Българката, загинала в Алпите, била само на 500 м от заслон, когато бурята връхлетяла
Калина Дамянова бе измежду 10 планинари, 7 от които бяха застигнати от бялата гибел. Няма човешка виновност за нещастието
Никой жив човек не носи наказателна отговорност за нещастието в Швейцарските Алпи на 30 април 2018 година, когато след снежна стихия починаха седем души, измежду които и 52-годишната българка Калина Дамянова. Тя беше открита към момента жива, въпреки и премръзнала, в преспите, само че умря по-късно, след откарването ѝ в швейцарска болница.
Прокурорът от швейцарския кантон Валезе архивира делото. Така, съгласно организация Анса, е заключил магистратът в края на следствието за нещастието в зоната на Пине д’Арола.
След като
прекараха
леденaта нощ на
30 април м.г. на
височина 3270 м, по продължение на маршрута Haute Route на връх Монблан, седем души от десетчленната група починаха под снеговете. Сред тях бяха 59-годишният алпийски лидер Марио Кастильони, българската му брачна половинка Калина Дамянова и други петима италианци. Групата, тръгнала по другояче не изключително комплицирания планински маршрут, изгубила ориентировка поради разразилата се снежна стихия. Десетимата спрели на 550 м от планински подслон, в който желали да се приютят.
Точно до групата на Марио и Калина се намирала и друга група от четирима французи, без алпийски лидер, които съумели да се спасят макар хипотермията.
Според прокурора по делото четиримата оживели с помощта на обстоятелството, че съумели да издълбаят дупка в снега, с цел да се предпазят от мощния вятър. Изграждайки стена от сняг и камъни, те се преборили с вятъра, а също така се поддържали будни през цялата нощ. Това се оказало решаващо за спасението им. Те нямали никакъв контакт с другата група, която се намирала на метри разстояние.
Групата с българката, която прекарала нощта на 15-20 м по-надолу, пък се пробвала да се брани от студа и вятъра посредством парчета скали и раниците си. Силният вятър обаче отвял всичките им материали, които по принцип би трябвало да им послужат в тези случаи. През нощта един от членовете на групата я оставил и си издълбал укритие в снега, до момента в който другите останали дружно. Седем от тях, измежду които и лидерът Марио, умряли. Те били открити сутринта в 6,30 часа на 30 април от алпийски водачи.
“При сходни условия, в случай че сложиш ръка на лицето си, я виждаш, само че краката си – не.
Дори да си на 100
м от планински
заслон, не е
допустимо да го
откриеш ”, разяснява след нещастието световноизвестният италиански планинар Райнхолд Меснер.
“Това са условия, на които съм попадал най-малко 100 пъти. Проблемът е, че в случай че си на Антарктида, е доста мъчно, тъй като няма цепнатини, за които да се хванеш, до момента в който в планината има. Със мощния и леден вятър, в случай че нямаш подготвка за превъзмогване на рискови обстановки, главата ти се замайва. Бурята те поваля и следствието от това е гибел.
Мислим си, че облеклото, обувките и джипиесите ни вършат сигурни, само че планината постоянно е рискова ”, разяснява още Меснер.
Калина Дамянова и мъжът ѝ Марио Кастильони живееха от дълги години във Вале ди Муджо, в кантон Тичино.
Семейството
се занимаваше
с образуване
на екскурзии в
планината
Двамата бяха приети за специалисти в своята сфера.
Те имаха лична организация в град Киасо, която провела съдбовната експедиция. Кастильони бил с 25-годишен опит като планински лидер.
Групата на Марио попадна в клопката на неприятното време в края на април 2018 година, заради което се принуди да прекара нощта против 30 април навън без заслон.
Те тръгнали два дни по-рано по 180-километров маршрут, който се преодолява със ски за няколко дни – от френския град Шамони до швейцарския Цермат. Той е прочут измежду алпинистите като “царицата на зимните преходи ”, защото е много сложен.
Скиорите трябвало да доближат до заслона “Кабан де Виньет ” на 3157 м надморска височина.
Напълно непредвидена мощна снежна стихия с плътна мъгла и скорост напразно до 100 км в час обаче объркала проектите им.
Оцелял в нещастието: Жив съм по случайност
73-годишният Лучано Катори от Минузио, кантон Тичино, беше част от съдбовната експедиция с българката. “Там горе се родих повторно. На 72 година започнах да пребивавам още веднъж и от този момент всеки ден е като подарък за мен. След опит като този спираш да се оплакваш и цениш всички неща ”, споделя Катори пред в. “Кориере ди Тичино ”.
“Защо съм жив? Рационално видяно, мога да дам хиляди пояснения, само че мисля, че всичко е плод на случайност. ”
Лучано Катори е привързан от много време по ски спорта и алпинизма. Много от пътуванията си в чужбина и планината той е осъществил посредством организацията на Марио Кастильони, който дефинира като отличен лидер. Съвсем предстоящо Катори приел поканата на Кастильони да се включи в групата, която щяла да доближи от Шамони до Цермат.
“Тази експедиция трябваше да закрие по най-хубавия метод зимния сезон, следвайки маршрут с умопомрачително красива гледка, измежду прелестни ледници и върхове, на квота сред 2880 и 4000 м. Технически това се счита за междинна компликация. ”
Групата при започване на съдбовния маршрут
Групата от 10 алпинисти тръгнала на 25 април при чудесно време. “Всичко протичаше безпрепятствено до вечерта на 27 април ”. След изминаването на “царския стадий ” и 10 ч ходене стигнали до подслон, където Кастильони решил обстановката. Първоначално групата трябвало да продължи към Цермат и да спи в заслона Накамули, във Вале д’Аоста. Прогнозите обаче били зa предстoящо утежняване на времето на идващия следобяд. Така се стигнало до проект Б – да се качат на Пине д’Арола и да слязат със ски в селото, където да стигнат към обед, заобикаляйки неприятното време. На идващия ден трябвало да поемат още веднъж по планувания маршрут. В неделята на 28 април обаче се трансформирало всичко. Температурите паднали, макар че бил прекрасен ден. Групата потеглила към 6 часа сутринта. “Към 9,30 ч бяхме пометени от стихия и беше невероятно да продължим със ските. Сложихме си котките за ледено катерене, пробвайки се да продължим с тях. Нямаше никаква видимост, ветровете бяха толкоз мощни, че ни поваляха на земята. Бяха нужни 5 часа за превъзмогването на разстояние, което се взема другояче за половин час. Умората ни налегна, само че не можехме да спрем нито за хранене, нито за пиянство поради риска от замръзване на ръцете след събаряне на ръкавиците. ”
Групата знаела, че заслонът е наоколо, само че не можели да стигнат до него.Тъмнината се сгъстила, решили да останат дружно.
Картори чул стенанията на другите и по какъв начин някои “угасват ”, само че единствената му мисъл била да не заспи. Дошла сутринта и тримата оживели се вдигнали на крайници. Катори първо имал халюцинации, а след това примрял. Междувременно избавителните екипи почнали да идват. Температурата на тялото на Катори била 26 градуса. /24chasa.bg
Никой жив човек не носи наказателна отговорност за нещастието в Швейцарските Алпи на 30 април 2018 година, когато след снежна стихия починаха седем души, измежду които и 52-годишната българка Калина Дамянова. Тя беше открита към момента жива, въпреки и премръзнала, в преспите, само че умря по-късно, след откарването ѝ в швейцарска болница.
Прокурорът от швейцарския кантон Валезе архивира делото. Така, съгласно организация Анса, е заключил магистратът в края на следствието за нещастието в зоната на Пине д’Арола.
След като
прекараха
леденaта нощ на
30 април м.г. на
височина 3270 м, по продължение на маршрута Haute Route на връх Монблан, седем души от десетчленната група починаха под снеговете. Сред тях бяха 59-годишният алпийски лидер Марио Кастильони, българската му брачна половинка Калина Дамянова и други петима италианци. Групата, тръгнала по другояче не изключително комплицирания планински маршрут, изгубила ориентировка поради разразилата се снежна стихия. Десетимата спрели на 550 м от планински подслон, в който желали да се приютят.
Точно до групата на Марио и Калина се намирала и друга група от четирима французи, без алпийски лидер, които съумели да се спасят макар хипотермията.
Според прокурора по делото четиримата оживели с помощта на обстоятелството, че съумели да издълбаят дупка в снега, с цел да се предпазят от мощния вятър. Изграждайки стена от сняг и камъни, те се преборили с вятъра, а също така се поддържали будни през цялата нощ. Това се оказало решаващо за спасението им. Те нямали никакъв контакт с другата група, която се намирала на метри разстояние.
Групата с българката, която прекарала нощта на 15-20 м по-надолу, пък се пробвала да се брани от студа и вятъра посредством парчета скали и раниците си. Силният вятър обаче отвял всичките им материали, които по принцип би трябвало да им послужат в тези случаи. През нощта един от членовете на групата я оставил и си издълбал укритие в снега, до момента в който другите останали дружно. Седем от тях, измежду които и лидерът Марио, умряли. Те били открити сутринта в 6,30 часа на 30 април от алпийски водачи.
“При сходни условия, в случай че сложиш ръка на лицето си, я виждаш, само че краката си – не.
Дори да си на 100
м от планински
заслон, не е
допустимо да го
откриеш ”, разяснява след нещастието световноизвестният италиански планинар Райнхолд Меснер.
“Това са условия, на които съм попадал най-малко 100 пъти. Проблемът е, че в случай че си на Антарктида, е доста мъчно, тъй като няма цепнатини, за които да се хванеш, до момента в който в планината има. Със мощния и леден вятър, в случай че нямаш подготвка за превъзмогване на рискови обстановки, главата ти се замайва. Бурята те поваля и следствието от това е гибел.
Мислим си, че облеклото, обувките и джипиесите ни вършат сигурни, само че планината постоянно е рискова ”, разяснява още Меснер.
Калина Дамянова и мъжът ѝ Марио Кастильони живееха от дълги години във Вале ди Муджо, в кантон Тичино.
Семейството
се занимаваше
с образуване
на екскурзии в
планината
Двамата бяха приети за специалисти в своята сфера.
Те имаха лична организация в град Киасо, която провела съдбовната експедиция. Кастильони бил с 25-годишен опит като планински лидер.
Групата на Марио попадна в клопката на неприятното време в края на април 2018 година, заради което се принуди да прекара нощта против 30 април навън без заслон.
Те тръгнали два дни по-рано по 180-километров маршрут, който се преодолява със ски за няколко дни – от френския град Шамони до швейцарския Цермат. Той е прочут измежду алпинистите като “царицата на зимните преходи ”, защото е много сложен.
Скиорите трябвало да доближат до заслона “Кабан де Виньет ” на 3157 м надморска височина.
Напълно непредвидена мощна снежна стихия с плътна мъгла и скорост напразно до 100 км в час обаче объркала проектите им.
Оцелял в нещастието: Жив съм по случайност
73-годишният Лучано Катори от Минузио, кантон Тичино, беше част от съдбовната експедиция с българката. “Там горе се родих повторно. На 72 година започнах да пребивавам още веднъж и от този момент всеки ден е като подарък за мен. След опит като този спираш да се оплакваш и цениш всички неща ”, споделя Катори пред в. “Кориере ди Тичино ”.
“Защо съм жив? Рационално видяно, мога да дам хиляди пояснения, само че мисля, че всичко е плод на случайност. ”
Лучано Катори е привързан от много време по ски спорта и алпинизма. Много от пътуванията си в чужбина и планината той е осъществил посредством организацията на Марио Кастильони, който дефинира като отличен лидер. Съвсем предстоящо Катори приел поканата на Кастильони да се включи в групата, която щяла да доближи от Шамони до Цермат.
“Тази експедиция трябваше да закрие по най-хубавия метод зимния сезон, следвайки маршрут с умопомрачително красива гледка, измежду прелестни ледници и върхове, на квота сред 2880 и 4000 м. Технически това се счита за междинна компликация. ”
Групата при започване на съдбовния маршрут
Групата от 10 алпинисти тръгнала на 25 април при чудесно време. “Всичко протичаше безпрепятствено до вечерта на 27 април ”. След изминаването на “царския стадий ” и 10 ч ходене стигнали до подслон, където Кастильони решил обстановката. Първоначално групата трябвало да продължи към Цермат и да спи в заслона Накамули, във Вале д’Аоста. Прогнозите обаче били зa предстoящо утежняване на времето на идващия следобяд. Така се стигнало до проект Б – да се качат на Пине д’Арола и да слязат със ски в селото, където да стигнат към обед, заобикаляйки неприятното време. На идващия ден трябвало да поемат още веднъж по планувания маршрут. В неделята на 28 април обаче се трансформирало всичко. Температурите паднали, макар че бил прекрасен ден. Групата потеглила към 6 часа сутринта. “Към 9,30 ч бяхме пометени от стихия и беше невероятно да продължим със ските. Сложихме си котките за ледено катерене, пробвайки се да продължим с тях. Нямаше никаква видимост, ветровете бяха толкоз мощни, че ни поваляха на земята. Бяха нужни 5 часа за превъзмогването на разстояние, което се взема другояче за половин час. Умората ни налегна, само че не можехме да спрем нито за хранене, нито за пиянство поради риска от замръзване на ръцете след събаряне на ръкавиците. ”
Групата знаела, че заслонът е наоколо, само че не можели да стигнат до него.Тъмнината се сгъстила, решили да останат дружно.
Картори чул стенанията на другите и по какъв начин някои “угасват ”, само че единствената му мисъл била да не заспи. Дошла сутринта и тримата оживели се вдигнали на крайници. Катори първо имал халюцинации, а след това примрял. Междувременно избавителните екипи почнали да идват. Температурата на тялото на Катори била 26 градуса. /24chasa.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ