10 любопитни факта за калинките
Калинките са всеобщи любимци. Децата ги обожават, девойките гадаят за жениха си посредством тях, а множеството градинари ги приветстват в градините си. Малките бръмбарчета са на респект при доста нации. Някъде калинката се cмята за създание, изпратено от Богородица. Възприема се и като връзка със седемте скърби от молитвата.
А да убиеш калинка се смята за неприятна прокоба. Според скандинавските поверия, тя е едно от свещените животни на скандинавската богиня на любовта и плодородието – Фрея, и би трябвало да пази децата и да лекува от заболявания. Запознайте се с 10 любопитни обстоятелството за тези почитани бръмбарчета. 
В света има към 5000 разнообразни типа калинки. Те се разграничават основно по своите цветове и точки – има 2-точкова, 10-точкова, 14-точкова и дори 24-точкова. Най-популярните и постоянно срещани са тези с лъскавото, алено тяло със седем черни точки.
Броят, формата и разположението на точките се дефинират от това какъв тип е калинката и се оформят още до момента в който насекомото излиза от своята какавида. Има типове, които са жълти с черни точки, и такива, които са черни с червени точки.
Размерите им варират от четири до 10 милиметра. Те имат продълговато, овално или кръгло тяло със мощно издаден тил. Повърхността на някои типове от тези инсекти е покрита с тънки косми. Тялото се състои от дребна глава, гръден панер, стомах и крила с елитра. В допълнение, всеки субект има три чифта крайници. 
Представителите на съвсем всички типове се смятат за хищници. В основата на хранителния им режим са акарите и листните въшки. Но не подценяват и ларвите на други инсекти, яйца от пеперуди и дребни гъсеници. В природата съществуват и типове, които се хранят извънредно с растения, цветя, листа, пъстър прашец и даже гъбен мицел.
Калинките също са и канибали. Ако храната е нищожна, те прибягват към канибализъм – гладна калинка, без да се колебае би изяла своя себеподобна, с цел да оцелее.
Калинките имат добра отбрана против множеството си врагове. Червено-черната им багра предизвестява хищниците, че ще съжалят, в случай че ги опитат. Когато птица или друго животно се опита да я нападне, калинката отделя от ставите на краката си капчици отровна кръв. В нея се съдържа кантаридин.
Тази отровна, неприятно миришеща жълта течност обезсърчава птици и други евентуални врагове. Нападателят вкусва горчивата кръв и изплюва калинката. Хищниците се научават да поясняват червено-черната багра на крилата, като обръщение да стоят по-далеч. 
Най-високата скорост, която може да развие калинката, е 24 километра в час. Броят на размаха на крилата ѝ може да доближи до забележителните 85 в секунда. Тя може да прелети без отмора разстояние от 120 километра със скоростта на галопиращ кон.
Червената буболечка може да се задържи във въздуха в продължение на два часа и да доближи до много огромна височина – 1200 метра.
Интересен е и методът, по който калинката прибира крилата си след полет. Това бръмбарче грижливо сгъва своите нежни крила под червено-черните си надкрилия (елитри), когато кацне. Насекомото прави комплицирана поредност от придвижвания, наподобяващи прегъване на оригами, с цел да скрие крилата си.
Крилата ѝ са по едно и също време задоволително мощни, с цел да поддържат полета, и в същото време толкоз гъвкави. Формата на жилките по крилата ѝ разрешават да се свиват като ролетка, правейки ги твърди, само че сгъваеми. 
Всички калинки водят уединен метод на живот. Те се събират единствено по време на зимуване или по време на интервала на чифтосване. Този развой се стартира от началото на март, а от време на време сдвояването на насекомите продължава до 9 часа поред.
В рамките на една година може да има най-вече 5-6 генерации калинки, като междинното време от яйце до стара калинка лишава единствено към 3-4 седмици. Женските снасят сред 50 и 300 яйца. Малките яйца са жълти и с овална форма и нормално се срещат в групи от 10-50.
Калинките снасят яйца от долната страна на листата на растенията, където нормално се събират листните въшки, с цел да могат дребните ларви да се хранят. Ларвите, които се разграничават по форма и цвят, се появяват в границите на няколко дни след снасянето на яйцата.
Те порастват извънредно бързо и сменят кожата си няколко пъти. След това се закачат на някое листо с нещо като опашка и се трансформират в какавиди. В рамките на една или две седмици какавидите се трансформират в калинки. 
Калинките са най-активни от пролетта до есента. Когато времето се застуди, те си намират топло, насаме място, в което чакат времето още веднъж да се стопли.
Представители на някои типове посрещат зимата в страни с по-благоприятен климат, до момента в който други остават да чакат студа, като се сливат в многочислени групи, състоящи се от по няколко милиона. Такива места най-често са в хралупи по дърветата, под камъните и даже в къщите на хората.
През 1999 година американската галактическа организация НАСА изпраща в Космоса 4 калинки и листни въшки, с цел да тестват тяхното държание в безвъздушното пространство. Калинките, които били на борда, нарекли с имената на четиримата от групата на Beatles – Джон, Пол, Ринго и Джордж.
Всички те оживели по време на галактическия полет, като даже и в несвойствената за тях микрогравитационна среда се хранели с листните въшки.
