Професия камериерка през соца: престижна работа и скъпа козметика
Камериерската специалност не е измежду най-желаните в туристическия отрасъл сега, туристическият бранш се оплаква от неналичието на задоволително добре готови фрагменти в бранша, а упражняващите занаята се оплакват, че се държат с тях като втора употреба хора. Но не по този начин е било през социализма в България, когато да си камериерка в Слънчев бряг е било, в случай че не влиятелна специалност, то най-малко задоволително доходна, с цел да бъде мечтана от съвсем всяка жена в района. Помня баба ми Катя, при започване на 80-те години тя беше млада пенсионерка, която всяко лято работеше като камериерка в Слънчев бряг. Вече съм на съвсем 40 години и спомените ми са избледнели, и може би леко украсени, тъй като тя беше обичаната ми баба, която се грижеше за мен и постоянно ми носеше лакомство от работа – най-често бонбони в скъпи бонбониери, всяка самостоятелно опакована, такива, каквито тук рядко виждахме. По-рядко дребни шоколадчета с детски лица на опаковката, чийто топящ се усет в никакъв случай няма да не помни.
Тези сладки бонуси за времето си бяха едни от нещата, с които се отличавах от останалите деца в квартала, а родителите ми забраняваха да се лаская, с цел да не привличам злоба. Към тях мога да прибавя и типично детски „ благосъстояния “, които ме правеха доста щастлива, като лъскави станиолчета, подложки за чаши, за бира, красиви салфетки, които колекционирахме, картички от непознати страни, моливи, колички, войничета, пластмасови кофички и лопатки в ярки цветове за плажа и така нататък За възрастните пък имаше други дарове – най-желаният измежду тях бе бляскав чорапогащник, тъй като в магазините тук лъскави не се продаваха.
Скъпа козметика, кремове и сапуни „ Нивеа “ и други първокласни за времето си дефицитни в нашата страна марки. Благоуханни, шампоани, дезодоранти и скъпи парфюми, както и душ-гелове, с чието предопределение не бяхме доста осведомени при започване на 80-те години. Тогава за първи път видях и слънцезащитен лосион, който също не проумявах защо служи и кому е нужно да се пази от слънцето, та нали по тази причина е пристигнал на плаж – с цел да събира безоблачен загар? Понякога изпадаха красиви огромни плажни хавлии (още вардя обичаната ми и тя наподобява като нова), вносни съвременни бански, скъпи облекла, че даже и спално долни дрехи, пък и освен спално... както и първокласни за българката гримове и червила.
Изобщо всичко, с което туристката не искаше да цялостни куфара си на прибиране, тъй като си е взела мемоари от България. Понякога баба се връщаше и освен с дарове, а и със забравени златни обеци, гривнички или други бижута, само че това беше рядко. Сигурно е имало и други бонуси, които не помня, тъй като през детските ми очи, те не са били значими. Като да вземем за пример бакшишите – знам, че баба ми получаваше положителни пари под формата на бакшиши, само че парите още не бяха придобили стойност за мен и не знам тъкмо какъв брой е получавала. За всеки случай тя в никакъв случай не се оплакваше от работата си.
Единственото нещо, което и тежеше бе, че я боляха колената и не можеше да работи още повече и още по-добре. Баба също по този начин беше и доста сръчна, и през зимата, когато не работеше в Слънчев бряг, тя плетеше карета на една кука, също като доста други баби по това време. Тези карета бяха доста търсени от чужденките. Но баба не ги продаваше сама, имаше прятелка, която въртеше търговията с карета и ги даваше на нея. Клюките по това време също не бяха на мода.
Баба рядко си позволяваше да разяснява държанието на туристите, а от своя страна те доста я харесваха, хвалеха и бяха удовлетворени от баба. И въобще да си камериерка през соца беше доходна специалност от която никой не се срамуваше, а след работната си промяна, вместо изтощена, бяба всяка вечер се прибираше вкъщи щастлива да ме види и да ми сготви нещо вкусно, та даже имаше сили и да лъсне жилището до искра!
Източник: burgasinfo.com
Тези сладки бонуси за времето си бяха едни от нещата, с които се отличавах от останалите деца в квартала, а родителите ми забраняваха да се лаская, с цел да не привличам злоба. Към тях мога да прибавя и типично детски „ благосъстояния “, които ме правеха доста щастлива, като лъскави станиолчета, подложки за чаши, за бира, красиви салфетки, които колекционирахме, картички от непознати страни, моливи, колички, войничета, пластмасови кофички и лопатки в ярки цветове за плажа и така нататък За възрастните пък имаше други дарове – най-желаният измежду тях бе бляскав чорапогащник, тъй като в магазините тук лъскави не се продаваха.
Скъпа козметика, кремове и сапуни „ Нивеа “ и други първокласни за времето си дефицитни в нашата страна марки. Благоуханни, шампоани, дезодоранти и скъпи парфюми, както и душ-гелове, с чието предопределение не бяхме доста осведомени при започване на 80-те години. Тогава за първи път видях и слънцезащитен лосион, който също не проумявах защо служи и кому е нужно да се пази от слънцето, та нали по тази причина е пристигнал на плаж – с цел да събира безоблачен загар? Понякога изпадаха красиви огромни плажни хавлии (още вардя обичаната ми и тя наподобява като нова), вносни съвременни бански, скъпи облекла, че даже и спално долни дрехи, пък и освен спално... както и първокласни за българката гримове и червила.
Изобщо всичко, с което туристката не искаше да цялостни куфара си на прибиране, тъй като си е взела мемоари от България. Понякога баба се връщаше и освен с дарове, а и със забравени златни обеци, гривнички или други бижута, само че това беше рядко. Сигурно е имало и други бонуси, които не помня, тъй като през детските ми очи, те не са били значими. Като да вземем за пример бакшишите – знам, че баба ми получаваше положителни пари под формата на бакшиши, само че парите още не бяха придобили стойност за мен и не знам тъкмо какъв брой е получавала. За всеки случай тя в никакъв случай не се оплакваше от работата си.
Единственото нещо, което и тежеше бе, че я боляха колената и не можеше да работи още повече и още по-добре. Баба също по този начин беше и доста сръчна, и през зимата, когато не работеше в Слънчев бряг, тя плетеше карета на една кука, също като доста други баби по това време. Тези карета бяха доста търсени от чужденките. Но баба не ги продаваше сама, имаше прятелка, която въртеше търговията с карета и ги даваше на нея. Клюките по това време също не бяха на мода.
Баба рядко си позволяваше да разяснява държанието на туристите, а от своя страна те доста я харесваха, хвалеха и бяха удовлетворени от баба. И въобще да си камериерка през соца беше доходна специалност от която никой не се срамуваше, а след работната си промяна, вместо изтощена, бяба всяка вечер се прибираше вкъщи щастлива да ме види и да ми сготви нещо вкусно, та даже имаше сили и да лъсне жилището до искра!
Източник: burgasinfo.com
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ