Алчни Братя
Калин Манолов,
Вчера излезе едно ужасяващо проучване на войната в Украйна и историческата памет на обществото за връзките ни с Русия. Всъщност не самото проучване, резултатите са ужасяващи. Те демонстрират какъв брой сполучлива е бил хибридната обработка на българите в интерес на Русия през последните 150 години. Ще се спра единствено на един от фрапиращите обстоятелства. В резултат на тоталното и методично промиване на мозъци, едвам всеки пети българин знае, че на 5 септември 1944 година Съюз на съветските социалистически републики е оповестил война на България. Според 40 на 100 последвалата руска окупация 1944-1947 година има позитивно въздействие върху развиването на страната. Това е по този начин нареченото „ второ избавление “, или „ освобождението ни от фашизма “.
Преди да стигнем до него обаче, има и първо избавление – от турско иго. И тогава България е била окупирана от Руската империя, както 70 години по-късно от Съветската.
Колко ни костват и двете „ освобождения “?
Руското императорско държавно управление в Санкт Петербург пресмята така наречен „ окупационен дълг на България към Русия “ въз основата на следните индикатори:
какъв брой коства на държавното управление издръжката във военно време на един боец и един кон;
какво е заплащането на офицерите и служителите във военното ведомство по това време;
какви са всекидневните разноски за лекуването на ранените съветски бойци в болниците;
какви са разноските за превоз в течение на 9 месеца;
и каква е издръжката на съветските институции в България.
В последното перо влиза персоналната заплата на съветския императорски комисар, която е била 600 хиляди златни лв. – с един лев повече от цивилната листа на българския княз. Сумата възлиза на „ 21 236 500 рубли и 87 копейки за издържанието на 50 000 души в България и в Румелия “. Стойността на 32,5 тона злато в днешни пари. За информация – с една рубла тогава в Подмосковието се е купувала една крава.
Така е и при второто „ избавление “, разбирай руската окупация. Тя се базира на примирието, подписано на 28 октомври 1944 година в Москва, сред държавното управление на България, от една страна, и държавните управления на Съюз на съветските социалистически републики, Англия и Съединени американски щати, от друга.
Та с това помирение, написа пролетарският водач Георгий Михайлович в своя „ Дневник “, „ българското държавно управление срещна някои компликации „. Трудностите са по приложението на точка 15 от примирието.
Какви са били тези „ някои компликации “ и какво написа в точка 15?
Докато нашите бойци водиха война отвън рамките на България в така наречен „ Отечествена война “, и дадоха 8337 убити, 9155 безследно изчезнали и 22 958 ранени, на територията на към момента Царство България се бяха разположили руски бойци, чиято бройка дружно с преминаващите за фронта от 8.ІХ до края на 1944 и началото на 1945 година доближава 600 000 души.
Според въпросната точка 15 „ България (трябва да) изплаща парични суми и дава гориво, храна и други, нужни на Съюзното (Съветското) Главно командване “. Българското ОФ-правителство е мощно озадачено от обстоятелството, че единствено за четири месеца (до края на 1944 година)по същия параграф са взети артикули и пари за повече от седемнадесет милиарда лв. за руската армия.
До края на 1945 година съгласно сведение на Българска народна банка, озадачаването се усилва до 30 милиарда и 470 милиона лв., а в шифрована депеша, изпратена на 20.ІХ.1947 година до българската легация в Москва, не различен, а Трайчо Костов написа черно на бяло: „ …по осъществяването на споразумението за помирение страната е изразходвала почти 150 милиона $ “.
За съпоставяне: жестоките репарации, които трябваше да платим след войната на Гърция и Югославия в продължение на 8 години, бяха общо 70 милиона $. Сиреч, издръжката на руската войска за три години ни коства двойно повече: 150 милиона $!
Пресметнато по тогавашния формален курс на Българска народна банка (298-302 лв. за долар), тези 150 милиона $ се равняват на 45 милиарда лв., а по пазарния курс, който доближава 350-450 лв. за $, сумата е над 60 милиарда лв..
Но тази цифра не е действителна, защото единствено към една трета от тази сума се изплаща с пари, а две трети – в артикули и хранителни артикули, калкулирани по мощно занижени цени: брашното – 23 лв. вместо действителните 100; олиото – 25 лв. вместо действителните 300-400; захарта – 93 лв. вместо 500-600, тютюнът – 320 вместо над 1000 лв. за кг и т. н.
Това изсмукване на България е узаконено от Спогодбата за взаимни доставки, подписана на 10 март 1945 година от нашия министър на търговията и индустрията Нейков със руския министър на външната търговия Микоян.Според тази конвенция и по разпореждане на Министерския съвет Българската земеделска и кооперативна банка продава на Съюз на съветските социалистически републики 5000 кг розово масло от неприкосновения държавен запас по 110 000 лв. кг при приета стойност на банката 250 000 лв. за кг, като Министерският съвет разпорежда “разликата да се покрие от Изравнителния фонд на цените”, т. е. от страната. Казано по-просто: продавайки 5000 кг розово масло, страната не печели, а губи (плаща на банката) 700 милиона лв.. (Между другото Съюз на съветските социалистически републики на часа продал розовото масло на Франция по 1400 $, т. е. по 410 000 лв. (четири пъти по-скъпо), печелейки от всеки кг по 300 000 лв., или общо милиард и половина!)
Това не е всичко. Според същата конвенция би трябвало да продадем на Съюз на съветските социалистически републики 25 000 тона тютюн по 320 лв. за кг, а той коства на интернационалния пазар 2,60 $ (775 лв. по формалния курс на $, над 1000 по пазарния курс). Тоест, губим от всеки кг 455 до 680 лв., умножено по 25 000 000 кг – загубата е от 10 до 17 милиарда лв.!
За разтуха Съюз на съветските социалистически републики ни продава свои артикули по-скъпо, в сравнение с костват – да вземем за пример, звук бензин на интернационалния пазар коства 24 $, ние го купуваме от Съюз на съветските социалистически републики по 42 $.
Да ви звучи познато?
Според проучването, с което започнах, 35 % от българите мислят, че политиката на Русия към България е била безкористна. С такива сънародници не ни трябват „ освободители “.
Вчера излезе едно ужасяващо проучване на войната в Украйна и историческата памет на обществото за връзките ни с Русия. Всъщност не самото проучване, резултатите са ужасяващи. Те демонстрират какъв брой сполучлива е бил хибридната обработка на българите в интерес на Русия през последните 150 години. Ще се спра единствено на един от фрапиращите обстоятелства. В резултат на тоталното и методично промиване на мозъци, едвам всеки пети българин знае, че на 5 септември 1944 година Съюз на съветските социалистически републики е оповестил война на България. Според 40 на 100 последвалата руска окупация 1944-1947 година има позитивно въздействие върху развиването на страната. Това е по този начин нареченото „ второ избавление “, или „ освобождението ни от фашизма “.
Преди да стигнем до него обаче, има и първо избавление – от турско иго. И тогава България е била окупирана от Руската империя, както 70 години по-късно от Съветската.
Колко ни костват и двете „ освобождения “?
Руското императорско държавно управление в Санкт Петербург пресмята така наречен „ окупационен дълг на България към Русия “ въз основата на следните индикатори:
какъв брой коства на държавното управление издръжката във военно време на един боец и един кон;
какво е заплащането на офицерите и служителите във военното ведомство по това време;
какви са всекидневните разноски за лекуването на ранените съветски бойци в болниците;
какви са разноските за превоз в течение на 9 месеца;
и каква е издръжката на съветските институции в България.
В последното перо влиза персоналната заплата на съветския императорски комисар, която е била 600 хиляди златни лв. – с един лев повече от цивилната листа на българския княз. Сумата възлиза на „ 21 236 500 рубли и 87 копейки за издържанието на 50 000 души в България и в Румелия “. Стойността на 32,5 тона злато в днешни пари. За информация – с една рубла тогава в Подмосковието се е купувала една крава.
Така е и при второто „ избавление “, разбирай руската окупация. Тя се базира на примирието, подписано на 28 октомври 1944 година в Москва, сред държавното управление на България, от една страна, и държавните управления на Съюз на съветските социалистически републики, Англия и Съединени американски щати, от друга.
Та с това помирение, написа пролетарският водач Георгий Михайлович в своя „ Дневник “, „ българското държавно управление срещна някои компликации „. Трудностите са по приложението на точка 15 от примирието.
Какви са били тези „ някои компликации “ и какво написа в точка 15?
Докато нашите бойци водиха война отвън рамките на България в така наречен „ Отечествена война “, и дадоха 8337 убити, 9155 безследно изчезнали и 22 958 ранени, на територията на към момента Царство България се бяха разположили руски бойци, чиято бройка дружно с преминаващите за фронта от 8.ІХ до края на 1944 и началото на 1945 година доближава 600 000 души.
Според въпросната точка 15 „ България (трябва да) изплаща парични суми и дава гориво, храна и други, нужни на Съюзното (Съветското) Главно командване “. Българското ОФ-правителство е мощно озадачено от обстоятелството, че единствено за четири месеца (до края на 1944 година)по същия параграф са взети артикули и пари за повече от седемнадесет милиарда лв. за руската армия.
До края на 1945 година съгласно сведение на Българска народна банка, озадачаването се усилва до 30 милиарда и 470 милиона лв., а в шифрована депеша, изпратена на 20.ІХ.1947 година до българската легация в Москва, не различен, а Трайчо Костов написа черно на бяло: „ …по осъществяването на споразумението за помирение страната е изразходвала почти 150 милиона $ “.
За съпоставяне: жестоките репарации, които трябваше да платим след войната на Гърция и Югославия в продължение на 8 години, бяха общо 70 милиона $. Сиреч, издръжката на руската войска за три години ни коства двойно повече: 150 милиона $!
Пресметнато по тогавашния формален курс на Българска народна банка (298-302 лв. за долар), тези 150 милиона $ се равняват на 45 милиарда лв., а по пазарния курс, който доближава 350-450 лв. за $, сумата е над 60 милиарда лв..
Но тази цифра не е действителна, защото единствено към една трета от тази сума се изплаща с пари, а две трети – в артикули и хранителни артикули, калкулирани по мощно занижени цени: брашното – 23 лв. вместо действителните 100; олиото – 25 лв. вместо действителните 300-400; захарта – 93 лв. вместо 500-600, тютюнът – 320 вместо над 1000 лв. за кг и т. н.
Това изсмукване на България е узаконено от Спогодбата за взаимни доставки, подписана на 10 март 1945 година от нашия министър на търговията и индустрията Нейков със руския министър на външната търговия Микоян.Според тази конвенция и по разпореждане на Министерския съвет Българската земеделска и кооперативна банка продава на Съюз на съветските социалистически републики 5000 кг розово масло от неприкосновения държавен запас по 110 000 лв. кг при приета стойност на банката 250 000 лв. за кг, като Министерският съвет разпорежда “разликата да се покрие от Изравнителния фонд на цените”, т. е. от страната. Казано по-просто: продавайки 5000 кг розово масло, страната не печели, а губи (плаща на банката) 700 милиона лв.. (Между другото Съюз на съветските социалистически републики на часа продал розовото масло на Франция по 1400 $, т. е. по 410 000 лв. (четири пъти по-скъпо), печелейки от всеки кг по 300 000 лв., или общо милиард и половина!)
Това не е всичко. Според същата конвенция би трябвало да продадем на Съюз на съветските социалистически републики 25 000 тона тютюн по 320 лв. за кг, а той коства на интернационалния пазар 2,60 $ (775 лв. по формалния курс на $, над 1000 по пазарния курс). Тоест, губим от всеки кг 455 до 680 лв., умножено по 25 000 000 кг – загубата е от 10 до 17 милиарда лв.!
За разтуха Съюз на съветските социалистически републики ни продава свои артикули по-скъпо, в сравнение с костват – да вземем за пример, звук бензин на интернационалния пазар коства 24 $, ние го купуваме от Съюз на съветските социалистически републики по 42 $.
Да ви звучи познато?
Според проучването, с което започнах, 35 % от българите мислят, че политиката на Русия към България е била безкористна. С такива сънародници не ни трябват „ освободители “.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ