bTV Репортерите: Капитан Петко войвода
Капитан Петко Киряков е един от воеводите, извоювали Освобождението на България. Вижте по какъв начин артистът Васил Михайлов го трансформира в народен воин.
„ Той умря на 56 години, аз в този момент ще направя 80 и във връзка на Трети март аз споделих, че моите герои са на десетина монументи. Започнах с Ботевия воин и Стамболов съм играл, и Стамболийски, и два – три партизански командира и ханове, и по тази причина хората мислят, че на Трети март аз съм злободневен. И ми се обаждат, и ме канят. Благодаря им”, сподели Васил Михайлов.
12-те серии на „ Капитан Петко войвода” са свалени над един милион пъти от интернет. Филмът, изработен по сюжет на Николай Хайтов, е един от най-гледаните български сериали, направени във връзка 1300 години от основаването на българската страна. Излъчва се през 1981 година
– Вие наподобявате ли си с Петко челник?
– Ама кой го е знаел какъв е бил Петко челник?! Има две документални книги. Аз го играх подобен, какъвто Хайтов го е написал и какъвто се получи сред сътрудниците. Ние бяхме малко по-големички на възраст, тъй като Петко някъде на 17 година е тръгнал да мъсти за убийството на брат си и мъчно ни направиха млади хайдути, само че ни направиха. Ние снимахме на 500 и няколко места. Всички, които схванаха защо снимаме, доста ни помагаха.
Във кино лентата капитанът играе с 37 костюма, всяка серия е от по час и 20 минути. Бюджетът за кино лентата е рекорден – над 5 милиона лв..
– Точно по какъв начин ви избраха вас?
– Аз два пъти отхвърлих, само че Хайтов ми споделя: " Ти ще видиш какво ще стане след това ". Пробваха и Тони Горчев, най-вече искаше Стефан Гецов да играе. И аз потеглих с доста ангажименти, които не се съблюдаваха, и всичко това беше за моя сметка.
Още в първите месеци по през целия ден тичах по баирите и се прибирах в София да играя осем представления от 11 в репертоар, 8 основни функции в 11 пиеси в репертоара, и се бях шашнал. Като пристигнах на една проба, неял цяла седмица както би трябвало, три часа и половина ме пробваха и по едно време се открих на земята, помня едни шарени чорапи на сестрата в киноцентъра до мен – за пръв и финален път припаднах.
Помня, снимах в село Долен нощни фотоси, през нощта пътувах, с моята кола повече пътувах, ражда ми се дребният наследник, катастрофирах, до момента в който схвана какво става, в 1 ч. имам в Рила фотоси в метоха, назад би трябвало да се върна. Неделчо Чернев вика " воин ", той заекваше и беше прочувствен. Разказвам му какво ми се е случило и той плаче. Вика: Ммммамка му, кой го пусна да пътува с неговата кола? Нали знаете, че 5 милиона и 800 хиляди лв. коства кино лентата. Ако беше се умъртвил, какво щяхме да вършим... ".
Години откакто снехме кино лентата, тракийците ме заведоха до Доганхисар и там нищо нямаше. Аз не бях виждал родното му място, всички други бяха ходили – режисьор, оператор, Хайтов няколко пъти.
Сценаристът Хайтов обикаля няколко пъти местата, където е живял Петко челник. Запознава се с най-малките елементи от живота му. Сценарият обаче се приема като провокация и води до прекъсването на сериите.
-->
„ Спомням си, желаеха да се промени сюжетът, само че татко ми отхвърли. От комисията са споделили са споделили – какво е това в сюжета, във кино лентата да има Капитан Петко признат от турците, турците му оказват помощ, а пък българите бият. И нещата по този начин стопираха. Хората го харесаха и по време на лъчение на сериите улиците опустяваха. Баща ми беше доста вдъхновен, че беше чул децата от Куклен, и то турчетата да пеят „ Петко льо ". Тази национална обич потвърди, че си е заслужавало от стотина странички да стане 12 серии ", описа арх. Здравец Хайтов, наследник на писателя Николай Хайтов.
Филмът за Капитан Петко вижда бял свят с помощта на Иван Славков, който по това време е общоприет шеф на националната телевизия.
„ Иван има изключителни заслуги за тогавашната телевизия. Гледа го за два дни и разпореди – пуща кино лентата и всички креативен срещи да се филмират ", спомня си Васил Михайлов.
Срещите с публиката в цялата страна са повече от 800.
" Наближаваме село Борима и против нас 8 или 10 мотора конвой със флагове. Свалят ни и с една табла с ракия ни посрещат и споделят – ние в Троян нямаме цветя, по тази причина даваме ракия, и потеглят, и като влизаме – цялото село с черги по балконите и прозорците и Неделчо Чернев щял да вика „ Стоп, стоп”, тъй като мислел, че е масовка”.
В Борима създали една естрада и желаят аз да приказвам. Аз не знаех какво да приказвам. И аз почнах да пея " Горице ситна зелена ". И като ревнаха бабите, целия бях с кърпи с чорапи.
Момчилград, където бяха единствено 5 на 100 българи, ме посрещнаха най-добре ".
Срещата с публиката във Варна приключва като многохиляден протест, а стартира като проведена колекция с отличниците и с учителите.
„ От 2 до 4, да кажем, излязохме на открито и целият учебен двор беше цялостен с деца, аз си изгубих там едната бота, бяха ни подарили по едни чибук – изгубихме го. Викам: Хайде да идем на паметника, 200 – 300 деца. Вечерта пристигнаха 9000 души. Отидох до хотела „ Черно море” и се преоблякох. В 7 часа отидох с една „ Волга” на паметника вечерта и не можех да мина, не мога да вляза. Да не се преувеличавам, само че разбрах какво им е било на бийтълсите. Колата пращи, аз не мога да изляза. Не можа да стане тогава срещата и още веднъж ги поканих в двора на учебното заведение и на балкона се качихме и с дребен Петко почнахме да пеем”, описа още Васил Михайлов.
За учените Капитан Петко Киряков има неоспорим принос към битката за избавление на българския народ в Тракия и в Родопите, на Балканите.
„ Това в действителност е едно от най-ценните издания, с които нашата библиотека се гордее, това е биография на Петко челник от 1888 година, още приживе е написана и е първи опит за показване на неговите подвизи като народен герой”, изясни историкът проф. Пламен Митев.
„ Той взе участие в Критското въстание и подкрепя освободителните дейности на съветската войска в регион, където предните елементи на Дунавската войска не доближават. Неговите дейности в бойните дейности в тила на турската войска имат огромно значение за крайния триумф. В националната ни памет несъмнено ще бъде мястото на Петко челник с противодействието на авантюриста Сенклер, който се пробва да сътвори в Родопите област отвън рамките на освободена България, която да остане отвън България.
Още през 60-те години, когато той работи с дребната си тайфа в южните елементи на Родопите, води такива сражения и излиза победител. Ние може да потърсим триумфа му в насъбрания опит, в умеенето му да употребява добре естествената обстановка, познава отлично Родопската област и да извлече полза от региона, той намира доста добра поддръжка и от локалното население. Не е изненадващо, че Петко Киряков съумява да се опълчи на многоброен съперник. Все отново той има опция да учи военното дело в Атина за къс интервал, той има опит и това му разрешава да извлича максимума, употребявайки хитрини и ятаци, и съидейници.
За жал, неговата орис е сходна на ориста на десетки български поборници, които макар саможертвата, си остават настрана от огромната политика. Той лежи в българските затвори съвсем толкоз, колкото е лежал в турските затвори, и в София е упрекнат за освобождението на Коста Паница, във Варна е упрекнат в опит за нападение против Стамболов без никакви учредения. Подложен е на разлрични тествания и мъчения. Любовта му към България си остава толкоз мощна, колкото и преди. Личните проблеми оставя на страна в името на българската национална идея.
За патриотичните организации историята на Капитан Петко челник се замита под килима целеустремено.
„ Петко челник е неоспорим герой от европейски мащаб, той се бие в Критското въстание, за Гарибалди, за него е решаващо едно събитие – той споделя: Няма тояга, която да изгони от сърцето на българина Русия, и може би по тази причина е заметен под килима. Наистина това, което се подценява неговата памет поради едно събитие, че е обвързван с Русия е бил там и е признат от цар избавител, който в символ за неговите заслуги му подарява едно голямо имение. Това от самопризнание се трансформира в минус за него, когато точно поради това тогавашните български управници и градоначалникът на Варна разпорежда да го пребият със сопи. Усилията на тези хора не могат да доведат до нищо действително, тъй като историята не може да се промени ", описа Васил Василев, ръководител на Общобългарски комитет " Васил Левски ".
В националния исторически музей от Капитан Петко челник се пази печатът на Тракийския революционен комитет. В най-новата експозиция за Трети март има и изненадващи находки.
„ Имаме барутница на един опълченец, който е осетинец, Николай Дудар Караев ". Николай Караев попада като доброволец в Сръбско-турската война. Познанството му способства името на Капитан Петко да стане известно и в Осетия. Появяват се публикации за неговия подвиг, за неговия проведен отряд, който взе участие и в Освободителната война ", сподели Михаил Симов от Национален исторически музей.
До излъчването на кино лентата, Капитан Петко има 14 паметника. Сега към този момент са 26, в това число в Украйна и Рим. Всички от тях са с облика на артиста Васил Михайлов.
„ На мен обичана сцена ми е във кино лентата, когато огромният Наум Шопов, той играе турския прокурор, който ме освобождава, само че след Освобождението на България се срещат двамата остарели, Петко болен, и му предлага, желае да ме прати в Турция, когато става въпрос за почерпка и аз желая да платя, и аз споделям – Чакай, че аз още не съм те черпил за Освобождението на България”, спомня си Васил Михайлов.
„ Той умря на 56 години, аз в този момент ще направя 80 и във връзка на Трети март аз споделих, че моите герои са на десетина монументи. Започнах с Ботевия воин и Стамболов съм играл, и Стамболийски, и два – три партизански командира и ханове, и по тази причина хората мислят, че на Трети март аз съм злободневен. И ми се обаждат, и ме канят. Благодаря им”, сподели Васил Михайлов.
12-те серии на „ Капитан Петко войвода” са свалени над един милион пъти от интернет. Филмът, изработен по сюжет на Николай Хайтов, е един от най-гледаните български сериали, направени във връзка 1300 години от основаването на българската страна. Излъчва се през 1981 година
– Вие наподобявате ли си с Петко челник?
– Ама кой го е знаел какъв е бил Петко челник?! Има две документални книги. Аз го играх подобен, какъвто Хайтов го е написал и какъвто се получи сред сътрудниците. Ние бяхме малко по-големички на възраст, тъй като Петко някъде на 17 година е тръгнал да мъсти за убийството на брат си и мъчно ни направиха млади хайдути, само че ни направиха. Ние снимахме на 500 и няколко места. Всички, които схванаха защо снимаме, доста ни помагаха.
Във кино лентата капитанът играе с 37 костюма, всяка серия е от по час и 20 минути. Бюджетът за кино лентата е рекорден – над 5 милиона лв..
– Точно по какъв начин ви избраха вас?
– Аз два пъти отхвърлих, само че Хайтов ми споделя: " Ти ще видиш какво ще стане след това ". Пробваха и Тони Горчев, най-вече искаше Стефан Гецов да играе. И аз потеглих с доста ангажименти, които не се съблюдаваха, и всичко това беше за моя сметка.
Още в първите месеци по през целия ден тичах по баирите и се прибирах в София да играя осем представления от 11 в репертоар, 8 основни функции в 11 пиеси в репертоара, и се бях шашнал. Като пристигнах на една проба, неял цяла седмица както би трябвало, три часа и половина ме пробваха и по едно време се открих на земята, помня едни шарени чорапи на сестрата в киноцентъра до мен – за пръв и финален път припаднах.
Помня, снимах в село Долен нощни фотоси, през нощта пътувах, с моята кола повече пътувах, ражда ми се дребният наследник, катастрофирах, до момента в който схвана какво става, в 1 ч. имам в Рила фотоси в метоха, назад би трябвало да се върна. Неделчо Чернев вика " воин ", той заекваше и беше прочувствен. Разказвам му какво ми се е случило и той плаче. Вика: Ммммамка му, кой го пусна да пътува с неговата кола? Нали знаете, че 5 милиона и 800 хиляди лв. коства кино лентата. Ако беше се умъртвил, какво щяхме да вършим... ".
Години откакто снехме кино лентата, тракийците ме заведоха до Доганхисар и там нищо нямаше. Аз не бях виждал родното му място, всички други бяха ходили – режисьор, оператор, Хайтов няколко пъти.
Сценаристът Хайтов обикаля няколко пъти местата, където е живял Петко челник. Запознава се с най-малките елементи от живота му. Сценарият обаче се приема като провокация и води до прекъсването на сериите.
-->
„ Спомням си, желаеха да се промени сюжетът, само че татко ми отхвърли. От комисията са споделили са споделили – какво е това в сюжета, във кино лентата да има Капитан Петко признат от турците, турците му оказват помощ, а пък българите бият. И нещата по този начин стопираха. Хората го харесаха и по време на лъчение на сериите улиците опустяваха. Баща ми беше доста вдъхновен, че беше чул децата от Куклен, и то турчетата да пеят „ Петко льо ". Тази национална обич потвърди, че си е заслужавало от стотина странички да стане 12 серии ", описа арх. Здравец Хайтов, наследник на писателя Николай Хайтов.
Филмът за Капитан Петко вижда бял свят с помощта на Иван Славков, който по това време е общоприет шеф на националната телевизия.
„ Иван има изключителни заслуги за тогавашната телевизия. Гледа го за два дни и разпореди – пуща кино лентата и всички креативен срещи да се филмират ", спомня си Васил Михайлов.
Срещите с публиката в цялата страна са повече от 800.
" Наближаваме село Борима и против нас 8 или 10 мотора конвой със флагове. Свалят ни и с една табла с ракия ни посрещат и споделят – ние в Троян нямаме цветя, по тази причина даваме ракия, и потеглят, и като влизаме – цялото село с черги по балконите и прозорците и Неделчо Чернев щял да вика „ Стоп, стоп”, тъй като мислел, че е масовка”.
В Борима създали една естрада и желаят аз да приказвам. Аз не знаех какво да приказвам. И аз почнах да пея " Горице ситна зелена ". И като ревнаха бабите, целия бях с кърпи с чорапи.
Момчилград, където бяха единствено 5 на 100 българи, ме посрещнаха най-добре ".
Срещата с публиката във Варна приключва като многохиляден протест, а стартира като проведена колекция с отличниците и с учителите.
„ От 2 до 4, да кажем, излязохме на открито и целият учебен двор беше цялостен с деца, аз си изгубих там едната бота, бяха ни подарили по едни чибук – изгубихме го. Викам: Хайде да идем на паметника, 200 – 300 деца. Вечерта пристигнаха 9000 души. Отидох до хотела „ Черно море” и се преоблякох. В 7 часа отидох с една „ Волга” на паметника вечерта и не можех да мина, не мога да вляза. Да не се преувеличавам, само че разбрах какво им е било на бийтълсите. Колата пращи, аз не мога да изляза. Не можа да стане тогава срещата и още веднъж ги поканих в двора на учебното заведение и на балкона се качихме и с дребен Петко почнахме да пеем”, описа още Васил Михайлов.
За учените Капитан Петко Киряков има неоспорим принос към битката за избавление на българския народ в Тракия и в Родопите, на Балканите.
„ Това в действителност е едно от най-ценните издания, с които нашата библиотека се гордее, това е биография на Петко челник от 1888 година, още приживе е написана и е първи опит за показване на неговите подвизи като народен герой”, изясни историкът проф. Пламен Митев.
„ Той взе участие в Критското въстание и подкрепя освободителните дейности на съветската войска в регион, където предните елементи на Дунавската войска не доближават. Неговите дейности в бойните дейности в тила на турската войска имат огромно значение за крайния триумф. В националната ни памет несъмнено ще бъде мястото на Петко челник с противодействието на авантюриста Сенклер, който се пробва да сътвори в Родопите област отвън рамките на освободена България, която да остане отвън България.
Още през 60-те години, когато той работи с дребната си тайфа в южните елементи на Родопите, води такива сражения и излиза победител. Ние може да потърсим триумфа му в насъбрания опит, в умеенето му да употребява добре естествената обстановка, познава отлично Родопската област и да извлече полза от региона, той намира доста добра поддръжка и от локалното население. Не е изненадващо, че Петко Киряков съумява да се опълчи на многоброен съперник. Все отново той има опция да учи военното дело в Атина за къс интервал, той има опит и това му разрешава да извлича максимума, употребявайки хитрини и ятаци, и съидейници.
За жал, неговата орис е сходна на ориста на десетки български поборници, които макар саможертвата, си остават настрана от огромната политика. Той лежи в българските затвори съвсем толкоз, колкото е лежал в турските затвори, и в София е упрекнат за освобождението на Коста Паница, във Варна е упрекнат в опит за нападение против Стамболов без никакви учредения. Подложен е на разлрични тествания и мъчения. Любовта му към България си остава толкоз мощна, колкото и преди. Личните проблеми оставя на страна в името на българската национална идея.
За патриотичните организации историята на Капитан Петко челник се замита под килима целеустремено.
„ Петко челник е неоспорим герой от европейски мащаб, той се бие в Критското въстание, за Гарибалди, за него е решаващо едно събитие – той споделя: Няма тояга, която да изгони от сърцето на българина Русия, и може би по тази причина е заметен под килима. Наистина това, което се подценява неговата памет поради едно събитие, че е обвързван с Русия е бил там и е признат от цар избавител, който в символ за неговите заслуги му подарява едно голямо имение. Това от самопризнание се трансформира в минус за него, когато точно поради това тогавашните български управници и градоначалникът на Варна разпорежда да го пребият със сопи. Усилията на тези хора не могат да доведат до нищо действително, тъй като историята не може да се промени ", описа Васил Василев, ръководител на Общобългарски комитет " Васил Левски ".
В националния исторически музей от Капитан Петко челник се пази печатът на Тракийския революционен комитет. В най-новата експозиция за Трети март има и изненадващи находки.
„ Имаме барутница на един опълченец, който е осетинец, Николай Дудар Караев ". Николай Караев попада като доброволец в Сръбско-турската война. Познанството му способства името на Капитан Петко да стане известно и в Осетия. Появяват се публикации за неговия подвиг, за неговия проведен отряд, който взе участие и в Освободителната война ", сподели Михаил Симов от Национален исторически музей.
До излъчването на кино лентата, Капитан Петко има 14 паметника. Сега към този момент са 26, в това число в Украйна и Рим. Всички от тях са с облика на артиста Васил Михайлов.
„ На мен обичана сцена ми е във кино лентата, когато огромният Наум Шопов, той играе турския прокурор, който ме освобождава, само че след Освобождението на България се срещат двамата остарели, Петко болен, и му предлага, желае да ме прати в Турция, когато става въпрос за почерпка и аз желая да платя, и аз споделям – Чакай, че аз още не съм те черпил за Освобождението на България”, спомня си Васил Михайлов.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ