Какъв е бил животът на българите в Османската империя?
Към края на османската власт България е измежду най-развитите елементи на Османската империя, раждаемостта е рекордно висока, а българските занаятчии просперират. Още обстоятелства за тази ера откриваме в ново огромно проучване.
Само безпристрастната интерпретация на документите и свидетелствата от епохата на османското господство може да очертае една относително правдива картина за живота на българите през петте века сред рухването на страната им под непозната власт до нейното избавление. Издаденото преди малко първо изцяло проучване на демографското развиване по българските земи способства да разберем по какъв начин се е формирала днешната българска нация.
Въпросното проучване, направено от проф. Щелиян Щерионов от Българска академия на науките и отдадено на демографските аспекти в процеса на основаване и подсилване на българската нация, разсейва редица легенди и стандарти за ситуацията на българите под османска власт. Един от главните заключения гласи, че българите се подвигат против властта на султана не поради недостиг и апетит, а поради пробудилите се национално съзнание и блян към независимост и самостоятелност. Масовата смъртност заради апетит и тежко недохранване е непознато събитие в цялата българска история.
Българското население нараства с 1 милион
През целия интервал на османското господство българите-християни са преобладаващата етно-религиозна общественост в рамките на самостоятелната Българска екзархия, одобрена със султански ферман. През по-голямата част от този интервал темповете на демографско повишаване измежду българите-християни надвишават съответните индикатори за поданиците на султана, изповядващи исляма. В стопанско отношение България даже е измежду най-развитите елементи на империята, а качествените и доста ценени артикули на българските занаятчии и земеделци намират необятен банкет освен на обширните османски пазари.
В интервала директно преди рухването на България под властта на османските завоеватели българското население възлиза на към 1,4 милиона души. Непосредствено след Освобождението българите-християни в Княжество България и Източна Румелия са към 2,4 милиона души. Както сочат многочислени документи и разбори на епохата, раждаемостта измежду българите-християни е по-висока от тази измежду мюсюлманите. Към средата на 19-и век тази раждаемост доближава годишно 53 новородени на 1000 души население - връх в цяла Европа. Разбира се, това немислимо в днешни времена ниво е тип отплата на извънредно високата детска смъртност.
И още данни от епохата: създателят на проучването проф. Щерионов показва, че процентът убити в следствие от насилия се движи в границите на индикаторите за континента. Жертвите на Априлското въстание през 1876 година са сред 30 хиляди и 35 хиляди души, до момента в който по време на Полското въстание в Русия през 1863 година броят на избитите от армията на ген. Гурко доближава 60 хиляди души, добавя проф. Христо Матанов от Софийския университет. През епохата на османското господство негативен приръст на популацията по българските земи се следи само сред средата на 17-и и началото на 18-и век. Като съществени аргументи за този краткотраен демографски срив проф. Щерионов показва влошените климатични условия и взривът на епидемиите.
В оня интервал множеството българи живеели в нехигиенична и болестотворна среда, свидетелстват цитираните в проучването документи. Косвено доказателство са и записаните 11 по-големи чумни епидемии, които лишават живота на над 300 000 жители на българските земи. Експертът по историческа демография доцент Венцислав Мучинов отбелязва, че смъртността от епидемии измежду българите-християни въпреки всичко е била доста по-ниска, защото през по-голямата част от Средновековието те са населявали на първо място селските региони. За разлика от мюсюлманите в градовете, които приемали епидемиите като неотменимо божие наказване и не правели нищо, с цел да лимитират разпространяването им, християните бързо напускали инфектираните селища в търсене на убежища измежду природата.
Наредбите за противопоставяне против епидемиите и построяването на здравни служби в някои градове не оказват изключително въздействие върху битката против бича на епохата - инфекциозните заболявания. Първите стъпки към проведено здравно обслужване датират едвам от началото на 19-и век. Русе и истанбулският регион Галата са първите градове и градски региони в империята, благоустроени по западноевропейски пример, изяснява доцент Мучинов. А проф. Щерионов отбелязва, че към датата на Освобождението множеството от практикуващите близо 150 лекари са българи.
По една сребърна пара за всяко имунизирано дете
В тази връзка Щерионов споделя за посещаване на медицинския екип от кортежа на султан Абдул Меджид през 1846 година в Търново, където локалното население изрично отхвърля подхванатата от османските управляващи акция за имунизиране на децата против смъртоносната едра шарка. За да ги убедят в изгодата от имунизацията, хората на султана дават обещание по една сребърна пара и по една забрадка като подарък за всяко имунизирано дете. Проф. Христо Матанов от Софийския университет прецизира, че приложеният прийом за имунизирането е бил заимстван от арабската медицина. Друг любопитен подробност, обвързван с хигиената, е построяването на доста публични бани. По този индикатор Османската империя изпреварва редица западноевропейски страни, където по време на Ренесанса монарсите са се къпели изключително рядко.
Между 15-и и 18-и век общият брой на селищата в българските територии съвсем съответствува с броя им в модерна България - към 5 500. Броят на градовете през османската ера е към 80, като в тях живеят над 10% от популацията. За да се усили броят на данъкоплатците, а около това да се покачат и приходите за хазната, османските управляващи организират дейна демографска политика - без значение дали става дума за християни, мюсюлмани или юдеи, изяснява доцент Мучинов. В началото на османското господство Истанбул разселва преселници от Анадола в Лудогорието и низината на Марица, които са стратегически за сигурността на империята. С течение на времето обаче този поток внезапно понижава. Постепенно той е заместен с обмена на население сред османските територии, Русия и Австро-Унгария. В България се откриват към 300 000 кримски татари и групи северокавказци, приели исляма. Приблизително същият брой българи-християни бягат към Русия и Австро-Унгария по време на войните сред империята и тези две християнски монархии. Малко прочут е фактът, че мощното обезлюдяване на Източна България в резултат на руско-турските войни през десетилетията преди Освобождението подтиква Истанбул да предприеме акция за завръщането на избягалите в Русия и Влашко българи, на които се дават обещание данъчни и други привилегии. В епохата на своя разпад империята просто не разполага с задоволително демографски запас за презаселване на обезлюдените краища с мюсюлмани.
Възходът на българските занаятчии и търговци
За развиването на търговията, финансовите услуги и занаятите принос имат и изгонените през 16-и век от Испания евреи, в които Османската империя съзира стабилен капацитет за стопанското си оцеляване. Тя ги приема и ги разселва във всички свои провинции, включително и в България. Българите-християни пък са отлични производители на най-качествените и търсени зад граница османски артикули като аби, шаяци, гайтани, вълнени платове, железни произведения, керамика, розово масло. Една френска компания даже си разрешава нещо, което през днешния ден бихме нарекли „ интелектуална кражба на българско ноу-хау " - в Румъния тя изнася като лична продукция изработваните в Габрово извънредно качествени ножове, изяснява проф. Христо Матанов. От своя страна българските занаятчии и търговци натрупват цели положения от износа на качествените си артикули в обширната Османска империя, добавя проф. Матанов. Свидетелства за благосъстоянието им са извънредно красивите къщи във възрожденските градове, обзаведени с доста усет и пари. Именно по време на Възраждането тези градове бързо се побългаряват в следствие от интензивната миграция от селата, заключава доцент Мучинов.
Щелиян Щерионов: Историческа демография на България, Издателство на Българска академия на науките „ Проф. М. Дринов “, София, 2019 година
Дойче веле
Само безпристрастната интерпретация на документите и свидетелствата от епохата на османското господство може да очертае една относително правдива картина за живота на българите през петте века сред рухването на страната им под непозната власт до нейното избавление. Издаденото преди малко първо изцяло проучване на демографското развиване по българските земи способства да разберем по какъв начин се е формирала днешната българска нация.
Въпросното проучване, направено от проф. Щелиян Щерионов от Българска академия на науките и отдадено на демографските аспекти в процеса на основаване и подсилване на българската нация, разсейва редица легенди и стандарти за ситуацията на българите под османска власт. Един от главните заключения гласи, че българите се подвигат против властта на султана не поради недостиг и апетит, а поради пробудилите се национално съзнание и блян към независимост и самостоятелност. Масовата смъртност заради апетит и тежко недохранване е непознато събитие в цялата българска история.
Българското население нараства с 1 милион
През целия интервал на османското господство българите-християни са преобладаващата етно-религиозна общественост в рамките на самостоятелната Българска екзархия, одобрена със султански ферман. През по-голямата част от този интервал темповете на демографско повишаване измежду българите-християни надвишават съответните индикатори за поданиците на султана, изповядващи исляма. В стопанско отношение България даже е измежду най-развитите елементи на империята, а качествените и доста ценени артикули на българските занаятчии и земеделци намират необятен банкет освен на обширните османски пазари.
В интервала директно преди рухването на България под властта на османските завоеватели българското население възлиза на към 1,4 милиона души. Непосредствено след Освобождението българите-християни в Княжество България и Източна Румелия са към 2,4 милиона души. Както сочат многочислени документи и разбори на епохата, раждаемостта измежду българите-християни е по-висока от тази измежду мюсюлманите. Към средата на 19-и век тази раждаемост доближава годишно 53 новородени на 1000 души население - връх в цяла Европа. Разбира се, това немислимо в днешни времена ниво е тип отплата на извънредно високата детска смъртност.
И още данни от епохата: създателят на проучването проф. Щерионов показва, че процентът убити в следствие от насилия се движи в границите на индикаторите за континента. Жертвите на Априлското въстание през 1876 година са сред 30 хиляди и 35 хиляди души, до момента в който по време на Полското въстание в Русия през 1863 година броят на избитите от армията на ген. Гурко доближава 60 хиляди души, добавя проф. Христо Матанов от Софийския университет. През епохата на османското господство негативен приръст на популацията по българските земи се следи само сред средата на 17-и и началото на 18-и век. Като съществени аргументи за този краткотраен демографски срив проф. Щерионов показва влошените климатични условия и взривът на епидемиите.
В оня интервал множеството българи живеели в нехигиенична и болестотворна среда, свидетелстват цитираните в проучването документи. Косвено доказателство са и записаните 11 по-големи чумни епидемии, които лишават живота на над 300 000 жители на българските земи. Експертът по историческа демография доцент Венцислав Мучинов отбелязва, че смъртността от епидемии измежду българите-християни въпреки всичко е била доста по-ниска, защото през по-голямата част от Средновековието те са населявали на първо място селските региони. За разлика от мюсюлманите в градовете, които приемали епидемиите като неотменимо божие наказване и не правели нищо, с цел да лимитират разпространяването им, християните бързо напускали инфектираните селища в търсене на убежища измежду природата.
Наредбите за противопоставяне против епидемиите и построяването на здравни служби в някои градове не оказват изключително въздействие върху битката против бича на епохата - инфекциозните заболявания. Първите стъпки към проведено здравно обслужване датират едвам от началото на 19-и век. Русе и истанбулският регион Галата са първите градове и градски региони в империята, благоустроени по западноевропейски пример, изяснява доцент Мучинов. А проф. Щерионов отбелязва, че към датата на Освобождението множеството от практикуващите близо 150 лекари са българи.
По една сребърна пара за всяко имунизирано дете
В тази връзка Щерионов споделя за посещаване на медицинския екип от кортежа на султан Абдул Меджид през 1846 година в Търново, където локалното население изрично отхвърля подхванатата от османските управляващи акция за имунизиране на децата против смъртоносната едра шарка. За да ги убедят в изгодата от имунизацията, хората на султана дават обещание по една сребърна пара и по една забрадка като подарък за всяко имунизирано дете. Проф. Христо Матанов от Софийския университет прецизира, че приложеният прийом за имунизирането е бил заимстван от арабската медицина. Друг любопитен подробност, обвързван с хигиената, е построяването на доста публични бани. По този индикатор Османската империя изпреварва редица западноевропейски страни, където по време на Ренесанса монарсите са се къпели изключително рядко.
Между 15-и и 18-и век общият брой на селищата в българските територии съвсем съответствува с броя им в модерна България - към 5 500. Броят на градовете през османската ера е към 80, като в тях живеят над 10% от популацията. За да се усили броят на данъкоплатците, а около това да се покачат и приходите за хазната, османските управляващи организират дейна демографска политика - без значение дали става дума за християни, мюсюлмани или юдеи, изяснява доцент Мучинов. В началото на османското господство Истанбул разселва преселници от Анадола в Лудогорието и низината на Марица, които са стратегически за сигурността на империята. С течение на времето обаче този поток внезапно понижава. Постепенно той е заместен с обмена на население сред османските територии, Русия и Австро-Унгария. В България се откриват към 300 000 кримски татари и групи северокавказци, приели исляма. Приблизително същият брой българи-християни бягат към Русия и Австро-Унгария по време на войните сред империята и тези две християнски монархии. Малко прочут е фактът, че мощното обезлюдяване на Източна България в резултат на руско-турските войни през десетилетията преди Освобождението подтиква Истанбул да предприеме акция за завръщането на избягалите в Русия и Влашко българи, на които се дават обещание данъчни и други привилегии. В епохата на своя разпад империята просто не разполага с задоволително демографски запас за презаселване на обезлюдените краища с мюсюлмани.
Възходът на българските занаятчии и търговци
За развиването на търговията, финансовите услуги и занаятите принос имат и изгонените през 16-и век от Испания евреи, в които Османската империя съзира стабилен капацитет за стопанското си оцеляване. Тя ги приема и ги разселва във всички свои провинции, включително и в България. Българите-християни пък са отлични производители на най-качествените и търсени зад граница османски артикули като аби, шаяци, гайтани, вълнени платове, железни произведения, керамика, розово масло. Една френска компания даже си разрешава нещо, което през днешния ден бихме нарекли „ интелектуална кражба на българско ноу-хау " - в Румъния тя изнася като лична продукция изработваните в Габрово извънредно качествени ножове, изяснява проф. Христо Матанов. От своя страна българските занаятчии и търговци натрупват цели положения от износа на качествените си артикули в обширната Османска империя, добавя проф. Матанов. Свидетелства за благосъстоянието им са извънредно красивите къщи във възрожденските градове, обзаведени с доста усет и пари. Именно по време на Възраждането тези градове бързо се побългаряват в следствие от интензивната миграция от селата, заключава доцент Мучинов.
Щелиян Щерионов: Историческа демография на България, Издателство на Българска академия на науките „ Проф. М. Дринов “, София, 2019 година
Дойче веле
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ