Кано Джигоро е известен като японски преподавател, атлет и един

Кано Джигоро е прочут като японски учител, спортист и един от хората, които съумяват да разпространят бойно изкуство отвън Япония. Неговата техника за самозащита съумява да се наложи като олимпийски спорт. Как обаче се основава едно бойно изкуство и по какъв начин се стига до такава висота? Роден е през 1860 година, когато Япония към момента употребява лунния календар. Кано е роден в първата година на ерата Ман на 28-я ден от 10-я месец – същият кореспондира с 10 декември 1860 година

Семейството му е заможно и има редица компании, които биха могли да трансформират живота му вечно, но не би трябвало да забравяме, че неговият роден татко е осиновен и няма право да влезе в тази промишленост. Прекарва целия си живот по пристанища, само че е безапелационен, че неговият наследник би трябвало да се изучи и да бъде преподавател, тъй като това е бъдещето. Първите уроци стартират в нео-Конфуцианско учебно заведение и един от най-известните философи слага първите корени на едно доста обещаващо бъдеще.

Животът на дребния Кано не потръгва толкоз добре. На 9-годишна възраст неговата майка умира, а татко му е заставен да се реалокира в Токио. Там получава относително положително обучение, като една от позитивните страни е, че има учител по британски, а по-късно може да продължи своето образование в частно учебно заведение, където главните преподаватели са англичани и германци. Момчето в никакъв случай не съумява да порасне повече, стопира развиването си до 1.57 сантиметра и тежи едвам 41 кг.

Заради очевидно дребният си растеж, същият е непрекъснато унизен от по-големите възпитаници. Понякога даже са го изваждали от клас, с цел да продължат да го постановат. През цялото време дребният Кано желал да порасне, с цел да може да се пази и скоро молбите му били чути. Накай Байсе работи като защита на шогуна и също по този начин е другар на фамилията. Той предлага на ученика да стартира да тренира джу-джитсу, като една съвършена форма за подготовка. Охранителят демонстрира някои хватки и демонстрира по какъв начин дребен конкурент може да се окаже доста костелив орех за по-едрите момчета.

Тренировките му харесват, а и знанията в действителност дават вяра, че може да се оправи извънредно елементарно. Баща му не е толкоз огромен обожател, изключително откакто знае, че възможните шансове се оказват доста по-различни. Понякога бяга от учебно заведение, с цел да отиде на урок, само че в следствие ще получи поддръжка. С влизането в университета в Токио, студентът бърза да откри нов учител, тъй като не желае да повтори остарялата ария. Съдбата го среща с Фукуда Хачиносуке – учител с желязна дисциплинираност, който оставя неговите възпитаници да страдат и да падат, до момента в който не схванат главната механика и техника на деяние. Всичко стартира с къс урок и по-късно има свободни тренировки. По това време липсвали обичайните дюшеци и боецът трябвало да носи болката от грубия под.

Учителят най-сетне се изправял против учениците си, с цел да ги победи. Кано към този момент знаел доста добре, че няма по какъв начин да победи своя преподавател с научените хватки, по тази причина вкарва най-различни придвижвания от други бойни изкуства, включващи сумо, западна битка – познанията по британски оказват помощ в допълнение.

Фукуда умира през 1879 година и ученикът търси услугите на Исо Масатомо. С него стартира да получава познания по атеми – умеенето да се нанасят удари по витално значими точки. Кано съумява да стане учител в школата след няколко месеца. За страдание и този преподавател умира единствено 2 години по-късно, оставяйки младежът да се оправя както откри за добре.

Макар и първоначално да нe липсват разграничения сред школите и това, което Джигоро дава на своите възпитаници като познания, скоро другите учители стартират да осъзнават, че тук се ражда нещо ново. Създаването на джудо идва от двете думи – ju или „ еластичност “ и do, което значи „ пътят “, само че действително японците го възприемат като „ способ “. Новото изкуство включва хвърлянията и душащите техники. След това пътува и посещава другите школи, научава тънкостите, като най-после интерпретира тактиките и схемите, с цел да може да работят за неговия растеж. Същевременно стартира да преподава и в учебните заведения, като се надява, че ще спре евентуалните побойници и ще ги обърка доста, когато преценяват да се закачат с по-малките.

През 1909 година учителят работи в Международния Олимпийски комитет и по това време Швеция изпраща питане към Япония и Китай дали имат намерение да изпратят олимпийски тимове на идните игри. По това време Япония отхвърля да се излага, само че и не желае да откаже, с цел да завоюва отрицателно внимание. Същият отговор се открива и от Министерството на образованието, което няма коментар, само че те вземат решение да потърсят Джигоро и да го оставят да се оправя, както откри на добре.

Мъжът към този момент е обикалял в Европа и може да покаже някакви познания. Първата му работа е да сътвори аматьорска спортна лига, която вероятно да изпрати най-хубавите в Стокхолм. Успява да види Олимпийски игри едвам през 1928 година и по-късно пътува за идващите в Лос Анджелис и Берлин. Идеята за основаването на другарски усеща сред състезателите и самите страни, както и чувството за принадлежност на Япония в измежду международното общество.

Истината обаче е, че учителят нямал никакво предпочитание да се включва джудо в олимпийските спортове и откакто даже е питан през 1936 година, той още веднъж отхвърля. Кано акцентира, че това не е спорт и даже не би трябвало да се счита за игра, а за изкуство и философия, даже за просвета. Притесненията на основателя са, че има единствено една форма, която може да се употребява за игра, само че също така тук участва и още един проблем – националното въздействие на другите страни ще промени изкуството, както неговото лично се е родило като странично придвижване на джу-джитсу.

През 1934 година ще спре да дава уроци и да показва бойното изкуство пред аудитория. Здравето на Кано се утежнява и някои негови фенове споделят, че най-вероятно не му остава доста. Въпреки това ще продължи  да работи за Олимпийския комитет и също по този начин ще участва на разнообразни церемонии, когато е поканен. Японецът умира през май 1938 година, до момента в който пътува с транспортен съд.

Създателят напуща този свят, само че още през 50-те години неговото изкуство ще стартира да се популяризира по света. Школите ще доближат до Европа и в следствие провеждат свои лични шампионати. През 1964 година, макар желанието на Кано, джудото е прието за олимпийски спорт. За първи път спортът се вкарва на Олимпийските игри в Токио и по-късно се показва още веднъж през 1972 година на игрите в Мюнхен. До през днешния ден някои от най-важните му мисли се изписват в някои от школите, като постоянно срещана е тази:

„ Няма нищо по-велико от образованието под слънцето. С образоването на един човек, ние го пускаме в едно по-добро потомство и даваме опция да има още стотици в бъдеще. “

Освен съвършенство в самозащитата и основаването на бойно изкуство като философия, японецът има редица оповестени книги с описания по отношение на техники, знание и развиване на културата. Особен интерес могат да бъдат книгите, които показват знанието като най-съвършеното оръжие, а що се отнася до дребният човечец. Той до последно надвивал учениците си в личната си школа.

Снимки: Wikipedia