Капитанът на женския национален отбор на България по волейбол -

...
Капитанът на женския национален отбор на България по волейбол -
Коментари Харесай

Елица Василева: Трябва да искаме повече

Капитанът на женския народен тим на България по волейбол - Елица Василева гостува в предаването " Код Спорт " по ТВ+ . Наскоро тя и съотборничките влязоха в топ осем на Европа за първи път от 10 години. А на четвъртфиналите на шампионата на Стария континент отстъпиха не от кого да е, а от бъдещия първенец Сърбия. Василева е състезателка с богата кариера, включваща успех за купата на CEV и шампионска купа в считаното за най-оспорвано състезание – италианското.

- Здравей, Елица! Добре пристигнала на терена на " Код Спорт "! Как си? Отминаха ли страстите от европейското състезание?
- Добре съм. Заминавам за клубния сезон, където се надявам да мине последното отчаяние от европейското състезание. Въпреки че имаше доста положителни моменти, аз постоянно желая повече. Затова може би малко се разочаровах не толкоз от резултатите, колкото от някои мачове, в които не играхме оптимално.

- И въпреки всичко България е в топ 8...
- Да, сигурно работата, която свършихме, беше доста. И щабът работи доста настойчиво, и девойките положихме огромен труд. Но пък би трябвало да желаеме повече. Не може да се задоволим с това.

- Какво усъвършенства треньорът Иван Петков в отбора?
- Наистина работи на доста положително професионално равнище с нас. С огромно доверие към нас като състезатели. Физическа подготовка и здравна грижа, която от дълго време не сме имали. А това е фундаментално за нас. Това сигурно доста оказа помощ. Тренировките са доста по-разнообразни, наблягаше се на това, което куцаше. От началото до края на лятото имаше прогрес. Видя се, че неговата работа дава резултат.

- В кои мачове нашият тим можеше да реализира повече?
- Мачът с Франция въобще не се разяснява. Всеки първи дуел от подобен шампионат е по-тегав, ленив. Тръгнахме доста неприятно, постепенно потеглихме. На срещата с Турция желаех повече, тъй като сме играли против доста по-силна Турция и сме ги били. Гледайки техния състав сега, си казваш, че сигурно би трябвало да спечелиш. Може би малко самочувствие, не проявихме малко по-голяма убеденост. Но пък това не се основава за един ден, а идва с времето.

- На какво се дължи превъзходството на състава на Сърбия – настоящият международен първенец и победител в последните две европейски шампионати?
- Физически се вижда огромна разлика. Имат два центъра – извънредно нападателни в офанзива, да не приказваме за крайните нападатели. 22-годишната Тияна Бошкович може би сега е най-печелившата волейболистка като трофеи. Имат най-хубавия разпределител в света съгласно мен. Техният колектив работи дружно от най-малко 6-7 години и са в този състав. Даже имаха две отсъстващи състезателки. Имат си един треньор от доста години, системата е една, преследва се едно и също нещо. Докато ние общо взето сменяхме през две години треньор и система на работа. Това в действителност е тежко.

- Въпросът е дали имаме капацитет – идва ли изпод нещо, което да ни дава вяра, че след време ще можем да реализираме положителни резултати?
- Нямам огромни наблюдения, защото през лятото се фокусираме към тези 16-17 девойки, които се събираме и работим. Знам, че има няколко млади доста перспективни девойки, високи и надарени. Какво ще се случва в бъдеще зависи единствено от работата с тях, защото доста девойки до 18-19 години са огромни гении, само че следва интервал, в който не се развиват. А в случай че до 22-23 години не си се определил като играч, няма накъде повече. Така действително доста надарени девойки завършват.

- Мисия невъзможна ли е да вземете квота за Токио на последната подготовка през януари, където противници ще ви бъдат тимове като Турция, Холандия и Германия, а мястото е единствено едно?
- Много ще е тежко, само че не е невероятно. Със сигурност е по-трудно от европейското състезание, защото там ще са съсредоточени едни от най-хубавите тимове и ще се срещат незабавно на директни елиминации. Още не знам какъв ще бъде регламентът на шампионата, само че сигурно не може да си позволиш една победа, с цел да не разчиташ на въртележки. В този шампионат нямаш право на един неприятен мач. Шансове има, само че си зависи от нас.

- След първата подготовка в Съединени американски щати треньорът на „ янките “ и легенда Карч Кирали сподели, че ти си била над всички, а американките не са съумели да се оправят с теб по най-хубавия метод. Как ще коментираш думите на трикратния олимпийски първенец?
- За мен по-важно е да покажа постоянна игра в един сезон с националния тим или с клубния, а не да направя един добър мач. Знам, че с моите благоприятни условия всеки дуел може да е подобен. Приятно е да го чуеш, само че за мен не е приемливо един мач да е подобен. Искам във всяка среща да играя по този начин.

- Голямо ли беше разочарованието от пропуснатия късмет да успехите Съединени американски щати и към този момент да не приказваме за квота?
- Това е от тези мачове, които цялостен живот ще ги помниш. Със сигурност най-малко за мен ще си остане дуел, в който даже не можеш да си дадеш сметка какъв брой доста си изпуснал. Едва когато схванеш, че от 1980 година не сме имали женски тим на олимпийски тим. Тогава е било за първи и финален път.

- Много пъти си извеждала България с капитанската лента – какво изпитваш, когато чуваш химна на страната ни?
- Това си говорихме и с девойките, че като стартира химнът, гледаш в знамето, фокусиран си, съсредоточен си за мача. Идва един миг, в който химнът става по-тежък и по-впечатляващ. Много пъти сме си говорили, че всички настръхваме. В началото е по-бавен и в един миг става доста прочувствен. Реално към този момент мислиш за мача, даже към този момент започваш да го усещаш и да го виждаш. Но по-късно идва знамето и химна. Даваш си сметка, че играеш за това нещо.

- В тази връзка по какъв начин ще коментираш решението на някои български спортисти да не играят за националния тим? На теб минавала ли ти е в миналото такава концепция?
- Имало е доста тежки моменти. Всяка от нас си го е мислела. Това си е техен персонален избор. Когато са ми минавали мисли да се откажа и към този момент да не мога да устоявам и физически, и душевен, по-късно съм си казвала: „ Не мога да оставя девойките. “ Реално с тях играеш единствено през лятото и не може да ги оставиш единствено, тъй като вероятно ти се чувстваш изтощен. Много повече претекстове съм имала да остана, в сравнение с да си потегли от националния тим.

- Преди дни пристигна положителната вест, че през 2021 година ще бъдем домакини на европейското състезание, дружно със Сърбия и Румъния. Мислиш ли, че за този шампионат към този момент действително ще можем да се борим за орден?
- Надявам се. Не мога да предричам, само че се надявам, че ще сме в по-пълен състав, ще има доста млади девойки, които ще са се развили до тогава.

- А ти тогава ще бъдеш ли в тима?
- Ако ме желаят, ще бъда. Едно такова домакинство е нещо доста значимо.

- Новият ти клуб е европейският първенец Игор Горгонзола (Новара). Как се стигна до контракта?
- Общо взето има избран пазар за състезатели, който стартира доста рано от януари-февруари. Пристигат разнообразни предложения, преценяваш ги. Има интервал от един-два месеца, в който не можеш да вземеш решение, защото се концентрираш върху финали. Претегляйки нещата, Новара още не беше настоящият първенец, само че беше тим с доста огромни упоритости. А след травмата ми, доста желаех да играя в отбор с такива упоритости.

- Какви цели си поставяш с този тим? Какво искаш да спечелиш?
- Той ще се бори за доста неща, тъй че желая да печеля най-малко половината. За всеки, който се състезава в Италия, „ скудетото “ е едно от най-мечтаните неща. Вече съм печелила едно и знам каква е тръпката и какво е чувството. Затова доста ми се желае да се повтори.

- Колко специфична за теб е Италия, имайки поради, че си носила екипите още на Кремона, Перуджа, Бергамо и това ще бъде шестият ти сезон на Ботуша?
- Не е по по-различен метод специфична за мен. Различното е, че там не се чувстваш като чужденец. Свикнал си с това място, приказваш езика, имаш познати, доближен кръг. Това те кара да се чувстваш малко или доста у дома. Не е толкоз тежко, едвам речем да играеш в Бразилия.

- Би ли сравнила волейбола и живота в Италия с другите страни, в които си се състезавала – Бразилия, Република Корея, Турция, Русия?
- В случая значим е волейболът, защото ние сме спортисти и сменяме непрекъснато клубове. Животът е тежък от позиция на това, че някъде се играе със седем часа разлика от у дома и не можеш да приказваш съвсем с никого. Далеч си и едно прибиране е доста по-тежко, в сравнение с в случай че играеш в Италия, където полетът е два часа. Чисто волейболно за мен това е най-високото равнище. Играла съм и в Турция, и в Русия, само че няма съпоставяне сред равнището на волейбола в Италия и в другите страни. Абсолютно най-високото равнище, на което може да се играе. Не е най-добре платеното, както е в Турция, Китай или Япония, само че като равнище на спорта е доста високо.

- А къде ти беше най-тежко?
- Тежко ми беше в Бразилия, защото там волейболът е доста друг от европейския. Разчита се на доста силови забивки, мятане по трибуните на топки. Прави се огромно шоу, нещо като НБА, само че във волейбола. И в Турция беше тежко, защото аз бях във ВакъфБанк. Вече бяха изпуснали една Шампионска лига, а даже край в този шампионат или в шампионата, не се зачиташе като триумф. Нищо друго, с изключение на злато, не беше триумф. Беше голям стрес за мен и за целия тим.

- Кой е най-ценният трофей за теб досега и кое е най-трудно извоюваното отличие?
- Най-ценен е трофеят в Италия. Тогава бях още доста млада и занапред влизах във волейбола. Преживяване, което те кара да осъзнаеш защо би трябвало да се бориш. Имам и две купи в Русия, както и купа на CEV. За мен тя също е доста скъпа. Изкарах три доста хубави години в Динамо (Казан) с доста добър тим и доста прекрасен колектив. Бяхме доста задружни и до ден-днешен сме доста положителни приятелки. Сезонът, в който взех купата на Русия и купата на CEV е доста скъп, тъй като ги извоювах с мои приятелки, бяхме доста близки.

- Връщам те при започване на твоята кариера – с какво те завоюва волейболът? Какви бяха първите страсти? Как се отнесоха с теб по-опитните състезателки в съблекалнята на ЦСКА?
- Беше тежко първоначално, защото по принцип не желаех да играя волейбол. Играех баскетбол като моята сестра, само че ме преориентираха и вярно за моята физика тогава – към 60 кг при 1,80 м растеж. В началото беше тежко. Имаше девойки, които не те одобряват, тъй като си пристигнала одеве, а те са там към този момент две-три години, познават се. Но пък в националния тим отидох на 17 години и бях единствена. А в този момент влизат по две-три дребни девойки дружно. Но тогава доста добре ме одобриха всички девойки – Страши Филипова, Диана Ненова, Мария Филипова. Всички бяха доста готини с мен.

- Разкажи някоя любопитна история от спортното учебно заведение " Ген. Владимир Стойчев ", където са учили цяла плеяда родни спортисти...
- Реално ние от волейбола излизахме на самостоятелно образование доста рано и 17-годишна отпътувах за Италия. Помня, че се случи по този начин, че можех да имам бал. Беше бленувано от всички нас, тъй като до тогава нито една волейболистка или волейболист нямаха балове. При мен програмата бе такава, че съумях да отида. Познавах доста малко хора и се запознахме с огромна част от класа на бала. Но пък беше радостно.

- Контузиите са неизменима част от кариерата на всеки огромен състезател. Разкажи за твоите най-големи борби с контузиите и по какъв начин ги преодоляваш?
- Да блъскам на дърво, до момента съм имала две интервенции. Едната е лека – един менискус, който мина за 4-5 седмици с лечения и тренировки. Преди година и половина имах сериозна интервенция на рамото – строшаване на хрущял с скъсване на бицепса.

- Как се случи?
- При едно рухване в отбрана. Нямах някакви съществени болки в рамото, като изключим, че всеки волейболист има болки в тази част на тялото си, само че те са нещо рутинно. Но рамото излезе и се върна при рухването. След това трябваше да забия една топка още един път. Така хрущялът беше строшен, бицепсът беше развален. Операцията е посредством зашиване, имам три шева вътре. Реже се част от главата на бицепса. Общо взето тежка интервенция. Това е най-тежкото за играч по волейбол, защото рамото е най-подвижната става в тялото. Това действително е и нашият инструмент за работа. Имаше подозрения, че може да пропусна и цялостен сезон. Но се оперирах относително рано, цяло лято работих. Беше доста тежък интервал, в който минаваш през доста болки. Бях всеки ден в залата за към пет часа. Нямаше никаква почивката, режимът беше обвързван единствено с възобновяване. Но пък след 8-9 месеца се видя, че върви добре и действително можех да вляза и по-рано в игра. Чувствах се добре, само че рамото постоянно прави рецидиви. Играех, само че не както преди. Психически беше доста по-тежко за мен, в сравнение с физически. Търпим болежка, всички вероятни натоварвания, тъй като с цел да се върне рамото, би трябвало да се подложи на огромен стрес. Но преживяването по-късно, когато се върнеш и играеш на високо равнище, а действително не си подготвен за него, беше доста тежко и води до подозрения дали ще се оправя. Хората към теб също го усещат – стартират да те подценяват, да мислят за твой заместител. Но в този момент съм по-спокойна, тъй като се чувствам по-добре.

- В продължение на две години държеше един международен връх – по какъв начин съумя да вкараш 57 точки в един мач? Постижението ти бе с тима на Хюнгкук Лайф Пинк Спайдърс в Република Корея…
- Много тежко и изморително. Там имат право на един чужденец в тим и разчитат доста на него. Специално в този мач помня, че с изключение на доста офанзиви, имах доста точки от блок и от сервис. Беше петгеймова среща и малко по малко се стигна до подобен резултат.

- Може ли нещо да те накара да изчезне усмивката от лицето ти?
- Да, положителна съм, само че съм и в двете крайности. Или съм обезверена, тъжна и ядосана или съм усмихната. Примерно като видя моята племенница съм по този начин, само че като би трябвало да си потеглям, съм със сълзи на очи. Раздялата с обичаните хора при мен е доста тежка.

- Това лято имаше една по-специална роля – беше кума на сватбата на твоята съотборничка Христина Русева и на баскетболиста Ивайло Вучков. Как се видя в тази роля? Допадна ли ти?
- О, за тази роля съм подготвена! Тя ми е най-хубава другарка от към този момент 10-12 години. Винаги сме знаели, че един ден това ни чака – тя да бъде кума на мен и аз на нея. Като се сгодиха, аз и кумът бяхме от първите, които схванаха. Нямаше потребност да ни оповестяват, към този момент знаех, че ще съм кума. Полека започнахме подготовка. Много обичам такива елементи, празненства, да оказвам помощ за организацията. Беше тежко, само че пък тя беше доста невъзмутима младоженка, доста спокойна и всичко беше доста хубаво.

- Значи в този момент тя би трябвало да върне жеста.
- Чака ме, да.

- Как релаксираш? Къде обичаш да почиваш, когато имаш свободно време?
- За мен не е значимо къде, а с кого. Аз релаксирам с хора – с околните ми, със фамилията, с приятеля ми. А към този момент къде сме е от второстепенно значение. Обичаме да вървим на кино, на заведения за хранене. Откакто сестра ми има детенце и в парковете.

- А с приятеля ти по какъв начин съчетавате тези дистанции?
- С него започнахме връзката към този момент от разстояние, тъй че при нас си е натурално. Даже предходната година бяхме доста близо, единствено на час път с кола. А това за нашите стандарти е доста близо. Общо взето във всеки свободен миг сме дружно, доста постоянно се срещаме по средата на пътя и таман преглеждаме разнообразни дестинации и градове.

- Какво още желае да реализира в персонален и в професионален проект Елица Василева?
- В професионален бих желала този сезон да е доста сполучлив за мен и за тима. А в персонален дано единствено всички да са здрави към мен, пък след това каквото се случи. Не обичам да върша проекти, прочувствена съм. Нека всичко се случва неподготвено!
Източник: sportal.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР