Калин Врачански е от хората, които не обичат да говорят

...
Калин Врачански е от хората, които не обичат да говорят
Коментари Харесай

Калин Врачански между драмата и комедията

Калин Врачански е от хората, които не обичат да приказват за персоналния си живот, само че обожават да описват за работата си. Описва себе си като безспорен работохолик, който има потребност от свободно време. Проблемът му е, че когато успее да се измъкне, осъзнава, че работата му липсва. " Иначе, не преставам да съм все по този начин непостоянен и да си диря адреналина. "

А адреналин има освен в живота му, само че и в работата. Най-малко тъй като преди да излезе на сцената, загрява с физическа подготовка. В доста от спектаклите му има и премятания, и катерения и други каскади. Затова и постоянно би трябвало да е във форма.

Калин признава, че в работно отношение е безспорен перфекционист. Поставя си високи цели и постоянно е неудовлетворен от резултата, тъй като му се коства, че може да направи дадена роля по-добре. Ето, незабавно и образец.

През 2005 година е на арт фестивал в Авиньон, Франция. Случва се да играе на френски - език, който той не приказва. Представлението се споделя " Кучета ", а Калин има основна роля с доста текст. Назубря го, въпреки и с неприятен акцент, и излиза на сцена.

" Научил си думичките и всичко е като верига - изпуснеш ли едната бръмка, и става голяма дупка, от която излизане няма. А сътрудника насреща знае единствено съответната дума, на която ти свършваш, с цел да стартира той. И когато прекъснеш не където би трябвало, той не може да стартира. "

И въпреки представлението да е репетирано доста дълго, преди да се играе, ужасът, когато за пръв път излезеш пред публиката, е огромен. " Още си припомням ококорените очи на хората. "

Публикация, споделена от Kalin Vrachanski (@kalinvrachanski) на Яну 27, 2018 в 3:46 PST

Пак очите издават и когато забравяш дадена имитация, счита Калин. " И сътрудника постоянно го схваща. " В такива моменти или разчита на асистент режисьорите, или импровизира нещо. Без случаите, когато играеш на език, който не приказваш - както към този момент разбрахме.

След " Кучета " Калин взе участие в доста спектакли и филми, прави невероятни функции, с които си печели утвърждение и по-широка популярност. Има и опцията да приема единствено тези, които му харесват и харесват, по тази причина и всички са му обичани. " Разбира се, всеки един облик е друг и носи със себе си друго наслаждение. "



"Коварство и обич "

Но голямото многообразие в функциите, които освен Калин, само че и всички наши театрални артисти играят, от време на време води и до неточности. " Често се случва да правиш лапсуси, което е обикновено - въпреки всичко не сме компютри; не натискаш, и файлът да потегля. "

Винаги ще се сеща за една занимателна история от представлението " Суматоха " в Театър " София " (вече не се играе): той е в облика на Гамаша, а в съответната сцена участва и едно прасе.

" Имаше имитация, когато би трябвало да кажа: " Човек, който е яздил кон, в никакъв случай няма да се качи на магаре. " Обаче върша лапсус и споделям: " Човек, който е яздил магаре... " Усещам какво съм споделил, сътрудниците към този момент са в потрес към мен, а аз би трябвало да изляза от обстановката - някак, и не преставам: "...а преди този момент кон, в никакъв случай няма да се качи на прасе. "
Тази неточност се запечатва в главата на Калин и той постоянно я повтаря и по-късно.



"Франкенщайн "

" Има нещо садистично в това да гледаш по какъв начин някой на сцената се гърчи ", шеговито отбелязва Калин. В реалност на доста от актьорите постоянно им се случва да не устоят от смях на сцената и да излизат. " Все отново не е доста готино да се хилиш като зелка по време на зрелище ", като добавя, че е признателен на публиката, която приема тези неточности с овации и усмивки.

Скоро още веднъж ще забележим Калин Врачански в ново зрелище на сцената на " Сълза и смях ". Премиерата на пиесата, чието заглавие към момента е работно, се чака през септември. Участват Асен Блатечки, който е и режисьор, Стефан Йорданов, Невена Бозукова и Милена Маркова (Маца).

Въпреки многото функции, Калин към момента си мечтае за " Макбет ". " А за какво не и изкусителят Мефистофел във " Фауст ". Много ми е забавен - поради дълбочината на характера и поради оня човек, който непрекъснато те изкушава да направиш нещо. "

Калин обича занимателното, само че и трагичното в функциите и желае те да се преплитат. " Искам да има както дълбока драма, по този начин и доста блестяща комедия ". Може би точно по тази причина е покорен от облика на Хлестаков в " Ревизор " на Театър " София ", което зрелище при започване на май означи своята 10-ата годишнина.



"Ревизор "

Какво беше първото нещо в облика на лъжливия инспектор, което ви сграбчи и ви държи и до този миг?
Именно тази несериозност, която считам, че участва и в мен. Имах един учител, с който работих - Румен Рачев. Той споделяше, че във всяка сцена би трябвало да има доза комедия - не толкоз съвестност. Но и в живота е по този начин. Представи си някой, когато падне през зимата на улицата. Това, в действителност, е нещо трагично, само че в профил се счупваш от смях, тъй като не си на негово място.

Затова и всяка една обстановка, погледната от друг ъгъл, може да бъде и трагична, и комична, както е и в " Ревизор ". Измамният инспектор минава през всичко. Има проблеми, естествено, само че когато съумява да откри вярната струна, на която да свири, става занимателно. Общо взето, и при мен в живота се получава по този начин.

След 10 години на сцената, трансформирал ли се е " Ревизор "?
Променил се е, несъмнено. Може би ние, актьорите, сме станали по-бавни - тъй като сме остарели. Сещам се за една приказка. Попитали един мъж: " Става ли човек по-мъдър, когато остарее? " А отговорът бил: " Не, става по-бавен ". И при нас, актьорите, е по този начин. Станали сме по-бавни - май, само че значимото е, че настроението на спектакъла продължава да е като преди 10 години. И аз, и сътрудниците все по този начин се забавляваме - може би даже повече.

Кога една роля омръзва? И случва ли се това въобще?
Когато се изчерпиш самият ти. Когато почувстваш, че повече няма какво да дадеш. Измъчваш себе си и феновете. С " Ревизор " даже и след 10 години това не се е случило - нещо, което се дължи значително на драматургията, тъй като непрекъснато те кара да се забавляваш на сцената.

Това ѝ е хубавото на нашата специалност - че си избрал да работиш заниманието си. Именно по тази причина ти е прелестно да го правиш и не всичко може да омръзне.
Източник: lifestyle.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР