Странни начини за лечение на психични заболявания в миналото
Към Част 1 – ТУК. Най-плашещите способи за лекуване на психологични болести в предишното …В минали епохи, даже и през ХХ век, психологичните болести са били възприемани по-различно, в сравнение с в този момент. Те са били лекувани по разнообразни способи, постоянно изцяло нечовешки и искрено жестоки (HiddenTruth.site).Лекарите не са разбрали какво предизвикват сходни болести, заради което лекуването най-често се е основавало на премахването на избрани признаци. След такова „ лекуване ”, психиката на пациента постоянно се повреждала още повече.Ротационната терапияТази терапия е разработена от Еразъм Дарвин, дядото на Чарлз Дарвин, който бил доктор, изобретател и човек с доста прогресивни възгледи за своето време. В някои отношения обаче, той не бил толкоз добър, колкото в други неща, а ротационната терапия била може би най-голямото му неправилно разбиране.Еразъм Дарвин смятал, че сънят е най-хубавото лекуване на психиатричните болести. За да накара човек да заспи, трябвало да го върти в ротационен стол дълго време.Можем единствено да си представим ужасното състояние на пациентите от психиатричната клиника на американския доктор Бенджамин Ръш (Benjamin Rush), който е първият (и, уви, надалеч не последния) употребявал въртящ се стол в своята клиника.
В същото време, той почнал да го употребява по своя преценка и задачата му не била да провокира сън, а да понижи “задръстванията ” на мозъка, което Ръш считал за съществена причина за психологичните болести.Инсулиновата комаПрез 1927 година, американският психиатър Манфред Сакел (Manfred Sakel) изобретява инсулиновата шокова терапия за лекуване на шизофрения и други психологични болести. Този способ се употребява в американските психиатрични лечебни заведения от 30-те години на предишния век. Забранен е през 1960 година, като необоснован и нечовечен.Всичко се случило, когато Сакел инцидентно инжектирал един от пациентите с наркомания и зависимост към морфин с прекалено висока доза инсулин. Пациентът изпаднал в инсулинова кома. Когато той излязъл от нея, се оказало, че зависимостта му към морфина е напълно изчезнала.Сакел незабавно решил да ревизира същото при пациенти с шизофрения и скоро декларирал, че 90 % от шизофрениците, след инсулинова кома, са изцяло излекувани. Мнозина обаче веднага се усъмнили в това. Тези подозрения траяли да нарастват с всяка година, само че тази процедура е неразрешена едвам след 30 години.ЛоботомиятаБез подозрение, това е най-страшното “лечение ” на психиатрични болести, съществувало в миналото в историята. И най-странното от всичко е, че за своето откритие, през 1949 година, лекар Егаш Мониш (Egas Moniz) става притежател на Нобеловата премия по физиология и медицина. След което, в Съединени американски щати стартират да употребяват лоботомията толкоз постоянно, като че ли става въпрос за унищожаване на негоден зъб.
Междувременно, лоботомията е доста сериозна интервенция на мозъка, или по-скоро обособяване на мозъчните лобове един от различен. Често се е правела на пациент в схващане. През очната кост, в мозъка бил вкаран дълъг и изострен железен инструмент, след което лекарят на сляпо премествал инструмента, унищожавайки мозъчната тъкан.Четете още: Учени откриха молекула, която кара раковите кафези да се самоунищожаватМониш организира опити върху маймуни. След отделянето на фронталните лобове, маймуната ставала спокойна, пасивна и послушна. Същото се случило и с хората. Лекарите вярвали, че са “излекували заболяването ”.Всъщност, по-голямата част от хората, с осъществена лоботомия, се превръщали в същински зомбита до края на живота си. Почти не се интересували от нищо и изцяло попадали под въздействието на други хора.
Около 6 % от пациентите са умряли по време на тази интервенция. Други, които са оживели, изпадали в апатията, ставали мудни, появявала се инконтиненция на урината, парализа, епилептични припадъци. Те можели да правят единствено най-простите действия, на равнището на дребните деца. Не можели да мислят сериозно и да вземат независими решения. Появявали се и доста други странични резултати.В началото на 50-те години на предишния век, в Съединени американски щати се правят до 5 хиляди лоботомии годишно. До края на 50-те години, на нея са подложени към 50 хиляди американци. Лоботомията се употребила при съвсем всяка значима психическа причина, дори в случаи на невроза. Постепенно тя почнала да се ползва и в други страни.Едва в края на 50-те години, лекарите най-сетне осъзнали, че лоботомията не лекува, а единствено носи на хората тежки психологични увреждания.
Hidden truth
В същото време, той почнал да го употребява по своя преценка и задачата му не била да провокира сън, а да понижи “задръстванията ” на мозъка, което Ръш считал за съществена причина за психологичните болести.Инсулиновата комаПрез 1927 година, американският психиатър Манфред Сакел (Manfred Sakel) изобретява инсулиновата шокова терапия за лекуване на шизофрения и други психологични болести. Този способ се употребява в американските психиатрични лечебни заведения от 30-те години на предишния век. Забранен е през 1960 година, като необоснован и нечовечен.Всичко се случило, когато Сакел инцидентно инжектирал един от пациентите с наркомания и зависимост към морфин с прекалено висока доза инсулин. Пациентът изпаднал в инсулинова кома. Когато той излязъл от нея, се оказало, че зависимостта му към морфина е напълно изчезнала.Сакел незабавно решил да ревизира същото при пациенти с шизофрения и скоро декларирал, че 90 % от шизофрениците, след инсулинова кома, са изцяло излекувани. Мнозина обаче веднага се усъмнили в това. Тези подозрения траяли да нарастват с всяка година, само че тази процедура е неразрешена едвам след 30 години.ЛоботомиятаБез подозрение, това е най-страшното “лечение ” на психиатрични болести, съществувало в миналото в историята. И най-странното от всичко е, че за своето откритие, през 1949 година, лекар Егаш Мониш (Egas Moniz) става притежател на Нобеловата премия по физиология и медицина. След което, в Съединени американски щати стартират да употребяват лоботомията толкоз постоянно, като че ли става въпрос за унищожаване на негоден зъб.
Междувременно, лоботомията е доста сериозна интервенция на мозъка, или по-скоро обособяване на мозъчните лобове един от различен. Често се е правела на пациент в схващане. През очната кост, в мозъка бил вкаран дълъг и изострен железен инструмент, след което лекарят на сляпо премествал инструмента, унищожавайки мозъчната тъкан.Четете още: Учени откриха молекула, която кара раковите кафези да се самоунищожаватМониш организира опити върху маймуни. След отделянето на фронталните лобове, маймуната ставала спокойна, пасивна и послушна. Същото се случило и с хората. Лекарите вярвали, че са “излекували заболяването ”.Всъщност, по-голямата част от хората, с осъществена лоботомия, се превръщали в същински зомбита до края на живота си. Почти не се интересували от нищо и изцяло попадали под въздействието на други хора.
Около 6 % от пациентите са умряли по време на тази интервенция. Други, които са оживели, изпадали в апатията, ставали мудни, появявала се инконтиненция на урината, парализа, епилептични припадъци. Те можели да правят единствено най-простите действия, на равнището на дребните деца. Не можели да мислят сериозно и да вземат независими решения. Появявали се и доста други странични резултати.В началото на 50-те години на предишния век, в Съединени американски щати се правят до 5 хиляди лоботомии годишно. До края на 50-те години, на нея са подложени към 50 хиляди американци. Лоботомията се употребила при съвсем всяка значима психическа причина, дори в случаи на невроза. Постепенно тя почнала да се ползва и в други страни.Едва в края на 50-те години, лекарите най-сетне осъзнали, че лоботомията не лекува, а единствено носи на хората тежки психологични увреждания.
Hidden truth
Източник: hiddentruth.site
КОМЕНТАРИ