната на една партия с друга.
В селото (община Павликени), в което има младежи с бебета, също и остарели, завърнали се в родния дом, а и чужденци, накупили къщи, от съвсем четири месеца няма... вода. Хората се бунтуват, стачкуват, само че гласът им е в пустиня - кой ли се интересува от някакво си село? Но в тази микродрама се оглеждат големи процеси и положения.
КОРОНАВИРУС И БЕЗВОДИЕ!
Чешмите стартират да съхнат в края на предходната година. Ситуацията става трагична през април, когато е въведен режим, поправен през юни. Графикът цели най-малко едната половина от селото да е с вода през денонощието, само че в последна сметка е без значение – не се съблюдава. В 90% от къщите вода се появява за час-два, а по високите елементи изобщо няма. Семейства, които вървят на работа, с дни не виждат жизненоважната течност в дома. Всичко това по случайност се случва посред пандемия. Каква хигиена и стерилизация? Но, да, тъкмо по този начин живеят от април жителите на Караисен.
ЕВРОПЕЙСКИ ПРОЕКТ НАХАЛОСТ?
Караисен черпи вода от землището на село Батак. Преди години по трасето е направено отклонение и за друго прилежащо село – Сломер. Това е допустима причина за рецесията в Караисен, само че не наподобява да е решаваща. В много други селища от района също липсва вода. Говори се за отклонение на количества от земеделци. Официално оповестената от институциите причина са загуби по тръбите - възлизат на 75%. Подмяната на този всеизвестен караисенски тръбопровод би трябвало да се реализира в границите на европейски план за към 7 млн. лева Той се бави към година вече, тъй като участници в търга обжалват. През продъненото решето на локалния тръбопровод изтича скъпа течност - дали от климатичните промени или друго, водоизточниците в региона пресъхват, всяка капка е значима.
Тази нерадостна картина се укрепва и от обстоятелството, че преди десетилетия, сходно на доста други български селища, хората в Караисен с непринуден труд са полагали канализацията. Сега тече уедряване на ВиК-тата, само че никой не пита техните създателите какво мислят за тази промяна.
ЧАЙНИК ИМА! И СМЕТКИ ЗА ПЛАЩАНЕ!
В Караисен бебета се гледат като в остарял руски филм – с чайник за топла вода. " Добре, че ми донесе нещо за пиянство, останах с не повече от чаша ", споделя бабичка на комшия. Тя няма бунар, не може да върви до магазина за минерална вода, а чешмата й последно е текла преди три дни - за час. Но не мислете, че тази суша е безвъзмездна - водомерите лудо регистрират консумация. „ Идва за малко водата, тичаме да пълним. Но 20 минути единствено въздух пращи, кранът бумти и замалко да литне – толкоз е мощно налягането, при него водомерът се върти! ”, разказва обстановката Минка Ерб, която след 42 години в Германия се завръща в родното място.
Ерб оглявява локалния предприемчив комитет, който се мъчи да принуди институциите да намерят решение. Хората пишат непрестанно писма, направиха няколко митинга, приготвят още... Единственият резултат все още са предупредителни протоколи за блокиране на основен път. А „ блокирането ” в действителност е всеобщо секване на разчертана пешеходна пътека. Тя липсвала в регистрите на Пътната агенция; какво като е разчертана – регистрите са значими, не трябва да се пресича по нея! Тази комична преживелица разбираемо никого не радостни. Хората стачкуват, самоорганизират се, търсят си правата, само че се усещат безсилни. „ Всички тук харесват селото, обичат България, даже и чужденците. Но може ли да се живее без вода? ”, споделя Ерб.
„ КАРАИСЕНСКИ ПОТОК ” ВСЕ ПАК ЩЕ ИМА
Цялостното решение наподобява едно – сондажи и нови водоизточници. Минка Ерб и хората разбираемо се притесняват, че при понижен дебит нищо няма да потече по седеммилионния „ Караисенски поток ”. Отгоре на всичко водата в село Батак - край настоящия източник, е със повишени нитрати. Всичко друго с изключение на нови сондажи жителите смятат за залъгване. Но в писмената връзка с хората ВиК – Йовковци, и община Павликени настояват, че спасението е само в реализацията на европейския план. Кметът Емануил Манолов и пред вестника удостовери, че вижда решението в новия водопровод. Според него оборудването ще ликвидира казуса. Сондажи не били изключени като успореден вид, само че били в компетенциите не на общината, а на новия ВиК-холдинг. Щели да лишават 2-3 години като процедура. А на въпроса по кое време тъкмо ще се отпуши реализацията на тръбопровода, отвърна, че занапред евентуално следват правосъдни каузи от участниците. По-обозрим ли е този вид?
Държавата се ръководи от ГЕРБ, кметът Манолов е от БСП; община Павликени не е от най-паричните. Временно ВиК – Йовковци, пусна вода от язовир “Александър Стамболийски ” по остарял канал - вярата е по този начин да се увеличи потенциалът на вододайната зона за Караисен. Но размерът ще се вдигне вероятно след утаяване в почвата, за което... отново е нужно доста време. Всичко това са детайли от все по-пустинния локален пейзаж. А борбата на хората явно ще е сложна. През последната седмица те желаеха да се разгласи бедствено състояние, с цел да се улеснят процедурите и да се подхващат в действителност незабавни дейности. Община Павликени обаче е срещу. В отговор се готви селско заседание, на което жителите още веднъж ще настоят за нови водоизточници като единствена опция.
Ако не бъдат взети ограничения, фамилиите с бебета ще си тръгнат, ясно е. Но неналичието на вода посича и фолклора, традициите. До през днешния ден в Караисен се чества ритуалът Иванови влачуги. При него на Ивановден момчета и девойки се „ влачат ” към чешмата - да бъдат намокрени с благопожелание да се венчаят. Вече - няма по какъв начин. Така безводието освен поразява бита, само че и безшумно убива културата на селото, която хората желаят да пренесат напред. Може ли някой в действителност да си фантазира, че казусът е частен?
Не е, тъй като чешмите не текат и в други великотърновски селища. А също в сливенски, врачански, плевенски, неотдавна стачкува и ловешко село. Пернишката рецесия сподели едва ръководство на системата. Перник е регионален град, по тази причина се подвигна звук. Политическото и медийното внимание към селата обаче е минимално, което още повече обезверява хората там. Големият митинг през днешния ден в страната е явен – води се на жълтите павета. Но и в селата незабележимо тече протест - за вода. Проблемът е стратегически, няма да се реши просто със промяната на една партия с друга.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ