Само пред "ШОУ" Камелия Тодорова разкри дали е тайната любов на Стефан Данаилов
Камелия Тодорова прави една от следващите си откровени изповеди пред „ ШОУ”, в която по традиция не пести нищо, както от професионалните, по този начин и от персоналните премеждия в досегашния си живот.
Примата на българския джаз е все по този начин неуморна в музиката, както и когато е стартирала кариерата си – с тази разлика, че през днешния ден от богатия й репертоар се въртят не толкоз новите песни, колкото тогавашните емблематични шлагери. И въпреки всичко – тя не се отхвърля – нито от правенето на музика, нито от вярата, че има кой да я чуе и оцени.
- Ваши емблематични шлагери от близкото минало постоянно са избор на младите гении в устрема им да впечатлят жури и аудитория в родните музикални формати. Предполагам, че това ви ласкае?
- Разбира се, доста. Само че ми е малко тъжно и мъчително, че тези младежи не познават репертоара ми, с цел да си изберат подобаващата ария за тях. Не всички, които избират „ Прошепнати мечти”, да вземем за пример, имат дарбата да я изпеят, както би трябвало. Но това е и работа на менторите – да ги насочат с добър съвет.
- А в случай че вие бяхте в ролята на наставник в подобен формат?
- Идеята ми подхожда, единствено че мен никой не ме е канил до този миг. Предполагам, че съм им прекомерно сериозна или пък скучна, тъй като нормално в подобен вид формати се търси циркът, шоуто, в сравнение с една действителна преценка.
- Били сте част от Къщата на „ ВИП брадър”, където сериозният звук рядко се случва. И все пак някак успяхте да се адаптирате и към сходна среда.
- Така е, само че то е въпрос на темперамент. Но пък тези, които гласоподаваха във формата, ме бяха определили точно като „ скучна” (смее се), тъй като не подвигах кавги и си съблюдавах разпоредбите на играта. Аудиторията търси циркаджийски прояви повече, в сравнение с се постанова даже и за подобен вид шоу.
- Много пъти сте ми споделяли, че сте от неуместните хора, а у нас те май са една шепа. Как се случва по този начин, че това е било постоянно до момента ваша стартова житейска позиция?
- Интересен въпрос. Аз в никакъв случай не съм била комфортна – откогато съм се родила несъмнено (смее се). В сферата на изкуството, в която върша кариера, в никакъв случай не съм била комфортна, тъй като постоянно съм била друга. Правя незабавно едно съпоставяне – избирам да имам държанието на Кристина Агилера, на Уитни Хюстън, на Бионсе, като равнище на просвета, в сравнение с нещо друго. Не бих желала да слизам под това равнище, а равнището, което виждам в родните формати, напълно не е толкоз високо. Менторите не се демонстрират в по никакъв начин добра светлина.
- Това равнище на просвета, за което приказваме, не е ли дефицитно освен в музиката, само че и във всички сфери от живота?
- О, то е народен недостиг! Най-много да има едни 10%, които не се вписват в масата. Те са малцинство – това са хората, които умеят да боравят с езика и имат положително държание. Аз не мога да си показва, да вземем за пример, да повеждам дебелашки, неправилен диалог, да имам безсмислени страсти и да се веселя на нещо, което не е за радване, да лаская някой, който не може. Не мога да си разреша такова нещо. В музикалните формати у нас всеки наставник има слушалка в ухото си и е задължен да си съблюдава играта – по този начин, както желаят продуцентите. А нашите продуценти или нямат визия, или загърбват равнището, което се поддържа на Запад. Побългаряват го с неприятни обноски и неприятно виждане.
- Не съумява ли ненапълно Маги Халваджиян да внесе този друг шоу привкус в продукциите си?
- Не считам, че той е пример. Себевлюбен продуцент и режисьор е. Менторите в неговите шоу излъчвания от време на време се държат добре, само че не всички пасват на мястото, което са заели в съответното шоу. Не постоянно скечовете, които се използват, са на равнище. Аз виждам всичките тези формати в оригинал. В американския „ Гласът на България”, да вземем за пример, един от претендентите бе едно момче, което работи като свинар, само че заниманието му от 15 години е да пее. Мечтае да бъде артист. И никой от менторите не го попита дали е свинар или не – всички разясниха неговия глас. У нас не е по този начин. Но, както споделих и доскоро – аз съм друг човек, неуместен, изключително когато давам сходни отзиви.
- Това да си друг не е безусловно нещо лошо…
- Да, само че особеното в България не се цени. Не се ценят качествата.
- Какви проблеми сте имали поради тази своя различност?
- Спънки в кариерата. Разгласяване на неверен имидж. Това малко ли е?! От 1992 година, от когато съм се върнала в България и някогашният ми мъж живееше тук, не е спирало да се написа за по този начин наречените ми проблеми с алкохола. Нон стоп! Минава една година и взрив – разгласяват го в същия тип. Същите неща бях прочела в Лондон през 2003-та, когато живеех там с щерка ми Мириам. Случайно попаднах в един клуб с българи, които ми дадоха да прочета вестник „ 24 часа”, на чиято първа страница пишеше, че лежа в „ Пирогов” на системи с доста тежка чернодробна рецесия. В същото време аз съм в Лондон и пея. Как да си го обясня?! Не мога. Въпросът е, че тези, които популяризират нещо сходно, са хората, които очевидно тайно работят против моя имидж. Не мога да се оправя с това.
- Казвали сте ми, че даже имате алергия към алкохола..! Може би има хора, които още не го знаят…
- Да, това е правилно. Когато се върнах в България, първите неща, които се разгласиха по мой адрес, бяха, че съм предходна през цялото 6-о Главно и съм била държанка на всички. После ме направиха алкохоличка. Значи, с изключение на полова маниачка, съм и алкохоличка, а също по този начин и наркоманка.
Аз опиат не съм пробвала, само че всичко беше идеално разказано
(смее се). През 1996-а издадох албума си „ Привличане” и дадох едно изявление за пловдивския вестник „ Новинар”. Говорим си за албума, след което материалът излиза и на мен ми звънят с репликата: „ Камелия, ти си бременна от някого. Кой е той?” И аз от другата страна седнал съм като препарирана. Казвам: „ По какъв мотив би трябвало да съм бременна??!” Отговорът: „ Ами написа в „ Новинар” на първа страница!” Като погледнах текста – в него нямаше и една дума за албума, излиза наяве единствено, че аз съм бременна, само че не се знае от кого.
- Имате ли съмнение кой се старае или се е стараел преди години толкоз доста да сътвори неправилна визия за вас в общественото пространство?
- Имам, да. Най-много полза да прави това имаше някогашният ми брачен партньор, който се стремеше въобще да приключи цялата ми кариера в България, откакто се разделихме.
- Защо? Реваншизъм?
- Не, беше от чист нарцисизъм. Човекът беше решил, че би трябвало да бъде доста по-известен от мен. Той е от този вид хора, които желаеха постоянно да бъдат в медийното полезрение, някъде на върха. А аз не съм подобен темперамент. И по тази причина се разминахме.
- Научили сте се да отигравате историите и неуместните клюки за себе си през годините със забележителна доза аристократизъм. Има хора, които безусловно се срутват от тежестта им!
- На мен не ми беше по никакъв начин прелестно, когато децата ми бяха дребни. Нямаше по какъв начин да им обясня за какво нещо не е истина. Например, когато бяха на 8-9 години още нищо не разбираха, само че към този момент знаеха, че във вестниците излизат материали за мен. Беше неизбежно – всички информации се разясниха от техните учители и съученици. В един миг привикнаха с мисълта, че няма да четат хубави неща за майка си и стопираха да обръщат внимание. По същия метод съм и аз. Нямам такова образование, по тази причина и нещо сходно няма по какъв начин да ме дестабилизира. От това няма по какъв начин да изпадна в меланхолия.
- Кое е способно да ви дестабилизира следователно?
- Ако нямам работа. Тогава мога да изпадна и в меланхолия. Моят живот е работата, музиката.
- Наскоро бе тиражирана информацията, че сте тайната обич на Стефан Данаилов. Ето, това е към този момент един хубав слух – на фона на всички шокиращи сюжети, за които ми споделихте.
- Е да, по този начин е, единствено че няма нищо правилно и в него. Няма такова нещо. Тайната му огромна обич се знае от цяла България коя е била. Това е майката на сина му. Едва в този момент, когато малко поотмина гибелта на брачната половинка му, Стефан Данаилов съумя да каже на премиерата на книгата си, че ме е харесвал. Но в никакъв случай не е твърдял, че аз съм огромната или пък тайната му обич. Всъщност той дружно с режисьора ме избраха преди години за кино лентата „ Търновската царица” дружно с режисьора. Съвсем друго е, когато сътрудникът ти каже, че те утвърждава за ролята. Но това не значи, че става дума за обич. Когато човек играе във филм и живее с този филм няколко месеца, непроменяемо се основава настройка, въодушевление, като че ли си в някакъв различен свят. Живееш с кино лентата и сътрудниците си в него и е неизбежно да не изпиташ някакъв вид възприятие на влюбване, само че не във физически аспект, а по-скоро в платоничен.
- Има ли я от време на време носталгията по тези времена?
- Изпитвам, да, тъй като съзнавам, че тези времена няма в никакъв случай повече да се върнат. Тогава сякаш живеехме затворени, без информация, само че бяхме три пъти по-свободни като чувство и връзка. Имахме лобита – цялата тази интелектуална среда от актьори, архитекти, художници, балетисти, с които бяхме като едно семейство. Излизахме дружно, ходехме по купони, бяхме доста близки. Сега няма такава среда.
Днес всеки е вълк единак, всеки ревнува от сътрудника си
и желае да бъде по-по-най. Ако инцидентно решим да вършим нещо взаимно, почтено казано не знам с кого бих могла да го провеждам. Нали като се случи смяната всички музиканти направиха ария. Хайде в този момент някой да ги събере за същото. Няма по какъв начин да стане. Или да събере младото потомство. Всеки живее самичък за себе си.
- Въпреки че ни е толкоз деформирана действителността, тласък за работа постоянно се намира. Скоро имате премиера на нова ария.
- Обстоятелствата фактически са доста сложни. Дори през 90-те години беше по-лесно да намериш спонсор, в сравнение с сега. А правенето на музика желае пари. В момента, в който станеш име в музикалните среди, от теб се желаят доста пари. Това на Запад и до ден-днешен го няма, тъй като там се ценят качествата – в случай че хората видят нещо в теб, няма метод да не успееш. Докато в България войната е страшна. Сега всичко е двойно по-лошо, двойно по-тежко и криворазбрано. Прави ми усещане, че
в България никой не се интересува от новото, основано в музиката
Ако човек се разрови в интернет, ще види, че от ’92-ра насам аз непрекъснато сътворявам нова музика. И все пак през днешния ден се въртят единствено остарели мои шлагери. Лили Иванова непрестанно основава нови песни, само че се пускат единствено старите й шлагери. Не мога да си обясня за какво хората не желаят да са в крайник с времето?! Защо всичко би трябвало да замръзне и да седи като в морга?! Хората би трябвало да се освободят от комплексите, да се радват на свободата, която имат, на информацията, до която доближават. Да бъдат в крайник с времето!
Колкото до премиерата, която ми следва – ще показва две песни. Едната се споделя „ Красив спомен” и е написана от щерка ми Рейчъл по тематика, която аз й дадох като концепция. Песента споделя за случки и усеща, които действително са участвали в живота ми. Другата ария също е доста забавна – клони малко повече към фънка, само че нея ще я пусна към септември. Има едно нещо, което последвам в музиката си – даже и песента да е тъжна, да е балада, постоянно има позитивност.
- Какво лято ви чака – с повече отмора или с задължения?
- Това лято би трябвало да се занимавам с майсторски клас, който стартира от 20 юни и продължава три месеца. Не знам дали ще съумея да събера задоволително студенти, само че колкото и да са, ще го проведа. Моята политика на мислене е, че с цел да се приготви един артист за музиката, му би трябвало обикновена просвета. Курсовете, които се вършат в чужбина – театрални и музикални, са тъкмо такива – от 3 до 6 месеца. Надявам се студентите да се позаинтересуват, тъй като това е в техен интерес. Няма от кое място да научат тези неща – приказвам за техника на вокала, добиване и изнасяне на гласа. Те би трябвало да упражняват цялото си тяло – и ментално, и физически. Логиката на теорията е доста близо до йогата – по какъв начин се управлява душeвност и схващане въз основата на физически извършения, избран тип дишане, медитация и така нататък
Интервю на Анелия ПОПОВА
ЧЕТЕТЕ ТАЗИ И ОЩЕ ГОРЕЩИ НОВИНИ В НАЙ-НОВИЯ БРОЙ НА ВЕСТНИК " ШОУ ", КОЙТО ВЕЧЕ Е НА ПАЗАРА!
Примата на българския джаз е все по този начин неуморна в музиката, както и когато е стартирала кариерата си – с тази разлика, че през днешния ден от богатия й репертоар се въртят не толкоз новите песни, колкото тогавашните емблематични шлагери. И въпреки всичко – тя не се отхвърля – нито от правенето на музика, нито от вярата, че има кой да я чуе и оцени.
- Ваши емблематични шлагери от близкото минало постоянно са избор на младите гении в устрема им да впечатлят жури и аудитория в родните музикални формати. Предполагам, че това ви ласкае?
- Разбира се, доста. Само че ми е малко тъжно и мъчително, че тези младежи не познават репертоара ми, с цел да си изберат подобаващата ария за тях. Не всички, които избират „ Прошепнати мечти”, да вземем за пример, имат дарбата да я изпеят, както би трябвало. Но това е и работа на менторите – да ги насочат с добър съвет.
- А в случай че вие бяхте в ролята на наставник в подобен формат?
- Идеята ми подхожда, единствено че мен никой не ме е канил до този миг. Предполагам, че съм им прекомерно сериозна или пък скучна, тъй като нормално в подобен вид формати се търси циркът, шоуто, в сравнение с една действителна преценка.
- Били сте част от Къщата на „ ВИП брадър”, където сериозният звук рядко се случва. И все пак някак успяхте да се адаптирате и към сходна среда.
- Така е, само че то е въпрос на темперамент. Но пък тези, които гласоподаваха във формата, ме бяха определили точно като „ скучна” (смее се), тъй като не подвигах кавги и си съблюдавах разпоредбите на играта. Аудиторията търси циркаджийски прояви повече, в сравнение с се постанова даже и за подобен вид шоу.
- Много пъти сте ми споделяли, че сте от неуместните хора, а у нас те май са една шепа. Как се случва по този начин, че това е било постоянно до момента ваша стартова житейска позиция?
- Интересен въпрос. Аз в никакъв случай не съм била комфортна – откогато съм се родила несъмнено (смее се). В сферата на изкуството, в която върша кариера, в никакъв случай не съм била комфортна, тъй като постоянно съм била друга. Правя незабавно едно съпоставяне – избирам да имам държанието на Кристина Агилера, на Уитни Хюстън, на Бионсе, като равнище на просвета, в сравнение с нещо друго. Не бих желала да слизам под това равнище, а равнището, което виждам в родните формати, напълно не е толкоз високо. Менторите не се демонстрират в по никакъв начин добра светлина.
- Това равнище на просвета, за което приказваме, не е ли дефицитно освен в музиката, само че и във всички сфери от живота?
- О, то е народен недостиг! Най-много да има едни 10%, които не се вписват в масата. Те са малцинство – това са хората, които умеят да боравят с езика и имат положително държание. Аз не мога да си показва, да вземем за пример, да повеждам дебелашки, неправилен диалог, да имам безсмислени страсти и да се веселя на нещо, което не е за радване, да лаская някой, който не може. Не мога да си разреша такова нещо. В музикалните формати у нас всеки наставник има слушалка в ухото си и е задължен да си съблюдава играта – по този начин, както желаят продуцентите. А нашите продуценти или нямат визия, или загърбват равнището, което се поддържа на Запад. Побългаряват го с неприятни обноски и неприятно виждане.
- Не съумява ли ненапълно Маги Халваджиян да внесе този друг шоу привкус в продукциите си?
- Не считам, че той е пример. Себевлюбен продуцент и режисьор е. Менторите в неговите шоу излъчвания от време на време се държат добре, само че не всички пасват на мястото, което са заели в съответното шоу. Не постоянно скечовете, които се използват, са на равнище. Аз виждам всичките тези формати в оригинал. В американския „ Гласът на България”, да вземем за пример, един от претендентите бе едно момче, което работи като свинар, само че заниманието му от 15 години е да пее. Мечтае да бъде артист. И никой от менторите не го попита дали е свинар или не – всички разясниха неговия глас. У нас не е по този начин. Но, както споделих и доскоро – аз съм друг човек, неуместен, изключително когато давам сходни отзиви.
- Това да си друг не е безусловно нещо лошо…
- Да, само че особеното в България не се цени. Не се ценят качествата.
- Какви проблеми сте имали поради тази своя различност?
- Спънки в кариерата. Разгласяване на неверен имидж. Това малко ли е?! От 1992 година, от когато съм се върнала в България и някогашният ми мъж живееше тук, не е спирало да се написа за по този начин наречените ми проблеми с алкохола. Нон стоп! Минава една година и взрив – разгласяват го в същия тип. Същите неща бях прочела в Лондон през 2003-та, когато живеех там с щерка ми Мириам. Случайно попаднах в един клуб с българи, които ми дадоха да прочета вестник „ 24 часа”, на чиято първа страница пишеше, че лежа в „ Пирогов” на системи с доста тежка чернодробна рецесия. В същото време аз съм в Лондон и пея. Как да си го обясня?! Не мога. Въпросът е, че тези, които популяризират нещо сходно, са хората, които очевидно тайно работят против моя имидж. Не мога да се оправя с това.
- Казвали сте ми, че даже имате алергия към алкохола..! Може би има хора, които още не го знаят…
- Да, това е правилно. Когато се върнах в България, първите неща, които се разгласиха по мой адрес, бяха, че съм предходна през цялото 6-о Главно и съм била държанка на всички. После ме направиха алкохоличка. Значи, с изключение на полова маниачка, съм и алкохоличка, а също по този начин и наркоманка.
Аз опиат не съм пробвала, само че всичко беше идеално разказано
(смее се). През 1996-а издадох албума си „ Привличане” и дадох едно изявление за пловдивския вестник „ Новинар”. Говорим си за албума, след което материалът излиза и на мен ми звънят с репликата: „ Камелия, ти си бременна от някого. Кой е той?” И аз от другата страна седнал съм като препарирана. Казвам: „ По какъв мотив би трябвало да съм бременна??!” Отговорът: „ Ами написа в „ Новинар” на първа страница!” Като погледнах текста – в него нямаше и една дума за албума, излиза наяве единствено, че аз съм бременна, само че не се знае от кого.
- Имате ли съмнение кой се старае или се е стараел преди години толкоз доста да сътвори неправилна визия за вас в общественото пространство?
- Имам, да. Най-много полза да прави това имаше някогашният ми брачен партньор, който се стремеше въобще да приключи цялата ми кариера в България, откакто се разделихме.
- Защо? Реваншизъм?
- Не, беше от чист нарцисизъм. Човекът беше решил, че би трябвало да бъде доста по-известен от мен. Той е от този вид хора, които желаеха постоянно да бъдат в медийното полезрение, някъде на върха. А аз не съм подобен темперамент. И по тази причина се разминахме.
- Научили сте се да отигравате историите и неуместните клюки за себе си през годините със забележителна доза аристократизъм. Има хора, които безусловно се срутват от тежестта им!
- На мен не ми беше по никакъв начин прелестно, когато децата ми бяха дребни. Нямаше по какъв начин да им обясня за какво нещо не е истина. Например, когато бяха на 8-9 години още нищо не разбираха, само че към този момент знаеха, че във вестниците излизат материали за мен. Беше неизбежно – всички информации се разясниха от техните учители и съученици. В един миг привикнаха с мисълта, че няма да четат хубави неща за майка си и стопираха да обръщат внимание. По същия метод съм и аз. Нямам такова образование, по тази причина и нещо сходно няма по какъв начин да ме дестабилизира. От това няма по какъв начин да изпадна в меланхолия.
- Кое е способно да ви дестабилизира следователно?
- Ако нямам работа. Тогава мога да изпадна и в меланхолия. Моят живот е работата, музиката.
- Наскоро бе тиражирана информацията, че сте тайната обич на Стефан Данаилов. Ето, това е към този момент един хубав слух – на фона на всички шокиращи сюжети, за които ми споделихте.
- Е да, по този начин е, единствено че няма нищо правилно и в него. Няма такова нещо. Тайната му огромна обич се знае от цяла България коя е била. Това е майката на сина му. Едва в този момент, когато малко поотмина гибелта на брачната половинка му, Стефан Данаилов съумя да каже на премиерата на книгата си, че ме е харесвал. Но в никакъв случай не е твърдял, че аз съм огромната или пък тайната му обич. Всъщност той дружно с режисьора ме избраха преди години за кино лентата „ Търновската царица” дружно с режисьора. Съвсем друго е, когато сътрудникът ти каже, че те утвърждава за ролята. Но това не значи, че става дума за обич. Когато човек играе във филм и живее с този филм няколко месеца, непроменяемо се основава настройка, въодушевление, като че ли си в някакъв различен свят. Живееш с кино лентата и сътрудниците си в него и е неизбежно да не изпиташ някакъв вид възприятие на влюбване, само че не във физически аспект, а по-скоро в платоничен.
- Има ли я от време на време носталгията по тези времена?
- Изпитвам, да, тъй като съзнавам, че тези времена няма в никакъв случай повече да се върнат. Тогава сякаш живеехме затворени, без информация, само че бяхме три пъти по-свободни като чувство и връзка. Имахме лобита – цялата тази интелектуална среда от актьори, архитекти, художници, балетисти, с които бяхме като едно семейство. Излизахме дружно, ходехме по купони, бяхме доста близки. Сега няма такава среда.
Днес всеки е вълк единак, всеки ревнува от сътрудника си
и желае да бъде по-по-най. Ако инцидентно решим да вършим нещо взаимно, почтено казано не знам с кого бих могла да го провеждам. Нали като се случи смяната всички музиканти направиха ария. Хайде в този момент някой да ги събере за същото. Няма по какъв начин да стане. Или да събере младото потомство. Всеки живее самичък за себе си.
- Въпреки че ни е толкоз деформирана действителността, тласък за работа постоянно се намира. Скоро имате премиера на нова ария.
- Обстоятелствата фактически са доста сложни. Дори през 90-те години беше по-лесно да намериш спонсор, в сравнение с сега. А правенето на музика желае пари. В момента, в който станеш име в музикалните среди, от теб се желаят доста пари. Това на Запад и до ден-днешен го няма, тъй като там се ценят качествата – в случай че хората видят нещо в теб, няма метод да не успееш. Докато в България войната е страшна. Сега всичко е двойно по-лошо, двойно по-тежко и криворазбрано. Прави ми усещане, че
в България никой не се интересува от новото, основано в музиката
Ако човек се разрови в интернет, ще види, че от ’92-ра насам аз непрекъснато сътворявам нова музика. И все пак през днешния ден се въртят единствено остарели мои шлагери. Лили Иванова непрестанно основава нови песни, само че се пускат единствено старите й шлагери. Не мога да си обясня за какво хората не желаят да са в крайник с времето?! Защо всичко би трябвало да замръзне и да седи като в морга?! Хората би трябвало да се освободят от комплексите, да се радват на свободата, която имат, на информацията, до която доближават. Да бъдат в крайник с времето!
Колкото до премиерата, която ми следва – ще показва две песни. Едната се споделя „ Красив спомен” и е написана от щерка ми Рейчъл по тематика, която аз й дадох като концепция. Песента споделя за случки и усеща, които действително са участвали в живота ми. Другата ария също е доста забавна – клони малко повече към фънка, само че нея ще я пусна към септември. Има едно нещо, което последвам в музиката си – даже и песента да е тъжна, да е балада, постоянно има позитивност.
- Какво лято ви чака – с повече отмора или с задължения?
- Това лято би трябвало да се занимавам с майсторски клас, който стартира от 20 юни и продължава три месеца. Не знам дали ще съумея да събера задоволително студенти, само че колкото и да са, ще го проведа. Моята политика на мислене е, че с цел да се приготви един артист за музиката, му би трябвало обикновена просвета. Курсовете, които се вършат в чужбина – театрални и музикални, са тъкмо такива – от 3 до 6 месеца. Надявам се студентите да се позаинтересуват, тъй като това е в техен интерес. Няма от кое място да научат тези неща – приказвам за техника на вокала, добиване и изнасяне на гласа. Те би трябвало да упражняват цялото си тяло – и ментално, и физически. Логиката на теорията е доста близо до йогата – по какъв начин се управлява душeвност и схващане въз основата на физически извършения, избран тип дишане, медитация и така нататък
Интервю на Анелия ПОПОВА
ЧЕТЕТЕ ТАЗИ И ОЩЕ ГОРЕЩИ НОВИНИ В НАЙ-НОВИЯ БРОЙ НА ВЕСТНИК " ШОУ ", КОЙТО ВЕЧЕ Е НА ПАЗАРА!
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ