Как се случи? Холандия стана първата страна в света без нито едно улично куче
Към момента някои западни страни могат с чиста съвест да заявят, че при тях бездомни животни няма. Или най-малко процентът е тотално нищожен.
Хората схванаха, че би трябвало да се работи не с животните, а с техните притежатели. Да кажем, че в Съединени американски щати е създадена цяла редица от стратегии, които са ориентирани към премахване на неграмотността на популацията във връзка с притежанието на домашни любимци.
Специални служби организират редица разяснителни беседи с обществото, обучавайки жителите по какъв начин да се грижат за животните. Така нещата седят и в Италия. Там на хуманно отношение към животните стартират да се учат още от учебния чин.
В редица страни са въведени налози за владеене на домашни любимци. В Германия размера на налога зависи от броя на питомците, в Швеция - от размера на кучето. А в Холандия пък са решили да освобождават от налози тези, които избавят от улицата домашните кучета.
Плюс налозите в Съединени американски щати е налице и система за лицензиране на притежателите на домашни любимци. Лицензът би трябвало освен това непрекъснато да се възобновява, което е отличен мотив човек да се замисли за това, дали в действителност желае да има куче.
Сериозно затруднение пред нарастването на броя на бездомните животни са и откачените санкции за изхвърлени на улицата домашни любимци. В някои страни размерът на санкцията може да доближи няколко хиляди, а в Холандия може даже и в пандиза да се влезе.
Например в развитите страни съществува система от приюти. Има два вида такива институции. В първия тип хванатите животни се стерилизират, а, в случай че в избран период никой не ги прибере, то те се и приспиват.
Вторите пък обезпечават безоблачно бъдеще на животинчетата до тяхната естествена гибел. Обикновено, те одобряват нови пухкави жители дотогава, до момента в който има място.
Нещата в постсъветското пространство обаче седят по друго яче. Тук-таме има закони, забраняващи неприятното отношение към животните, само че делата в съда са огромна необичайност.
Провеждат се осведомителни акции, а приютите, най-вече, съществуват с помощта на доброволци. Единствената държавна политика е залавяне, дезинфекция и връщане на независимост. Но това не трансформира обстановката с бездомните животни.
Работата е там, че с цел да се реши дейно казусът е належащо да бъдат стерелизирани към 70% от бездомните и домашните животни. Ако този % е по-малък, се получава противоположен развой.
"В Холандия няма всеобща дезинфекция на животни, тъй като просто бездомни животни там няма. Този стадий там от дълго време е преминат. Ако човек внезапно развие алергия или притежателят почине, или се роди дете, животното се дава в подслон, където то съвсем незабавно си намира нови стопани ", споделя доброволката Съюзана Досталева.
По-зле е обстановката в Азия. Например, в Китай бездомните кучета са улавяни, стерилизирани, приспивани, отстрелвани и даже изяждани. Но това не взема решение казуса, а и не е хуманно.
Превод и редакция: БЛИЦ
Хората схванаха, че би трябвало да се работи не с животните, а с техните притежатели. Да кажем, че в Съединени американски щати е създадена цяла редица от стратегии, които са ориентирани към премахване на неграмотността на популацията във връзка с притежанието на домашни любимци.
Специални служби организират редица разяснителни беседи с обществото, обучавайки жителите по какъв начин да се грижат за животните. Така нещата седят и в Италия. Там на хуманно отношение към животните стартират да се учат още от учебния чин.
В редица страни са въведени налози за владеене на домашни любимци. В Германия размера на налога зависи от броя на питомците, в Швеция - от размера на кучето. А в Холандия пък са решили да освобождават от налози тези, които избавят от улицата домашните кучета.
Плюс налозите в Съединени американски щати е налице и система за лицензиране на притежателите на домашни любимци. Лицензът би трябвало освен това непрекъснато да се възобновява, което е отличен мотив човек да се замисли за това, дали в действителност желае да има куче.
Сериозно затруднение пред нарастването на броя на бездомните животни са и откачените санкции за изхвърлени на улицата домашни любимци. В някои страни размерът на санкцията може да доближи няколко хиляди, а в Холандия може даже и в пандиза да се влезе.
Например в развитите страни съществува система от приюти. Има два вида такива институции. В първия тип хванатите животни се стерилизират, а, в случай че в избран период никой не ги прибере, то те се и приспиват.
Вторите пък обезпечават безоблачно бъдеще на животинчетата до тяхната естествена гибел. Обикновено, те одобряват нови пухкави жители дотогава, до момента в който има място.
Нещата в постсъветското пространство обаче седят по друго яче. Тук-таме има закони, забраняващи неприятното отношение към животните, само че делата в съда са огромна необичайност.
Провеждат се осведомителни акции, а приютите, най-вече, съществуват с помощта на доброволци. Единствената държавна политика е залавяне, дезинфекция и връщане на независимост. Но това не трансформира обстановката с бездомните животни.
Работата е там, че с цел да се реши дейно казусът е належащо да бъдат стерелизирани към 70% от бездомните и домашните животни. Ако този % е по-малък, се получава противоположен развой.
"В Холандия няма всеобща дезинфекция на животни, тъй като просто бездомни животни там няма. Този стадий там от дълго време е преминат. Ако човек внезапно развие алергия или притежателят почине, или се роди дете, животното се дава в подслон, където то съвсем незабавно си намира нови стопани ", споделя доброволката Съюзана Досталева.
По-зле е обстановката в Азия. Например, в Китай бездомните кучета са улавяни, стерилизирани, приспивани, отстрелвани и даже изяждани. Но това не взема решение казуса, а и не е хуманно.
Превод и редакция: БЛИЦ
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ