Камелия Кучер: Детето в нас ни съпровожда до края
Камелия Кучер издава своя дебютен разказ „ Дом “ през 2018 година след години пътешестване по света. Живяла в Русия, Испания, Швейцария и Франция, тя приключва образованието си в Женева, преди дефинитивно да се завърне със фамилията си в България. Любовта към думите съпровожда целия живот на Камелия. Година след публикуването на „ Дом “ читателите й ще могат да се насладят на втория й разказ – „ Нощ “. Една вълнуваща история, почнала в Рим по време на Втората международна война.
Вярвам, че литературата би трябвало да има човешки образ. Това е методът да сме покрай читателите, да споделяме любовта към думите, споделя създателят. Ето какво споделя тя в изявление за Издателство " Хермес ".
Какво се промени за теб от публикуването на „ Дом “ до момента?
Често си мисля таман за това – какъв брой доста неща се трансформираха от публикуването на „ Дом “ до момента. Моят дом стана по-голям – родих третото си дете и написах две книги. А „ Дом “ ме срещна с хора, които през днешния ден надълбоко оценявам. Това са благословения. Сбъдването на детския ми идеал отвори напълно нов свят за мен – свят, в който оставям парченце от себе си, по този начин съкровена, тъй като до момента е била скрита надълбоко вътре в мен и евентуално в никакъв случай нямаше да се покаже, в случай че не бях издала „ Дом “. Благодарение на книгите ми имам опцията да споделя парченце от моя свят – кътче, където битувам сама от дете. Не съм сигурна, че мога да опиша възприятието – един напълно друг тип пълноценност е. Усещане, че най-накрая съм на мястото си и домът ми е цялостен, приключен.
Ще споделя една своя мисъл: с помощта на „ Дом “, а скоро и на „ Нощ “, частицата, която ще оставя след себе си, става по-плътна. Тази, която ще оставя на децата си, на внуците, вкъщи – когато мен към този момент няма да ме има. Начин да се докосна до тях и те до мен.
Обикновено след триумфа на първата книга създателите споделят, че им е било по-трудно да напишат втората. Така ли беше при теб?
При мен не се случи по този начин. Когато приключих „ Дом “, изпитвах потребността да продължа, не ми беше задоволително: липсваха ми героите, които да приказват в главата ми, липсваше ми атмосферата, в която се потапях, пишейки „ Дом “. Затова доста бързо след завършването му още веднъж започнах да пиша. Нямах концепция каква история ще се получи, даже не мислех за това дали ще се получи ръкопис, кадърен за разказ. Пишех поради себе си. Без никакви терзания или паники – може би тъй като по това време „ Дом “ към момента не бе стигнал досега на издание, беше напълно при започване на пътя и към момента не бях наясно дали въобще ще стигне до такава степен.
Истината е, че до момента в който пиша, по този начин дълбоко пропадам в историята, че външният свят избледнява изцяло, даже самата аз избледнявам. На мое място се появяват героите, които сътворявам, лягам и се разсънвам с тях, виждам света през техните очи. Ако приказваме за терзание или неспокойствие, то пристигна по-късно – в този момент, – когато „ Нощ “ ще поеме по своя път, а хората към този момент ме познават като създател и имат избрани упования.
Ти си доста дейна в обществените мрежи, следиш и подкрепяш начинаещи, само че и към този момент наложени писатели. Как успяваш да съвместяваш всичко това с писането, с персоналния живот? Къде в действителност свършва писателката и стартира дамата Камелия Кучер?
Често си задавам този въпрос. Не знам къде свършва едното и стартира другото – някак си се преплитат. У дома с три деца е натоварено и шумно, а писането изисква тишина и време. Затова в последно време споделям, че съм професионален апаш на време – извършвам кражба минути и часове, където и както мога.
С появяването на третото ми дете мислех, че ще настъпи време за креативна отмора най-малко през първата година. Но се оказа противоположното. Вдъхновението не ме напусна и – не знам по какъв начин се получава, само че в края на всеки ден съм съумяла да свърша съвсем всички задания, които съм си сложила. Организиран и спретнат човек съм и това доста ми оказва помощ. И по принцип вкъщи си оказваме помощ – всеки способства с каквото може и по този начин се движим напред.
Сега си мисля, че писателката Камелия Кучер е част от дамата Камелия – тя е вътре в мен, нося я на всички места със себе си и съумявам да бленувам и да мисля за креативен планове и музи на най-абсурдните места – да вземем за пример, до момента в който променям памперс. Животът има доста лица и не е нужно да се взаимоизключват – може би тази мисъл ми оказва помощ, не изпитвам потребност да диференцирам нещата, всичко е част от мен.
Наложи се бързо да се ориентирам в обществените мрежи, защото преди този момент се стараех да ги заобикалям. Но с издаването на „ Дом “ си дадох сметка, че лицето зад книгата би трябвало да се демонстрира. Вярвам, че литературата би трябвало да има човешки образ: в последна сметка, колкото и възвисена да е тя, зад нея постоянно стои човек. Това е методът да сме покрай читателите, да споделяме любовта към думите. Подкрепата сред писателите е извънредно значима – и към начинаещите такива, и сред одобрените. Тя приобщава, основава социум. Това пък повлиява на читателите – основава една приятна атмосфера, от която те също могат да бъдат част.
Музиката има значима роля в „ Нощ “. Какво е за теб музиката и за какво реши да я вплетеш в орисите на героите си?
Почитател съм на всевъзможен тип творчество, а музиката играе огромна роля в процеса ми на писане – постоянно чувам музика, когато пиша. Обикновено е класическа. Има няколко мелодии, които са като самобитен мост към вдъхновението ми. След завършването на „ Нощ “ си дадох сметка, че в историите ми постоянно участва творчеството под някаква форма: книги, литература, музика, изобразително изкуство. Така е и в третия ръкопис. Като че ли по този метод приписвам респект към моето детство, минало в фантазии и мечти, свързани с творчеството в другите му форми. Имам огромно въображение – като дребна непрестанно живеех в всякакви измислени светове: виждах се като публицист, харесвах отминалите времена и си представях себе си, облечена по демодиран метод на някое светско събитие отпреди няколко епохи, цялостно с създатели.
По този метод храня душата си – създавайки атмосфера, в която участват обичаните ми неща.
Има ли причина част от историите ти да се описват през детските очи? Може би има неща, които могат да бъдат видени или претърпени единствено от дете?
С годините все по-ясно си давам сметка, че детето в нас ни съпровожда до края. А от време на време се случва по този начин, че все по-често го търсим и се обръщаме към него таман когато остаряваме. Детството ни оформя като възрастни, то е неизменима част от нас и го носим в себе си, без значение дали поглеждаме натам, или не. Колкото повече човек поглежда натам, толкоз по-ясен става пътят му отсега нататък. В детството има една магия, едно чудо, което повече в никакъв случай не се повтаря. Губим го със съзряването. А след това, с остаряването, сякаш се връщаме натам. Не под формата на вдетиняване, а таман противоположното – поглеждаме към детето в нас с мъдрите очи на опита и на извървения път, поставяме ръка върху детското рамо, вглеждаме се в детските очи и споделяме: ето, виждаш ли, стигнах.
Вълнува ме пътят на един човешки живот, а той потегля и се оформя от детството – по тази причина и част от историите ми постоянно се описват през детските очи.
Вече имаш формален уебсайт и блог. Какво могат да чакат читателите да споделяш там?
Като човек, който допреди година нямаше профил във фейсбук, доста държах да имам уебсайт. Познавам значително хора, които нямат профили в обществените мрежи, и това е една от аргументите да основа уеб страницата: желаех да има местенце, където да събера цялата информация за мен, за книгите ми, за бъдещи планове. С времето ще го усъвършенствам и обогатявам.
Идеята за блога се зароди още до момента в който прохождах с „ Дом “ – дадох си сметка, че у нас липсва информация за пътя на един разказ, за пътя на създателя му. Следя задгранични писатели и виждам какъв брой повече споделят и въобще какъв брой повече информация можеш да намериш – за създателя, за креативния му развой. И по този начин се появи блогът – с концепцията да споделям опита си по пътя ми дотук, креативния ми развой, въобще всичко, което ме въодушевява и вълнува, обвързвано с литературата и освен. Това е и още един метод да поддържам връзка с читатели, а и с начинаещи писатели – и да бъда потребна с каквото мога. Реших да го направя в блог, тъй като ми се желае това да бъде кътче за тези, които в действителност се интересуват от това, което споделям – някак по-интимно и уютно е по този начин.
Официалната премиера на „ Нощ “ в София ще бъде на 10 октомври. Може ли да издадеш някоя от изненадите, които се приготвят за събитието?
Много се вълнувам около премиерата, желае ми се да съумея да пресъздам атмосферата на „ Нощ “. Ще ми се да се получи едно топло, приятелско, свястно и забавно събитие. Подготвяме се интензивно. На премиерата, с изключение на литературата, ще участва и музиката, ще има роля и киното под формата на приказния филмов откъс, който заснехме с Яна Титова, Мартин Балкански и целия страховит екип. И апропо, там ще опиша за една неслучайна случайност – както обичам да ги назовавам, – обвързвана с музиканта, който ще бъде част от вечерта. Когато го видях за пръв път, като че ли видях воин от „ Нощ “ – фактически воин от моята история, от плът и кръв. А го срещнах напълно инцидентно и доста се веселя, че се съгласи да бъде част от премиерата.
Вярвам, че литературата би трябвало да има човешки образ. Това е методът да сме покрай читателите, да споделяме любовта към думите, споделя създателят. Ето какво споделя тя в изявление за Издателство " Хермес ".
Какво се промени за теб от публикуването на „ Дом “ до момента?
Често си мисля таман за това – какъв брой доста неща се трансформираха от публикуването на „ Дом “ до момента. Моят дом стана по-голям – родих третото си дете и написах две книги. А „ Дом “ ме срещна с хора, които през днешния ден надълбоко оценявам. Това са благословения. Сбъдването на детския ми идеал отвори напълно нов свят за мен – свят, в който оставям парченце от себе си, по този начин съкровена, тъй като до момента е била скрита надълбоко вътре в мен и евентуално в никакъв случай нямаше да се покаже, в случай че не бях издала „ Дом “. Благодарение на книгите ми имам опцията да споделя парченце от моя свят – кътче, където битувам сама от дете. Не съм сигурна, че мога да опиша възприятието – един напълно друг тип пълноценност е. Усещане, че най-накрая съм на мястото си и домът ми е цялостен, приключен.
Ще споделя една своя мисъл: с помощта на „ Дом “, а скоро и на „ Нощ “, частицата, която ще оставя след себе си, става по-плътна. Тази, която ще оставя на децата си, на внуците, вкъщи – когато мен към този момент няма да ме има. Начин да се докосна до тях и те до мен.
Обикновено след триумфа на първата книга създателите споделят, че им е било по-трудно да напишат втората. Така ли беше при теб?
При мен не се случи по този начин. Когато приключих „ Дом “, изпитвах потребността да продължа, не ми беше задоволително: липсваха ми героите, които да приказват в главата ми, липсваше ми атмосферата, в която се потапях, пишейки „ Дом “. Затова доста бързо след завършването му още веднъж започнах да пиша. Нямах концепция каква история ще се получи, даже не мислех за това дали ще се получи ръкопис, кадърен за разказ. Пишех поради себе си. Без никакви терзания или паники – може би тъй като по това време „ Дом “ към момента не бе стигнал досега на издание, беше напълно при започване на пътя и към момента не бях наясно дали въобще ще стигне до такава степен.
Истината е, че до момента в който пиша, по този начин дълбоко пропадам в историята, че външният свят избледнява изцяло, даже самата аз избледнявам. На мое място се появяват героите, които сътворявам, лягам и се разсънвам с тях, виждам света през техните очи. Ако приказваме за терзание или неспокойствие, то пристигна по-късно – в този момент, – когато „ Нощ “ ще поеме по своя път, а хората към този момент ме познават като създател и имат избрани упования.
Ти си доста дейна в обществените мрежи, следиш и подкрепяш начинаещи, само че и към този момент наложени писатели. Как успяваш да съвместяваш всичко това с писането, с персоналния живот? Къде в действителност свършва писателката и стартира дамата Камелия Кучер?
Често си задавам този въпрос. Не знам къде свършва едното и стартира другото – някак си се преплитат. У дома с три деца е натоварено и шумно, а писането изисква тишина и време. Затова в последно време споделям, че съм професионален апаш на време – извършвам кражба минути и часове, където и както мога.
С появяването на третото ми дете мислех, че ще настъпи време за креативна отмора най-малко през първата година. Но се оказа противоположното. Вдъхновението не ме напусна и – не знам по какъв начин се получава, само че в края на всеки ден съм съумяла да свърша съвсем всички задания, които съм си сложила. Организиран и спретнат човек съм и това доста ми оказва помощ. И по принцип вкъщи си оказваме помощ – всеки способства с каквото може и по този начин се движим напред.
Сега си мисля, че писателката Камелия Кучер е част от дамата Камелия – тя е вътре в мен, нося я на всички места със себе си и съумявам да бленувам и да мисля за креативен планове и музи на най-абсурдните места – да вземем за пример, до момента в който променям памперс. Животът има доста лица и не е нужно да се взаимоизключват – може би тази мисъл ми оказва помощ, не изпитвам потребност да диференцирам нещата, всичко е част от мен.
Наложи се бързо да се ориентирам в обществените мрежи, защото преди този момент се стараех да ги заобикалям. Но с издаването на „ Дом “ си дадох сметка, че лицето зад книгата би трябвало да се демонстрира. Вярвам, че литературата би трябвало да има човешки образ: в последна сметка, колкото и възвисена да е тя, зад нея постоянно стои човек. Това е методът да сме покрай читателите, да споделяме любовта към думите. Подкрепата сред писателите е извънредно значима – и към начинаещите такива, и сред одобрените. Тя приобщава, основава социум. Това пък повлиява на читателите – основава една приятна атмосфера, от която те също могат да бъдат част.
Музиката има значима роля в „ Нощ “. Какво е за теб музиката и за какво реши да я вплетеш в орисите на героите си?
Почитател съм на всевъзможен тип творчество, а музиката играе огромна роля в процеса ми на писане – постоянно чувам музика, когато пиша. Обикновено е класическа. Има няколко мелодии, които са като самобитен мост към вдъхновението ми. След завършването на „ Нощ “ си дадох сметка, че в историите ми постоянно участва творчеството под някаква форма: книги, литература, музика, изобразително изкуство. Така е и в третия ръкопис. Като че ли по този метод приписвам респект към моето детство, минало в фантазии и мечти, свързани с творчеството в другите му форми. Имам огромно въображение – като дребна непрестанно живеех в всякакви измислени светове: виждах се като публицист, харесвах отминалите времена и си представях себе си, облечена по демодиран метод на някое светско събитие отпреди няколко епохи, цялостно с създатели.
По този метод храня душата си – създавайки атмосфера, в която участват обичаните ми неща.
Има ли причина част от историите ти да се описват през детските очи? Може би има неща, които могат да бъдат видени или претърпени единствено от дете?
С годините все по-ясно си давам сметка, че детето в нас ни съпровожда до края. А от време на време се случва по този начин, че все по-често го търсим и се обръщаме към него таман когато остаряваме. Детството ни оформя като възрастни, то е неизменима част от нас и го носим в себе си, без значение дали поглеждаме натам, или не. Колкото повече човек поглежда натам, толкоз по-ясен става пътят му отсега нататък. В детството има една магия, едно чудо, което повече в никакъв случай не се повтаря. Губим го със съзряването. А след това, с остаряването, сякаш се връщаме натам. Не под формата на вдетиняване, а таман противоположното – поглеждаме към детето в нас с мъдрите очи на опита и на извървения път, поставяме ръка върху детското рамо, вглеждаме се в детските очи и споделяме: ето, виждаш ли, стигнах.
Вълнува ме пътят на един човешки живот, а той потегля и се оформя от детството – по тази причина и част от историите ми постоянно се описват през детските очи.
Вече имаш формален уебсайт и блог. Какво могат да чакат читателите да споделяш там?
Като човек, който допреди година нямаше профил във фейсбук, доста държах да имам уебсайт. Познавам значително хора, които нямат профили в обществените мрежи, и това е една от аргументите да основа уеб страницата: желаех да има местенце, където да събера цялата информация за мен, за книгите ми, за бъдещи планове. С времето ще го усъвършенствам и обогатявам.
Идеята за блога се зароди още до момента в който прохождах с „ Дом “ – дадох си сметка, че у нас липсва информация за пътя на един разказ, за пътя на създателя му. Следя задгранични писатели и виждам какъв брой повече споделят и въобще какъв брой повече информация можеш да намериш – за създателя, за креативния му развой. И по този начин се появи блогът – с концепцията да споделям опита си по пътя ми дотук, креативния ми развой, въобще всичко, което ме въодушевява и вълнува, обвързвано с литературата и освен. Това е и още един метод да поддържам връзка с читатели, а и с начинаещи писатели – и да бъда потребна с каквото мога. Реших да го направя в блог, тъй като ми се желае това да бъде кътче за тези, които в действителност се интересуват от това, което споделям – някак по-интимно и уютно е по този начин.
Официалната премиера на „ Нощ “ в София ще бъде на 10 октомври. Може ли да издадеш някоя от изненадите, които се приготвят за събитието?
Много се вълнувам около премиерата, желае ми се да съумея да пресъздам атмосферата на „ Нощ “. Ще ми се да се получи едно топло, приятелско, свястно и забавно събитие. Подготвяме се интензивно. На премиерата, с изключение на литературата, ще участва и музиката, ще има роля и киното под формата на приказния филмов откъс, който заснехме с Яна Титова, Мартин Балкански и целия страховит екип. И апропо, там ще опиша за една неслучайна случайност – както обичам да ги назовавам, – обвързвана с музиканта, който ще бъде част от вечерта. Когато го видях за пръв път, като че ли видях воин от „ Нощ “ – фактически воин от моята история, от плът и кръв. А го срещнах напълно инцидентно и доста се веселя, че се съгласи да бъде част от премиерата.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ