България е с най-ниската минимална заплата в ЕС през юли
Към 1 юли 2022 година равнищата на минимално възнаграждение варират в необятен диапазон измежду страни членки на Европейския съюз. Разликата сред най-високата минимална заплата, записана в Люксембург (2313 евро), и най-ниската - в България (363 евро) възлиза на 6,4 пъти. Това сочат най-новите данни на европейската статистическа организация Евростат, оповестени през днешния ден на уеб страницата й, представени от Българска телеграфна агенция.
Минималните заплати се постановат посредством законодателен акт, постоянно след консултация със обществените сътрудници, или непосредствено от национално междусекторно съглашение.
Минималната работна заплата в България стана 710 лева от 1 април. За това се договориха през март обществените сътрудници на изключително съвещание на Националния съвет за тристранно съдействие (НСТС). Предишното равнище на минималната работна заплата несъмнено на 1 януари 2021 година беше 650 лева (332 евро) съгласно данни на Националния застрахователен институт.
Средният годишен ритъм на напредък на минималните хонорари сред януари 2012 година и януари 2022 година е най-голям в Румъния (+12,6 на сто), следвана от Литва (+12,1 на сто) и България (+9,4 на сто). Най-ниски междинни годишни темпове на напредък измежду са записали във Франция и Малта (с по +1,4 на 100 за всяка), следвани от Нидерландия (+1,9 на сто).
Към 1 юли 21 от 27-те членки на Европейски Съюз са въвели национална минимална заплата. Страните без такава са Дания, Италия, Кипър, Австрия, Финландия и Швеция.
Националните минимални ставки на работни заплати, регистрирани по метадологията на Евростат в края на съответното полугодие, се показват като месечни индикатори за брутни приходи, т.е. преди приспадане на налози върху прихода и социалноосигурителни вноски, дължими от служителя. Тези удръжки варират в другите страни.
Поради тези разлики и за по-приложимо съпоставяне, статистиката взима поради и минималните заплати на страните от Европейски Съюз изразени в паритети на покупателната дарба (ППС) за разноските за извънредно ползване на семействата, изразяващ какъв брой валутни единици коства несъмнено количество артикули и услуги в другите страни, и елиминиращ резултата от разликите в ценовите равнища сред страните, основани от съмнения в обменните курсове на валутите им.
Тази промяна понижава разликите сред страните, като съпоставя стандарти на покупателната дарба (СПС). При съпоставяне на минималните работни заплати, изразени в ППС, страната, отчела най-ниски равнища на индикатора е Латвия - 630 евро. България заема второто място измежду страните с най-ниска минимална заплата, изразена в ППС, с 653 евро. Люксембург остава с най-голям индикатор (1747 евро).
Минималните заплати се постановат посредством законодателен акт, постоянно след консултация със обществените сътрудници, или непосредствено от национално междусекторно съглашение.
Минималната работна заплата в България стана 710 лева от 1 април. За това се договориха през март обществените сътрудници на изключително съвещание на Националния съвет за тристранно съдействие (НСТС). Предишното равнище на минималната работна заплата несъмнено на 1 януари 2021 година беше 650 лева (332 евро) съгласно данни на Националния застрахователен институт.
Средният годишен ритъм на напредък на минималните хонорари сред януари 2012 година и януари 2022 година е най-голям в Румъния (+12,6 на сто), следвана от Литва (+12,1 на сто) и България (+9,4 на сто). Най-ниски междинни годишни темпове на напредък измежду са записали във Франция и Малта (с по +1,4 на 100 за всяка), следвани от Нидерландия (+1,9 на сто).
Към 1 юли 21 от 27-те членки на Европейски Съюз са въвели национална минимална заплата. Страните без такава са Дания, Италия, Кипър, Австрия, Финландия и Швеция.
Националните минимални ставки на работни заплати, регистрирани по метадологията на Евростат в края на съответното полугодие, се показват като месечни индикатори за брутни приходи, т.е. преди приспадане на налози върху прихода и социалноосигурителни вноски, дължими от служителя. Тези удръжки варират в другите страни.
Поради тези разлики и за по-приложимо съпоставяне, статистиката взима поради и минималните заплати на страните от Европейски Съюз изразени в паритети на покупателната дарба (ППС) за разноските за извънредно ползване на семействата, изразяващ какъв брой валутни единици коства несъмнено количество артикули и услуги в другите страни, и елиминиращ резултата от разликите в ценовите равнища сред страните, основани от съмнения в обменните курсове на валутите им.
Тази промяна понижава разликите сред страните, като съпоставя стандарти на покупателната дарба (СПС). При съпоставяне на минималните работни заплати, изразени в ППС, страната, отчела най-ниски равнища на индикатора е Латвия - 630 евро. България заема второто място измежду страните с най-ниска минимална заплата, изразена в ППС, с 653 евро. Люксембург остава с най-голям индикатор (1747 евро).
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ