Защо Армения без съпротива предаде Карабах
Капитулацията на Карабах пред Азербайджан ще има колосални последствия за Армения и целия Южен Кавказ. Как азербайджанските войски съумяха да извършат военна интервенция единствено за 24 часа и за какво нито персонално арменският министър председател Никол Пашинян, нито арменското общество съумяха да провеждат почтена опозиция?
Сценарият на „ лимитираната антитерористична интервенция “, извършена от Азербайджан, съвсем изцяло повтаря азербайджанския боен проект за деяние от 2020 година, единствено че с разнообразни изходни позиции и по-радикални цели. Предварително бяха образувани три ударни групи в централно, североизточно и югоизточно направление. След артилерийска и ракетна подготовка, която докара до загуба на остатъците от Противовъздушна отбрана и РЕБ от арменските сили, азербайджанските войски минаха в нахлуване.
Как беше премахнат Нагорни Карабах
Азербайджанците съумяха да реализират максимален прогрес денем в североизточно направление. Азербайджанските сили напредват към огромните села Гетаван и Чаректар. Град Мардакерт (Акдере) беше под непрестанен обстрел от артилерия и танкове. В югоизточна посока азербайджанците напреднаха към Мартуни (Ходжавенд) през няколко проломи, също строго съгласно сюжета от преди три години. Окупирана е медно-молибденовата мина Кашен, както и манастирът Амарас от IV век, една от античните арменски и християнски светини.
Обстрелът на Степанакерт и Аскеран беше безреден и докара до цивилни жертви. В същото време беше разрушена тиловата инфраструктура на карабахците, или каквото може да e останало от нея. Използването на дронове “Байрактар ” беше целеустремено. Азербайджанските сили използваха най-вече ракетни войски и оръдейна артилерия, което очевидно беше въодушевено от опита от бойните дейности в зоната на СВО. На няколко бранша на фронта арменските сили се пробваха да провеждат героична опозиция и даже нанесоха някои загуби на азербайджанските сили при Мартуни, само че като цяло това не оказа доста въздействие върху хода на събитията.
На 19 септември следобяд арменският министър председател Никол Пашинян съобщи, че Армения няма да взе участие в спора, макар че се „ пробват да я въвлекат в него “. Преговорите за предаването на Карабах започнаха през нощта. Към обяд на 20 септември се появиха предварителни данни за контурите на съглашението. Огънят е спрян по цялата линия към 13.00 часа.
По-нататъшната „ реинтеграция “ на Карабах и цялото арменско население (колкото и да остане, изселването към този момент е започнало) би трябвало да се основава на Конституцията на Азербайджан, в която няма НКР. По-рано се говореше за някакво „ обезпечаване на правата “ на арменското население, което беше записано в съглашението от 2020 година Военните, политическите и държавните структури на НКР са отстранени и разпуснати. Държавността на арменците в Арцах се ликвидира. Така историята на Република Нагорни Карабах завърши за ден. Какво в действителност се случи - и за какво толкоз бързо?
Четири акта на предаването на Карабах от Пашинян
Първо, от 2020 година, когато арменците претърпяха тежък удар вследствие на Втората карабахска война, управляващите в Ереван бяха заети с всичко друго, само че не и с подсилване на отбранителните си качества или даже с дипломация. Премиерът Пашинян се държеше през цялото това време по този начин, като че ли Карабах към този момент е изгубен. В Армения се водеше битка сред кланове, в това число тези, насочени към външни сили, най-вече западни. В такава обстановка не може да се приказва за „ повишение на отбранителната дарба “.
Второ, Пашинян съобщи Карабах освен посредством интриги и несполучливо маневриране сред няколко центъра на властта. Никой не му пречи да се прояви сега. Да разгласи готовност, да провежда защита и въобще да вдигне огромна олелия. Той обаче избра обществено да се откаже от Карабах.
Трето, държавното управление на Пашинян със личните си ръце погреба целия капацитет на съветския мироопазващ контингент. Дори единствено тъй като Пашинян със лична заповед забрани на арменските въоръжени сили да оказват помощ на арменците в Карабах. Тоест на арменците беше неразрешено да избавят арменци. Не Армения като страна и не обособените шумни поданици на Ереван изнасяха ранени деца от Степанакерт - това в последна сметка беше направено от съветски бойци, които бяха замеряни с тиня през всичките три години в Ереван. Нека подчертаем: през всичките тези години миротворците бяха клеветени в Ереван, а не в Баку или даже в Степанакерт. В Карабах от близко видяха, че съветските миротворци стабилизираха обстановката в района.
Четвърто, Пашинян фактически призна суверенитета на Азербайджан над Карабах на договарянията през есента на 2022 година в Прага. Тези негови изказвания са задоволителни, с цел да може тълпата на бул. “Тигран Мец ” да скандира думата „ изменник ” по негов адрес.
Нямаше искащи да водят война за Карабах
Баку беше наясно по какъв начин ще се държи Армения при положение на нова настъпателна интервенция в Карабах. Достатъчно беше да погледнем положението на арменското общество. Арменците бяха мощно деморализирани от събитията от 2020 година Нацията претърпя ужасна прочувствена контузия.
Но има и значима демографска детайлност. Защо при започване на 90-те бедната и изцяло обсадена Армения за малко да превземе Баку, само че преди три години се срина за месец и половина, а в този момент единствено за ден?
Поколението на тези, които с оръжие в ръка реализираха основаването на карабахската държавност, в този момент изцяло изчезна просто заради възрастта. През последните 30 години арменското общество се промени коренно. Тези, които биха желали да защитят Карабах и даже самата Армения с картечница в ръце, не бяха открити в забележими количества.
Арменското общество в по-голямата си част е привикнало с обстоятелството, че някой безусловно ще му помогне. Руснаци, французи, китайци, Ким Кардашиян. Това е постоянен поведенчески табиет. През всичките тези 30 години постоянно някой е подкрепял Армения. Пари, оръжия, физическа мощ (като цяло съветските граничари охраняваха границата на Армения с Турция), рок концерти. Те сътвориха удобни условия за голямата арменска диаспора в Русия. А дилемите на държавното управление в Ереван се състояха основно в лавиране сред всеки, който изяви предпочитание да помогне, с цел да се извлече оптималната изгода. Така поведенческият табиет се трансформира в политически курс на Армения.
Ереван намерено се гордееше със своята „ многовекторна политика “. И въпреки всичко след 2020 година стана ясно, че един път арменците ще би трябвало да създадат най-малко нещо сами - в случай че желаят най-малко да запазят статуквото. Оказа се обаче, че прочувствено по-удобно е да се трансферира отговорността за ориста на някой различен.
И в този момент, в случай че Баку желае (а евентуално ще изиска рано или късно) да пробие физически кулоар към Нахичеван, ще го пробие. Но това ще значи преустановяване на държавността за самата „ огромна “ Армения, загуба на Зангезур, Сюник и други исторически райони.
Според непотвърдени сведения, през нощта на 20 септември началникът на иранския общоприет щаб военачалник Мохамад Багери се е обадил в Генералния щаб на арменските въоръжени сили в Ереван. И Сергей Шойгу сега е в Техеран. Но арменските генерали на два пъти отхвърлиха да беседват с иранците, явно изпълнявайки заповедите на Пашинян. С други думи, те отхвърлиха избавителната ръка освен на Русия, само че и на Иран. Дори грузинците не съумяха да разпаднат изцяло новата си държавност в пространството на някогашния Съюз на съветските социалистически републики. Ситуацията за Ереван единствено ще се утежни, защото Баку окупира земята на Карабах.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Сценарият на „ лимитираната антитерористична интервенция “, извършена от Азербайджан, съвсем изцяло повтаря азербайджанския боен проект за деяние от 2020 година, единствено че с разнообразни изходни позиции и по-радикални цели. Предварително бяха образувани три ударни групи в централно, североизточно и югоизточно направление. След артилерийска и ракетна подготовка, която докара до загуба на остатъците от Противовъздушна отбрана и РЕБ от арменските сили, азербайджанските войски минаха в нахлуване.
Как беше премахнат Нагорни Карабах
Азербайджанците съумяха да реализират максимален прогрес денем в североизточно направление. Азербайджанските сили напредват към огромните села Гетаван и Чаректар. Град Мардакерт (Акдере) беше под непрестанен обстрел от артилерия и танкове. В югоизточна посока азербайджанците напреднаха към Мартуни (Ходжавенд) през няколко проломи, също строго съгласно сюжета от преди три години. Окупирана е медно-молибденовата мина Кашен, както и манастирът Амарас от IV век, една от античните арменски и християнски светини.
Обстрелът на Степанакерт и Аскеран беше безреден и докара до цивилни жертви. В същото време беше разрушена тиловата инфраструктура на карабахците, или каквото може да e останало от нея. Използването на дронове “Байрактар ” беше целеустремено. Азербайджанските сили използваха най-вече ракетни войски и оръдейна артилерия, което очевидно беше въодушевено от опита от бойните дейности в зоната на СВО. На няколко бранша на фронта арменските сили се пробваха да провеждат героична опозиция и даже нанесоха някои загуби на азербайджанските сили при Мартуни, само че като цяло това не оказа доста въздействие върху хода на събитията.
На 19 септември следобяд арменският министър председател Никол Пашинян съобщи, че Армения няма да взе участие в спора, макар че се „ пробват да я въвлекат в него “. Преговорите за предаването на Карабах започнаха през нощта. Към обяд на 20 септември се появиха предварителни данни за контурите на съглашението. Огънят е спрян по цялата линия към 13.00 часа.
По-нататъшната „ реинтеграция “ на Карабах и цялото арменско население (колкото и да остане, изселването към този момент е започнало) би трябвало да се основава на Конституцията на Азербайджан, в която няма НКР. По-рано се говореше за някакво „ обезпечаване на правата “ на арменското население, което беше записано в съглашението от 2020 година Военните, политическите и държавните структури на НКР са отстранени и разпуснати. Държавността на арменците в Арцах се ликвидира. Така историята на Република Нагорни Карабах завърши за ден. Какво в действителност се случи - и за какво толкоз бързо?
Четири акта на предаването на Карабах от Пашинян
Първо, от 2020 година, когато арменците претърпяха тежък удар вследствие на Втората карабахска война, управляващите в Ереван бяха заети с всичко друго, само че не и с подсилване на отбранителните си качества или даже с дипломация. Премиерът Пашинян се държеше през цялото това време по този начин, като че ли Карабах към този момент е изгубен. В Армения се водеше битка сред кланове, в това число тези, насочени към външни сили, най-вече западни. В такава обстановка не може да се приказва за „ повишение на отбранителната дарба “.
Второ, Пашинян съобщи Карабах освен посредством интриги и несполучливо маневриране сред няколко центъра на властта. Никой не му пречи да се прояви сега. Да разгласи готовност, да провежда защита и въобще да вдигне огромна олелия. Той обаче избра обществено да се откаже от Карабах.
Трето, държавното управление на Пашинян със личните си ръце погреба целия капацитет на съветския мироопазващ контингент. Дори единствено тъй като Пашинян със лична заповед забрани на арменските въоръжени сили да оказват помощ на арменците в Карабах. Тоест на арменците беше неразрешено да избавят арменци. Не Армения като страна и не обособените шумни поданици на Ереван изнасяха ранени деца от Степанакерт - това в последна сметка беше направено от съветски бойци, които бяха замеряни с тиня през всичките три години в Ереван. Нека подчертаем: през всичките тези години миротворците бяха клеветени в Ереван, а не в Баку или даже в Степанакерт. В Карабах от близко видяха, че съветските миротворци стабилизираха обстановката в района.
Четвърто, Пашинян фактически призна суверенитета на Азербайджан над Карабах на договарянията през есента на 2022 година в Прага. Тези негови изказвания са задоволителни, с цел да може тълпата на бул. “Тигран Мец ” да скандира думата „ изменник ” по негов адрес.
Нямаше искащи да водят война за Карабах
Баку беше наясно по какъв начин ще се държи Армения при положение на нова настъпателна интервенция в Карабах. Достатъчно беше да погледнем положението на арменското общество. Арменците бяха мощно деморализирани от събитията от 2020 година Нацията претърпя ужасна прочувствена контузия.
Но има и значима демографска детайлност. Защо при започване на 90-те бедната и изцяло обсадена Армения за малко да превземе Баку, само че преди три години се срина за месец и половина, а в този момент единствено за ден?
Поколението на тези, които с оръжие в ръка реализираха основаването на карабахската държавност, в този момент изцяло изчезна просто заради възрастта. През последните 30 години арменското общество се промени коренно. Тези, които биха желали да защитят Карабах и даже самата Армения с картечница в ръце, не бяха открити в забележими количества.
Арменското общество в по-голямата си част е привикнало с обстоятелството, че някой безусловно ще му помогне. Руснаци, французи, китайци, Ким Кардашиян. Това е постоянен поведенчески табиет. През всичките тези 30 години постоянно някой е подкрепял Армения. Пари, оръжия, физическа мощ (като цяло съветските граничари охраняваха границата на Армения с Турция), рок концерти. Те сътвориха удобни условия за голямата арменска диаспора в Русия. А дилемите на държавното управление в Ереван се състояха основно в лавиране сред всеки, който изяви предпочитание да помогне, с цел да се извлече оптималната изгода. Така поведенческият табиет се трансформира в политически курс на Армения.
Ереван намерено се гордееше със своята „ многовекторна политика “. И въпреки всичко след 2020 година стана ясно, че един път арменците ще би трябвало да създадат най-малко нещо сами - в случай че желаят най-малко да запазят статуквото. Оказа се обаче, че прочувствено по-удобно е да се трансферира отговорността за ориста на някой различен.
И в този момент, в случай че Баку желае (а евентуално ще изиска рано или късно) да пробие физически кулоар към Нахичеван, ще го пробие. Но това ще значи преустановяване на държавността за самата „ огромна “ Армения, загуба на Зангезур, Сюник и други исторически райони.
Според непотвърдени сведения, през нощта на 20 септември началникът на иранския общоприет щаб военачалник Мохамад Багери се е обадил в Генералния щаб на арменските въоръжени сили в Ереван. И Сергей Шойгу сега е в Техеран. Но арменските генерали на два пъти отхвърлиха да беседват с иранците, явно изпълнявайки заповедите на Пашинян. С други думи, те отхвърлиха избавителната ръка освен на Русия, само че и на Иран. Дори грузинците не съумяха да разпаднат изцяло новата си държавност в пространството на някогашния Съюз на съветските социалистически републики. Ситуацията за Ереван единствено ще се утежни, защото Баку окупира земята на Карабах.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ