Камбаната в село Баница, където е убит Гоце Делчев бие,

Камбаната в село Баница, където е погубен Гоце Делчев бие, и имам вяра,, че рано или късно всички ще се съберем към нея, сподели в Благоевград създателят на книгата „ Мома Камбана ” Аничка Баничка, съобщи кореспондентът на БГНЕС.

Книгата бе показана в читалището, "Мома Камбана" е приказка за дребни и огромни, в която се преплитат история, фолклор и настояще. Това е нашата паметна плоча за Гоце Делчев, както и за жителите на село Баница, които отхвърлят да склонят глави и напущат родните си домове, с цел да запазят най-голямото благосъстояние - тяхната просвета и еднаквост.

„ В приказката се споделя за един левент - Гоце Делчев, една нравствена история за безконечната битка сред положителното и злото, сред силите на мрака и светлината. В нея оживява целия свят, в който се движат героите, водещо е олицетворението а не метафората. Оказва се, че разковничето с цел да намерим истината с цел да стигнем до светлината е любовта.

Езикът на създателя е колкото приказен-иносказателен, толкоз и актуален тъй като дава една визия какво представляваме ние в този свят. Самата книга е надълбоко философска като обръщение, в нея има бездънен подтекст, едно предпочитание да се види, че може да се стигне оттатък легендата за Гоце.

Авторката ни предлага една ръка, която ще ни води от началото до края при прочита на тази книга, в който има стъпала, които се преодоляват, написана е от зрял създател, тъй като в нея има доста значими послания и се чете на един мирис ”, показа книгата Красимира Кацарска.

Авторът на „ Мома Камбана ” е родена в София от 20 година живее във Франция, занимава се с писане, музика, работи по разнообразни културни планове. Творческите й търсения са ориентирани към фолклора, приказките и културното състезание сред народите.

„ Казвам се Аничка Баничка тъй като корените ми по майчина линия са от с. Баница, моята баба Велика ми описа за първи път за селото, в което е умрял Гоце Делчев. През 1913 се преселват в Неврокоп, отидох до селото, спомените ми за селото обогати вуйчо ми Стоимен Марков който ми остави и записките си, които се оказаха доста скъпи. Историята безусловно ме обсеби, освен поради мистерията, която витае към това място, освен и поради всичко случило се там, саможертвата на Гоце и жителите на Баница, а поради символизма който крие всички случило се там. И макар че гръцките управляващи не разрешават на българите да вървят до с. Баница, там се крие едно обръщение, едно имане, а то е истината за нашата история. Село Баница е една дребна метафора на днешна България-останки от един отминал живот, една празна камбанария и олтар, някакви камъни-остатъци от къщи. Всичко е разрушено и разпродадено, по този начин де факто ние не решаваме ориста на това, което е останало и ни е завещано. Заради този символизъм ми се прииска да напиша тази приказка, и най-много поради това, че съгласно мен нашата история е история на спечелили. Всички срещи в разрушеното село Баница ми дава убеденост, че камбаната бие и рано или късно всички ще се съберем към нея ”, сподели създателят.

Книгата е отдадена на българския деятел и челник Гоце Делчев, както и на героичното село Баница, Серско, където той умира. Илюстрирана е от огромния художник Любен Пашкулски, а фотосите от село Баница са дело на Румен Жерев.

Земята и небето подаряват на своите рожби златна ябълка, към която да си подадат ръце, само че страшна ламя посява отровните люспи на раздора измежду трите сестрици Мизия, Тракия и Македония.

Юнак Гоце съкрушава ламята в люта борба, само че отровата й остава пропита в земята и в сърцата на хората, а златната ябълка изчезва безследно от дървото. Юнакът заплаща за този героизъм със земния си живот, само че сянката му остава да живее в пустата камбанария в село Баница - там се крие имане, способно да изличи отровата от люспите на ламята.

Мома Камбана се насочва на чудно странствуване в търсене на имането, само че с цел да го получи, ще би трябвало да извърши доста юначества – да слезе в долната земя и да срещне предците си, да донесе жива вода, с която да съживи угасналата памет, да откри разковничето, което кара да цъфти всяко подписано сърце, да възпламени нов огън в селото, да се пребори с тъмничарите на ламята и с всички твари, които се пробват да я повлекат в най-страшния капан – този на забравата.

Но дали това е задоволително, с цел да изгрее още веднъж златната ябълка и да събере всички братя и сестри в хорото на народите? /БГНЕС