Калина Андролова
Калина Андролова, фейсбук
Ситуацията във властта у нас се трансформира в великански фарс.
Това държавно управление е изобилен източник на камуфлажна книжовност. Управленците ни припомнят амбулантни търговци, чийто гений се свежда до това да убедят клиента в тази съответна минута, а по-нататък какво тъкмо ще се случи, няма никакво значение. Тази скица на основаване на декори се виждаше още през цялото време. Но гласоподавателите бяха толкоз жадни за смяна, че избраха политическия
хазарт с вярата, че кастингът на Радев ще се окаже печеливш. Сега всички сме наясно, че избавителният бряг се оказва мочурище. Най-отблизо виждат това съдружните сътрудници, само че, казано метафорично, не могат да се откажат от чудовището в тях. То би трябвало да се храни, да има значение, да употребява властта. Вероятно един от сътрудниците ще разпадне обединението, чак когато се контракти за присъединяване в идващия съдружен кабинет. Водачеството не обича да бъде подложено на критика. То се оправя с критичността по два метода. Единият е разказан от Джоузеф Хелър в „Параграф 22“. Там се споделя следното: „В щаба се разтревожиха, тъй като не можеха да плануват какво могат да измислят хората, щом са свободни да задават каквито си желаят въпроси. Трябваше да се постави завършек на тази история и подполковник Корн съумя да се оправи със задачата, като откри предписание за задаване на въпроси. Правилото му беше гениално и съгласно него можеха да задават въпроси единствено тези, които не задават въпроси. Затова единствените хора, които участваха, бяха тези, които в никакъв случай не задаваха въпроси. Така събранията бяха прекъснати, защото не е допустимо, нито пък е належащо да се възпитават хора, които в никакъв случай не питат за нищо“. Така че укротяването на въпросите, санкционирането и притискането на публицистите, преодоляването на медиите – това е единият метод. Другият метод за отбрана на властта е използването на страха. В момента следим по какъв начин Кирил Петков употребява русофобията, съветската тематика и войната в Украйна за защитна мрежа, за отсрочване на забележимия неуспех на държавното управление в редица браншове. Премиерът към този момент съобщи на няколко виновни обществени места, в това число в американски медии и на интернационалните конгреси, че Русия желае да смъкна държавното управление в България. Тоест, каквито и неточности да прави държавното управление, каквото и неодобрение да отключва, би трябвало да мълчим, тъй като в противоположен случай играем за Путин. Оттук нататък публичното неодобрение, митингите, шествията, митингите и сериозните мнения ще се приписват на съветската колона. Оказва се, че войната в Украйна и демонизацията на Русия обезпечават добър комфорт за несъстоятелността на това държавно управление. Кирил Петков доста добре усеща, че русофобското говорене отсрочва за известно време забележимия завършек на това ръководство. То е заобиколна маневра в подтекста на несправянето. Дамгосването, че протестиращите и недоволните са в услуга на Русия, е безусловно недопустимо и няма да мине елементарно пред умния гласоподавател. Путин пере най-добре – това е доста остарял трик. Русофобската меланхолия се употребява прекомерно примитивно, с цел да заслепи хората за дефицитите на това държавно управление. Изумително е, да следим по какъв начин инспекторите на Министерството на културата сформират Акт за нарушаване за построените решетки в Народното събрание, които костват на българския поданик 34 хиляди лв.. При това се търси виновност у основния секретар в Народното събрание, която надлежно се скрие от медиите.
Интересно е по какъв начин структурите за сигурност се справяха с невиждано грубите митинги, които трябваше да обезпечат инсталирането на това държавно управление. Помним слагането на плява и концепциите да се подпалят силите по сигурността, помним извадените жълти павета, помним клатенето на колите, помним доматите, яйцата, рибите, и пикаенето по фасадите на институциите, видяхме какъв брой финансов запас се вложи, с цел да имаме точно това държавно управление на Кирил и Асен.
И в този момент „правителството на революцията“ си провежда от боязън решетки, които личният им културен министър трябваше да дефинира като непозволени в тази постройка, монумент на културата. Има една приятна латинска фраза: Non opus est follo suspendere tympana collo (Глупакът не се нуждае от звънчета). Тоест, нелепостта се оповестява сама, тя не може да се скрие и няма за какво да се отбелязва. Така че каквото и геополитическо прикритие да се търси за държавното управление на Кирил Петков, както и да се предозира някаква потайна интервенция на Русия против нашия министър председател, всичко от дълго време е ясно. Най-малката грижа на Путин сега е по какъв начин да смъкна Кирил Петков от власт. Културата на преувеличението, на словесните камуфлажи може и да е доходоносна при рискови планове, при увещание на вложители, при търговията от врата на врата, само че в политиката е несъответствуващ инструмент.
Вчера из Facebook се завъртя смешка към ръководещите: „Внимавайте, да не се окаже, че някой основен секретар ще вдигне ветото, наложено на Северна Македония“. Кирил Петков съобщи, че напъните му по отношение на Северна Македония сега стигат до Консултативния съвет по национална сигурност. Премиерът прикани Радев за помощ, с което на процедура призна, че няма запас да реши този комплициран въпрос без присъединяване на президента. А единствено преди няколко месеца Кирил Петков се намръщи на резултата от свикания тогава КСНС, откри позицията и дейностите на Радев за умишлен препъникамък за събаряне на ветото и даже разгласи в Народното събрание, че оттук насетне ще се доверява най-вече на Съвета по сигурността към Министерски съвет. Само че от този момент изминаха няколко месеца, а Кирил Петков не разполага с това доверие, което тогава имаше.
Премиерът не може през престижа си да сплоти оперативно даже ръководещото болшинство по тематиката. Скандалите в обединението не стопират и в случай че рамковата позиция по Северна Македония бъде вкарана за преразглеждане в Народното събрание, Има Такъв Народ и Българска социалистическа партия най-вероятно няма да поддържат мандатоносителите. ГЕРБ не са толкоз догматично настроени към ветото, без значение, че то се гласоподава при тяхното ръководство, само че ще се съгласят ли като съпротива да вадят горещите кестени на Кирил Петков и да търпят електорални вреди?! Защо да крепят Кирил Петков в дилемите, които извън му слагат като неотложни?! Вместо да показват, че е изцяло ненужен за атлантическите ни сътрудници. Темата „Северна Македония“ може да събори този кабинет. И да конструира ново болшинство.
