Живко Миланов: Надявам се Синята приказка от 2006-а да се повтори
Капитанът на Левски Живко Миланов приказва извънредно за предаването „ Код Спорт “ по ТВ+ часове преди огромното дерби с Лудогорец.
- Здравей, Живко! Предстои дерби с Лудогорец – подготвен ли е Левски за борба с хегемона в родния шампионат?
- Да, мисля, че Левски е подготвен. Опитахме да се подготвим по най-хубавия метод. Знаем, че няма да бъде елементарно. Лудогорец е много добър тим, футболистите доста години играят дружно. Трябва да се признае, че досега справедливо завоюваха трофеите си. Но се надявам ние да си вземем нашето.
- На какво се дължи смяната в обичания ти клуб? Отпаднахте от АЕК (Ларнака) за Лига Европа и мнозина чакаха повтаряне на миналогодишния сезон, а вие ги изненадахте и се борите за купата на България…
- Първо към този момент се знае, че Левски има притежател. Има организация в клуба. Имаме и нов треньор, който има нови визии и досега те се получават. Но най-важното е, че Левски върви по верен път и се в клуба се случва нещо позитивно. След първия ми престой на „ Герена “, когато Левски беше на доста високо равнище във всевъзможен аспект – учредителен, механически, във всичко, имаше един застой. Последната купа беше през 2009 година, когато аз си отпътувах. Надяваме се този застой да е останал зад нас.
- Ти си капитан на тима – спокойна ли е съблекалнята на „ Герена “? Какви са връзките сред чужденците и българите?
- Мисля, че атмосферата е много добра. Имаме доста чужденци, а знаете, че когато има разнообразни националности е по-трудно, само че има добър колектив и това се вижда и на терена.
- Може би връзките към този момент са положителни, тъй като постигате триумфи в шампионата, само че каква бе обстановката, когато отпаднахте от кипърския клуб? Имаше ли напрежение?
- Разбира се. Но си говорихме, че още с идването на господин Хубчев, имаше 40 дни за подготовка, а мъчно може да се сглоби тим за това време. Бяхме наясно, че съставът не беше подготвен да направи европейски скок. Надявам се следващата година тимът да е напълно отракан, да наподобява по друг метод и да продължи по-напред.
- Колко близо е Левски до спечелването на купа или на купа? Смяташ ли, че тимът е подготвен да прекъсне серията на Лудогорец, както и десетгодишната суша на клуба?
- Най-добре е да покажем на терена какъв брой сме близко. Само с приказки – да споделяме, че ние сме Левски и се борим… Левски постоянно е имал упоритости, само че се вижда, че в последните 10 години почваме с упоритости, а най-после се търсят какви ли не извинения. Мисля, че Левски е на прав път. Със сигурност ще се борим до дъно, само че времето ще покаже дали сме подготвени.
- В последните три години игра в Кипър. Какво се е трансформирало в родния футбол за този интервал? Нагоре или надолу върви най-популярният спорт в България?
- Ако направя параленост с първия ми интервал в Левски, като се изключи Лудогорец, футболът ни е в застой. Не се развива нагоре. Лудогорец извоюва много триумфи и би трябвало да им се признае. Но са с доста задгранични футболисти, сносно платени и положителни играчи, което е по-лесно.
- А какво е мнението ти за чужденците в българското състезание? Трябва ли да се понижи броят им? Пречат ли те на развиването на родните гении?
- Със сигурност пречат, само че в случай че търсиш някакви триумфи, не може да минеш без чужденци. Но просто чужденците, които идват в България, би трябвало да бъдат добре селектирани. Да не взимаме от под дърво и камък футболисти за сметка на нашите родни гении. Нека се взимат добре селектирани играчи, а не както бе през годините и в Левски. Наскоро четох, че близо 150 футболисти са преминали… В това няма никакъв смисъл и се вижда. Ако се взимат футболисти, дано се прави по този начин, както е в Лудогорец.
- Някои експерти настояват, че в случай че в тимовете има повече родни гении, това ще се отрази и на качеството на националния ни тим…
- Със сигурност ще се дава повече късмет и време за футболистите да играят. А това е най-важното за един млад състезател – да се обиграва.
- Мислил ли си в миналото, че „ синята приказка “ с Мъри Стоилов и Наско Сираков може да се повтори – четвъртфинал за купата на УЕФА против Шалке, присъединяване в груповата фаза на Шампионска лига? Преживял си всичко това…
- Надявам се. Преди дни открихме музей в наличието на доста митове. Левски е клуб с над стогодишна история. Както го е имало преди нас, по този начин ще го има и след нас. Левски е огромен тим и рано или късно ще стигне до такава степен, само че би трябвало да се построи проект, който да се следва и малко по малко да стигне там, където е бил.
- Въпросът е дали последователите ще имат това самообладание, тъй като много време чакат триумф?
- Така е, само че и Манчестър Сити преди нямаше нито една извоювана купа, само че виждате какво се получава в последните 10 години. Там към този момент има различен фактор, който е много сериозен.
- В последна сметка всичко до пари ли опира?
- Съвременният футбол е бизнес. Не може да се съпостави един естествен бюджет с различен, който е 3-4 пъти по-голям. Един клуб може да си разреши да заплаща трансферни суми, да притегля положителни футболисти, а различен клуб желае да мине с минимална заплата и със свободни играчи. Трудно ще е.
- Как се усещаше по време на европейските дуели на „ сините “? Какво си сподели, когато се докосна до тимовете на Барселона, Челси, Вердер?
- По това време бях към 20-годишен. Беше много велико да се изправиш против такива тимове. Беше една приказка.
- А замислял ли си се за какво по-късно Левски се срина? Защо не беше употребена инерцията от тези резултати, както го прави Лудогорец сега?
- Имам отговор на този въпрос. След направените триумфи до 2007 година Левски имаше проект. Тогава футболистите бяха към и над 30-те и последователно Мъри искаше да построи нов млад тим. Следващата година напуснаха 5-6 футболисти, които играеха постоянно и бяха потвърдени. Нормално е, в случай че на тяхно място се внедрят млади играчи… След това междинната възраст на тима беше най-много 24 години. Искаха да тръгнем по нов път. Тогава пристигна отпадането от финландския Тампере и се получи значителен потрес след извоюваните триумфи преди този момент. Може би тогава господин Батков персонално за мен сгреши, че в профил господин Сираков и Мъри Стоилов. Изпуснахме купата и ЦСКА стана първенец, само че на идната година взехме трофея със същия тим. Мисля, че в случай че отпред на този отбор беше Мъри Стоилов, нещата щяха да бъдат напълно разнообразни.
- С тима на Левски си бил три пъти първенец на страната, три пъти притежател на купата на България. Кой трофей ти е най-ценен и за какво?
- Не мога да дефинира, само че най-труден може би беше този през 2009 година Преди това с Мъри бяхме много добър тим и по-лесно идваха купите. Но през 2009 година с по-младия отбор купата пристигна най-трудно.
- Коя е повода дербито с ЦСКА да няма оня заряд, искра от преди десетина години? Публиката е много по-малко, всичко е по-различно…
- За мен има няколко аргументи. Едната е, че нито ЦСКА, нито Левски е взел нещо. Другата е, че до момента в който преди можеше да играеш два пъти на сезон Левски против ЦСКА и шест месеца се чакаше този мач, хората не ходеха на работа, с цел да отидат на него, а в този момент се получават четири дербита. А в случай че се паднеш против тях и за купата, стават шест. Виждате, че в огромните шампионати, дали Барселона – Реал (Мадрид) или Манчестър Сити – Манчестър Юнайтед, на шест месеца има един мач и хората го чакат с огромен заряд.
- Разкажи ни за началото на твоята футболна кариера. На какъв брой години стартира да тренираш футбол? Кой те възпламени по най-популярната игра? Как попадна на „ Герена “?
- Започнах към 8-9-годишен. Тогава имаше проби на „ Герена “. От 300 деца се избираха 20. Бях разпален от брат ми, който към този момент тренираше в Левски. Така започнах. А и живеех на към 300 метра от „ Герена “.
- Кое се оказа решаващо в тези години, с цел да успееш? Играл си във всички обединения на Левски и всички национални тимове? Само късмет или би трябвало и доста труд?
- Трябва доста труд. Като млад футболист и аз съм имал много сложни моменти, само че в никакъв случай не съм се предавал. Това е най-хубавата линия в характера ми. Винаги съм се опитвал да преодолея компликациите. Вече идва и другото, че хора са повярвали в мен. Благодарен съм на Станимир Стоилов и на Наско Сираков, че ми дадоха този късмет да играя в Левски. Славолюб Муслин първи ме повика в първия тим. След една подготовка ме взеха да упражнявам с тима, само че изиграх положителни мачове. Няма да не помни, че на една среща с Черно море ме повика и ми сподели, че стартирам.
- Как те одобриха в съблекалнята на мъжкия тим?
- Добре. Като млад футболист всеки се пробва да ти оказва помощ и знае, че ще има лъкатушене и неточности. Всеки е бил на твоето място. Така както в този момент аз виждам младите и се пробвам да им оказвам помощ, само че въпреки това съм и най-взискателен към тях.
- След Левски подписа с румънския Васлуй, където игра три години. След това посоката бе Русия и Томск. Лесно ли одобри тези провокации? Успя ли бързо да се адаптираш? Как се усещаше фамилията ти?
- След като влязохме в групите на Лига Европа, получих травма. Имах сделка с тим от Германия, само че по този начин се стекоха събитията. Играхме един мач в Перник против Миньор, треньор беше Радко Достанич. Каза, че ще ме остави да почивам, тъй като имахме плейоф с Дебрецен за влизане в Шампионска лига. Но аз желаех да играя и там се контузих. Имах кардинална сделка с немски отбор, само че контузията ми попречи да отпътува. Пропуснах много мачове до края на годината. Казах си, че е пристигнало време да напусна Левски и с първата оферта през януари, ще отпътува. Така отидох в румънския тим. Заминах за Букурещ, там се срещнах с президента на Васлуй. По това време имаше проект да се направи нещо огромно. Човекът беше доста сериозен и богат, влага ужасно доста пари. В този интервал в Румъния Васлуй беше като Лудогорец на фона на колоси като Стяуа и Динамо. Побеждавахме ги умерено. Изкарах три години и половина в Румъния. Договорът ми свърши и подписах в Русия.
- Последната задгранична дестинация бе Кипър. Там изискванията на живот евентуално най-вече са допадали на семейството. Кое беше основно, с цел да се пребориш за титулярното място в АПОЕЛ? Имаше ли проблем с акомодацията?
- След престоя ми в Левски за шест месеца, имах няколко предложения. Но АПОЕЛ играеше всяка година в европейските клубни шампионати, а в тима имаше много положителни футболисти. Може би това наклони везната да избера кипърския отбор.
- Както самичък загатна, АПОЕЛ е неизменим участник в европейските клубни шампионати. Какво ти попречи да играеш с кипърския отбор в груповата фаза на Шампионска лига, когато против вас бяха тимове като Реал (Мадрид), Борусия (Дортмунд) и Тотнъм?
- Попречи ми това, че се контузих. Предишната година бяха футболистът с най-вече мачове. За една година изиграх към 66 дуела и получих една хронична травма. Така се случи, че играех на инжекции, до момента в който влезем в групите. Опитахме се да минем по по-консервативен метод, с цел да избегнем интервенцията. Починах към месец и половина, само че не можах да се възстановя и трябваше да се оперирам.
- Мислил ли си по кое време ще кажеш „ стоп “ на футбола и по-късно с какво ще се занимаваш?
- Почвам да се възнамерявам най-сериозно. Вече съм на години, на които не мога да си върша дълготрайни проекти. Всичко зависи дали ще съм здрав, дали ще мога да оказвам помощ на тима. Не желая да бъда в тежест на никой. Ако усетя, че нещата не са както би трябвало, самичък ще сложа завършек на кариерата си. Засега се усещам добре, само че всичко зависи от здравето ми.
- Приключваме с тематиката футбол. Кой е индивидът, на който си признателен в този живот? И има ли подобен, без който нямаше през днешния ден да си сполучлив футболист и добър човек?
- Благодарен съм на моето семейство, на майка ми и татко ми, че съм израснал около тях, дали са ми всичко. И по-късно на моето семейство – на жена ми, на децата, които още ме притискат да играя.
- Радват ли се, когато те видят?
- Да, те са много запалени. Тренират в академията на Левски. През годините се пробвах да им обясня какво значи Левски за мен и за по-голямата част от България. Така се случи, че в последните 9-10 години не живях тук и беше по-трудно, само че сега схващат какво значи Левски.
- Кой е по-критичен от двамата към теб – Николай или Мартин?
- Всичко си ми споделят и нищо не им убягва.
- Кога си бил същински благополучен и какво те прави благополучен в този живот?
- Моето семейство. Когато сме всички дружно, съм най-щастлив. Тогава и нещата се случват най-лесно.
- Рядко се съгласяваш да даваш изявленията. Създаваш усещането, че си по-затворен човек, бягаш от светлините на прожекторите. Има ли нещо такова?
- Не съм чак толкоз затворен човек, само че не обичам да се шуми към мен и моето семейство. Аз преценям по кое време да давам изявленията. Няма смисъл да се появявам през ден за изявленията.
- Как би описал брачната половинка ти Бисера?
- Един много положителен човек, с темперамент, който постоянно те схваща и ти оказва помощ в сложните моменти.
- Къде се усеща най-добре семейството на Живко Миланов?
- Те се усещат най-добре, където съм аз. Където и да съм бил, без значение дали е било хубаво или неприятно място, щом сме дружно, там е най-хубавото място за нас.
efbet Лига 12 кръг, неделя 6 октомври
Лудогорец 20:15предстои 
Левски
- Здравей, Живко! Предстои дерби с Лудогорец – подготвен ли е Левски за борба с хегемона в родния шампионат?
- Да, мисля, че Левски е подготвен. Опитахме да се подготвим по най-хубавия метод. Знаем, че няма да бъде елементарно. Лудогорец е много добър тим, футболистите доста години играят дружно. Трябва да се признае, че досега справедливо завоюваха трофеите си. Но се надявам ние да си вземем нашето.
- На какво се дължи смяната в обичания ти клуб? Отпаднахте от АЕК (Ларнака) за Лига Европа и мнозина чакаха повтаряне на миналогодишния сезон, а вие ги изненадахте и се борите за купата на България…
- Първо към този момент се знае, че Левски има притежател. Има организация в клуба. Имаме и нов треньор, който има нови визии и досега те се получават. Но най-важното е, че Левски върви по верен път и се в клуба се случва нещо позитивно. След първия ми престой на „ Герена “, когато Левски беше на доста високо равнище във всевъзможен аспект – учредителен, механически, във всичко, имаше един застой. Последната купа беше през 2009 година, когато аз си отпътувах. Надяваме се този застой да е останал зад нас.
- Ти си капитан на тима – спокойна ли е съблекалнята на „ Герена “? Какви са връзките сред чужденците и българите?
- Мисля, че атмосферата е много добра. Имаме доста чужденци, а знаете, че когато има разнообразни националности е по-трудно, само че има добър колектив и това се вижда и на терена.
- Може би връзките към този момент са положителни, тъй като постигате триумфи в шампионата, само че каква бе обстановката, когато отпаднахте от кипърския клуб? Имаше ли напрежение?
- Разбира се. Но си говорихме, че още с идването на господин Хубчев, имаше 40 дни за подготовка, а мъчно може да се сглоби тим за това време. Бяхме наясно, че съставът не беше подготвен да направи европейски скок. Надявам се следващата година тимът да е напълно отракан, да наподобява по друг метод и да продължи по-напред.
- Колко близо е Левски до спечелването на купа или на купа? Смяташ ли, че тимът е подготвен да прекъсне серията на Лудогорец, както и десетгодишната суша на клуба?
- Най-добре е да покажем на терена какъв брой сме близко. Само с приказки – да споделяме, че ние сме Левски и се борим… Левски постоянно е имал упоритости, само че се вижда, че в последните 10 години почваме с упоритости, а най-после се търсят какви ли не извинения. Мисля, че Левски е на прав път. Със сигурност ще се борим до дъно, само че времето ще покаже дали сме подготвени.
- В последните три години игра в Кипър. Какво се е трансформирало в родния футбол за този интервал? Нагоре или надолу върви най-популярният спорт в България?
- Ако направя параленост с първия ми интервал в Левски, като се изключи Лудогорец, футболът ни е в застой. Не се развива нагоре. Лудогорец извоюва много триумфи и би трябвало да им се признае. Но са с доста задгранични футболисти, сносно платени и положителни играчи, което е по-лесно.
- А какво е мнението ти за чужденците в българското състезание? Трябва ли да се понижи броят им? Пречат ли те на развиването на родните гении?
- Със сигурност пречат, само че в случай че търсиш някакви триумфи, не може да минеш без чужденци. Но просто чужденците, които идват в България, би трябвало да бъдат добре селектирани. Да не взимаме от под дърво и камък футболисти за сметка на нашите родни гении. Нека се взимат добре селектирани играчи, а не както бе през годините и в Левски. Наскоро четох, че близо 150 футболисти са преминали… В това няма никакъв смисъл и се вижда. Ако се взимат футболисти, дано се прави по този начин, както е в Лудогорец.
- Някои експерти настояват, че в случай че в тимовете има повече родни гении, това ще се отрази и на качеството на националния ни тим…
- Със сигурност ще се дава повече късмет и време за футболистите да играят. А това е най-важното за един млад състезател – да се обиграва.
- Мислил ли си в миналото, че „ синята приказка “ с Мъри Стоилов и Наско Сираков може да се повтори – четвъртфинал за купата на УЕФА против Шалке, присъединяване в груповата фаза на Шампионска лига? Преживял си всичко това…
- Надявам се. Преди дни открихме музей в наличието на доста митове. Левски е клуб с над стогодишна история. Както го е имало преди нас, по този начин ще го има и след нас. Левски е огромен тим и рано или късно ще стигне до такава степен, само че би трябвало да се построи проект, който да се следва и малко по малко да стигне там, където е бил.
- Въпросът е дали последователите ще имат това самообладание, тъй като много време чакат триумф?
- Така е, само че и Манчестър Сити преди нямаше нито една извоювана купа, само че виждате какво се получава в последните 10 години. Там към този момент има различен фактор, който е много сериозен.
- В последна сметка всичко до пари ли опира?
- Съвременният футбол е бизнес. Не може да се съпостави един естествен бюджет с различен, който е 3-4 пъти по-голям. Един клуб може да си разреши да заплаща трансферни суми, да притегля положителни футболисти, а различен клуб желае да мине с минимална заплата и със свободни играчи. Трудно ще е.
- Как се усещаше по време на европейските дуели на „ сините “? Какво си сподели, когато се докосна до тимовете на Барселона, Челси, Вердер?
- По това време бях към 20-годишен. Беше много велико да се изправиш против такива тимове. Беше една приказка.
- А замислял ли си се за какво по-късно Левски се срина? Защо не беше употребена инерцията от тези резултати, както го прави Лудогорец сега?
- Имам отговор на този въпрос. След направените триумфи до 2007 година Левски имаше проект. Тогава футболистите бяха към и над 30-те и последователно Мъри искаше да построи нов млад тим. Следващата година напуснаха 5-6 футболисти, които играеха постоянно и бяха потвърдени. Нормално е, в случай че на тяхно място се внедрят млади играчи… След това междинната възраст на тима беше най-много 24 години. Искаха да тръгнем по нов път. Тогава пристигна отпадането от финландския Тампере и се получи значителен потрес след извоюваните триумфи преди този момент. Може би тогава господин Батков персонално за мен сгреши, че в профил господин Сираков и Мъри Стоилов. Изпуснахме купата и ЦСКА стана първенец, само че на идната година взехме трофея със същия тим. Мисля, че в случай че отпред на този отбор беше Мъри Стоилов, нещата щяха да бъдат напълно разнообразни.
- С тима на Левски си бил три пъти първенец на страната, три пъти притежател на купата на България. Кой трофей ти е най-ценен и за какво?
- Не мога да дефинира, само че най-труден може би беше този през 2009 година Преди това с Мъри бяхме много добър тим и по-лесно идваха купите. Но през 2009 година с по-младия отбор купата пристигна най-трудно.
- Коя е повода дербито с ЦСКА да няма оня заряд, искра от преди десетина години? Публиката е много по-малко, всичко е по-различно…
- За мен има няколко аргументи. Едната е, че нито ЦСКА, нито Левски е взел нещо. Другата е, че до момента в който преди можеше да играеш два пъти на сезон Левски против ЦСКА и шест месеца се чакаше този мач, хората не ходеха на работа, с цел да отидат на него, а в този момент се получават четири дербита. А в случай че се паднеш против тях и за купата, стават шест. Виждате, че в огромните шампионати, дали Барселона – Реал (Мадрид) или Манчестър Сити – Манчестър Юнайтед, на шест месеца има един мач и хората го чакат с огромен заряд.
- Разкажи ни за началото на твоята футболна кариера. На какъв брой години стартира да тренираш футбол? Кой те възпламени по най-популярната игра? Как попадна на „ Герена “?
- Започнах към 8-9-годишен. Тогава имаше проби на „ Герена “. От 300 деца се избираха 20. Бях разпален от брат ми, който към този момент тренираше в Левски. Така започнах. А и живеех на към 300 метра от „ Герена “.
- Кое се оказа решаващо в тези години, с цел да успееш? Играл си във всички обединения на Левски и всички национални тимове? Само късмет или би трябвало и доста труд?
- Трябва доста труд. Като млад футболист и аз съм имал много сложни моменти, само че в никакъв случай не съм се предавал. Това е най-хубавата линия в характера ми. Винаги съм се опитвал да преодолея компликациите. Вече идва и другото, че хора са повярвали в мен. Благодарен съм на Станимир Стоилов и на Наско Сираков, че ми дадоха този късмет да играя в Левски. Славолюб Муслин първи ме повика в първия тим. След една подготовка ме взеха да упражнявам с тима, само че изиграх положителни мачове. Няма да не помни, че на една среща с Черно море ме повика и ми сподели, че стартирам.
- Как те одобриха в съблекалнята на мъжкия тим?
- Добре. Като млад футболист всеки се пробва да ти оказва помощ и знае, че ще има лъкатушене и неточности. Всеки е бил на твоето място. Така както в този момент аз виждам младите и се пробвам да им оказвам помощ, само че въпреки това съм и най-взискателен към тях.
- След Левски подписа с румънския Васлуй, където игра три години. След това посоката бе Русия и Томск. Лесно ли одобри тези провокации? Успя ли бързо да се адаптираш? Как се усещаше фамилията ти?
- След като влязохме в групите на Лига Европа, получих травма. Имах сделка с тим от Германия, само че по този начин се стекоха събитията. Играхме един мач в Перник против Миньор, треньор беше Радко Достанич. Каза, че ще ме остави да почивам, тъй като имахме плейоф с Дебрецен за влизане в Шампионска лига. Но аз желаех да играя и там се контузих. Имах кардинална сделка с немски отбор, само че контузията ми попречи да отпътува. Пропуснах много мачове до края на годината. Казах си, че е пристигнало време да напусна Левски и с първата оферта през януари, ще отпътува. Така отидох в румънския тим. Заминах за Букурещ, там се срещнах с президента на Васлуй. По това време имаше проект да се направи нещо огромно. Човекът беше доста сериозен и богат, влага ужасно доста пари. В този интервал в Румъния Васлуй беше като Лудогорец на фона на колоси като Стяуа и Динамо. Побеждавахме ги умерено. Изкарах три години и половина в Румъния. Договорът ми свърши и подписах в Русия.
- Последната задгранична дестинация бе Кипър. Там изискванията на живот евентуално най-вече са допадали на семейството. Кое беше основно, с цел да се пребориш за титулярното място в АПОЕЛ? Имаше ли проблем с акомодацията?
- След престоя ми в Левски за шест месеца, имах няколко предложения. Но АПОЕЛ играеше всяка година в европейските клубни шампионати, а в тима имаше много положителни футболисти. Може би това наклони везната да избера кипърския отбор.
- Както самичък загатна, АПОЕЛ е неизменим участник в европейските клубни шампионати. Какво ти попречи да играеш с кипърския отбор в груповата фаза на Шампионска лига, когато против вас бяха тимове като Реал (Мадрид), Борусия (Дортмунд) и Тотнъм?
- Попречи ми това, че се контузих. Предишната година бяха футболистът с най-вече мачове. За една година изиграх към 66 дуела и получих една хронична травма. Така се случи, че играех на инжекции, до момента в който влезем в групите. Опитахме се да минем по по-консервативен метод, с цел да избегнем интервенцията. Починах към месец и половина, само че не можах да се възстановя и трябваше да се оперирам.
- Мислил ли си по кое време ще кажеш „ стоп “ на футбола и по-късно с какво ще се занимаваш?
- Почвам да се възнамерявам най-сериозно. Вече съм на години, на които не мога да си върша дълготрайни проекти. Всичко зависи дали ще съм здрав, дали ще мога да оказвам помощ на тима. Не желая да бъда в тежест на никой. Ако усетя, че нещата не са както би трябвало, самичък ще сложа завършек на кариерата си. Засега се усещам добре, само че всичко зависи от здравето ми.
- Приключваме с тематиката футбол. Кой е индивидът, на който си признателен в този живот? И има ли подобен, без който нямаше през днешния ден да си сполучлив футболист и добър човек?
- Благодарен съм на моето семейство, на майка ми и татко ми, че съм израснал около тях, дали са ми всичко. И по-късно на моето семейство – на жена ми, на децата, които още ме притискат да играя.
- Радват ли се, когато те видят?
- Да, те са много запалени. Тренират в академията на Левски. През годините се пробвах да им обясня какво значи Левски за мен и за по-голямата част от България. Така се случи, че в последните 9-10 години не живях тук и беше по-трудно, само че сега схващат какво значи Левски.
- Кой е по-критичен от двамата към теб – Николай или Мартин?
- Всичко си ми споделят и нищо не им убягва.
- Кога си бил същински благополучен и какво те прави благополучен в този живот?
- Моето семейство. Когато сме всички дружно, съм най-щастлив. Тогава и нещата се случват най-лесно.
- Рядко се съгласяваш да даваш изявленията. Създаваш усещането, че си по-затворен човек, бягаш от светлините на прожекторите. Има ли нещо такова?
- Не съм чак толкоз затворен човек, само че не обичам да се шуми към мен и моето семейство. Аз преценям по кое време да давам изявленията. Няма смисъл да се появявам през ден за изявленията.
- Как би описал брачната половинка ти Бисера?
- Един много положителен човек, с темперамент, който постоянно те схваща и ти оказва помощ в сложните моменти.
- Къде се усеща най-добре семейството на Живко Миланов?
- Те се усещат най-добре, където съм аз. Където и да съм бил, без значение дали е било хубаво или неприятно място, щом сме дружно, там е най-хубавото място за нас.
efbet Лига 12 кръг, неделя 6 октомври
Лудогорец 20:15предстои Левски Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ