Капсула с форма на чиния, носеща фрагменти от астероид, които може да съдържат улики за раждането на слънчевата система, се блъсна в земната атмосфера в неделя и се спусна на -целево кацане с парашут в Юта, за да приключи едно драматично седемгодишно пътуване от четири милиарда мили.
Освободен от кораба-майка OSIRIS-REx четири часа по-рано, 110-фунтовият 31-инчов- широка капсула за връщане на проби, заредена с половин килограм камъни и пръст, събрани през 2020 г. от астероид, известен като Бену, удари горната част на забележимата атмосфера, 82 мили нагоре, с невероятните 27 700 мили в час в 10:42 сутринта EDT.< /p>
През следващите две минути, бързо намалявайки скоростта си в адски пламък от атмосферно триене, топлинният щит на капсулата издържа на температури от повече от 5000 градуса и спирачна сила, 30 пъти по-голяма от силата на гравитацията, докато се движи към кацане тестовия и тренировъчен полигон на Юта, западно от Солт Лейк Сити.
С учени и инженери, затаили дъх – подобна капсула се разби в Юта през 2004 г., когато парашутите й не успяха да се отворят – пробата OSIRIS-REx се връща капсулата оцеля след изпитанието си с огън и вероятно е разгърнала стабилизиращ спирачен парашут на височина от 20 мили.
Очаква се основната капсула с ширина 24 фута да се разгъне и надуе на височина от 5000 фута, но НАСА каза, че всъщност се е разгърнал на 20 000 фута. Това може да е допринесло за малко по-ранно от очакваното тъчдаун, но във всеки случай главният улей изглежда свали капсулата за връщане на пробата до очакваната скорост от 11 мили в час при кацане в 10:52 ч. EDT, последната стъпка в гвоздей- хапещо спускане.
Екипажите за възстановяване от главния изпълнител Lockheed Martin и полигона за тестване и обучение в Юта бяха на място след минути, за да документират състоянието на капсулата, търсейки признаци на пробив, който може да причини замърсяване на девствените проби вътре.
Също на разположение: Главният изследовател на Университета на Аризона Данте Лаурета, част от екип, назначен да характеризира околната среда, за да документира подробно химическия състав на зоната за кацане. За всеки случай.
Предполагайки, че няма проблеми, планът за възстановяване изискваше екипът да изтегли капсулата във временна „чиста стая“ с филтриран въздух, за да започне разглобяването и да направи подготовка за изпращане на хардуера и пробите в екологично "чиста" лаборатория в космическия център Джонсън в Хюстън.
Лорета каза, че пробите - най-голямата колекция от извънземен материал след лунната програма Аполо - са представителни за суровината, която е формирала слънцето и неговата свита от планети преди 4,5 милиарда години.
„Връщаме се в зората на Слънчевата система, търсим улики защо Земята е обитаем свят, това рядко бижу във външния космосът, който има океани, има защитна атмосфера", каза той. „Смятаме, че всички тези материали са били донесени (на Земята) от тези богати на въглерод астероиди много рано във формирането на нашата планетарна система.
„И разбира се, най-големият въпрос, този, който движи моите научни изследвания , е произходът на живота. Какво е живот? Как е възникнал? И защо Земята е мястото, където се е случило? ... Ние вярваме, че връщаме този вид материал, може би представители на семената на живота, които тези астероиди са доставили в началото на (историята на Земята).“
Два японски космически кораба върнаха малки проби от астероиди през 2010 г. и 2020 г., но OSIRIS-REx — сложен акроним, който означава произход, спектрална интерпретация, идентификация на ресурси и сигурност Regolith Explorer — е първата подобна мисия, организирана от НАСА.
След първоначален анализ в Хюстън, НАСА ще сподели проби от Bennu с изследователи по целия свят.
„Това е подарък за света“, каза Лаурета. „Имаме лаборатории на четири континента, 16 часови зони, стотици изследователи, над 60 лаборатории, които се подготвят да получат този материал, и ние сме готови да започнем последната научна кампания на основната мисия OSIRIS-REx."
Оборудван с три камери, два спектрометъра, лазерен алтиметър и система за рентгенови изображения, разработена от студенти, космическият кораб OSIRIS-REx и капсулата за връщане на проби бяха изстреляни на върха на ракета Atlas 5 на United Launch Alliance от Кейп Канаверал на 8 септември 2016 г.
За достигане до Бену , който обикаля в равнина, наклонена на шест градуса от земната, OSIRIS-REx се завъртя около слънцето и след това направи ускоряващо гравитационно подпомагане облитане на Земята на 22 септември 2017 г. Космическият кораб най-накрая се плъзна в орбита около Бену в края на 2018 г. .
Учените бяха изумени от това, което откриха. Вместо по-типично тяло, с финозърнеста почва и скали върху повече или по-малко солидна вътрешност, Bennu, широк приблизително колкото Емпайър Стейт Билдинг е висок, се оказа рехаво уплътнена купчина от чакъл, която се държи по-скоро като течност отколкото твърдо вещество.
След задълбочено картографиране за идентифициране на безопасна точка за събиране на проби, OSIRIS-REx бавно се спусна към повърхността на 20 октомври 2020 г., неговата проба с форма на пай "Touch-And-Go Sample" Механизъм за придобиване" или TAGSAM, поставен в края на дълга 11 фута ръка на робот.
При контакт сондата изстреля струя азотен газ около вътрешността на 12-инчовия TAGSAM , разбърквайки почвата и малките камъни отдолу и издухвайки част от материала в събирателните филтри, преди космическият кораб да обърне курса и да се отдръпне.
„Той се държеше много като течност, нямаше съпротивление срещу надолу движението на космическия кораб", каза Лаурета в интервю. „Потънахме на около 50 сантиметра (20 инча) и ако не бяхме задействали обратните тласкачи, мисля, че просто щяхме да влезем право в астероида и да изчезнем.“
След като се отдръпнахме от Бену, механизмът TAGSAM и неговите скъпоценни проби бяха прибрани в капсулата за връщане OSIRIS-REx за дългия полет обратно към Земята и драматичното повторно влизане в неделя.
След корекции на курса, за да се подредят на мястото за кацане в Юта, Корабът OSIRIS-REx пусна капсулата за връщане на пробата в 6:42 сутринта EDT. С капсулата безопасно на път, космическият кораб OSIRIS-REx задейства тласкащите си устройства 20 минути по-късно, гарантирайки, че безопасно ще пропусне Земята с около 484 мили.
Маневрата „отклоняване“ постави кораба на курс за близка среща с астероида Апофис през 2029 г.
Приблизително 1200 фута в диаметър, Апофис ще се приближи на оскъдни 20 000 мили от Земята през 2029 г., което е много близко до пропуск в астрономическо отношение. Космическият кораб OSIRIS-REx, сега известен като OSIRIS-Apophis Explorer, ще спре в орбита около Апофис малко след прелитането на астероида покрай Земята, започвайки разширени наблюдения.
