Канелата е синоним на сладко, вкусно и приятно – тя

Канелата е синоним на сладко, вкусно и прелестно – тя е главен детайл от уютната хармония, за която доста хора фантазират, изключително в тези безпардонни жеги.

Но за зла орис би трябвало да ви разочароваме: канелата, която влагате във вкусните си домашни лакомства, може въобще да не е „ същинска “ канела.

Истинската фалшификация канела (Cinnamomum verum/ Cinnamomum zeylanicum) се добива от кората на вечнозелени дървета от семейство Лаврови. Нарича се същинска канела или цейлонска канела и произлиза от Шри Ланка (бивш Цейлон, откъдето идва и името), Бирма и Малабарското крайбрежие на Индия, като се отглежда и в Южна Америка и Западна Индия.

Изсушената вътрешна кора е с внимателен и сладостен усет и от епохи се употребява в храната и в религиозни практики от разнообразни култури като в миналото е била по-ценна от златото. Канелата демонстрира и някои лечебни свойства, като да вземем за пример евентуално деяние като инсулинов миметик.

Както става постоянно, когато има артикул с висока стойност – появява се по-евтин.

Касия

И ето ви по този начин наречената „ подправена “ канела, или касия (Cinnamomum cassia), тази фалшификация също е добита от кората на дърво от същото семейство като цейлонската канела. Но е по-вероятно да ви удари по главата с аромата си – тя е по-остра и с не токова внимателен усет.

Касията постоянно се употребява, защото е по-евтина и по-лесно налична, тъй като я има на повече места. Затова, в случай че купувате канелени пръчици, те постоянно са касия. Това е разрешено, защото на юридическо равнище не се прави разлика сред касия и цейлонска канела, макар че тя има друг усет, мирис, текстура и тип.

Често и двата продукта от канела доближават до нас в дребни бурканчета, ситуирани по рафтовете на магазините за хранителни артикули. За нетренираното око те могат да наподобяват доста сходни – все пак цейлонската канела е с по-кафяв цвят, а касията е с по-червеникав. Разликите са още по-големи, когато става въпрос за кората – касията е по-тъмна на цвят, навита на по-дебели листа и с по-груба текстура от канела.

За да се усложнят още повече нещата, съществуват даже три разнообразни типа касия – китайска, сайгонска и индонезийска. И трите имат разнообразни вкусови характерности: китайската постоянно е мощна и горчива и се употребява в медицината в Китай, сайгонската е доста ароматна, благоуханна и съвсем пикантна, а индонезийската е доста сладка, само че мека и е тази, която най-често се среща в супермаркетите.

Изсушена кора на касия

Всички типове канела съдържат съединяване, наречено кумарин. Това съединяване се намира в по-високи равнища в касията и може да аргументи опасности за здравето, в случай че се употребява постоянно в огромни количества. Затова използването на касия би трябвало да се ограничи: една чаена лъжичка съдържа 5,8-12,1 мг кумарин, което е над допустимия дневен банкет, избран от Европейския орган за сигурност на храните, до момента в който цейлонската канела съдържа доста по-малко от това съединяване.

Но какво да извършите, в случай че желаете да консумирате единствено същинска канела? Препоръчваме ви да купувате пръчици от цейлонска (когато произходът ѝ е посочен на опаковката) и да си ги смилате сами.