Кандидатурата на Васил Терзиев е много неудачна и неподходяща като

...
Кандидатурата на Васил Терзиев е много неудачна и неподходяща като
Коментари Харесай

Методи Андреев: Кандидатурата на Васил Терзиев е много неудачна, тя е обида за гражданите

Кандидатурата на Васил Терзиев е доста неудачна и несъответствуваща като профил за гласоподавателя, който се чака да гласоподава за нея. Тя е засегнатост за жителите, на които им се предлага да гласоподават за наследник и внук на Държавна сигурност.


Смущаващото е, че водачите на по този начин наречената градска десница, които назовавам „ розовите демократи “, нямат традицията на тази десница. Повечето от тях са нови лица, които не са взели участие в борбите на десницата по време на прехода. Те нямат ценностната система на хората, които построиха демокрацията в България. Хубава или неприятна тази народна власт е построена от хората, които едно време сътвориха Съюз на демократичните сили и направиха тази най-голяма антикомунистическа партия, която управляваше в интервала 1997-2001 година Ако те са в действителност водачи демократи, най-голямата им неточност не беше, че издигнаха Васил Терзиев за кмет на София. Това се прави оценка като неточност от жители, които имат правила в политиката и не могат да одобряват да гласоподават за наследник и внук на хора от Държавна сигурност.

„ Розовите демократи “, които са отпред на по този начин наречената градска десница, не можаха да употребяват най-демократичния и изпитан прийом за издигане на кандидатури. Трябваше да бъдат направени предварителни избори, тъй като единствено по този метод можеше да се избегне този срам, който се получава сега. Такива предварителни избори бяха правени през 1997 година преди парламентарните избори, на които Съюз на демократичните сили завоюва 137 депутата. Тогава хората в депутатските листи бяха определени посредством предварителни избори, които се организираха на територията на цялата страна. Сега беше най-подходящото време този вид да бъде прибавен още веднъж, тъй като щяха да бъдат задействани най-реформаторските сили, щяха да се ангажират младежите, щяха да имат визия за хората, които се стартират. Ако Васил Терзиев беше спечелил такива избори, което мощно се колебая, че би било допустимо, тогава нямаше да има този срам и нямаше да ровим в тематиката за Държавна сигурност, лустрацията, досиетата, кой е татко му и кой е дядо му.

Истината е, че фамилията на Васил Терзиев е тежко номенклатурно, тъмночервено и комунистическо семейство. Човек не може да тръгне срещу рода си. Павлик Морозов в България не се случва. Много рядко съм чувал някой да се отказал в Държавен вестник от родителите си. Те са най-близките ти хора, щеш или не щеш ти си техен наследник или щерка. Не можеш да избягаш от рода си.

Ясно е, че в един подобен съкрушен от комунистическата идеология жанр, първите 7 години са доста значими. Васил Терзиев е показан като съвременен предприемач. Но доста малко хора могат да повярват, че той е изключение от правилото. Излизат документи и обстоятелства, които демонстрират, че съдружниците, които по-късно са основали „ Телерик “, са почнали работа във компания, в която на едно място са събрани доста „ инцидентни хора “. Половината съдружници са кадрови офицери на Първо основно ръководство на Държавна сигурност и Научно-техническото разузнаване. Там се оказва като юрист-консулт никому незнайният тогава Михаил Миков. Твърди се, че в „ Телерик “ няма пари на Държавна сигурност. Но какво е да ти дават офис, да ти дават счетоводни услуги. Малко хора могат да се похвалят с такава база при стартирането на своя бизнес. Те са почнали своя бизнес в една Държавна сигурност компания, а тя е такава, тъй като вътре има прекомерно огромна централизация на офицери от Държавна сигурност.

Васил Терзиев влезе във филм, от който мъчно ще излезе. Журналистите несъмнено ще могат да открият и доста забавни неща за компанията „ Прогрес “, която купи „ Телерик “, с което се гордее самият Терзиев. Там също би трябвало да се създадат доста съществени инспекции и не е изключено и там да изплуват неща, в случай че естествено има такива.

Не слушам в лексиката на розовите водачи на градската десница и в лексиката на претендента за кмет Терзиев израза битка с корупцията. Имаме горчив опит с такива хора от вида на Терзиев, който е една прекомерно неуместно издигната кандидатура, прекомерно несъответствуваща като профил за гласоподавателя, който се чака да гласоподава за нея, с цел да може ГЕРБ да загуби изборите в София. По-добре е свободните жители и демократи да отговорят по верния метод. Има опция да се излъчат цивилен претенденти, да са от обикновено българско семейство. Има ужасно доста естествени хора, с добра обучение. Обида е, че нито един от тях не беше открит от „ розовите водачи “ на градската десница и да бъде припознат за претендент за кмет на София.

Тези хора са афектирани. През тези малко повече от 30 години се нагледахме на съумелите, които постоянно се оказва, че са свързани по някакъв метод с висшата стопанска и партийна номенклатура на Българска комунистическа партия или с висшия ешелон агентурен и офицерски на Държавна сигурност. На хората им омръзна от такива персонажи. Не желая да кажа, че съответният случай би трябвало да бъде комплициран в графата на лицата свързани с Държавна сигурност, само че като генеалогия, като фамилен генезис той е тъкмо подобен, колкото и да се изяснява. Вместо да приказва за неща, които не схваща, дано да разреши на публицистите да прегледат в Комисията за досиетата документите свързани с неговите близки и околните на неговите съдружници. /БГНЕС

----------------

Анализ на Методи Андреев, някогашен ръководител на Комисията по досиетата.

Източник: bgnes.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР