Към 1 ноември 2022 г. има подадени за разглеждане заявления

Към 1 ноември 2022 година има подадени за разглеждане заявки за включване в Позитивния лекарствен лист на 38 нови лечения и 28 нови индикации. Това заяви изпълнителният шеф на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM) Деян Денев по време семинар за публицисти на тематика „ Какви нови лечения се чакат в Европа и по кое време ще бъдат налични в България? “, който се организира на 2 и  3 декември.

Сред тях са медикаменти за лекуване на множествена склероза, карцином на гърда и белия дроб, солидни тумори, В-едроклетъчен лимфом, мултиплен миелом, сърдечна непълнота и атеросклеротично ССЗ, спинална мускулна недоразвитост, хиперхолестеролемия, улцерозен колит, депресивно разстройство, псориазис и други

Към 1 ноември 15 нови лечения са включени в ПЛС, само че по-голямата част са към момента в развой на разглеждане.

По думите на Денев в границите на идващите 5 години могат да станат налични за пациентите и доста да подобрят лекуването нови лечения за болести на Централната нервна система (ремиенилизиращи лечения и психопластогени), в онкологията (тумор-агностични лечения, CAR-Ts и BiTEs за солидни тумори), генни и клетъчни лечения (системи за доставка на гени и технологии за редакция или транспорт на гени), нови имунотерапии (иРНК ваксини, новаторски имунотерапии), нови лечения за нелечими болести или за модифициране на болесттите („ лекуващи “ лечения за инфекциозни болести - лечения, способни да излекуват изцяло Хепатит В и ХИВ, както и лечения, модифициращи болестта - нови лечения за заболяването на Алцхаймер), сенолитични медикаменти (селективно отстраняват повредените „ стареещи “ кафези от тялото).

" При това революционно развиване на фармацевтичната просвета достъпът на пациентите в България до нововъведенията остава стеснен. От позволените за приложимост в Европейски Съюз 160 нови лечения в интервала 2017 – 2020 година от началото на тази година у нас са налични посредством възнаграждение с обществени средства единствено 49 от тях. За съпоставяне в Германия едвам 13 не са налични за пациентите. Наблюдават се разлики и във времето за достъп до нови лечения в другите страни в Европейски Съюз. Така да вземем за пример, с цел да получат достъп до нови медикаменти,

пациентите в Германия чакат към 133 дни, а в България този интервал е 764 дни ",

сподели Денев. Достъпът до нови лечения е стеснен и заради това, че обществените заплащания за медикаменти като % от общите обществени заплащания за опазване на здравето в България внезапно понижават от 30% през 2017 година на 23% през 2022 година Една от аргументите за това е, че фармацевтичната промишленост “субсидира ” огромна част от заплащанията на НЗОК за медикаменти. Фармацевтичните компании са задължени да покриват разликата сред действителните потребности на пациентите и бюджета на НЗОК за медикаменти. Така отстъпките и обезщетенията, предоставени от фармацевтичните компании за 8 години, възлизат на 1,6 милиарда лева Около 21% от заплащанията на НЗОК за медикаменти ще се компенсират от фармацевтичните компании през 2022 при 17% през 2021.

„ Недостатъчният бюджет за медикаменти, неконтролираното повишаване на отстъпките водят до утежняване на достъпа до медикаменти и отдръпване на компании от България. Ето за какво

е належащо да се вкара формула за установяване на годишния бюджет за медикаменти “,

сподели Денев. Според него е належащо също въвеждане на всеобхватни стратегии за ранно разкриване на болесттите, прецизна диагностика и редуциране на времето за достъп до лекуване, сложна грижа от слагане на диагнозата до края на лечебния развой, оптимизация на процеса на оценка на нови лечения (включване в реимбурсация 2 пъти годишно вместо един път, отпадането на листата със болесттите, за чието домашно лекуване НЗОК заплаща и въвеждане на взаимна относителна клинична оценка на равнище ЕС) и  въвеждане на самостоятелни съглашения за надзор на бюджетното влияние и/или следене на лечебния резултат за нови лечения с висока стойност.

Във форума участваха презентации изнесоха проф. Албена Тодорова, лаборатория „ Геника “, доцент Желязко Арабаджиев, Аджибадем Сити Клиник Болница „ Токуда “ и доцент Шима Мехрабиан, невролог-дементолог в УМБАЛ „ Александровска “. Специалистите показаха информация в три съществени сфери, в които има доста сериозен прогрес във фармацевтичната просвета през последните години и в които или все още, или през идващите до 5 години, се чакат пробиви – да се появят лечения, които доста ще трансформират лекуването на болесттите и ще донесат доста по-добри резултати за пациентите.  

Проф. Албена Тодорова се спря на новите благоприятни условия за лекуване, които дават генните лечения. Те се базират на техника, която употребява транспорт на генетичен материал в прицелни кафези за поправяне на повреден или прибавяне на изчезнал ген. В рамките на идващите 3 години се чака да бъдат утвърдени най-малко 2 лечения за хемофилия А. Генните лечения са нов лъч на вяра за пациентите с мускулна дистрофия вид Дюшен и техните близки. Две генни лечения за това заболяване са във Фаза 3 с идно даване на резултатите на регулаторните организации, сподели проф. Тодорова. По думите й триумфът на генната терапия зависи доста от вярната генетична диагностика и точно открит генетичен недостатък.

„ В последните години голям брой нововъведения дават поръчки да се трансфорат в лечебни благоприятни условия, а онкологията е една от най-динамично разрастващите се области на медицината “, сподели доцент Желязко Арабаджиев и даде образец с тумор-агностичните лечения, CAR-Ts/NKs и би-специфични моноклонални антитела задействащи Т-клетките и имунната система на пациента посредством активиране на „ програмирана гибел “ на туморните кафези. По думите му сега се изследват над 20 нови имунотерапии за разнообразни типове солидни тумори и хематологични индикации. При съществуването на толкоз разнообразни типове лечения

диагностиката може да играе водеща роля в битката против онкологичните заболявания

и в посрещането на все по-сложните провокации в опазването на здравето. Анализите показват, че диагностиката е водеща за към 70% от клиничните решения. Именно по тази причина достъпът до нея е извънредно значим. Според доцент Арабаджиев платецът на здравни грижи би трябвало да подсигурява достъп до биомаркерна диагностика, която да спомогне вземането на лечебни решения. Нужна е работа в съдействие със заинтригуваните страни за увеличение на успеваемостта в здравните системи, както и персонализирано лекуване и грижи за обособения пациент. Причината - всяка минута към 20 индивида в света умират в резултат на онкологично заболяване. Очаква се до 2035 година близо 40% от популацията на Европа да бъде наранено от тип рак, а смъртността от болестта да нарасне с към 24%, което ще трансформира рака в главната причина за смъртност в Европейски Съюз.

Доц. Шима Мехрабиан показа модифициращите заболяването лечения като вероятен пробив при лекуване на Алцхаймер. Болестта на Алцхаймер е един от най-големите здравни проблеми на Европа, засягащ качеството на живот на пациентите и фамилиите им. Именно по тази причина напъните на промишлеността са ориентирани към основаване на новаторски лечения. В момента има 256 дейни клинични изследвания на нови медикаменти. По думите на доцент Мехрабиан триумфът на всяка терапия за заболяването на Алцхаймер ще зависи от ранната диагностика, защото клиничните изпитвания от ден на ден се насочват към създаване на лечения за лекуване в предклинична и ранна клинична фаза на болестта, където се чака резултатите да са най-хубави. Ключов фактор за триумф е откриването на подобаващи биомаркери, които да засичат заболяването в ранен етап, преди развиването на деменция, с цел да се дефинира подобаващото лекуване за всеки пациент или група пациенти. „ Болестопроменящите лечения биха предложили огромна вяра за понижаване на високото задължение на Алцхаймер върху пациентите, фамилиите, лицата, които се грижат за тях, здравните системи и обществото като цяло “, сподели доцент Мехрабиан.

Владимир Томов,, ръководител на Национален алианс на хора с редки заболявания, очерта дефицитите на здравната система в България във връзка с достъпа до лекуване на пациентите с редки болести. Основният проблем, съгласно него, е обвързван с извънредно бавното актуализиране на листата с редките болести. Така да вземем за пример

заболявания, които са получили позитивни мнения, чакат сред 2 и 7 години да бъдат вписани в листата

В същото време НЗОК може да заплаща лечението единствено за болести, фигуриращи в този лист, което води до съществено закъснение на достъпа до лекуване. Томов обърна внимание и на неналичието на настояща Национална стратегия за редки заболявания, както и цялостни и настоящи национални регистри за редки заболявания.

Проф. Румен Стефанов от Медицински университет – Пловдив показа опциите за възстановяване на диагностиката и лекуването за пациентите с редки заболявания. По думите му пред Комисията по редки заболявания към Министерството на здравеопазването стоят няколко задания: включване на болести в Списъка на редките болести, означение и оценка на активността на експертни центрове и референтни мрежи за редки болести, оценка на активността на Националния указател на пациентите с редки болести, излизане със мнения и оферти по въпроси на профилактиката, диагностиката, лекуването, следенето, рехабилитацията и здравната експертиза на редките болести, както и интернационално съдействие.

„ В България има към

200 000 пациенти с хронични болести, които получават терапия с протоколи

Те би трябвало да се оправят с изключение на със болестта си и със комплицирания административен път, с цел да получат лечението си “, сподели Александър Миланов от Националната пациентска организация. Според него е належащо достъпът до лекарства, отпускани с протоколи, да се усъвършенства. За задачата би трябвало да се вкара електронен протокол, да отпадне потребността от физическо явяване пред Експертна лекарска комисия (ЕЛК) при продължение на лечението, да се даде опция за отдалечен обзор на документи и да се регламентират опциите за отдалечен обзор, както и да е обществено налична информацията за пътя на пациента.

Председателят на Асоциацията на пациентите с автоимунни болести Анета Драганова показа резултати от социологическо изследване „ Нагласи и провокации пред пациентите с ревматични и дерматологични болести “ от тази година, съгласно което

60% от лекарите считат, че е належащо понижаване на здравната документи,

която се обработва за всеки пациент. 65% от интервюираните лекари виждат нужда достъпът до скъпоструващи артикули да бъде възложен в изискванията на извънболнична помощ като това би трябвало да става съгласно териториалната принадлежност на пациента и центъра на виталните му ползи. Данните демонстрират още, че 65% от пациентите са затруднени да посещават ЕЛК главно заради финансови териториални аргументи. Именно по тази причина от пациентската организация упорстват да се усъвършенства пътят на пациентите посредством усъвършенстване, децентрализация и цифровизация на процеса. Очаква се това да докара до освобождение на финансов запас, което на собствен ред ще даде опция да се подобрят диагностиката и лекуването с новаторски медицински средства и процедури.