Европа ли? Не, проблемът е и в Африка
Капсулиране! Раздяла с нашите полезности! Превръщане на Европа в цитадела! За описанието на актуалната европейска миграционна политика има задоволително комфортни формули. Защита на външните граници и създаване на затворени лагери отвън Европа – това са сегашните концепции на европейските управници. Те бяха подтикнати към това решение от триумфа на популистите и от действителната заплаха от разпадането на Европейски Съюз. Огъването на Ангела Меркел пред нейния вътрешен министър Хорст Зеехофер и „пакетът от мерки“ на федералното държавно управление са единствено краткотрайни. Много от тях подлежат на рецензия.
Опитът за прехвърляне на отбраната на външните граници по-навътре в Сахара, криминализирането на спасителите на изпаднали в неволя бежанци и съдействието със съмнителни режими демонстрират единствено едно: Европа се капсулира. И по този метод трансферира отговорността за бежанците на други. При това едностранчиво вменяване на виновност обаче затваряме очите си за нещо значимо: сходна тактика преследват и родните страни на доста от бежанците, особено в Африка. И африканските държавни управления приписват отговорността за своите политически провали на други. И те се капсулират против същите тези хора, против които се капсулира Европа. С тази разлика, че за африканските страни те не са незаконни мигранти, а техни лични жители.
От години държавното управление в Берлин води лист на така наречен „проблемни държави“. В него са включени над 10 страни, измежду които с Нигерия и Мали, от които произлизат значително мигранти, търсещи по-добър живот в Европа. Тези проблематични страни се ръководят от клептократични режими, които възприемат личните си жители като объркващ фактор. Те не желаят бежанците да се връщат в родината си. И гледат с съмнение на младите безработни мъже, защото тяхната незадоволеност някой ден може да прерасне в политическа опозиция. За тези страни техните клептократични държавни управления „вентилът“ Средиземно море е добре пристигнал.
Дойче веле (със съкращения)
Опитът за прехвърляне на отбраната на външните граници по-навътре в Сахара, криминализирането на спасителите на изпаднали в неволя бежанци и съдействието със съмнителни режими демонстрират единствено едно: Европа се капсулира. И по този метод трансферира отговорността за бежанците на други. При това едностранчиво вменяване на виновност обаче затваряме очите си за нещо значимо: сходна тактика преследват и родните страни на доста от бежанците, особено в Африка. И африканските държавни управления приписват отговорността за своите политически провали на други. И те се капсулират против същите тези хора, против които се капсулира Европа. С тази разлика, че за африканските страни те не са незаконни мигранти, а техни лични жители.
От години държавното управление в Берлин води лист на така наречен „проблемни държави“. В него са включени над 10 страни, измежду които с Нигерия и Мали, от които произлизат значително мигранти, търсещи по-добър живот в Европа. Тези проблематични страни се ръководят от клептократични режими, които възприемат личните си жители като объркващ фактор. Те не желаят бежанците да се връщат в родината си. И гледат с съмнение на младите безработни мъже, защото тяхната незадоволеност някой ден може да прерасне в политическа опозиция. За тези страни техните клептократични държавни управления „вентилът“ Средиземно море е добре пристигнал.
Дойче веле (със съкращения)
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ