Държава в полза на мнозинството
Към 100-годишнината от образуването на Съюз на съветските социалистически републики
Преди 100 години на картата на света се появява неповторима страна - Съюз на съветските социалистически републики, Съветския съюз. Няма да има празник за целия свят: страна с това име от дълго време не съществува. Но е тъжно и незаслужено, че тези дни медиите явно ще извърнат внимание на аргументите и хрониката на разпадането на Съюз на съветските социалистически републики. Ала страната ни към момента заслужава да бъде запомнена на рождения й ден не за колапса, а за разцвета. Не за разочарованието, а за вярата.
Съветски и партиен
Историята на страната стартира в последните зимни дни на годината. Споразумението за основаване на Съюза е подписано от представители на четирите републики на 29 декември 1922 година, а още на 30 декември 1922 година е утвърдено от Първия всесъюзен конгрес на Съветите. Да, в началото имаше единствено четири републики: Руската федерация (РСФСР), Украинската ССР (УССР), Белоруската ССР (БССР) и Закавказката социалистическа федеративна руска република (ЗСФСР).
Това беше единствено началото. Тогава имаше повече републики и нации, които получиха най-широки права. Многонационалността, издигната до културен принцип, е руска концепция. Какво сплотява това нежно единение? И съветският език, и, несъмнено, партията, и общите огромни стопански планове, и армията.
Интернационализмът се оказа могъща мощ, към която никой не се беше обръщал на такова равнище преди Съюза. Толкова мощен, че във всички самостоятелни републики, зародили върху руините на Съюз на съветските социалистически републики, се борят безпощадно с него. Не да се постряскват, напряко ги е боязън от интернационалното приятелство. Закото то пречи на мощните на този свят да се обогатяват - а те нямат по-належаща задача.
През годините Съюзът се разраства, структурата му се трансформира. Но същността на нововъведенията остана същата. Това беше необикновена страна, която претендираше да сътвори ново общество, общество на строители на по-справедлив живот. строители на комунизма. И първо всички трябваше да бъдат образовани. Съветската система се основаваше на възхищението от напредъка и просветата. Следователно е невероятно да си представим Съюз на съветските социалистически републики без такива планове като унищожаване на неграмотността, въвеждане на всеобщо начално, главно, а по-късно и приблизително обучение. Безплатно и наложително.
Конституцията от 1977 година към този момент подсигурява за всеки жител на Съюз на съветските социалистически републики правото на гратис обучение " на всички равнища ". По това време нито един документ в света не третира сходни права. Сега доста хора последваха Съюз на съветските социалистически републики. Само Русия, за жалост, изостава,
Преди 100 години се роди феномен, който ще се учи още доста години. Имаше прекалено много извънредно и новаторско в метода на живот, идеологията, стопанската система на тази страна. Тя имаше доста мощно въздействие върху историята на човечеството.
Много от нас считат тази страна за своя Родина - тъкмо по този начин, с основна писмен знак. Въпреки че изминаха повече от 30 години от разпадането на Съюза. Съветският съюз - какъв брой величествено и хармонично звучат тези две споени думи. И даже не се замисляме за несъгласието на това име.
В края на краищата Съветите на националните депутати в никакъв случай не са играли решаваща роля в политическата система на страната на алената звезда. Изграждането на социализма в действителност беше решаващо за живота на стотици милиони хора. Революционният девиз " Цялата власт на Съветите! " обаче беше краткотраен.
Властта в Съюз на съветските социалистически републики принадлежеше най-вече на партията, без значение по какъв начин се наричаше тя. Партийната вертикала се оказа ефикасна и в действителност покрай хората. В последна сметка комунистът не беше съсловие, не прослойка, а обществена позиция, която при предпочитание и с избрани качества всеки можеше да заеме, на практика без наследствени привилегии.
Но въпреки всичко точно думата „ руски “ се оказа изненадващо сполучлива за установяване на страната и новата „ историческа общественост “, която безспорно се образува в Съюз на съветските социалистически републики. Общността е многонационална, сплотена от тези нации, които през днешния ден са разграничени от ползите на новите характерни князе, господари на живота и вероизповеданията и измъчените, изсмукани в множеството случаи от нищото, националистически концепции, израснали във всички някогашни руски републики.
Самата дума „ съвет ” допира значими струни в душите ни. Демокрация, правдивост, умеене да живеем дружно, уважавайки се. Мисля, че по тази причина думата " руски " стана главното определение за страната. По буквата - не напълно тъкмо, но по дух – напряко в десетката. обединяване на тези нации, които през днешния ден са разграничени.
Необичайна страна
През последните години се смяташе за добър звук да се приказва за Съветския съюз като краткотрайна форма на съветската държавност през 20 век. Стана всекидневно, счита се за обичайно. Скоро ще напишат нещо сходно и в букварите. Но е извънредно време да забележим комплицираната диалектика на историята, битката, несъгласията. Както революцията от 1917 година, по този начин и Съюз на съветските социалистически републики бяха детонация, тестване на модел на свръхнова страна, който разсъни както вяра, по този начин и ненавист . От една страна, руската история в действителност е част от хилядолетната хроника на съветската страна. Но другите ъгли са доста по-важни. Много по-важно: Съветския съюз беше друг от всичко, което беше преди и след него. Именно тези - не изгладени - черти на руската власт към момента са привлекателни за милиони хора.
Разбира се, самият Съветски съюз - като всеки организъм, като всеки от нас - не постоянно е приличал на себе си. Но в дните на юбилея е належащо да се приказва за характерностите, които руската система внесе в историята. И има доста от тях!
По какво руската система се разграничава от своите прародители и други политически режими? Нека поговорим за най-важното. Привържениците на построяването на нов свят, които пристигнаха на власт, незабавно поеха върху себе си, както изглеждаше, непостижими отговорности за публично обучение. До 1917 година държавното управление и неговите идеолози не са без опасения по отношение на необятните просветителни стратегии. Или се опитваха да ги развият, или ги стопираха, делегирайки тази обществена тежест на църквата.
Нямаше разбирането, че без всеобщо (именно всеобщо!) приблизително и висше обучение страната е обречена на проваляне, на тези доста огромни катаклизми, от които Петър Столипин, който видя революцията в лицето, толкоз се опасяваше. Напротив, всяко учебно заведение, всеки университет се смяташе от мнозина в политическия хайлайф за източник на ненадеждност, революционна заплаха.
В доста връзки беше по този начин. Съветската система съзряваше в продължение на десетилетия и основно в една образована среда. Разбира се, с несъгласия, с междуособна битка. Но тя узря. Не извънземните кацнаха в Петроград и Москва през 1917 година, повлия и 1905 година, и фантазиите на Чернишевски, и очакванията на първите съветски марксисти, и всеобщото отчаяние в „ православието, самодържавието и народността “, и крахът на Русия...
Съюз на съветските социалистически републики предложи концепцията за " нов свят ". На първо място, това е дръзновен модел на страна, която не се ръководи от финансови и индустриални големци. Това в действителност има значение. Страната на победоносното болшинство, в която частните притежатели се третират с пренебрежение, в която (цитирайки Самуел Маршак) „ Дори Днепрогес не принадлежи на частно лице “, по този начин беше запомнен нашият Съюз.
Съветското общество е останало в историята като първия опит да се построи свят, учреден не на пазаруване и продажба, не на изтръгване на приходи от всяка обстановка. Затова пъргавото малцинство, господарите на света, ненавижда страната, живяла под аленото знаме. И на първо място се ненавижда от нашите сънародници с буржоазни упоритости, напатили се от руското тъждество. За тях страна в интерес на болшинството е немислима.
Не по-малко значимо е отхвърлянето на съсловността и другите предубеждения. Тук имаше някои изкривявания: правата на " някогашните " бяха нарушени за известно време в нарушаване на правилото на равенството. Но главната битка против съсловността остана настояща до последните години на Съюза. До средата на 80-те години съсловността се съкращаваше както в партията, по този начин и в обществото.
Новата система можеше да си разреши да работи ексцентрично и по тази причина постоянно надиграваше съперниците, заслепени от рамките на вековни обичаи. Разбира се, това стартира още преди образуването на Съюз на съветските социалистически републики, малко след октомври. След като подписа „ неприличния “ мир от Брест с германците, страната, която беше на няколко седмици, наруши всички суверенни стандарти. Но страната получи къс отдих, а и историята доста скоро анулира съвсем всички отстъпки на Брест - и това беше част от проектите на Съвета на националните комисари.
Не по-малко ослепителен е интернационалният дебют на руската дипломация. Генуезката конференция, съглашение с Германия, началото на признаването на Съюз на съветските социалистически републики в света. Наполеон или Петър I можеха да създадат това - те също знаеха по какъв начин да вършат ексцентрични придвижвания, които бяха неразбираеми за съвременниците.
Но руското държавно управление трансформира свободата на маневриране в система, в жанр. Съветският съюз завоюва, като в началото беше „ физически “ доста по-слаб от Запада. Включително и тъй като се поддържаше в една или друга степен от служащите и трудовите хора на разнообразни континенти. И тъй като умееше да си слага задания и да работи.
В Съветския съюз се появи всеобщия инженер. Отечествен, не вносен. За първи път в нашата история! Появи се всеобща просвета – лична, а не вносна. Също по този начин за първи път. От паметника на работничката и колхозницата до песента за Щорс, от комедията „ Волга-Волга “ до хор „ Пятницки “, от репризите на Аркадий Райкин до головете на Валери Харламов. Масовата просвета трябваше да размени фолклора в ерата на радиото и малкия екран – и руската система съумя да реши този проблем.
Съветската система в никакъв случай не се е противопоставяла на народите. Съюз на съветските социалистически републики се бори единствено против международния империализъм, а не против американците, англичаните или японците. Да, ние разчитахме на успеха на комунизма в целия свят, само че това не означаваше всемогъществото на Москва. И това не е измама. В края на краищата и за Ленин, и за Сталин основната концепция е била да се съчетаят „ американската успеваемост и съветският революционен обсег “. Това, което знаеха по какъв начин да вършат в Съветския съюз, беше да се учат. Включително и от евентуални съперници. Без пъчене и неуместно омерзение.
Съветският съюз беше мощна страна с уред, който към средата на века стана професионален и ефикасен. Свободата на републиките беше съчетана със строга концентрация, която мина теста на Великата отечествена война. Но в Съюз на съветските социалистически републики постоянно са разбирали: има полезности, по-важни от страната. Това е и индивида, и комунизма. Мисля, че през днешния ден има смисъл да се припомня за това.
Силната страна в руската система не беше цел, а средство, посредством което се сътвори основата за свободно общество. И тогава страната трябваше да отстъпи място на по-съвършена конструкция на обществото. Най-трудно се оказа решаването на тази „ площ на кръга “. Най-вероятно в този смисъл октомври 1917 година и декември 1922 година са прекалено много напред от времето си.
Днес Съветският съюз може да има повече съперници от всеки път. Никога основаната от Ленин страна не е имала толкоз двусмислена известност в света. На Съветския съюз се приписват грехове, към които той няма нищо общо. На първо място, имперското предпочитание за международна надмощие. Така се получава поредност от погрешни изказвания: в случай че Русия покаже уязвимост - " всичко е поради Съюз на съветските социалистически републики ", в случай че покаже неотстъпчивост - още веднъж " Москва желае да възвърне Съюз на съветските социалистически републики ". Така или другояче Съюз на съветските социалистически републики ще бъде отговорен за такава изкривена логичност и това е освен незаслужено, само че и тъжно.
Силата на носталгията
Не гледайте пренебрежително на носталгията по Съюз на съветските социалистически републики. Да не забравяме, че сходно чувство в миналото е стояло в основата на най-малко две велики международни столетия – Ренесанса и Просвещението. Неведнъж носталгията оказа помощ на доста нации да преодолеят рецесията, да намерят себе си, да доближат ново равнище на развиване. Разбира се, въпросът не е в заклинанията „ какъв брой беше добре “, а в рационалното схващане на руския опит, неговите победи и неточности. В исторически мащаб първите към момента надвиват.
Носталгията по Съюз на съветските социалистически републики не изсъхва и - най-малко повярвайте, най-малко проверете - единствено ще нараства с годините. И освен тъй като съгласно определението на Пушкин „ Истинското е тъжно, каквото премине, ще бъде хубаво “.
В руската реалност имаше прекалено много скъпи, значими неща, които бяха изгубени незабавно след разпадането на Съюза. Определението " руски човек ", " човек със руско обучение " означаваше надеждност и професионализъм, които даже не са били реализирани в постсъветското пространство.
Първият опит за създаване на заслужено и просветено общество „ се блъсна в всекидневието “. Но руската традиция (кой, в случай че не тя?) ни учи на стратегически оптимизъм, учи ни да имаме вяра в индивида, в неговия несломим разум. То е в индивида, а не в мистиката, не в гадаене по птици, не в прилика със събитията отпреди 500 години. Отхвърлянето на това завещание в никакъв случай не е донесло благополучие на никого.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Преди 100 години на картата на света се появява неповторима страна - Съюз на съветските социалистически републики, Съветския съюз. Няма да има празник за целия свят: страна с това име от дълго време не съществува. Но е тъжно и незаслужено, че тези дни медиите явно ще извърнат внимание на аргументите и хрониката на разпадането на Съюз на съветските социалистически републики. Ала страната ни към момента заслужава да бъде запомнена на рождения й ден не за колапса, а за разцвета. Не за разочарованието, а за вярата.
Съветски и партиен
Историята на страната стартира в последните зимни дни на годината. Споразумението за основаване на Съюза е подписано от представители на четирите републики на 29 декември 1922 година, а още на 30 декември 1922 година е утвърдено от Първия всесъюзен конгрес на Съветите. Да, в началото имаше единствено четири републики: Руската федерация (РСФСР), Украинската ССР (УССР), Белоруската ССР (БССР) и Закавказката социалистическа федеративна руска република (ЗСФСР).
Това беше единствено началото. Тогава имаше повече републики и нации, които получиха най-широки права. Многонационалността, издигната до културен принцип, е руска концепция. Какво сплотява това нежно единение? И съветският език, и, несъмнено, партията, и общите огромни стопански планове, и армията.
Интернационализмът се оказа могъща мощ, към която никой не се беше обръщал на такова равнище преди Съюза. Толкова мощен, че във всички самостоятелни републики, зародили върху руините на Съюз на съветските социалистически републики, се борят безпощадно с него. Не да се постряскват, напряко ги е боязън от интернационалното приятелство. Закото то пречи на мощните на този свят да се обогатяват - а те нямат по-належаща задача.
През годините Съюзът се разраства, структурата му се трансформира. Но същността на нововъведенията остана същата. Това беше необикновена страна, която претендираше да сътвори ново общество, общество на строители на по-справедлив живот. строители на комунизма. И първо всички трябваше да бъдат образовани. Съветската система се основаваше на възхищението от напредъка и просветата. Следователно е невероятно да си представим Съюз на съветските социалистически републики без такива планове като унищожаване на неграмотността, въвеждане на всеобщо начално, главно, а по-късно и приблизително обучение. Безплатно и наложително.
Конституцията от 1977 година към този момент подсигурява за всеки жител на Съюз на съветските социалистически републики правото на гратис обучение " на всички равнища ". По това време нито един документ в света не третира сходни права. Сега доста хора последваха Съюз на съветските социалистически републики. Само Русия, за жалост, изостава,
Преди 100 години се роди феномен, който ще се учи още доста години. Имаше прекалено много извънредно и новаторско в метода на живот, идеологията, стопанската система на тази страна. Тя имаше доста мощно въздействие върху историята на човечеството.
Много от нас считат тази страна за своя Родина - тъкмо по този начин, с основна писмен знак. Въпреки че изминаха повече от 30 години от разпадането на Съюза. Съветският съюз - какъв брой величествено и хармонично звучат тези две споени думи. И даже не се замисляме за несъгласието на това име.
В края на краищата Съветите на националните депутати в никакъв случай не са играли решаваща роля в политическата система на страната на алената звезда. Изграждането на социализма в действителност беше решаващо за живота на стотици милиони хора. Революционният девиз " Цялата власт на Съветите! " обаче беше краткотраен.
Властта в Съюз на съветските социалистически републики принадлежеше най-вече на партията, без значение по какъв начин се наричаше тя. Партийната вертикала се оказа ефикасна и в действителност покрай хората. В последна сметка комунистът не беше съсловие, не прослойка, а обществена позиция, която при предпочитание и с избрани качества всеки можеше да заеме, на практика без наследствени привилегии.
Но въпреки всичко точно думата „ руски “ се оказа изненадващо сполучлива за установяване на страната и новата „ историческа общественост “, която безспорно се образува в Съюз на съветските социалистически републики. Общността е многонационална, сплотена от тези нации, които през днешния ден са разграничени от ползите на новите характерни князе, господари на живота и вероизповеданията и измъчените, изсмукани в множеството случаи от нищото, националистически концепции, израснали във всички някогашни руски републики.
Самата дума „ съвет ” допира значими струни в душите ни. Демокрация, правдивост, умеене да живеем дружно, уважавайки се. Мисля, че по тази причина думата " руски " стана главното определение за страната. По буквата - не напълно тъкмо, но по дух – напряко в десетката. обединяване на тези нации, които през днешния ден са разграничени.
Необичайна страна
През последните години се смяташе за добър звук да се приказва за Съветския съюз като краткотрайна форма на съветската държавност през 20 век. Стана всекидневно, счита се за обичайно. Скоро ще напишат нещо сходно и в букварите. Но е извънредно време да забележим комплицираната диалектика на историята, битката, несъгласията. Както революцията от 1917 година, по този начин и Съюз на съветските социалистически републики бяха детонация, тестване на модел на свръхнова страна, който разсъни както вяра, по този начин и ненавист . От една страна, руската история в действителност е част от хилядолетната хроника на съветската страна. Но другите ъгли са доста по-важни. Много по-важно: Съветския съюз беше друг от всичко, което беше преди и след него. Именно тези - не изгладени - черти на руската власт към момента са привлекателни за милиони хора.
Разбира се, самият Съветски съюз - като всеки организъм, като всеки от нас - не постоянно е приличал на себе си. Но в дните на юбилея е належащо да се приказва за характерностите, които руската система внесе в историята. И има доста от тях!
По какво руската система се разграничава от своите прародители и други политически режими? Нека поговорим за най-важното. Привържениците на построяването на нов свят, които пристигнаха на власт, незабавно поеха върху себе си, както изглеждаше, непостижими отговорности за публично обучение. До 1917 година държавното управление и неговите идеолози не са без опасения по отношение на необятните просветителни стратегии. Или се опитваха да ги развият, или ги стопираха, делегирайки тази обществена тежест на църквата.
Нямаше разбирането, че без всеобщо (именно всеобщо!) приблизително и висше обучение страната е обречена на проваляне, на тези доста огромни катаклизми, от които Петър Столипин, който видя революцията в лицето, толкоз се опасяваше. Напротив, всяко учебно заведение, всеки университет се смяташе от мнозина в политическия хайлайф за източник на ненадеждност, революционна заплаха.
В доста връзки беше по този начин. Съветската система съзряваше в продължение на десетилетия и основно в една образована среда. Разбира се, с несъгласия, с междуособна битка. Но тя узря. Не извънземните кацнаха в Петроград и Москва през 1917 година, повлия и 1905 година, и фантазиите на Чернишевски, и очакванията на първите съветски марксисти, и всеобщото отчаяние в „ православието, самодържавието и народността “, и крахът на Русия...
Съюз на съветските социалистически републики предложи концепцията за " нов свят ". На първо място, това е дръзновен модел на страна, която не се ръководи от финансови и индустриални големци. Това в действителност има значение. Страната на победоносното болшинство, в която частните притежатели се третират с пренебрежение, в която (цитирайки Самуел Маршак) „ Дори Днепрогес не принадлежи на частно лице “, по този начин беше запомнен нашият Съюз.
Съветското общество е останало в историята като първия опит да се построи свят, учреден не на пазаруване и продажба, не на изтръгване на приходи от всяка обстановка. Затова пъргавото малцинство, господарите на света, ненавижда страната, живяла под аленото знаме. И на първо място се ненавижда от нашите сънародници с буржоазни упоритости, напатили се от руското тъждество. За тях страна в интерес на болшинството е немислима.
Не по-малко значимо е отхвърлянето на съсловността и другите предубеждения. Тук имаше някои изкривявания: правата на " някогашните " бяха нарушени за известно време в нарушаване на правилото на равенството. Но главната битка против съсловността остана настояща до последните години на Съюза. До средата на 80-те години съсловността се съкращаваше както в партията, по този начин и в обществото.
Новата система можеше да си разреши да работи ексцентрично и по тази причина постоянно надиграваше съперниците, заслепени от рамките на вековни обичаи. Разбира се, това стартира още преди образуването на Съюз на съветските социалистически републики, малко след октомври. След като подписа „ неприличния “ мир от Брест с германците, страната, която беше на няколко седмици, наруши всички суверенни стандарти. Но страната получи къс отдих, а и историята доста скоро анулира съвсем всички отстъпки на Брест - и това беше част от проектите на Съвета на националните комисари.
Не по-малко ослепителен е интернационалният дебют на руската дипломация. Генуезката конференция, съглашение с Германия, началото на признаването на Съюз на съветските социалистически републики в света. Наполеон или Петър I можеха да създадат това - те също знаеха по какъв начин да вършат ексцентрични придвижвания, които бяха неразбираеми за съвременниците.
Но руското държавно управление трансформира свободата на маневриране в система, в жанр. Съветският съюз завоюва, като в началото беше „ физически “ доста по-слаб от Запада. Включително и тъй като се поддържаше в една или друга степен от служащите и трудовите хора на разнообразни континенти. И тъй като умееше да си слага задания и да работи.
В Съветския съюз се появи всеобщия инженер. Отечествен, не вносен. За първи път в нашата история! Появи се всеобща просвета – лична, а не вносна. Също по този начин за първи път. От паметника на работничката и колхозницата до песента за Щорс, от комедията „ Волга-Волга “ до хор „ Пятницки “, от репризите на Аркадий Райкин до головете на Валери Харламов. Масовата просвета трябваше да размени фолклора в ерата на радиото и малкия екран – и руската система съумя да реши този проблем.
Съветската система в никакъв случай не се е противопоставяла на народите. Съюз на съветските социалистически републики се бори единствено против международния империализъм, а не против американците, англичаните или японците. Да, ние разчитахме на успеха на комунизма в целия свят, само че това не означаваше всемогъществото на Москва. И това не е измама. В края на краищата и за Ленин, и за Сталин основната концепция е била да се съчетаят „ американската успеваемост и съветският революционен обсег “. Това, което знаеха по какъв начин да вършат в Съветския съюз, беше да се учат. Включително и от евентуални съперници. Без пъчене и неуместно омерзение.
Съветският съюз беше мощна страна с уред, който към средата на века стана професионален и ефикасен. Свободата на републиките беше съчетана със строга концентрация, която мина теста на Великата отечествена война. Но в Съюз на съветските социалистически републики постоянно са разбирали: има полезности, по-важни от страната. Това е и индивида, и комунизма. Мисля, че през днешния ден има смисъл да се припомня за това.
Силната страна в руската система не беше цел, а средство, посредством което се сътвори основата за свободно общество. И тогава страната трябваше да отстъпи място на по-съвършена конструкция на обществото. Най-трудно се оказа решаването на тази „ площ на кръга “. Най-вероятно в този смисъл октомври 1917 година и декември 1922 година са прекалено много напред от времето си.
Днес Съветският съюз може да има повече съперници от всеки път. Никога основаната от Ленин страна не е имала толкоз двусмислена известност в света. На Съветския съюз се приписват грехове, към които той няма нищо общо. На първо място, имперското предпочитание за международна надмощие. Така се получава поредност от погрешни изказвания: в случай че Русия покаже уязвимост - " всичко е поради Съюз на съветските социалистически републики ", в случай че покаже неотстъпчивост - още веднъж " Москва желае да възвърне Съюз на съветските социалистически републики ". Така или другояче Съюз на съветските социалистически републики ще бъде отговорен за такава изкривена логичност и това е освен незаслужено, само че и тъжно.
Силата на носталгията
Не гледайте пренебрежително на носталгията по Съюз на съветските социалистически републики. Да не забравяме, че сходно чувство в миналото е стояло в основата на най-малко две велики международни столетия – Ренесанса и Просвещението. Неведнъж носталгията оказа помощ на доста нации да преодолеят рецесията, да намерят себе си, да доближат ново равнище на развиване. Разбира се, въпросът не е в заклинанията „ какъв брой беше добре “, а в рационалното схващане на руския опит, неговите победи и неточности. В исторически мащаб първите към момента надвиват.
Носталгията по Съюз на съветските социалистически републики не изсъхва и - най-малко повярвайте, най-малко проверете - единствено ще нараства с годините. И освен тъй като съгласно определението на Пушкин „ Истинското е тъжно, каквото премине, ще бъде хубаво “.
В руската реалност имаше прекалено много скъпи, значими неща, които бяха изгубени незабавно след разпадането на Съюза. Определението " руски човек ", " човек със руско обучение " означаваше надеждност и професионализъм, които даже не са били реализирани в постсъветското пространство.
Първият опит за създаване на заслужено и просветено общество „ се блъсна в всекидневието “. Но руската традиция (кой, в случай че не тя?) ни учи на стратегически оптимизъм, учи ни да имаме вяра в индивида, в неговия несломим разум. То е в индивида, а не в мистиката, не в гадаене по птици, не в прилика със събитията отпреди 500 години. Отхвърлянето на това завещание в никакъв случай не е донесло благополучие на никого.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ