Ерик Макнейър-Лендри, полярен пътешественик: Експедициите на север действат пристрастяващо
Канадецът Ерик Макнейър-Лендри (32 годишен) е един от най-младите хора в света, достигнали до Южния полюс (два пъти) в режим на цялостна самостоятелност, без никаква странична помощ и без авансово проведени депа с храна, гориво и екипировка по маршрута или пък " заброски " от въздуха. Със ски и кайт е минал над 15 000 километра в полярните региони. Негов е международният връх за преминато разстояние със ски и кайт за 24 часа – 595 км. Лендри беше в България за " Банско филм фест " през предходната година и описа пред " Дневник " за вълнуващите си прекарвания.
Как решихте да се занимавате с рисков спорт?
- Израснах в много рисково семейство. Така че съм почнал още преди да съм се родил. На една от най-вълнуващите фотоси е майка ми, която е бременна с мен и се спуска бързо по ската с голям стомах пред нея. Родителите ми се интересуват много от изследователска активност. Те са осъществили фантазията да отидат до Бафинова земя (канадски арктически остров в територия Нунавут) и са решили да се открият там. Със сестра ми сме влюбени в мястото.
Да живееш в Арктика улеснява доста пътуването в тази част на Земята. Буквално сме играли на мястото, където идват откриватели отдалеко. Помня по какъв начин се криех и ги замерях със снежни топки, когато са идвали в задния ни двор. Друга значима част са локалните хора, от които научаваме толкоз доста неща. Не единствено по какъв начин да оцеляваме в Арктика, само че и по какъв начин да се любуваме и да се забавляваме с живота на север.
Моите родители бяха доста отворени към това да имаме свободата да вършим каквото желаеме при безкрайно пространство. Още от дребен съм израснал с концепцията да опознавам какво има от другата страна на планината или да къмпингувам измежду природата. Заклевах се, че няма да върша това, с което се занимават родителите ми. Но то просто се случи. Започнахме да вършим лични експедиции със сестра ми и се влюбихме в възприятието за независимост.
Експедициите са доста сложни. Лишаваш се от неща като телефон и обществени медии. Ти си пред едно голямо отворено пространство. Можеш да експериментираш със същността си. Можеш да се върнеш напълно друг и изменен. Експедициите ти разрешават да постигнеш личностно израстване. Те работят и пристрастяващо.
© Eric McNair-Landry
Какви страсти пораждат у вас експедициите?
- Голяма страст ми доставя хубостта на природата. Чувството е неповторимо. Съществуват места, които не си и предполагал, че ще видиш. Тези моменти не могат да се опишат с думи.
Арктика и полярният кръг са едни от най-магическите места на планетата. Минаваш от три градуса през лятото до минус 40 през зимата. Океанът замръзва, земята е покрита със сняг и наподобява на повърхността на Луната. През лятото цветята и животните се пробуждат за нов живот. Уникално многообразие.
Какви са главните премеждия, през които преминавате?
- Всички приказват за трудностите по време на експедиция. Трудностите са значими, тъй като всякога, когато ги преодолееш, растеш като човек. Изпитанията са основните моменти от експедициите, които ме карат да се връщам още веднъж.
Интересно по какъв начин имаш доста сложен ден, само че преминаваш през него. Следващият ден е по-труден, само че преживяваш и него, без значение дали имаш проблеми у дома или другаде. Приключенията работят като ефикасна медитация. В доста от тях прекарваш до девет-десет часа самичък денем. Опитваш се, колената те болят, както и всеки мускул. Но си казваш: " Виж планината и снега. Спомни си хубавите моменти в живота. Не мисли за проблемите, всичко ще е наред. "
© Eric McNair-Landry
Другото огромно предизвикателство е студът. Той е доста рисков. Много хора се опасяват от студа, само че в множеството случаи студът ги кара да се усещат некомфортно. Много е значимо да знаеш кое е некомфортно, само че безвредно и кое е в действителност рисково. Съвсем обикновено е да бъде леко студено. Знаеш, че имаш яке, можеш да бягаш в близост и си изял задоволително калории. Некомфортното не трябва да те тормози.
Същото е и със страховете ни. Някои неща са несъмнено плашещи, като огромните височини да вземем за пример. Но това не значи, че е рисково единствено тъй като наподобява ужасяващо. Влакчето на ужасите е плашещо, само че като цяло не е рисково. Инженерите са умни глави и са прекарали много време, до момента в който го развият.
Как хората могат да преодолеят страховете си?
- Като вървят малко по малко. Хората ме виждат на върха на моята планина и ме питат: " Как го правиш. Невероятно е. " Но те не помнят, че съм почнал с къмпингуване пред вратата ми. Няма потребност да отиваш надалеч, а просто да започнеш. За страдание може да отнеме доста време, само че малко по малко и ще стане. Във всяка кариера се постанова да отделиш време и сила, с цел да постигнеш нещо.
Придвижването с дребни стъпки е значимо, тъй като ти оказва помощ да трупаш убеденост. Една вечер в полярния кръг може да бъде студена и некомфортна, само че преминаваш през нея и се чувстваш съвършено. Ако го направиш на лагер под Еверест, може да се уплашиш и в никакъв случай повече да не го повториш.
Друго значимо нещо е наложително да правиш неточности. Направил съм толкоз доста неточности. Веднъж даже си забравих панталоните...Ако се опиташ да правиш кариера в полярния кръг, без да правиш неточности, първата от тях може да те убие.
Виждате ли себе си като образец за подражателство за младите?
- Не виждам себе си като човек за образец, само че несъмнено нямам избор. Другите хора ме виждат по този метод. Съветът ми към младите е да стартират постепенно, тъй като фантазиите изискват доста старания и сила, с цел да се осъществят.
Често идеализираме хора, които са получили нещата от живота наготово на сребърен поднос. Усилената работа и отдадеността изминават дълъг път. Ако имаш огромна фантазия, би трябвало да запомниш, че може да отнеме години, до момента в който се реализира. В същото време по пътя към нея би трябвало да се забавляваш. Не можеш просто да преминеш небрежно към крайната цел и да се надяваш, че удовлетворението от постигането й си заслужава. Трябва да превърнеш пътуването в занимателната част или в никакъв случай няма да имаш мотивация. Ако не се забавляваш в полярния кръг, тогава не трябва да си там.
Всички мислят, че най-издръжливите хора са тези, които са страдали най-вече. Това е неуместно. Издръжливите хора са тези, които са минали през компликациите и по-късно намират сили да се ухилен. Това значи да направиш пътуването със жанр. Да знаеш, че има риск и нещата, които правиш, са сложни и некомфортни, само че би трябвало да преминеш през тях и да си кажеш: " Перфектно. Все още обичам тръпката. Аз съм избрал да бъда тук. "
Какво друго ви дава сили да продължавате да участвате в експедиции?
- Отново ще кажа хубостта на природата. Личното израстване също е развой, който в никакъв случай не свършва.
Едно от разпоредбите, които сме си сложили със сестра ми при експедициите, без значение дали ще са с дълготрайност 30 или 80 дни, е да останем от самото начало. Никога не се връщаме по-рано от плануваното, тъй като обожаваме да бъдем на път. Не знаеш дали, в случай че си тръгнеш предходната вечер, на другия ден няма да се случи нещо магическо като да видиш полярна мечка или различен представител на дивия свят.
© Eric McNair-Landry
Как набирате средства за експедициите?
- Срещам компликации с намирането на спонсори. Изненадващо, само че множеството спонсорски покупко-продажби се случват при другарство лице в лице. В моя случай National Geographic оказва помощ доста и финансира всичките ми експедиции. Имам и спонсори на екипировка, с които станахме едно семейство. По всяко време можеш да се обърнеш към някого за помощ с: " Хей, можеш ли да ни снабдиш с една палатка " и отговорът е: " Да, несъмнено. Коя си избирате? " За тях е значимо, че сме построили връзка, и знаят, че ще ги популяризираме.
В последните няколко години имах компликация при основаването на книга, продуцирането на онлайн серии, филми и презентации. За страдание, в медийната сфера няма доста пари при основаването на наличие под някаква форма. Но това въпреки всичко оказва помощ за финансирането на експедициите. Повечето от тях се реализират, без значение дали са напълно финансирани. Често отиваме на експедиция и когато се върнем, пишем публикации, продаваме фотоси и вършим презентации, с цел да покрием средствата, които сме вложили. Рисковано е, само че си заслужава.
С какво карането на кайт ски е по-различно от всяко друго зимно занятие?
- Чувствам се късметлия, че съм роден в същото време, когато кайт ските набират известност като спорт. Той е относително нов и хората не са чували доста неща за него.
Кайт ските напълно трансформираха ситуацията. В независима експедиция без хранителни запаси можеш да изминеш до 5000 километра. Местата, до които можеш да отидеш, и нещата, които можеш да направиш, са изключителни. В добър ден със ски и шейна ще изминеш 20-30 км, а аз държа върха за най-голямата измината отдалеченост за 24 часа с малко под 600 км.
© Eric McNair-Landry
Харесвам кайт ските, тъй като нямам силата да дърпам тежки шейни. С кайта мога да сложа по-голям товар, който нормално не бих могъл да дърпам с физическата ми мощ. Забавлявам се, че кайт ските са въпрос на умения и се разграничават от множеството зимни спортове, в които физиката е най-застъпена.
Кайт ските могат да бъдат рискови и има детайл на риск, само че това също е занимателно. Адреналинът е най-хубавият метод да останеш топъл. Казваш си: " Толкова е студено " и по-късно се блъскаш и крещиш: " Човече, би трябвало да си смъква облеклата. Толкова е горещо. "
А какво е да караш кучешки впряг?
- Родителите ми имаха кучешки впряг още когато бях на две. На девет имах опцията да имам впряг с кучета за къси пътувания. Това е доста готин метод, тъй като пътуваш с група другари. Ние караме по обичайния метод, като всяко куче има лична линия, което значи, че има повече спречквания сред тях.
Всяко куче има самостоятелен темперамент. Понякога имат неприятни дни и се бият едно с друго. Има кучета, които дърпат мощно по ската и стимулират по-бавните.
При едно от пътуванията ни всеки от нас беше във впряг с по 10 кучета в продължение на 65 дни. Беше извънредно поради неравния лед, като 20 дни карахме по него. Чувствахме се отпаднали. Подпирахме се на шейните от отмалялост и се чудехме по какъв начин ще успеем. Всеки път едно от кучетата идваше и слагаше главата си в скута ми и ме окуражаваше. Все едно ми споделяше: " Погледни ме в очите. Изправи се " и отиваше към другите кучета, които дружно започваха да лаят, като че ли викат: " Хайде, момчета. Можем да го създадем. "
Тогава всички се изправяхме и продължавахме. Понякога усещаш, че нямаш надзор над кучетата. Те стартират да вършат нещата на лична глава и е очарователно да ги гледаш.
© Eric McNair-Landry
Надявам се, че в бъдеще хората ще продължат да карат кучешки впрягове, тъй като това е един от най-хубавите способи за напредване в снега. Минавали сме с кучета през водопади и стръмни скали.
В какви забавни обстановки сте попадали по време на експедиция?
- Едно от най-удивителните места, на които съм бил, е планината Смоки. Карахме кайт ски със сестра ми. Денят беше сложен, тъй като вятърът духаше в лицата ни. Опитвахме да се пригодим и имахме няколко несполучливи опита. Вятърът и теренът се променяха, прекосявайки пейзажа, и не знаеш какво да има пред теб. След през целия ден старания бяхме решени да стигнем до океана.
Стигнахме до него, като по това време той беше заледен. Карахме, само че усещахме миризмата на дим и бяхме комплицирани. Питахме се какво се случва и по някое време спряхме. Беше доста задимено и минахме 50 метра до ръба на една канара.
Видяхме океана и разбиващия се лед. В някои елементи се откъсваха огромни блокове с височина към 20 метра. Скалата, на която бяхме, като че ли гореше и пушекът излизаше от процепи. Мислехме си: " Къде попаднахме, като в " Стар трек " сме. Дали това не е друга планета? " Не можехме да осъзнаем къде се намираме. Това беше едно от най-магическите места, на които съм бил в миналото. Местоположението и странните формирания ни спираха дъха.
Сблъсквали сме се животни, които в никакъв случай не са виждали хора. Полярните мечки може да наподобяват плашещо, само че са доста готини. Имахме опцията да се докоснем до някои от тях.
Преживяването да споделиш пътуването с други хора е друго. С експедициите от ден на ден съзнавам, че можеш да научиш човек на умения, само че не можеш да промениш характера му. Най-важното нещо при избирането на членове за екипа е да провериш дали са положителни хора. Няма значение дали са подготвени или са специалисти в избрана област. Вие ще бъдете дружно от самото начало.
Хората реагират друго в стресови обстановки. Дори най-хубавият ти другар може да се преобрази, когато има неприятен ден. Важно е да схванеш на кого можеш да разчиташ при избирането на екип преди началото на експедицията.
© Eric McNair-Landry
Ще пробвате ли нов опит за връх?
- Бих желал да подобря върха, само че избирам той да остане изпълним за останалите хора. Имах шанс с удобните условия при слагането на върха в Гренландия. Ако постигнеш най-хубаво достижение и то е недостижимо, е добре за егото ти, само че не оказва помощ на спорта. Не желая върхът да бъде цел на богати и алчни хора. Искам да е почтена битка и да накара хората да проявят креативност.
Една от огромните разлики при пътуването през снега спрямо катеренето е, че катеренето се е нуждаело от софтуерен прогрес, с цел да доближи до ситуацията, което съставлява в наши дни. Помислете си за оборудването, с която разполагат катерачите. Тя разрешава на хората да имат достъп до планината. При карането на кайт ски няма подобен софтуерен прогрес. Повечето неща, които използваме, са същите в продължение на години.
Това лято се научих да плувам, като започнах от основите. Мисля да върша комбинирани пътувания с лодка, колело или каяк.
В бъдеще желая да прекося Русия с кайт. Пътуването ще има обсег към 8000 километра и предизвикването е огромно. Искаме да го създадем в границите на един зимен сезон – от рухването на снега до стопяването му. Вероятно това е най-амбициозното странствуване, което някой може да направи за дълготрайно време.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Годината (736)
Как решихте да се занимавате с рисков спорт?
- Израснах в много рисково семейство. Така че съм почнал още преди да съм се родил. На една от най-вълнуващите фотоси е майка ми, която е бременна с мен и се спуска бързо по ската с голям стомах пред нея. Родителите ми се интересуват много от изследователска активност. Те са осъществили фантазията да отидат до Бафинова земя (канадски арктически остров в територия Нунавут) и са решили да се открият там. Със сестра ми сме влюбени в мястото.
Да живееш в Арктика улеснява доста пътуването в тази част на Земята. Буквално сме играли на мястото, където идват откриватели отдалеко. Помня по какъв начин се криех и ги замерях със снежни топки, когато са идвали в задния ни двор. Друга значима част са локалните хора, от които научаваме толкоз доста неща. Не единствено по какъв начин да оцеляваме в Арктика, само че и по какъв начин да се любуваме и да се забавляваме с живота на север.
Моите родители бяха доста отворени към това да имаме свободата да вършим каквото желаеме при безкрайно пространство. Още от дребен съм израснал с концепцията да опознавам какво има от другата страна на планината или да къмпингувам измежду природата. Заклевах се, че няма да върша това, с което се занимават родителите ми. Но то просто се случи. Започнахме да вършим лични експедиции със сестра ми и се влюбихме в възприятието за независимост.
Експедициите са доста сложни. Лишаваш се от неща като телефон и обществени медии. Ти си пред едно голямо отворено пространство. Можеш да експериментираш със същността си. Можеш да се върнеш напълно друг и изменен. Експедициите ти разрешават да постигнеш личностно израстване. Те работят и пристрастяващо.
© Eric McNair-Landry
Какви страсти пораждат у вас експедициите?
- Голяма страст ми доставя хубостта на природата. Чувството е неповторимо. Съществуват места, които не си и предполагал, че ще видиш. Тези моменти не могат да се опишат с думи.
Арктика и полярният кръг са едни от най-магическите места на планетата. Минаваш от три градуса през лятото до минус 40 през зимата. Океанът замръзва, земята е покрита със сняг и наподобява на повърхността на Луната. През лятото цветята и животните се пробуждат за нов живот. Уникално многообразие.
Какви са главните премеждия, през които преминавате?
- Всички приказват за трудностите по време на експедиция. Трудностите са значими, тъй като всякога, когато ги преодолееш, растеш като човек. Изпитанията са основните моменти от експедициите, които ме карат да се връщам още веднъж.
Интересно по какъв начин имаш доста сложен ден, само че преминаваш през него. Следващият ден е по-труден, само че преживяваш и него, без значение дали имаш проблеми у дома или другаде. Приключенията работят като ефикасна медитация. В доста от тях прекарваш до девет-десет часа самичък денем. Опитваш се, колената те болят, както и всеки мускул. Но си казваш: " Виж планината и снега. Спомни си хубавите моменти в живота. Не мисли за проблемите, всичко ще е наред. "
© Eric McNair-Landry
Другото огромно предизвикателство е студът. Той е доста рисков. Много хора се опасяват от студа, само че в множеството случаи студът ги кара да се усещат некомфортно. Много е значимо да знаеш кое е некомфортно, само че безвредно и кое е в действителност рисково. Съвсем обикновено е да бъде леко студено. Знаеш, че имаш яке, можеш да бягаш в близост и си изял задоволително калории. Некомфортното не трябва да те тормози.
Същото е и със страховете ни. Някои неща са несъмнено плашещи, като огромните височини да вземем за пример. Но това не значи, че е рисково единствено тъй като наподобява ужасяващо. Влакчето на ужасите е плашещо, само че като цяло не е рисково. Инженерите са умни глави и са прекарали много време, до момента в който го развият.
Как хората могат да преодолеят страховете си?
- Като вървят малко по малко. Хората ме виждат на върха на моята планина и ме питат: " Как го правиш. Невероятно е. " Но те не помнят, че съм почнал с къмпингуване пред вратата ми. Няма потребност да отиваш надалеч, а просто да започнеш. За страдание може да отнеме доста време, само че малко по малко и ще стане. Във всяка кариера се постанова да отделиш време и сила, с цел да постигнеш нещо.
Придвижването с дребни стъпки е значимо, тъй като ти оказва помощ да трупаш убеденост. Една вечер в полярния кръг може да бъде студена и некомфортна, само че преминаваш през нея и се чувстваш съвършено. Ако го направиш на лагер под Еверест, може да се уплашиш и в никакъв случай повече да не го повториш.
Друго значимо нещо е наложително да правиш неточности. Направил съм толкоз доста неточности. Веднъж даже си забравих панталоните...Ако се опиташ да правиш кариера в полярния кръг, без да правиш неточности, първата от тях може да те убие.
Виждате ли себе си като образец за подражателство за младите?
- Не виждам себе си като човек за образец, само че несъмнено нямам избор. Другите хора ме виждат по този метод. Съветът ми към младите е да стартират постепенно, тъй като фантазиите изискват доста старания и сила, с цел да се осъществят.
Често идеализираме хора, които са получили нещата от живота наготово на сребърен поднос. Усилената работа и отдадеността изминават дълъг път. Ако имаш огромна фантазия, би трябвало да запомниш, че може да отнеме години, до момента в който се реализира. В същото време по пътя към нея би трябвало да се забавляваш. Не можеш просто да преминеш небрежно към крайната цел и да се надяваш, че удовлетворението от постигането й си заслужава. Трябва да превърнеш пътуването в занимателната част или в никакъв случай няма да имаш мотивация. Ако не се забавляваш в полярния кръг, тогава не трябва да си там.
Всички мислят, че най-издръжливите хора са тези, които са страдали най-вече. Това е неуместно. Издръжливите хора са тези, които са минали през компликациите и по-късно намират сили да се ухилен. Това значи да направиш пътуването със жанр. Да знаеш, че има риск и нещата, които правиш, са сложни и некомфортни, само че би трябвало да преминеш през тях и да си кажеш: " Перфектно. Все още обичам тръпката. Аз съм избрал да бъда тук. "
Какво друго ви дава сили да продължавате да участвате в експедиции?
- Отново ще кажа хубостта на природата. Личното израстване също е развой, който в никакъв случай не свършва.
Едно от разпоредбите, които сме си сложили със сестра ми при експедициите, без значение дали ще са с дълготрайност 30 или 80 дни, е да останем от самото начало. Никога не се връщаме по-рано от плануваното, тъй като обожаваме да бъдем на път. Не знаеш дали, в случай че си тръгнеш предходната вечер, на другия ден няма да се случи нещо магическо като да видиш полярна мечка или различен представител на дивия свят.
© Eric McNair-Landry
Как набирате средства за експедициите?
- Срещам компликации с намирането на спонсори. Изненадващо, само че множеството спонсорски покупко-продажби се случват при другарство лице в лице. В моя случай National Geographic оказва помощ доста и финансира всичките ми експедиции. Имам и спонсори на екипировка, с които станахме едно семейство. По всяко време можеш да се обърнеш към някого за помощ с: " Хей, можеш ли да ни снабдиш с една палатка " и отговорът е: " Да, несъмнено. Коя си избирате? " За тях е значимо, че сме построили връзка, и знаят, че ще ги популяризираме.
В последните няколко години имах компликация при основаването на книга, продуцирането на онлайн серии, филми и презентации. За страдание, в медийната сфера няма доста пари при основаването на наличие под някаква форма. Но това въпреки всичко оказва помощ за финансирането на експедициите. Повечето от тях се реализират, без значение дали са напълно финансирани. Често отиваме на експедиция и когато се върнем, пишем публикации, продаваме фотоси и вършим презентации, с цел да покрием средствата, които сме вложили. Рисковано е, само че си заслужава.
С какво карането на кайт ски е по-различно от всяко друго зимно занятие?
- Чувствам се късметлия, че съм роден в същото време, когато кайт ските набират известност като спорт. Той е относително нов и хората не са чували доста неща за него.
Кайт ските напълно трансформираха ситуацията. В независима експедиция без хранителни запаси можеш да изминеш до 5000 километра. Местата, до които можеш да отидеш, и нещата, които можеш да направиш, са изключителни. В добър ден със ски и шейна ще изминеш 20-30 км, а аз държа върха за най-голямата измината отдалеченост за 24 часа с малко под 600 км.
© Eric McNair-Landry
Харесвам кайт ските, тъй като нямам силата да дърпам тежки шейни. С кайта мога да сложа по-голям товар, който нормално не бих могъл да дърпам с физическата ми мощ. Забавлявам се, че кайт ските са въпрос на умения и се разграничават от множеството зимни спортове, в които физиката е най-застъпена.
Кайт ските могат да бъдат рискови и има детайл на риск, само че това също е занимателно. Адреналинът е най-хубавият метод да останеш топъл. Казваш си: " Толкова е студено " и по-късно се блъскаш и крещиш: " Човече, би трябвало да си смъква облеклата. Толкова е горещо. "
А какво е да караш кучешки впряг?
- Родителите ми имаха кучешки впряг още когато бях на две. На девет имах опцията да имам впряг с кучета за къси пътувания. Това е доста готин метод, тъй като пътуваш с група другари. Ние караме по обичайния метод, като всяко куче има лична линия, което значи, че има повече спречквания сред тях.
Всяко куче има самостоятелен темперамент. Понякога имат неприятни дни и се бият едно с друго. Има кучета, които дърпат мощно по ската и стимулират по-бавните.
При едно от пътуванията ни всеки от нас беше във впряг с по 10 кучета в продължение на 65 дни. Беше извънредно поради неравния лед, като 20 дни карахме по него. Чувствахме се отпаднали. Подпирахме се на шейните от отмалялост и се чудехме по какъв начин ще успеем. Всеки път едно от кучетата идваше и слагаше главата си в скута ми и ме окуражаваше. Все едно ми споделяше: " Погледни ме в очите. Изправи се " и отиваше към другите кучета, които дружно започваха да лаят, като че ли викат: " Хайде, момчета. Можем да го създадем. "
Тогава всички се изправяхме и продължавахме. Понякога усещаш, че нямаш надзор над кучетата. Те стартират да вършат нещата на лична глава и е очарователно да ги гледаш.
© Eric McNair-Landry
Надявам се, че в бъдеще хората ще продължат да карат кучешки впрягове, тъй като това е един от най-хубавите способи за напредване в снега. Минавали сме с кучета през водопади и стръмни скали.
В какви забавни обстановки сте попадали по време на експедиция?
- Едно от най-удивителните места, на които съм бил, е планината Смоки. Карахме кайт ски със сестра ми. Денят беше сложен, тъй като вятърът духаше в лицата ни. Опитвахме да се пригодим и имахме няколко несполучливи опита. Вятърът и теренът се променяха, прекосявайки пейзажа, и не знаеш какво да има пред теб. След през целия ден старания бяхме решени да стигнем до океана.
Стигнахме до него, като по това време той беше заледен. Карахме, само че усещахме миризмата на дим и бяхме комплицирани. Питахме се какво се случва и по някое време спряхме. Беше доста задимено и минахме 50 метра до ръба на една канара.
Видяхме океана и разбиващия се лед. В някои елементи се откъсваха огромни блокове с височина към 20 метра. Скалата, на която бяхме, като че ли гореше и пушекът излизаше от процепи. Мислехме си: " Къде попаднахме, като в " Стар трек " сме. Дали това не е друга планета? " Не можехме да осъзнаем къде се намираме. Това беше едно от най-магическите места, на които съм бил в миналото. Местоположението и странните формирания ни спираха дъха.
Сблъсквали сме се животни, които в никакъв случай не са виждали хора. Полярните мечки може да наподобяват плашещо, само че са доста готини. Имахме опцията да се докоснем до някои от тях.
Преживяването да споделиш пътуването с други хора е друго. С експедициите от ден на ден съзнавам, че можеш да научиш човек на умения, само че не можеш да промениш характера му. Най-важното нещо при избирането на членове за екипа е да провериш дали са положителни хора. Няма значение дали са подготвени или са специалисти в избрана област. Вие ще бъдете дружно от самото начало.
Хората реагират друго в стресови обстановки. Дори най-хубавият ти другар може да се преобрази, когато има неприятен ден. Важно е да схванеш на кого можеш да разчиташ при избирането на екип преди началото на експедицията.
© Eric McNair-Landry
Ще пробвате ли нов опит за връх?
- Бих желал да подобря върха, само че избирам той да остане изпълним за останалите хора. Имах шанс с удобните условия при слагането на върха в Гренландия. Ако постигнеш най-хубаво достижение и то е недостижимо, е добре за егото ти, само че не оказва помощ на спорта. Не желая върхът да бъде цел на богати и алчни хора. Искам да е почтена битка и да накара хората да проявят креативност.
Една от огромните разлики при пътуването през снега спрямо катеренето е, че катеренето се е нуждаело от софтуерен прогрес, с цел да доближи до ситуацията, което съставлява в наши дни. Помислете си за оборудването, с която разполагат катерачите. Тя разрешава на хората да имат достъп до планината. При карането на кайт ски няма подобен софтуерен прогрес. Повечето неща, които използваме, са същите в продължение на години.
Това лято се научих да плувам, като започнах от основите. Мисля да върша комбинирани пътувания с лодка, колело или каяк.
В бъдеще желая да прекося Русия с кайт. Пътуването ще има обсег към 8000 километра и предизвикването е огромно. Искаме да го създадем в границите на един зимен сезон – от рухването на снега до стопяването му. Вероятно това е най-амбициозното странствуване, което някой може да направи за дълготрайно време.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Годината (736)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ