Камен Донев написа отворено писмо, което публикуваме без съкращения. Ето

Камен Донев написа отворено писмо, което публикуваме без съкращения. Ето какво гласи текстът: 

Неприятели мои

Отворено писмо от Камен Донев до всички ония, които са тук, само че ги няма

През последните години се нагледах и наслушах на какво ли не по мой адрес… Слава Богу живеем в релативно свободна среда и всеки може да мисли, приказва и написа, каквото му е на сърце. Но тук се появява един доста забавен абсурд. А точно, че пишат и приказват ония, които минимум могат или въобще не могат. А можещите просто градят и вървят напред. Затова се обръщам към тези мъждукащи и запотени от обездвижване турбомаргинали.

Мухлясали интелектуалци с разрушени фантазии за креативна кариера в театъра и киното. Хонорувани лелички и чичковци с треперещи сърчица около всяка заплата. Критици, разбирачи, експерти, дипломирани и недипломирани изпаднали от борда дърдорковци, псевдодиректори на театри, авангардни режисьори, неразбрани актьорски талант и цялата плеяда попарени печурки на майка България, които си кютате на държавната хранилка, харчите парите на народа и го плюете, че не ви схваща.

Я ми кажете, душички благи, през целия си загасващ животец: Какво направихте? Какво измислихте? Какво написахте? Кого зарадвахте? Кого разплакахте? Кого провокирахте? Кого запленихте, развълнувахте, променихте и окрилихте??? Кого замислихте? Колко индивида са ви прегърнали, ръкостиснали, заобичали? Колко пъти са ви чакали с цветя? Колко индивида сте въодушевили? Колко индивида са си отделили от времето и парите, с цел да са с вас? Колко часа в живота си сте танцували, свирили и пяли? Колко страници сте научили наизуст.

Колко театрална прахуляк сте погълнали? Колко индивида имат вяра във вас и ви чакат? Колко индивида ви стопират на улицата, с цел да ви прегърнат? Колко бебета са кръстени на вас? Колко пари извадихте от джоба си, рискувахте и създадохте нещо, каквото и да било? А??? Колко??? Колко пъти се изиграха представленията ви? А какъв брой национални пари се изхарчиха за тях? Парите на тези, които не влизат да ви гледат, тъй като не ставате за гледане. А вие, душици жални…

Колко пъти плюхте на себе си, с цел да работите в жълтата преса? Доживот ще триете клавиатурите, ще пиете гратис кафенце в пластмаса и ще се оглеждате от боязън, да не ви надуят главите от пердах? Вечер, като загасите лампата знаете доста добре какво сте… Вие сте нищо! И това е тъжната констатация за вашето битие. Едно огромно нищо. Една звучно или нерешително изригнала пръдня на житието, която ще позамирише и ще изчезне безследно. Вас ви е нямало, няма ви и няма да ви има, тъй като вас не ви боли. Не състрадавате, не мечтаете, не променяте, не копнеете, не давате, не помагате, не съпреживявате и не създавате. Вие сте машини за лайна.

В дословния и преносния смисъл на думата. Вие сте срама на това общество и някой ден децата ви ще навеждат глави, поради вас. Кой ще ви помогне? Кой ще ви погали? Кой ще ви изслуша? Кой ще ви поддържа? Кой ще ви подаде ръка? КОЙ? НИКОЙ. Всички вие, злобни, завистливи, ядосани, сломени духом, бездарни, дрънчащи анатомични парадокси. Всички вие би трябвало да знаете едно: Аз ще не преставам да създавам и ще ви подсещам понякога, че вас ви няма...

P.S Моя преподавател Крикор Азарян споделяше: Майна, няма нищо по-страшно от проведената незначителност. Така е. Прав сте, Професоре. Колко постоянно се оказвате прав! Тодор Колев споделяше на такива като вас: Оди дроби зеле!!! Ицо Хазарта го изпя доста добре: Браво, господине! Хубаво ли ти е? А нека ти мине!