Кадри по законите на комунистическата номенклатура
Калин Манолов е дълготраен публицист, ръководител на Управителния съвет на Института за свободен капитализъм " Атлас ". Текстът е оповестен от блога му със съкращения. Заглавието е на " Дневник ".
Номенклатурните рокади във върховете на властта през последните два месеца дефинитивно връщат България в комунизма, от който тя 30 години се мъчи да излезе. Заради спецификите на системата и цялостното медийно затъмнение за процесите в нея, множеството българи не осъзнават това. Трябва да им бъде обяснено какво се случи, с цел да схванат в каква страна ги натикват да живеят. И най-малко българите с достолепие и чест да не допуснем това.
На 3 декември настоящият основен прокурор Сотир Цацаров, чийто мандат изтича през януари 2020 година, бе изслушан в Народното събрание и идната седмица ще стане ръководител на Комисията за противопоставяне на корупцията и лишаване на нелегално добито имущество (КПКОНПИ). Самият той си избра този пост след края на мандата, с цел да не чака съвсем година да стане основен правосъден контрольор. Според номиниралия Цацаров за началник на КПКОНПИ народен представител Емил Димитров-Ревизоро, в това си качество Цацаров ще бъде " втори основен прокурор ". Титуляр официално е досегашният заместител на Цацаров – Иван Гешев, който на 24 октомври Висш съдебен съвет скандално избра.
Рокадата стана допустима поради " Апартаментгейт ".
Замесен персонално в него, ръководителят на КПКОНПИ Пламен Георгиев подаде оставка. Според упорити клюки до тогава точно Пламен Георгиев бе готвен за правоприемник на Цацаров и по никакъв начин няма да се изненадам, в случай че един прекрасен ден се окаже, че Георгиев е бил " приготвен ", с цел да заеме мястото му Гешев. Още повече, че самият Гешев изрично отказаше да се кандидатира за основен прокурор. " В момента не преставам 99%, даже някой да ме предложи, да не вземам участие в това съревнование, което се обрисува извънредно мръсно и кално. А като се търкаляш в калта, няма по какъв начин да не се оцапаш. Аз не желая да се въргалям, в случай че някой желае, да се търкаля ", обществено съобщи Гешев на 5 юни.
В същия ден Висшият правосъден съвет дефинира дата за чуване на претендентите за основен прокурор – 14 ноември. Междувременно " нещо се случи " и Висшият правосъден съвет пренасрочи чуването на претендентите за основен прокурор за 24 октомври.
През юли Иван Гешев бе назначен за заместник-главен прокурор и единомислещо номиниран за кандидат-главен прокурор от всичките 11 прокурори във Висшия правосъден съвет, а президентът насрочи локалните избори за 27 октомври.
През август Пламен Георгиев бе назначен от държавното управление за консул във Валенсия. Българите там направиха две подписки против това предопределение.
В средата на ноември, няколко дни преди да изтече периода за номинации на претенденти за ръководител на КПКОНПИ, ръководещата коалиция ГЕРБ- " Обединени патриоти " предложи за поста настоящия основен прокурор Сотир Цацаров.
Пъзелът се подреди.
Цацаров и Гешев си размениха постовете не както Путин и Медведев, а както някогашния районен министър Николай Нанков и сегашната районна министърка Петя Аврамова. След нещастието в Своге през 2018 година, Нанков стана заместител на Аврамова и е на процедура министър в сянка. Цацаров ще бъде основен прокурор в сянка на Гешев най-малко до 2024 година, когато свършва мандатът на някогашния ръководител Пламен Георгиев. Или пък Гешев ще бъде в сянката на Цацаров?
Всичко това бе ежедневие при комунизма. При него обаче най-малко имаше член Първи и никой не оспорваше нито управителната роля на Партията, нито контролните й функционалности. Е, конституцията от 1991 година, благодарение на политически квоти, трансформира еднопартийния надзор над правосъдната система в многопартиен. Системата обаче остана публично безконтролна. Ако не беше по този начин, изборите на Гешев и Цацаров за шефове на прокуратурата и КПКОНПИ нямаше да бъдат вероятни.
Що за институции са това?
Прокуратурата е основана по руски пример с така наречен Димитровска конституция. Дотогава прокурорите са чиновници на съответните съдилища. От 1947 година Народното събрание назначава основния прокурор за 5-годишен период, а той се регистрира пред него за активността си. Главният прокурор назначава, уволнява и управлява работата на всички прокурори и следователи. Има и право на законодателна самодейност. През 1971 с така наречен Живковска конституция закупи и правото ДА УПРАЖНЯВА КОНТРОЛ ЗА ЗАКОННОСТ и методическо управление върху активността на всички прокурори. По-късно стана и партийна номенклатура: получи право на консултативен глас в Президиума на Народното събрание и в Министерския съвет.
С конституцията от 1991 година законодателната самодейност на основния прокурор бе отнета, само че другите му пълномощия останаха. Увеличи се и неговата самостоятелност – основният прокурор към този момент се назначава от президента по предложение на Висшия правосъден съвет. Мандатът му стана 7 години. Не носи отговорност за дейностите си, в случай че не извърши тежко престъпно закононарушение. Съдейки по упоритите клюки за различен някогашен основен прокурор, е безконтролен и тогава.
Комисията за противопоставяне на корупцията и лишаване на нелегално добито имущество (КПКОНПИ) е хибриден орган, основан през януари 2018 година посредством обединение на няколко други антикорупциионни звена. Има голям брой пълномощия: ревизира спора на ползи у виновните представители на управляващите и ги глоби при нарушения; получава, изследва, ревизира сигнали за корупция, като има право да събира доказателства " със средствата на оперативното търсене " – т.е. подслушване, следене, филмиране и пр.; открива и лишава " противозаконните благосъстояния ",и прочие Но не е профилирана прокуратура (каквато има от 2012 година и на която Иван Гешев бе началник, преди през юли 2019 година да бъде назначен за заместник-главен прокурор), нито е профилиран съд (какъвто също има и с който Гешев постоянно се споразумяваше, в това число за " недосегаемите " ).
Извънпарламентарната съпротива в България с съображение твърди, че същинското предопределение и на прокуратурата, и на КПКОНПИ, са да бъдат
" бухалка за разпра с съперниците на властта ".
Нейни водачи виждат в избора на новите им шефове " признаци на институционална рецесия ". Колко ли необятно затоворени очи би трябвало да имаш, с цел да не видиш самата рецесия? Та тя се вихри от 30 години!
Толкова към този момент трае и посткомунизмът, в който живеем. Той предопределя и комунистическия модел на прокуратурата и антикорупционната комисия. Моделът от своя страна обезпечава безконтролността им. И изисква фрагментите в тях да " израстват " по законите на комунистическата номенклатура.
" Номенклатура " се назоваха най-важните длъжности на режима, изредени в строго конфиденциален лист. Кандидатите да ги заемат авансово се разглеждаха, препоръчваха и утвърждаваха, от съответния партиен комитет. Номенклатурата бе основана, с цел да упражнява властта. Тя бе новата потисническа класа в сякаш безкласовото комунистическо общество. Крепеше се на гнет и постановяваше цялостен идеологически надзор. Превърна " диктатурата на пролетариата " в тирания НАД пролетариата, както още през 30-те години на предишния век установи Лев Троцки.
Сега номенклатурен лист (може би) няма, само че
кадровата политика в правосъдната система още действа на номенклатурен принцип.
Биографиите на Сотир Цацаров и Иван Гешев изрично потвърждават това.
На 3 декември Гешев бе показан на Комисията по цивилен свободи, правораздаване и вътрешни работи в европарламента. Лявата евродепутатка от Ирландия Клеър Дейли му сподели в очите, че престижът на съвещанието се подрива от наличието му. Гешев отговори, че изборът му не е работа на Европейския парламент. Сигурно няма да стъпи скоро там.
Безспорно, и двамата са " дялани камъни ". Партиите желаят да ги вградят в темелите на нови къщи, нацията – да ремонтира старите. Но " ние си ги избрахме ". Ако не тях, то най-малко тези, които избраха тях.
Съединени американски щати и Европейски Съюз вероятно ще окажат напън за преструктуриране на българската правосъдна система поради себе си, не поради нас. Но ние би трябвало абсолютно да ги подкрепим.
Все още обичаният от доста българи и от всички политици Тодор Живков бе споделил на пленум на Централен комитет на Българска комунистическа партия през юли 1963: " Суверенитетът народът го схваща да има ястие, да живее. Ето това е суверенитетът – благополучие и благополучие на народа. Ние работим за народа, а не за формата ".
" Суверенитет или правова страна " е алтернатива, сходна на " Свободата или колбаса ". Крайно време е да изберем Свободата.
Номенклатурните рокади във върховете на властта през последните два месеца дефинитивно връщат България в комунизма, от който тя 30 години се мъчи да излезе. Заради спецификите на системата и цялостното медийно затъмнение за процесите в нея, множеството българи не осъзнават това. Трябва да им бъде обяснено какво се случи, с цел да схванат в каква страна ги натикват да живеят. И най-малко българите с достолепие и чест да не допуснем това.
На 3 декември настоящият основен прокурор Сотир Цацаров, чийто мандат изтича през януари 2020 година, бе изслушан в Народното събрание и идната седмица ще стане ръководител на Комисията за противопоставяне на корупцията и лишаване на нелегално добито имущество (КПКОНПИ). Самият той си избра този пост след края на мандата, с цел да не чака съвсем година да стане основен правосъден контрольор. Според номиниралия Цацаров за началник на КПКОНПИ народен представител Емил Димитров-Ревизоро, в това си качество Цацаров ще бъде " втори основен прокурор ". Титуляр официално е досегашният заместител на Цацаров – Иван Гешев, който на 24 октомври Висш съдебен съвет скандално избра.
Рокадата стана допустима поради " Апартаментгейт ".
Замесен персонално в него, ръководителят на КПКОНПИ Пламен Георгиев подаде оставка. Според упорити клюки до тогава точно Пламен Георгиев бе готвен за правоприемник на Цацаров и по никакъв начин няма да се изненадам, в случай че един прекрасен ден се окаже, че Георгиев е бил " приготвен ", с цел да заеме мястото му Гешев. Още повече, че самият Гешев изрично отказаше да се кандидатира за основен прокурор. " В момента не преставам 99%, даже някой да ме предложи, да не вземам участие в това съревнование, което се обрисува извънредно мръсно и кално. А като се търкаляш в калта, няма по какъв начин да не се оцапаш. Аз не желая да се въргалям, в случай че някой желае, да се търкаля ", обществено съобщи Гешев на 5 юни.
В същия ден Висшият правосъден съвет дефинира дата за чуване на претендентите за основен прокурор – 14 ноември. Междувременно " нещо се случи " и Висшият правосъден съвет пренасрочи чуването на претендентите за основен прокурор за 24 октомври.
През юли Иван Гешев бе назначен за заместник-главен прокурор и единомислещо номиниран за кандидат-главен прокурор от всичките 11 прокурори във Висшия правосъден съвет, а президентът насрочи локалните избори за 27 октомври.
През август Пламен Георгиев бе назначен от държавното управление за консул във Валенсия. Българите там направиха две подписки против това предопределение.
В средата на ноември, няколко дни преди да изтече периода за номинации на претенденти за ръководител на КПКОНПИ, ръководещата коалиция ГЕРБ- " Обединени патриоти " предложи за поста настоящия основен прокурор Сотир Цацаров.
Пъзелът се подреди.
Цацаров и Гешев си размениха постовете не както Путин и Медведев, а както някогашния районен министър Николай Нанков и сегашната районна министърка Петя Аврамова. След нещастието в Своге през 2018 година, Нанков стана заместител на Аврамова и е на процедура министър в сянка. Цацаров ще бъде основен прокурор в сянка на Гешев най-малко до 2024 година, когато свършва мандатът на някогашния ръководител Пламен Георгиев. Или пък Гешев ще бъде в сянката на Цацаров?
Всичко това бе ежедневие при комунизма. При него обаче най-малко имаше член Първи и никой не оспорваше нито управителната роля на Партията, нито контролните й функционалности. Е, конституцията от 1991 година, благодарение на политически квоти, трансформира еднопартийния надзор над правосъдната система в многопартиен. Системата обаче остана публично безконтролна. Ако не беше по този начин, изборите на Гешев и Цацаров за шефове на прокуратурата и КПКОНПИ нямаше да бъдат вероятни.
Що за институции са това?
Прокуратурата е основана по руски пример с така наречен Димитровска конституция. Дотогава прокурорите са чиновници на съответните съдилища. От 1947 година Народното събрание назначава основния прокурор за 5-годишен период, а той се регистрира пред него за активността си. Главният прокурор назначава, уволнява и управлява работата на всички прокурори и следователи. Има и право на законодателна самодейност. През 1971 с така наречен Живковска конституция закупи и правото ДА УПРАЖНЯВА КОНТРОЛ ЗА ЗАКОННОСТ и методическо управление върху активността на всички прокурори. По-късно стана и партийна номенклатура: получи право на консултативен глас в Президиума на Народното събрание и в Министерския съвет.
С конституцията от 1991 година законодателната самодейност на основния прокурор бе отнета, само че другите му пълномощия останаха. Увеличи се и неговата самостоятелност – основният прокурор към този момент се назначава от президента по предложение на Висшия правосъден съвет. Мандатът му стана 7 години. Не носи отговорност за дейностите си, в случай че не извърши тежко престъпно закононарушение. Съдейки по упоритите клюки за различен някогашен основен прокурор, е безконтролен и тогава.
Комисията за противопоставяне на корупцията и лишаване на нелегално добито имущество (КПКОНПИ) е хибриден орган, основан през януари 2018 година посредством обединение на няколко други антикорупциионни звена. Има голям брой пълномощия: ревизира спора на ползи у виновните представители на управляващите и ги глоби при нарушения; получава, изследва, ревизира сигнали за корупция, като има право да събира доказателства " със средствата на оперативното търсене " – т.е. подслушване, следене, филмиране и пр.; открива и лишава " противозаконните благосъстояния ",и прочие Но не е профилирана прокуратура (каквато има от 2012 година и на която Иван Гешев бе началник, преди през юли 2019 година да бъде назначен за заместник-главен прокурор), нито е профилиран съд (какъвто също има и с който Гешев постоянно се споразумяваше, в това число за " недосегаемите " ).
Извънпарламентарната съпротива в България с съображение твърди, че същинското предопределение и на прокуратурата, и на КПКОНПИ, са да бъдат
" бухалка за разпра с съперниците на властта ".
Нейни водачи виждат в избора на новите им шефове " признаци на институционална рецесия ". Колко ли необятно затоворени очи би трябвало да имаш, с цел да не видиш самата рецесия? Та тя се вихри от 30 години!
Толкова към този момент трае и посткомунизмът, в който живеем. Той предопределя и комунистическия модел на прокуратурата и антикорупционната комисия. Моделът от своя страна обезпечава безконтролността им. И изисква фрагментите в тях да " израстват " по законите на комунистическата номенклатура.
" Номенклатура " се назоваха най-важните длъжности на режима, изредени в строго конфиденциален лист. Кандидатите да ги заемат авансово се разглеждаха, препоръчваха и утвърждаваха, от съответния партиен комитет. Номенклатурата бе основана, с цел да упражнява властта. Тя бе новата потисническа класа в сякаш безкласовото комунистическо общество. Крепеше се на гнет и постановяваше цялостен идеологически надзор. Превърна " диктатурата на пролетариата " в тирания НАД пролетариата, както още през 30-те години на предишния век установи Лев Троцки.
Сега номенклатурен лист (може би) няма, само че
кадровата политика в правосъдната система още действа на номенклатурен принцип.
Биографиите на Сотир Цацаров и Иван Гешев изрично потвърждават това.
На 3 декември Гешев бе показан на Комисията по цивилен свободи, правораздаване и вътрешни работи в европарламента. Лявата евродепутатка от Ирландия Клеър Дейли му сподели в очите, че престижът на съвещанието се подрива от наличието му. Гешев отговори, че изборът му не е работа на Европейския парламент. Сигурно няма да стъпи скоро там.
Безспорно, и двамата са " дялани камъни ". Партиите желаят да ги вградят в темелите на нови къщи, нацията – да ремонтира старите. Но " ние си ги избрахме ". Ако не тях, то най-малко тези, които избраха тях.
Съединени американски щати и Европейски Съюз вероятно ще окажат напън за преструктуриране на българската правосъдна система поради себе си, не поради нас. Но ние би трябвало абсолютно да ги подкрепим.
Все още обичаният от доста българи и от всички политици Тодор Живков бе споделил на пленум на Централен комитет на Българска комунистическа партия през юли 1963: " Суверенитетът народът го схваща да има ястие, да живее. Ето това е суверенитетът – благополучие и благополучие на народа. Ние работим за народа, а не за формата ".
" Суверенитет или правова страна " е алтернатива, сходна на " Свободата или колбаса ". Крайно време е да изберем Свободата.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ