Капанът на самореализиращото се прорoчество: как сами превръщаме лъжите в

Капанът на самореализиращото се прорoчество: по какъв начин сами трансформираме лъжите в истини. Чували ли сте за самореализиращото се знамение? Ако не сте, още занапред ще ви кажем, че то няма нищо общо с пророкуване и ясновидство.
Това е концепция на социолога Робърт Мъртън,
посредством която той изследва усещането на индивида към заобикалящия го свят и това по какъв начин мислите ни могат да трансформират личната ни визия за действителност.
Т.нар. сомореализиращо се знамение
на Робърт Мъртън показва, че действителността ни е нещо нереално и всеки може да я изменя спрямо своите стремежи или страхове. Всички тези аспекти са събрани в нещо общо – „ теоремата на Томас “, която
социологът Уилям Томас основава преди този момент.
Тази концепция в социологията се показва в следната мисъл:  “Ако хората дефинират дадени обстановки като действителни, то те са действителни в своите последствия ”.
Какво ни споделя това?
Най-кратко казано, че усещането ни за обещано събитие може напълно да промени неговия смисъл.
Това поддържа и изказванието на Мъртън
по отношение на дългогодишното изследване от разнообразни учени на тематиката, която Томас разказва в своята теорема.
Всеки един от тях е имал задачата
да разплете загадката за тайните на човешкото схващане и да проникне в подсъзнанието, което е цялостно с толкоз доста отговори на въпроси, които
даже към момента не сме си задали.
Първата част на теоремата на Томас е формирана от една социологическа алегория, която ни дава доста мотиви за размисъл и ни кара да се чудим в какъв брой ли сходни обстановки в живота сме се поставяли, без даже да осъзнаваме.
В притчата се споделя историята за
“Последната национална банка ”. Кратката история ни учи, че ако имаме вяра, че едно събитие ще се случи, то ние самите провокираме неговото развиване напред
във времето посредством дейностите си.
В тази история, като вследствие от публикуваните клюки по отношение на наближаващия банкрут на банката, всички хора,
придружени от страха да изгубят парите си,
провокират този резултат, без действително да съществуват аргументи за него. Ресурсите на банката са били изцяло ликвидни, само че толкоз доста инвеститори са повярвали в нейната несъстоятелност, че това довело до превръщането
на една нереална обстановка в действителна.
Освен историята с банката, съществуват доста сходни, при които една нереална визия се трансформира в автентичен резултат. Например тази за един възпитаник, който под напрежението и напрежението около иден изпит стартира да се опасява,
че няма да се оправи и в действителност се проваля.
Или тази за две враждуващи страни, които подтикнати от натиска за началото на военни дейности, стартират да водят такива, без даже да има основателна причина за тяхното начало.
Животът ни в действителност е изпълнен с
такива обстановки, за които не си даваме сметка, защото постоянно не разбираме, че преди да превърнем нещо в действителност, не е имало съображение за реакцията ни. В обществото ни има съвкупност от разнообразни вярвания, само че слуховете, засягащи живота на огромна част от популацията, могат да повлияят по подобен метод, че всеки стартира да следва масата от хора.

Когато един човек е комплициран и не знае накъде да поеме, той най-често следва тълпата, вярвайки, че тя ще го води в вярната посока. Но това не всеки път е в наша изгода, тъй като има случаи, в които информация просто не е вярна. Това ни навежда до мисълта, че ние можем толкоз елементарно да манипулираме и да бъдем манипулирани, трансформирайки една лъжлива концепция в истина.

Хората можем толкоз бързо да бъдем уверени, когато се опасяваме, че нещо
няма да се развие по този начин, както желаеме,
само че под въздействието на това разбиране, събитията се развиват тъкмо по този метод.
Това изцяло лимитира нашата
справедлива визия за протичащото се към нас и губейки до момента си с действителността, изпадаме в собствен личен свят, който не всеки път се отнася с нас по най-хубавия метод.