Камарата на следователите със становище до европейските институции за предложените законодателни изменения
Камарата на следователите в България (КСБ) изпрати мнение до Европейската комисия, Европейския парламент, Венецианската комисия, Групата страни, борещи се против корупцията (GRECO) към Съвета на Европа, както и посланиците на страните – членки на Европейския съюз, на Съединените американски щати и на Англия, в което изрича изрично мнение, че посредством импортираните оферти за законодателни промени и изменението и допълнението на Конституцията, са неприемлив опит за въздействие върху независимостта на правосъдната власт.
„ Вносителите на законопроектите от политическата групировка „ Демократична България “ са позволили умишлено в препоръчаните разпореждания да бъде включена и такава, която е участвала в анулираната към този момент социалистическа Конституция на Народна Република България от 1971 година По – съответно става въпрос за реда за избор на основен прокурор, като импортираният законопроект планува, че „ Главният прокурор се назначава и освобождава от президента на републиката по предложение на Народното събрание… “. По подобен метод се е правил изборът на основен прокурор според Конституцията от 1971 година, което слага под сериозен въпрос дали в реалност той би бил самостоятелен, в случай, че се излъчва от Народното събрание, който по своя темперамент е и политически орган. Подобно схващане опонира и на решение № 3/2003 година на Конституционния съд. От тази коалиция неведнъж са били правени опити за оказване на политическо влияние върху независимостта на правосъдната власт, в това число и посредством претенции за лустрация на магистрати “, се споделя в мнението на КСБ.
Съсловната организация показва, че политическа интервенция в правосъдната власт, в частност – в работата на прокуратурата, които плануват, че министърът на правораздаването би имал правната опция да прави оферти за назначение, повишение, намаление, пренасяне и освобождение от служба на прокурори и следователи, също нарушава правилото на разделяне на управляващите. По този метод се основават условия за пораждане на зависимости сред представители на изпълнителната и правосъдната власт, които да са политически стимулирани. Според КСБ кариерното развиване на магистратите би следвало да се дефинира само от групов кадрови орган, в чийто състав участват само представители на професионалната общественост, които точно познават най-добре спецификата на съответната служба и не са обвързани с съответна политическа мощ.
„ Бяха импортирани и оферти за промени и в Закона за правосъдната власт, като част от тях също намираме, че биха сложили под подозрение безпристрастността и независимостта на магистратите. Предложените разпореждания дават правната опция на съдиите, прокурорите и следователите да членуват в политически партии или обединения, в организации с политически цели и да правят политическа активност. Това съгласно нас също е в прорез с съществени правила на действието на правосъдната власт освен в Република България, само че и като цяло в континенталните правни системи, защото политическата принадлежност на съответен магистрат би могла да повлияе върху неговото вътрешно разбиране по съответно произвеждане, а с това и да предреши неговия излаз, без безусловно той да е бил съгласуван със закона и доказателствата по делото. “, написа още в мнението на Камарата на следователите.
От КСБ показват, че посредством прелюдия мораториум, касаещ назначението на лица, заемащи висши държавни длъжности, измежду които и административни ръководители на органите на правосъдната власт, съдиите, прокурорите и следователите се нарушава правилото на правовата страна и съставлява неприемлив опит за въздействие върху независимостта на правосъдната власт.
По отношение на предлагането за изменение на Наказателния кодекс, което касае закриване на профилираните структури, КСБ са безапелационни, че от такава смяна изгода ще извлекат лица, които са подсъдими и обвинени по каузи, водени от профилираните съдилища и прокуратури.
Въпреки късия си интервал на битие, те реализираха доста съществени резултати. Бяха повдигнати обвинявания по отношение на настоящи министри, заместител министри за закононарушения по работа, настоящи народни представители, ръководители на държавни организации, висши чиновници на Министерство на вътрешните работи, ангажирани с противопоставяне на наркотрафика, кметове на общини и региони и други.
“В края на 2019 година е регистрирано, че по уведомления на Прокуратурата, КПКОНПИ е „ замразила “ имущество на стойност към 3 милиарда лева и включително не влизат наложените запори по някои от досъдебните производства, които бяха формирани през миналата година. Следва да се има поради, че Специализираният углавен съд прегледа на първа инстанция и едно от най-значимите каузи за тероризъм в Европа за последните години – това за терористичният акт на летище Сарафово от 2012 година, и постанови най-тежките санкции, планувани в Наказателния кодекс, по отношение на участниците – пожизнен затвор без право на подмяна. В предметната подготвеност на Специализираната прокуратура и съд, като първа инстанция, се включват и делата за шпионаж, като от 2018 година, по отношение на реализирана на територията на страната разследваща активност, са били оповестени за persona non grata 8 /осем/ лица – жители на Руската федерация. С промените на Наказателно-процесуален кодекс от 22.10.2019 година беше планувано, че делата от компетентността на Европейската прокуратура ще се преглеждат от Специализирания углавен съд като първа инстанция и препоръчаните законодателни промени биха блокирали нейното действие в Република България “, се показва още в мнението на следователите.
В умозаключение Камарана на следователти показва и като позитивен фактa, че част от делата бяха маркирани в последните мониторингови отчети за напредъка на България по механизма за съдействие и инспекция от 2018 година и 2019 година, както и в първия Доклад за върховенството на закона, в частта за Република България. Положителна констатация за нуждата от съществуването на профилираните органи на правосъдната власт е направена и в Независимия разбор на структурния и функционален модел на Прокуратурата на Република България, осъществен през 2016 година от Службата за поддръжка на структурните промени.
„ Вносителите на законопроектите от политическата групировка „ Демократична България “ са позволили умишлено в препоръчаните разпореждания да бъде включена и такава, която е участвала в анулираната към този момент социалистическа Конституция на Народна Република България от 1971 година По – съответно става въпрос за реда за избор на основен прокурор, като импортираният законопроект планува, че „ Главният прокурор се назначава и освобождава от президента на републиката по предложение на Народното събрание… “. По подобен метод се е правил изборът на основен прокурор според Конституцията от 1971 година, което слага под сериозен въпрос дали в реалност той би бил самостоятелен, в случай, че се излъчва от Народното събрание, който по своя темперамент е и политически орган. Подобно схващане опонира и на решение № 3/2003 година на Конституционния съд. От тази коалиция неведнъж са били правени опити за оказване на политическо влияние върху независимостта на правосъдната власт, в това число и посредством претенции за лустрация на магистрати “, се споделя в мнението на КСБ.
Съсловната организация показва, че политическа интервенция в правосъдната власт, в частност – в работата на прокуратурата, които плануват, че министърът на правораздаването би имал правната опция да прави оферти за назначение, повишение, намаление, пренасяне и освобождение от служба на прокурори и следователи, също нарушава правилото на разделяне на управляващите. По този метод се основават условия за пораждане на зависимости сред представители на изпълнителната и правосъдната власт, които да са политически стимулирани. Според КСБ кариерното развиване на магистратите би следвало да се дефинира само от групов кадрови орган, в чийто състав участват само представители на професионалната общественост, които точно познават най-добре спецификата на съответната служба и не са обвързани с съответна политическа мощ.
„ Бяха импортирани и оферти за промени и в Закона за правосъдната власт, като част от тях също намираме, че биха сложили под подозрение безпристрастността и независимостта на магистратите. Предложените разпореждания дават правната опция на съдиите, прокурорите и следователите да членуват в политически партии или обединения, в организации с политически цели и да правят политическа активност. Това съгласно нас също е в прорез с съществени правила на действието на правосъдната власт освен в Република България, само че и като цяло в континенталните правни системи, защото политическата принадлежност на съответен магистрат би могла да повлияе върху неговото вътрешно разбиране по съответно произвеждане, а с това и да предреши неговия излаз, без безусловно той да е бил съгласуван със закона и доказателствата по делото. “, написа още в мнението на Камарата на следователите.
От КСБ показват, че посредством прелюдия мораториум, касаещ назначението на лица, заемащи висши държавни длъжности, измежду които и административни ръководители на органите на правосъдната власт, съдиите, прокурорите и следователите се нарушава правилото на правовата страна и съставлява неприемлив опит за въздействие върху независимостта на правосъдната власт.
По отношение на предлагането за изменение на Наказателния кодекс, което касае закриване на профилираните структури, КСБ са безапелационни, че от такава смяна изгода ще извлекат лица, които са подсъдими и обвинени по каузи, водени от профилираните съдилища и прокуратури.
Въпреки късия си интервал на битие, те реализираха доста съществени резултати. Бяха повдигнати обвинявания по отношение на настоящи министри, заместител министри за закононарушения по работа, настоящи народни представители, ръководители на държавни организации, висши чиновници на Министерство на вътрешните работи, ангажирани с противопоставяне на наркотрафика, кметове на общини и региони и други.
“В края на 2019 година е регистрирано, че по уведомления на Прокуратурата, КПКОНПИ е „ замразила “ имущество на стойност към 3 милиарда лева и включително не влизат наложените запори по някои от досъдебните производства, които бяха формирани през миналата година. Следва да се има поради, че Специализираният углавен съд прегледа на първа инстанция и едно от най-значимите каузи за тероризъм в Европа за последните години – това за терористичният акт на летище Сарафово от 2012 година, и постанови най-тежките санкции, планувани в Наказателния кодекс, по отношение на участниците – пожизнен затвор без право на подмяна. В предметната подготвеност на Специализираната прокуратура и съд, като първа инстанция, се включват и делата за шпионаж, като от 2018 година, по отношение на реализирана на територията на страната разследваща активност, са били оповестени за persona non grata 8 /осем/ лица – жители на Руската федерация. С промените на Наказателно-процесуален кодекс от 22.10.2019 година беше планувано, че делата от компетентността на Европейската прокуратура ще се преглеждат от Специализирания углавен съд като първа инстанция и препоръчаните законодателни промени биха блокирали нейното действие в Република България “, се показва още в мнението на следователите.
В умозаключение Камарана на следователти показва и като позитивен фактa, че част от делата бяха маркирани в последните мониторингови отчети за напредъка на България по механизма за съдействие и инспекция от 2018 година и 2019 година, както и в първия Доклад за върховенството на закона, в частта за Република България. Положителна констатация за нуждата от съществуването на профилираните органи на правосъдната власт е направена и в Независимия разбор на структурния и функционален модел на Прокуратурата на Република България, осъществен през 2016 година от Службата за поддръжка на структурните промени.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ