Анализ на БНБ: Не сме готови за еврозоната
" Към настоящия миг страната ни като цяло не е изцяло подготвена за участие " в еврозоната. Това е записано в работен вид на Анализ на резултатите от въвеждане на еврото в България, създаден от специалисти на Българска народна банка. Документът беше възложен на депутати в Народното събрание и публикуван от Политическа партия " Възраждане ". Работният вид на документа е към 25 октомври. Поради продължаващата работа по текста, той не е обсъждан от Управителния съвет на Българска народна банка.
Основната причина, заради която България не е подготвена за влизане в еврозоната, са ниските приходи в страната, излиза наяве от разбора. " Ниското ниво на приходи в България, по отношение на еврозоната, което се дължи основно на по-ниска продуктивност на труда, основава опасности от пораждане на характерни за страната стопански шокове ", пишат специалистите.
Основният извод от разбора на специалистите на Българска народна банка, е че при влизане в еврозоната решенията на Европейската централна банка (EЦБ), свързани с лихвите и парите в обращене, няма да са еднообразно подобаващи за всички страни от еврозоната, поради другия стадий, в който се намират стопанските системи им. Тоест решения, които може да са положителни за част от страните от еврозоната, може да не са толкоз положителни за останалите. Именно такава е сегашната обстановка с лихвите в еврозоната - за част от страните по-бързо повишаване на лихвите би било положително решение, с цел да се стопира инфлацията, само че за страните с огромен държавен дълг нарастването на лихвите ще има доста отрицателни резултати.
Изследването на изгодите и вероятните опасности от въвеждане на еврото се основава на теорията за оптимална валутна зона (ОВЗ), написа в разбора на Българска народна банка. Според тази доктрина, в случай че сред две или повече страни има висока степен на обязаност сред стопанските системи, то за тях е преференциално да фиксират валутите си една по отношение на друга или да употребяват обща валута.
Обвързаността на стопанските системи се прави оценка на база на критерии, измежду които еластичност на цените и на работните заплати, интеграция на финансовите пазари и синхронизация на бизнес циклите. Наличието на непосредственост сред страните по тези индикатори лимитира риска от пораждане на разнообразни за обособените страни шокове, които биха породили потребността от използването на характерни за обособените страни политики, което е невероятно при влизане в еврозоната.
Има два съществени типа икономическо доближаване - номинално и действително, написа в разбора. Номиналното доближаване се отнася да осъществяването на избрани критерии като бюджетен недостиг, държавен дълг, лихвени проценти, инфлация, непоклатимост на валутния курс и други Реалното доближаване значи превъзмогване на разликите във връзка с приходите, ценовите нива и тези в продуктивността на труда в обособените страни.
През 1991 година в Маастрихт са контрактувани така наречен критерии за доближаване (известни като Маастрихтски критерии). Те съставляват формалните условия, които страните от Европейски Съюз, които не са в еврозоната, би трябвало да изпълнят преди да им бъде позволено да вкарат единната валута. Тогава се е вярвало, че тези критерии са задоволителни за реализиране на действително доближаване сред обособените стопански системи. Възникването на Глобалната финансова рецесия през 2008-2009 година и рецесията на държавните задължения през 2010-2012 година за част от страните в еврозоната (Гърция, Италия, Испания и Португалия) обаче сподели ограничеността на Маастрихтските критерии, пишат специалистите от Българска народна банка. Наличието на разлики сред стопанските системи на страните от еврозоната затруднява провеждането на обща парична политика. Това е причина цялостната оценка за готовността на една страна да се причисли към еврозоната да регистрира степента на действително доближаване, което включва и приходите на хората и нивото на цените, написа в разбора.
Ниската степен на действително доближаване на България по отношение на еврозоната допуска поддържане на по-висока инфлация у нас по отношение на страните от еврозоната, излиза наяве от разбора. Същевременно влизането в еврозоната не е определящ фактор до каква степен бързо ще догоним старите членки на еврозоната. Държави като Латвия, Литва и Естония имат по-високо ниво на приходите през 2021 година по отношение на Словакия, макар че влизат в еврозоната по-късно от нея и имат по-ниско в началото равнище на доближаване с еврозоната. От друга страна Чехия и Полша, които не са в еврозоната, през 2021 година са с по-високо ниво на доближаване на приходите по отношение на други нови страни членки на еврозоната.
Текущите равнища на БВП (БВП) на човек от популацията и на цените в България са доста по-ниски по отношение на тези на всички страни все още на влизането им в еврозоната. Това е причина приемането на еврото в България да е съпроводено с по-големи опасности по отношение на другите страни членки, пишат специалистите.
Източник: Труд
Основната причина, заради която България не е подготвена за влизане в еврозоната, са ниските приходи в страната, излиза наяве от разбора. " Ниското ниво на приходи в България, по отношение на еврозоната, което се дължи основно на по-ниска продуктивност на труда, основава опасности от пораждане на характерни за страната стопански шокове ", пишат специалистите.
Основният извод от разбора на специалистите на Българска народна банка, е че при влизане в еврозоната решенията на Европейската централна банка (EЦБ), свързани с лихвите и парите в обращене, няма да са еднообразно подобаващи за всички страни от еврозоната, поради другия стадий, в който се намират стопанските системи им. Тоест решения, които може да са положителни за част от страните от еврозоната, може да не са толкоз положителни за останалите. Именно такава е сегашната обстановка с лихвите в еврозоната - за част от страните по-бързо повишаване на лихвите би било положително решение, с цел да се стопира инфлацията, само че за страните с огромен държавен дълг нарастването на лихвите ще има доста отрицателни резултати.
Изследването на изгодите и вероятните опасности от въвеждане на еврото се основава на теорията за оптимална валутна зона (ОВЗ), написа в разбора на Българска народна банка. Според тази доктрина, в случай че сред две или повече страни има висока степен на обязаност сред стопанските системи, то за тях е преференциално да фиксират валутите си една по отношение на друга или да употребяват обща валута.
Обвързаността на стопанските системи се прави оценка на база на критерии, измежду които еластичност на цените и на работните заплати, интеграция на финансовите пазари и синхронизация на бизнес циклите. Наличието на непосредственост сред страните по тези индикатори лимитира риска от пораждане на разнообразни за обособените страни шокове, които биха породили потребността от използването на характерни за обособените страни политики, което е невероятно при влизане в еврозоната.
Има два съществени типа икономическо доближаване - номинално и действително, написа в разбора. Номиналното доближаване се отнася да осъществяването на избрани критерии като бюджетен недостиг, държавен дълг, лихвени проценти, инфлация, непоклатимост на валутния курс и други Реалното доближаване значи превъзмогване на разликите във връзка с приходите, ценовите нива и тези в продуктивността на труда в обособените страни.
През 1991 година в Маастрихт са контрактувани така наречен критерии за доближаване (известни като Маастрихтски критерии). Те съставляват формалните условия, които страните от Европейски Съюз, които не са в еврозоната, би трябвало да изпълнят преди да им бъде позволено да вкарат единната валута. Тогава се е вярвало, че тези критерии са задоволителни за реализиране на действително доближаване сред обособените стопански системи. Възникването на Глобалната финансова рецесия през 2008-2009 година и рецесията на държавните задължения през 2010-2012 година за част от страните в еврозоната (Гърция, Италия, Испания и Португалия) обаче сподели ограничеността на Маастрихтските критерии, пишат специалистите от Българска народна банка. Наличието на разлики сред стопанските системи на страните от еврозоната затруднява провеждането на обща парична политика. Това е причина цялостната оценка за готовността на една страна да се причисли към еврозоната да регистрира степента на действително доближаване, което включва и приходите на хората и нивото на цените, написа в разбора.
Ниската степен на действително доближаване на България по отношение на еврозоната допуска поддържане на по-висока инфлация у нас по отношение на страните от еврозоната, излиза наяве от разбора. Същевременно влизането в еврозоната не е определящ фактор до каква степен бързо ще догоним старите членки на еврозоната. Държави като Латвия, Литва и Естония имат по-високо ниво на приходите през 2021 година по отношение на Словакия, макар че влизат в еврозоната по-късно от нея и имат по-ниско в началото равнище на доближаване с еврозоната. От друга страна Чехия и Полша, които не са в еврозоната, през 2021 година са с по-високо ниво на доближаване на приходите по отношение на други нови страни членки на еврозоната.
Текущите равнища на БВП (БВП) на човек от популацията и на цените в България са доста по-ниски по отношение на тези на всички страни все още на влизането им в еврозоната. Това е причина приемането на еврото в България да е съпроводено с по-големи опасности по отношение на другите страни членки, пишат специалистите.
Източник: Труд
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ