България е еврошампион по висока смъртност
Към края на предходната година в българските градове са живели 5 181 755 души, или 73.5% от популацията в страната. В селата хората са били 1 868 279 души, или 26.5% от всички българи, демонстрират демографските данни на Национален статистически институт.
Към края на 2017 година обитаемоте места в България са 5256, от които 257 са градове и 4 999 - села.
Населените места без население са 162. Най-голям е техният брой в областите Габрово, Велико Търново и Кърджали - надлежно 61, 58 и 11.
В 1172 села, или в 22.3% от обитаемоте места у нас, живеят от 1 до 49 души в това число.
С население над 100 хиляди души са шест града в страната, в които живеят 34.1% от популацията на страната.
Най-малка по население е област Видин, в която живеят 86 927 души, или 1.2% от популацията на страната, а най-голяма е област София (столица) - 1 325 429 души (18.8%).
В шестнадесет области популацията е под 200 хиляди души и общо в тях живеят 30.1% от популацията на страната. Шест области са с население от 200 хиляди до 300 хиляди души и обгръщат 20.2% от населението на страната. Шест са и областите с население над 300 хиляди души, като в първите три от тях - София (столица), Пловдив и Варна, живее повече от една трета от популацията на страната (35.0%).
Само две области - София (столица) и Кърджали, усилват популацията си през 2017 година по отношение на 2016 година - надлежно с 0.1 и 0.2%. При всички останали области има понижение, като най-голямо е за областите Видин - с 2.2%, и Смолян - с 2.0%, демонстрират данните на Национален статистически институт.
Неравномерно е разпределението на популацията и по общини. В 72 общини с население под 6000 души живеят едвам 3.9% от популацията на страната. В същото време в деветте общини с население над 100 хиляди души живеят 41.0% от популацията на страната. Най-голяма по население е Столична община (1 325 429), следвана от общините Пловдив (345 213) и Варна (344 748). Най-малката община е Трекляно - 798 души.
Основните фактори, които въздействат върху промените в броя и структурите на популацията, са демографските процеси - раждаемост, смъртност и миграция.
Раждаемостта понижава
През 2017 година в страната са регистрирани 64 359 родени деца, като от тях 63 955 (99.4%) са живородени. В съпоставяне с миналата година броят на живородените понижава с 1 029 деца, или с 1.6%.
Коефициентът на обща раждаемост през 2017 година е 9.0‰, а през миналата 2016 година - 9.1‰.
Броят на живородените момчета (32 787) е с 1 619 по-голям от този на живородените девойки (31 168), или на 1 000 живородени момчета се падат 951 девойки.
В градовете и селата живородени са надлежно 48 005 и 15 950 деца, а коефициентът на раждаемост е 9.2‰ в градовете и 8.5‰ в селата.
В районен аспект най-висока е раждаемостта в областите Сливен - 12.5‰, София (столица) - 10.3‰, Стара Загора и Пловдив - по 9.6‰. В деветнадесет области раждаемостта е по-ниска от междинната за страната, като най-ниски стойности се следят в областите Габрово и Видин - по 6.5‰.
Коефициентът на раждаемост общо за ЕС-28 през 2016 година е 10.1‰ по данни на Евростат.
Най-високо ниво на раждаемост измежду европейските страни има Ирландия - 13.4‰, следват Обединеното кралство и Швеция - по 11.8‰. С най-нисък коефициент на раждаемост в Европейския съюз е Италия - 7.8‰.
Броят на дамите във фертилна възраст (15 - 49 навършени години) в страната, или размерът на родилните контингенти и тяхната плодовитост, оказва значително въздействие върху нивото на раждаемостта и дефинира характера на възпроизводството на популацията.
Към 31.12.2017 година броят на дамите във фертилна възраст е 1 517 хиляди, като по отношение на миналата година понижава с близо 22 хиляди, а по отношение на 2011 година - с съвсем 133 хиляди.
През 2017 година броят на децата, родени от майки под 18 години, е 3251. Запазва се наклонността на увеличение на броя на децата, родени от дами на възраст 40 и повече навършени години - от 1947 през 2016 година на 2108 през 2017 година.
Половината (50.7%) от ражданията през 2017 година са първи за майката, 36.5% - втори, а 12.5% - трети и от по-висока последователност.
Софиянката ражда за първи път на 30, сливналийката - на 23
Средната възраст на дамите при раждане на първо дете се усилва от 27.0 години през 2016 година на 27.1 години през 2017 година. В районен аспект междинната възраст при раждане на първо дете варира от 30.0 години за област София (столица) до 23.1 години за област Сливен.
През 2017 година са регистрирани 1 134 случая на многоплодни раждания, което е с 5 случая повече в сравнение с през 2016 година.
При 1 127 от случаите са родени по две деца, а при 7 - по три.
От 1991 година се следи трайна наклонност на увеличение на абсолютния брой на извънбрачните раждания. Техният условен дял нараства от 18.5% през 1992 година на 42.0% през 2001 година и на 59.2% през 2013 година. През 2017 година броят на извънбрачните раждания е 37 935, или 58.9% от всички раждания. Относителният дял на извънбрачните раждания в селата (65.7%) е по-висок в сравнение с в градовете (56.7%). За 77.9% от извънбрачните раждания има данни за бащата, което значи, че тези деца най-вероятно се отглеждат в фамилна среда от родители, живеещи в общуване без брак.
В районен аспект най-голям е относителният дял на извънбрачните раждания в областите Видин (78.3%) и Враца (73.3%). Този дял е над 50.0% във всички области на страната като се изключи Разград (48.6%), Благоевград (44.2%) и Кърджали (35.7%).
Български антирекорд
Броят на умрелите лица през 2017 година е 109 791, а коефициентът на обща смъртност - 15.5‰. Спрямо миналата година броят на умрелите се усилва с 2 211, или с 2.1%. Нивото на общата смъртност продължава да е прекомерно високо.
Смъртността измежду мъжете (16.5‰) продължава да бъде по-висока в съпоставяне със смъртността измежду дамите (14.6‰). През 2017 година на 1 000 дами умират 1 071 мъже. Продължават и мощно изразените разлики в смъртността измежду градското и селското население. Коефициентът на смъртност е по-висок в селата (22.0‰) в сравнение с в градовете (13.2‰).
Общо за ЕС-28 коефициентът на смъртност през 2016 година е 10.0‰. Равнището на общата смъртност на популацията в България е най-високо измежду европейските страни. С най-ниска смъртност са Ирландия и Кипър - по 6.4‰, и Люксембург - 6.8‰.
Освен в България доста по-висока от междинната за ЕС-28 е цената на този индикатор единствено в Латвия - 14.6‰, и Литва - 14.3‰.
С най-висока смъртност в страната са областите Видин - 22.7‰, и Монтана и Ловеч - по 21.1‰. В седем области смъртността е по-ниска от общата за страната, като най-ниска е в София (столица) - 11.6‰.
Към края на 2017 година обитаемоте места в България са 5256, от които 257 са градове и 4 999 - села.
Населените места без население са 162. Най-голям е техният брой в областите Габрово, Велико Търново и Кърджали - надлежно 61, 58 и 11.
В 1172 села, или в 22.3% от обитаемоте места у нас, живеят от 1 до 49 души в това число.
С население над 100 хиляди души са шест града в страната, в които живеят 34.1% от популацията на страната.
Най-малка по население е област Видин, в която живеят 86 927 души, или 1.2% от популацията на страната, а най-голяма е област София (столица) - 1 325 429 души (18.8%).
В шестнадесет области популацията е под 200 хиляди души и общо в тях живеят 30.1% от популацията на страната. Шест области са с население от 200 хиляди до 300 хиляди души и обгръщат 20.2% от населението на страната. Шест са и областите с население над 300 хиляди души, като в първите три от тях - София (столица), Пловдив и Варна, живее повече от една трета от популацията на страната (35.0%).
Само две области - София (столица) и Кърджали, усилват популацията си през 2017 година по отношение на 2016 година - надлежно с 0.1 и 0.2%. При всички останали области има понижение, като най-голямо е за областите Видин - с 2.2%, и Смолян - с 2.0%, демонстрират данните на Национален статистически институт.
Неравномерно е разпределението на популацията и по общини. В 72 общини с население под 6000 души живеят едвам 3.9% от популацията на страната. В същото време в деветте общини с население над 100 хиляди души живеят 41.0% от популацията на страната. Най-голяма по население е Столична община (1 325 429), следвана от общините Пловдив (345 213) и Варна (344 748). Най-малката община е Трекляно - 798 души.
Основните фактори, които въздействат върху промените в броя и структурите на популацията, са демографските процеси - раждаемост, смъртност и миграция.
Раждаемостта понижава
През 2017 година в страната са регистрирани 64 359 родени деца, като от тях 63 955 (99.4%) са живородени. В съпоставяне с миналата година броят на живородените понижава с 1 029 деца, или с 1.6%.
Коефициентът на обща раждаемост през 2017 година е 9.0‰, а през миналата 2016 година - 9.1‰.
Броят на живородените момчета (32 787) е с 1 619 по-голям от този на живородените девойки (31 168), или на 1 000 живородени момчета се падат 951 девойки.
В градовете и селата живородени са надлежно 48 005 и 15 950 деца, а коефициентът на раждаемост е 9.2‰ в градовете и 8.5‰ в селата.
В районен аспект най-висока е раждаемостта в областите Сливен - 12.5‰, София (столица) - 10.3‰, Стара Загора и Пловдив - по 9.6‰. В деветнадесет области раждаемостта е по-ниска от междинната за страната, като най-ниски стойности се следят в областите Габрово и Видин - по 6.5‰.
Коефициентът на раждаемост общо за ЕС-28 през 2016 година е 10.1‰ по данни на Евростат.
Най-високо ниво на раждаемост измежду европейските страни има Ирландия - 13.4‰, следват Обединеното кралство и Швеция - по 11.8‰. С най-нисък коефициент на раждаемост в Европейския съюз е Италия - 7.8‰.
Броят на дамите във фертилна възраст (15 - 49 навършени години) в страната, или размерът на родилните контингенти и тяхната плодовитост, оказва значително въздействие върху нивото на раждаемостта и дефинира характера на възпроизводството на популацията.
Към 31.12.2017 година броят на дамите във фертилна възраст е 1 517 хиляди, като по отношение на миналата година понижава с близо 22 хиляди, а по отношение на 2011 година - с съвсем 133 хиляди.
През 2017 година броят на децата, родени от майки под 18 години, е 3251. Запазва се наклонността на увеличение на броя на децата, родени от дами на възраст 40 и повече навършени години - от 1947 през 2016 година на 2108 през 2017 година.
Половината (50.7%) от ражданията през 2017 година са първи за майката, 36.5% - втори, а 12.5% - трети и от по-висока последователност.
Софиянката ражда за първи път на 30, сливналийката - на 23
Средната възраст на дамите при раждане на първо дете се усилва от 27.0 години през 2016 година на 27.1 години през 2017 година. В районен аспект междинната възраст при раждане на първо дете варира от 30.0 години за област София (столица) до 23.1 години за област Сливен.
През 2017 година са регистрирани 1 134 случая на многоплодни раждания, което е с 5 случая повече в сравнение с през 2016 година.
При 1 127 от случаите са родени по две деца, а при 7 - по три.
От 1991 година се следи трайна наклонност на увеличение на абсолютния брой на извънбрачните раждания. Техният условен дял нараства от 18.5% през 1992 година на 42.0% през 2001 година и на 59.2% през 2013 година. През 2017 година броят на извънбрачните раждания е 37 935, или 58.9% от всички раждания. Относителният дял на извънбрачните раждания в селата (65.7%) е по-висок в сравнение с в градовете (56.7%). За 77.9% от извънбрачните раждания има данни за бащата, което значи, че тези деца най-вероятно се отглеждат в фамилна среда от родители, живеещи в общуване без брак.
В районен аспект най-голям е относителният дял на извънбрачните раждания в областите Видин (78.3%) и Враца (73.3%). Този дял е над 50.0% във всички области на страната като се изключи Разград (48.6%), Благоевград (44.2%) и Кърджали (35.7%).
Български антирекорд
Броят на умрелите лица през 2017 година е 109 791, а коефициентът на обща смъртност - 15.5‰. Спрямо миналата година броят на умрелите се усилва с 2 211, или с 2.1%. Нивото на общата смъртност продължава да е прекомерно високо.
Смъртността измежду мъжете (16.5‰) продължава да бъде по-висока в съпоставяне със смъртността измежду дамите (14.6‰). През 2017 година на 1 000 дами умират 1 071 мъже. Продължават и мощно изразените разлики в смъртността измежду градското и селското население. Коефициентът на смъртност е по-висок в селата (22.0‰) в сравнение с в градовете (13.2‰).
Общо за ЕС-28 коефициентът на смъртност през 2016 година е 10.0‰. Равнището на общата смъртност на популацията в България е най-високо измежду европейските страни. С най-ниска смъртност са Ирландия и Кипър - по 6.4‰, и Люксембург - 6.8‰.
Освен в България доста по-висока от междинната за ЕС-28 е цената на този индикатор единствено в Латвия - 14.6‰, и Литва - 14.3‰.
С най-висока смъртност в страната са областите Видин - 22.7‰, и Монтана и Ловеч - по 21.1‰. В седем области смъртността е по-ниска от общата за страната, като най-ниска е в София (столица) - 11.6‰.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ