Капка Тодорова: Трябвало е половината Пирогов да отиде и да помог...
Капка Тодорова, публицист, обява във Фейсбук. Заглавието е на редакцията на ФрогНюз.
Следя случая Даная заради персонална история. Пирогов през днешния ден споделили, че били създали всичко допустимо за Даная. Сега ще опиша персонална история, с цел да е ясно какво е всичко допустимо.
Преди две години синът ми претърпя удар по главата на спирката на трамвая пред учебното заведение му. В Берлин. Последното е уточнението, което избави живота на сина ми и. И двамата са на по 15, когато ги сполетява случай с удар по главата. Заведох сина ми в болница, там го прегледаха криво-ляво и не видяха нищо. По-късно обаче се е развил хематом. Мисля, че при Даная също има такова закъснение, хематомът по принцип не става на секундата, това лекари, сестри, стажанти би трябвало да го знаят.
Както и да е, в 23 часа той стартира да повръща и сподели, че умира. Звъннах на 112. И тук стартират всички тези ужасни, ужасни, ужасни за България, българите, Даная и майка й разлики. Жената на 112 чу удар по главата, повръщане и незабавно ми сподели: " Никъде не мърдате, не тръгвате вие с такси или кола, вярно ни звъните, изпращам кола за спешна помощ, до 4 минути е при вас ". Тук съветът към родители - в случай че има удар по главата постоянно, постоянно, постоянно ходете в болница и настоявайте за обзор, в случай че има главоболие или повръщане искайте скенер, в случай че би трябвало даже да се приковете с вериги пред кабинета, както се постанова от време на време в България, само че не подценявайте заплахата. Майката на Даная не я е подценила, настояваше, молеше се във фейсбук това го помня, тъй като аз още сънувам кошмари от нашия случай и естествено, сърцето ми биеше с майката на Даная тогава, та по този метод се стигна до министър, който да накара след три дни!!! някой доктор да благоволи да отиде да прегледа детето и да оперира.
Та пристигна кола за спешна помощ, двама млади, мощни мъже - санитари, както е тук, подвигнаха сина ми, качиха ни в колата за спешна помощ, споделиха, че работата е сериозна и тръгнахме към неврохирургията в най-близката болница. Няма да влизам в елементи, незабавно го вкараха на скенер, дотича шефът на отделението!, сподели ми с персоналния си джиесем фотографията от скенера!! и какъв брой огромен е хематомът, сподели, че няма време да пишем на хартия разрешителни и изиска устно единодушие! и вкараха сина ми в интервенция.
Оперира шефът на отделението, дотичаха екипи от още някъде, а шефът се обади на татко си - пенсиониран професор и величие по неврохирургия, който към момента съветвал. Човекът пристигна измежду нощ и влезе в интервенция, с цел да оказва помощ. Ние нямаме частна застраховвка, напълно елементарна е. Синът ми няма съпътстващи болести, казусът му беше типичен. Единствената причина всички да тичат, да пристигна даже професорът, беше, че пациентът е толкоз млад и " би трябвало да създадем всичко допустимо ". В 24 часа влезе в интервенция, споделиха ми, че ще трае 1 час и 10 минути, в случай че всичко е по проект, анестезиологът взе персонално номера на татко му, с цел да се обади след интервенцията, в 1,20 звънна самият той и сподели, че всичко е наред, прати ни пред операционната, от там след известно време излезе професорът, пристигна при нас, показа се, успокои ни, час по-късно пристигна шефът на отделението и в диалог ни изясни какво е направил, какво следва като възобновяване и ни успокои, че на тази възраст организмът се оправя без последици.
Докато траеше интервенцията, апропо, пристигна лекарката от незабавното, която ни одобри, с цел да пита по какъв начин е детето, да ни успокои, демонстрираха ни една празна стая да седнем и ни донесе вода. Не познавам никого в тази болница, не плащаме в допълнение, не съм търсила помощ от познати, министри, не съм умолявала никого да избави детето ми - не се наложи. В 23 часа набрах 112, в 1,20 синът ми беше опериран и отвън заплаха. По веригата най-малко 20 души демонстрираха оптималната емпатия, професионализъм, човечност, в това число и професор, който не е задължен да идва. Всички си свършиха работата, само че освен това, ами ми държаха ръката, обясняваха, успокояваха. От дамата на 112 през санитарите, незабавното, сестрите, лекарите, шефовете... Защото пациентът е единствено на 15. Даная е чакала три дни, с цел да си прекъсне отпуската някой да пристигна да я оперира, когато хематомът е бил голям и тя е повръщала кръв. За такова нещо трябваше след гибелта й шефът на Пиргов да подаде оставка. Така се прави. А не през днешния ден, година по-късно, да изясняват, че били създали всичко допустимо.
Всичко допустимо е описаното от мен - по тази причина наруших другояче спазваните граници във връзка с персоналните ми истории. Защото за това не се желаят пари или галактическа технология. И в София могат да оперират хематом, могат да извикат лекарката на Даная, която да им разреши да оперират поради съпътстващото заболяване и така нататък Еле па при такова заболяване е трябвало половината Пирогов да отиде и да помогне. " Защото е единствено на 15 ", както споделиха в Берлин. Съжалявам. Съжалявам доста за Даная и за всичко, претърпяно от майка й, в това число обидите и ругатните, получила в болничното заведение в оня миг... Всеки път се насълзявам, когато чета какво пишат тя и, тъй като макар положителния излаз за нас, аз също едвам не умрях тогава. Не знам Ани Стоянова каква мощ има, само че й благодаря, че не се предава, тъй като не трябва това да се повтаря ".
Капка Тодорова
Следя случая Даная заради персонална история. Пирогов през днешния ден споделили, че били създали всичко допустимо за Даная. Сега ще опиша персонална история, с цел да е ясно какво е всичко допустимо.
Преди две години синът ми претърпя удар по главата на спирката на трамвая пред учебното заведение му. В Берлин. Последното е уточнението, което избави живота на сина ми и. И двамата са на по 15, когато ги сполетява случай с удар по главата. Заведох сина ми в болница, там го прегледаха криво-ляво и не видяха нищо. По-късно обаче се е развил хематом. Мисля, че при Даная също има такова закъснение, хематомът по принцип не става на секундата, това лекари, сестри, стажанти би трябвало да го знаят.
Както и да е, в 23 часа той стартира да повръща и сподели, че умира. Звъннах на 112. И тук стартират всички тези ужасни, ужасни, ужасни за България, българите, Даная и майка й разлики. Жената на 112 чу удар по главата, повръщане и незабавно ми сподели: " Никъде не мърдате, не тръгвате вие с такси или кола, вярно ни звъните, изпращам кола за спешна помощ, до 4 минути е при вас ". Тук съветът към родители - в случай че има удар по главата постоянно, постоянно, постоянно ходете в болница и настоявайте за обзор, в случай че има главоболие или повръщане искайте скенер, в случай че би трябвало даже да се приковете с вериги пред кабинета, както се постанова от време на време в България, само че не подценявайте заплахата. Майката на Даная не я е подценила, настояваше, молеше се във фейсбук това го помня, тъй като аз още сънувам кошмари от нашия случай и естествено, сърцето ми биеше с майката на Даная тогава, та по този метод се стигна до министър, който да накара след три дни!!! някой доктор да благоволи да отиде да прегледа детето и да оперира.
Та пристигна кола за спешна помощ, двама млади, мощни мъже - санитари, както е тук, подвигнаха сина ми, качиха ни в колата за спешна помощ, споделиха, че работата е сериозна и тръгнахме към неврохирургията в най-близката болница. Няма да влизам в елементи, незабавно го вкараха на скенер, дотича шефът на отделението!, сподели ми с персоналния си джиесем фотографията от скенера!! и какъв брой огромен е хематомът, сподели, че няма време да пишем на хартия разрешителни и изиска устно единодушие! и вкараха сина ми в интервенция.
Оперира шефът на отделението, дотичаха екипи от още някъде, а шефът се обади на татко си - пенсиониран професор и величие по неврохирургия, който към момента съветвал. Човекът пристигна измежду нощ и влезе в интервенция, с цел да оказва помощ. Ние нямаме частна застраховвка, напълно елементарна е. Синът ми няма съпътстващи болести, казусът му беше типичен. Единствената причина всички да тичат, да пристигна даже професорът, беше, че пациентът е толкоз млад и " би трябвало да създадем всичко допустимо ". В 24 часа влезе в интервенция, споделиха ми, че ще трае 1 час и 10 минути, в случай че всичко е по проект, анестезиологът взе персонално номера на татко му, с цел да се обади след интервенцията, в 1,20 звънна самият той и сподели, че всичко е наред, прати ни пред операционната, от там след известно време излезе професорът, пристигна при нас, показа се, успокои ни, час по-късно пристигна шефът на отделението и в диалог ни изясни какво е направил, какво следва като възобновяване и ни успокои, че на тази възраст организмът се оправя без последици.
Докато траеше интервенцията, апропо, пристигна лекарката от незабавното, която ни одобри, с цел да пита по какъв начин е детето, да ни успокои, демонстрираха ни една празна стая да седнем и ни донесе вода. Не познавам никого в тази болница, не плащаме в допълнение, не съм търсила помощ от познати, министри, не съм умолявала никого да избави детето ми - не се наложи. В 23 часа набрах 112, в 1,20 синът ми беше опериран и отвън заплаха. По веригата най-малко 20 души демонстрираха оптималната емпатия, професионализъм, човечност, в това число и професор, който не е задължен да идва. Всички си свършиха работата, само че освен това, ами ми държаха ръката, обясняваха, успокояваха. От дамата на 112 през санитарите, незабавното, сестрите, лекарите, шефовете... Защото пациентът е единствено на 15. Даная е чакала три дни, с цел да си прекъсне отпуската някой да пристигна да я оперира, когато хематомът е бил голям и тя е повръщала кръв. За такова нещо трябваше след гибелта й шефът на Пиргов да подаде оставка. Така се прави. А не през днешния ден, година по-късно, да изясняват, че били създали всичко допустимо.
Всичко допустимо е описаното от мен - по тази причина наруших другояче спазваните граници във връзка с персоналните ми истории. Защото за това не се желаят пари или галактическа технология. И в София могат да оперират хематом, могат да извикат лекарката на Даная, която да им разреши да оперират поради съпътстващото заболяване и така нататък Еле па при такова заболяване е трябвало половината Пирогов да отиде и да помогне. " Защото е единствено на 15 ", както споделиха в Берлин. Съжалявам. Съжалявам доста за Даная и за всичко, претърпяно от майка й, в това число обидите и ругатните, получила в болничното заведение в оня миг... Всеки път се насълзявам, когато чета какво пишат тя и, тъй като макар положителния излаз за нас, аз също едвам не умрях тогава. Не знам Ани Стоянова каква мощ има, само че й благодаря, че не се предава, тъй като не трябва това да се повтаря ".
Капка Тодорова
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ