Към областния управител на Пловдив постъпи открито писмо от Атлантическия

Към регионалния шеф на Пловдив постъпи намерено писмо от Атлантическия съвет на България, в което се упорства за предприемане на бързи ограничения от страна на страната за разглобяване на Паметника на руската войска (Альоша), ситуиран на Хълма на Освободителите в Пловдив.

Премахването и преместването на недвижима културни ценности със статут на паметници  от „ локално значение “ е в прерогативите на органите на локалното самоуправление. Ще изтъквам член 17 от ЗМСМА, който споделя, че локалното самоуправление се показва в правото и действителната опция на жителите и определените от тях органи да вземат решение независимо всички въпроси от локално значение, които законът е дал в тяхна подготвеност включително и алинея 1, т. 9 –  поддържането и опазването на културни, исторически и архитектурни монументи. Общинският съвет като орган на локалното самоуправление при настъпили нови условия може да вземе ново решение по проблем, който към този момент е решаван. Както е известно има такова решение на Общинския съвет –  Решение № 89, взето с Протокол № 8 от 10.04.1996 година В него Общински съвет – Пловдив е упълномощил на Кмета на Община Пловдив да „ предприеме неотложно   нужните дейности за изтриване на паметника „ Альоша “ от Хълма на Освободителите, като знак на руската войска – окупаторка “. Това решение е обжалвано от тогавашния регионален шеф пред Окръжния съд, който на 20 юни същата година го анулира като незаконосъобразно, базирайки се на Конституцията и на редица интернационалните спогодби. Решението на пловдивските магистрати е доказано от Върховния съд.

Въпросът за собствеността на паметника не е водещ за премахването или запазването на монумента. В поддръжка на процедурата като регионален шеф направих нужното проучване на статута на паметника и неговата благосъстоятелност. Установено е, че акт за държавна благосъстоятелност в никакъв случай не е съставян, нито по анулираната разпоредба за държаните парцели, нито по в този момент настоящия Закон за държавната благосъстоятелност. Затова желаех и спомагателна информация от Дирекция „ Регионален държавен списък “ – Пловдив, Министерството на външните работи и Министерството на културата. Важно е да се подчертае, че от Министерството на културата ме уведомиха, че паметникът Альоша няма статут на единична недвижима културна полезност. А към днешна дата е значим избраният статут от Закона за културното завещание и неговата подготовка. Според нея паметникът Альоша е разположен в рамките на недвижима културна ценност  – Парк  „ Хълм на Освободителите “, която е със статут на монумент от „ локално значение “. Затова смятам, че в случай че Общинският съвет на Пловдив желае паметникът да бъде демонтиран, може да предприеме съответни стъпки, с цел да задвижи процедурата за проучване на статута на монумента по Закона за културното завещание и Наредба № 3 от 2019 г. (пълното наименование е в приложеното писмо). Нито държавното управление, нито Министерството на културата могат да вземат решение, без локалния парламент на Пловдив.

Затова изпратих писмо до Общински съвет – Пловдив, в което предлагам съответни стъпки, с цел да могат по-късно да се подхващат съответните действия за неговото унищожаване или опазване. Всичко е в ръцете на Общинския съвет, който може да разпореди на кмета да довърши процедурата по Закона за културното завещание и неговите поднормативни актове.

ПИСМО

Относно: Проверка статута на „ Паметника на руския боец “ ( Альоша ) в гр. Пловдив и предприемане на законоустановени процедурни дейности и ограничения по ръководството му, според настоящите нормативни актове

            УВАЖАЕМИ  ГОСПОДИН  ДЪРЖИКОВ,

            УВАЖАЕМИ  ГОСПОДИН  ДИМИТРОВ,

 

             На съображение чл.31,ал.1, т.2 и т.4  от Закона за администрацията, за обезпечаване на сходство сред националните и локалните ползи, както и с оглед съблюдаване законността на територията на област Пловдив, Ви сезирам по подготвеност за предприемане на идващите се по закон правни дейности и процедури за изясняване статута на „ Паметника на руския боец “ (Альоша) в гр. Пловдив, поради спорната социална настройка за съществуването му.

По този мотив от страна на регионална администрация – Пловдив бе осъществена обстойна инспекция и проучване, включващи голям брой писмени запитвания до способените институции в лицето на Дирекция „ Регионален държавен списък “ – Пловдив, Министерство на външните работи и Министерство на културата, чиито резултати доведоха до определяне на следните обстоятелства и условия:
Паметникът на руския боец („ Альоша “) не има статут на боен монумент по см. на чл.4,ал.1 във вр. с §1 от ДР на Закона за военните монументи, респ. не е включен в Регистъра на военните монументи, който се води в регионална администрация – Пловдив. Паметникът на руския боец („ Альоша “) не има статут на единична културна недвижима полезност по см. на чл.59,ал.4 от Закона за културното завещание (ЗКН), §10,ал.1  и §12,ал.1 от Преходни и заключителни разпоредби на ЗКН, във вр. с чл.58,ал.1, чл.62,ал.1 и ал.2, чл.65,ал.1 от ЗКН, респ. не е включен в Националния обществен указател на недвижимите културни полезности, който се води от Националния институт за недвижимо културно завещание (НИНКН). Паметникът на руския боец („ Альоша “) попада в рамките на недвижима културна полезност с категория „ локално значение “ по см. на чл.50,ал.1,т.3 от ЗКН – „ Паркът на „ Хълма на Освободителите “, включен по т.3 в Списъка на оповестени монументи на градинското и парково изкуство в Пловдив, “, разгласен в Дъждовни води, бр.41/1992 година С писмо №37 от 12.01.1993 година на ННКН е избран режим за запазване на НКЦ „ Паркът на „ Хълма на Освободителите “. „ Паркът на „ Хълма на Освободителите “ попада в обсега на територия с културно  историческо завещание със статут на групова недвижима културна полезност – „ Историческа зона  „ Филипопол-Тримонциум-Пловдив “, оповестена с Протокол №5/22.05.2000 година на Националния съвет за запазване на паметниците на културата (НСОПК), одобрен от министъра на културата (Е. Москова) като колективен археологически и архитектурно-строителен монумент на културата, монумент на урбанизма и културния пейзаж според чл.6, ал.3, т.2, б. “г “ от Наредба №5 на Министерство на културата (ДВ, бр.60/1998г.). В Приложение №1 „ Териториален обсег, граници и общи наставления за запазване “ към Протокол №5/22.05.2000г. на НСОПК са избрани режими за запазване на Историческа зона „ Филипопол-Тримонциум-Пловдив “, които включват следните ограничения: II. “Общи наставления за запазване на естествените дадености : 1 .) Всяка интервенция за подсилване, поддържане и устройство на структурообразуващите за историческа зона „ Филипопол-Тримонциум-Пловдив “ естествени дадености (исторически хълмове, детайли на зелената система….), да се прави по пейзажен метод, без фрапантни промени в естествената рамка като се преценява и с тяхната емблематична стойност… “ “Общи наставления за запазване и показване на единичните и груповите монументи на културата “: 1 .) Всяка интервенция в пространствената конструкция на груповите монументи на културата с оглед тяхното запазване, експониране и развиване да се преценява с тяхната многопластова културно-историческа специфичност и етно-културно многообразие,….,,в сходство с изведената обща градоустройствена концепция за запазване, показване и развиване на историческата зона “.
Разгледани в подтекста на използваните настоящи нормативни актове, детайлно изброените нагоре обстоятелства и условия водят до следните заключения:
Паметникът на руския боец („ Альоша “) е разположен като местоположение в рамките на недвижима културна полезност – монумент от „ локално значение “: парк „ Хълм на Освободителите “. Паркът попада в пространствените лимити на групова недвижима културна полезност (ГНКЦ) – Историческа зона „ Филипопол-Тримонциум-Пловдив “, избрана при изискванията и по реда на Наредба № Н-12/21.11.2012г. за реда за идентифициране, обявление, даване на статут и за установяване на категорията на недвижимите културни полезности, за достъпа и подлежащите на регистриране условия в Националния указател на недвижимите културни полезности (ДВ, бр.98/.2012г., в действие от 11.12.2012 година, отменен, бр. 57/2019г., в действие от 19.07.2019г.), отменен с Наредба № 3/10.07.2019г. за реда за идентифициране, обявление, даване на статут и за установяване на категорията на недвижимите културни полезности, за достъпа и подлежащите на регистриране условия в Националния обществен указател на недвижимите културни полезности. Режимите на запазване на ГКНЦ по Протокол №5/22.05.2000г. на НСОПК  свидетелстват за процедура за даване статут на ГНКЦ  по см. на чл.2, ал.3 от отменен разпоредба, като не се открива съществуване на заключителния акт  – заповед на министър на културата. Съгласно  3 от Н. №3/2019г.за реда за идентифициране, обявление, даване на статут и за установяване на категорията на недвижимите културни полезности, за достъпа и подлежащите на регистриране условия в Националния обществен указател на недвижимите културни полезности, производства, почнали по реда на Н. № Н-12/2012 година за реда за идентифициране, обявление, даване на статут и за установяване на категорията на недвижимите културни полезности, за достъпа и подлежащите на регистриране условия в Националния указател на недвижимите културни полезности, се довършват по реда на тази разпоредба. Според чл.9 от ЗКН недвижимото културно завещание обгръща културни полезности, които са трайно закрепени към земята, в това число под водата, както и прилежащата им среда “ Видно от цитираните текстове и в частност член 9 от ЗКН недвижимото културно завещание обгръща, както културните полезности сами по себе си, по този начин и прилежащата им среда. Като задачата и смисъла на закона е обезпечаването на единна смислово и образно възприемана среда на културните недвижими полезности.Недвижимите културни полезности са част от недвижимото културно завещание. Уредбата на другите типове и класификации на недвижимите културни полезности е дадена в глава ІV „ Материално културно завещание “ – чл.48 от ЗКН, съгласно критерия „ пространствена конструкция и териториален обсег “, т.е. съгласно този аршин се разграничават разнообразни типове недвижими културни полезности – единични и групови. Класифицирането им по чл.48, т.1 или т.2 от ЗКН дефинира спецификата в режимите им на запазване. Тези режими, включително техните промени, актуализации или анулацията им, се осъществят единствено по реда и разпоредбите на строго официална процедура, регламентирана в настоящата Наредба №3/2019 г. Промяната в режим на запазване на недвижима културна полезност, включително посредством изключване на дадена съставна част/елемент  (напр. монумент „ Альоша “), може да се осъществя само и единствено посредством стимулирано предложение по чл.6,ал.2 от Наредба №3/2019 година, при сбъднат в действителност състав (ФС) на процедурата по с. н. – предварителна оценка, проучване от междуведомствена комисия, заключителна оценка с предложение до министъра на културата, обнародвана в Дъждовни води заповед на министъра на културата за смяна в статута на НКЦ и на режима за опазването й. Законът за културното завещание не слага „ правото на благосъстоятелност “ като аршин за статута на НКЦ. Но според §7, т.6 от Преходни и заключителни разпоредби на ЗМСМА паркът „ Хълм на Освободителите “ е общинска благосъстоятелност по силата на самия закон и за него не съществува акт за държавна благосъстоятелност, формиран по НДИ (отм.) или по Закона за държавната благосъстоятелност, което събитие изключва приложението на закона.
Ето за какво, преценката какви правно нормативни дейности и ограничения следва да се подхващат по отношение на статута на паметника на руския боец (Альоша), включително дали да се трансформират, актуализират или запазят режимите на запазване на ГНКЦ историческа зона „ Филипопол-Тримонциум-Пловдив “; дали да се инициира процедура по даване статут на единична или групова НКЦ на парк „ Хълм на Освободителите “ според настоящия ЗКН и подзаконовите нормативни актове по приложението му,  принадлежи на общински съвет Пловдив в качеството му на локален орган на самоуправление и принципал на общинската благосъстоятелност по см. на чл.8,ал.1 от Закона за общинската благосъстоятелност.

Предвид спецификата му на групов административен орган без независима правосубектност на юридическо лице, би следвало общинският съвет да разпореди идващите се по закона процедурни дейности на кмета на общината в качеството му на орган на изпълнителната власт, представляващ юридическото лице  община Пловдив  – по мотив от чл.44,ал.1, т.15 във вр. с чл.14 от Закона за локалното самоуправление и локалната администрация.