Информационната война. Как пропагандата подчинява човешкия мозък
Какво значи да използваш информацията като оръжие? Как се води психическа война? И каква е връзката сред военното дело на 20 век и подправените вести в обществените мрежи през 21 век? Надежда Цекулова споделя.
„ Първата жертва на войната е истината. “
Източниците приписват този откъс на американския политик, сенатор Хайръм Уорън Джонсън през 1918 година, както и на доктор Самюел Джонсън през 1758 година и даже на древногръцкия драматург Есхил към 550 година прочие н. е. Който и да е истинският създател на тази мисъл, той просто е събрал в думи хилядолетното познание, че информацията е оръжие.
Но какво значи да използваш информацията като оръжие? Как се води психическа война? И каква е връзката сред военното дело на 20 век и подправените вести в обществените мрежи през 21 век?
"Разум и страсти "
Теориите за какво избрани послания се възприемат елементарно от всеобща аудитория, препредават се и по този начин основават самобитна „ различна “ действителност, се развиват в последния един век най-много базирайки се на проучвания точно на военната връзка , съпътствала войните през 20 век.
През 1920 година словосъчетанието „ психическа война “ е използвано за първи път от британския историк Дж. К. Ф. Фулър. След Втората международна война това разбиране е изместено от „ психически интервенции “, което във военната теория приказва, че тези техники се употребяват освен при военно състояние.
Последните 10 години на бурно развиване на обществените мрежи трансформираха значимо инструментите, с които пропагандата доближава до всеки от нас. Днес подправените вести и дезинформацията доближават доста по-бързо и до доста повече хора от когато и да било.
Основните механизми, посредством които пропагандата ни въздейства, обаче не са се трансформирали изключително. Те са директно свързани с метода, по който разсъдъкът и страстите ни си взаимодействат, когато се срещнат с дадена информация.
"Нещо остаряло "
Невронауката е анатомичната основа на съвсем всичко, което вършим. В нашия мозък милиарди неврони непрекъснато взаимодействат един с различен, с цел да канализират разнообразни субстанции и да транспортират тласъци и информация.
Някои от най-старите проучвания в областта на пропагандата сочат, че мозъкът ни е структуриран по този начин, че повтарящата се информация има наклонността да употребява повтарящи се „ канали “. Затова когато влезем в контакт с изказване, което е в сходство с това, което към този момент знаем и имаме вяра, тази информация ще укрепи съществуващия път, а с това – и убежденията ни.
" Нещо ново "
В същото време обаче информацията, която основава чувство за „ ексклузивитет “ - за нещо, което никой до момента не е знаел и занапред се разкрива пред нас, доста по-лесно сграбчва интереса ни.
Изследвания демонстрират, че невронните реакции в кортекса на човешкия мозък последователно понижават всякога, когато сме изложени на една и съща информация. В същото време чувството, че сме изправени пред някаква оригиналност, усилва отделянето на невротрансмитера допамин, което е тип премия за мозъка.
"Нещо за душата "
Мозъкът е приспособен да дава приоритет на избрани типове информация. Силно прочувствено провокативната информация има по-голям късмет да остане в съзнанието ни и да бъде включена в банките за дълготрайна памет.
Възмущението, страхът и отвращението са измежду страстите, които провокират най-силна реакция у аудиторията.
А проучвания сочат, че възмущението, страхът и отвращението са измежду страстите, които провокират най-силна реакция у аудиторията. Наличието на прочувствен език усилва разпространяването на известия в обществените медии с към 20% за всяка дума, предизвикваща страсти, откриват откриватели от Нюйоркския университет през 2017 година
Психологическа, а не осведомителна война
Създаването на осведомителна среда, която да образува тъкмо избрани гледни точки към даден проблем и вероятно да стимулира избрани дейности, е метод, основан напълно на познаването на човешката душeвност.
„ Сред най-важните фактори, които въздействат на държанието на целевата публика, са усещанията, мотивацията, настройките и стресът “, написа в монографията си „ Психологически интервенции “ психологът проф. Георги Карастоянов . И добавя, че с цел да се промени държанието на целевата публика, е нужно да се повлияе точно на тези фактори.
Целевата публика обаче не е хомогенна и се състои от хора, които по-лесно се поддават на дезинформация, и други, които са по-устойчиви.
„ Зависи значително от подтекста и културата на всеки един човек “, изяснява Виргиния Захариева , психотерапевт, публицист и публицист.
„ Хората, които са възпитавани по-авторитарно, постоянно като възрастни имат по-голям фетиш към престижа. Те се усещат по-добре, когато могат да се доверят на някаква мощна, авторитетна фигура и да одобряват гледната точка, която тази фигура постанова “, добавя тя.
Друга група са хората, които се стремят да съберат причини, които да поддържат персоналните им показа за света – че всяко зло има причина, че всяко деяние има справедлива логичност и така нататък Това удовлетворява потребността им от сигурност, която е една от най-силните потребности на човешките същества.
Хората са склонни да се самозалъгват, с цел да запазят вътрешния си мир, което ги трансформира в „ разграден двор “ за всякаква информация, в това число подправена.
„ Тук става дума за това до каква степен хората са склонни да вършат инспекция на действителността и да съпоставят разнообразни източници “, споделя още Захариева. По думите ѝ хората са склонни да се самозалъгват, с цел да запазят вътрешния си мир, което ги трансформира в „ разграден двор “ за всякаква информация, в това число подправена.
Как да се предпазим
Изследвания сочат, че подправените вести въздействат най-силно на хората с по-ниска сдържаност – без значение от убежденията им.
„ Българите имат заложено съмнение на доста базисно равнище в националния си темперамент и за това има своите исторически аргументи “, акцентира Виргиния Захариева. Това съмнение обаче е ориентирано към институциите и държавността, а не е градивното умеене да се съмняват и да гледат сериозно на света.
Най-базисните правила за инспекция на дадена информация включват да проверим дали източникът е благонадежден, дали информацията се среща и в други източници и кои, дали има споменат създател, дали са посочени източници на информацията и фотосите и кой има интерес от тази информация.
Карастоянов, Георги, „ Психологически интервенции “, Военно издателство 2002 година
*Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
„ Първата жертва на войната е истината. “
Източниците приписват този откъс на американския политик, сенатор Хайръм Уорън Джонсън през 1918 година, както и на доктор Самюел Джонсън през 1758 година и даже на древногръцкия драматург Есхил към 550 година прочие н. е. Който и да е истинският създател на тази мисъл, той просто е събрал в думи хилядолетното познание, че информацията е оръжие.
Но какво значи да използваш информацията като оръжие? Как се води психическа война? И каква е връзката сред военното дело на 20 век и подправените вести в обществените мрежи през 21 век?
"Разум и страсти "
Теориите за какво избрани послания се възприемат елементарно от всеобща аудитория, препредават се и по този начин основават самобитна „ различна “ действителност, се развиват в последния един век най-много базирайки се на проучвания точно на военната връзка , съпътствала войните през 20 век.
През 1920 година словосъчетанието „ психическа война “ е използвано за първи път от британския историк Дж. К. Ф. Фулър. След Втората международна война това разбиране е изместено от „ психически интервенции “, което във военната теория приказва, че тези техники се употребяват освен при военно състояние.
Последните 10 години на бурно развиване на обществените мрежи трансформираха значимо инструментите, с които пропагандата доближава до всеки от нас. Днес подправените вести и дезинформацията доближават доста по-бързо и до доста повече хора от когато и да било.
Основните механизми, посредством които пропагандата ни въздейства, обаче не са се трансформирали изключително. Те са директно свързани с метода, по който разсъдъкът и страстите ни си взаимодействат, когато се срещнат с дадена информация.
"Нещо остаряло "
Невронауката е анатомичната основа на съвсем всичко, което вършим. В нашия мозък милиарди неврони непрекъснато взаимодействат един с различен, с цел да канализират разнообразни субстанции и да транспортират тласъци и информация.
Някои от най-старите проучвания в областта на пропагандата сочат, че мозъкът ни е структуриран по този начин, че повтарящата се информация има наклонността да употребява повтарящи се „ канали “. Затова когато влезем в контакт с изказване, което е в сходство с това, което към този момент знаем и имаме вяра, тази информация ще укрепи съществуващия път, а с това – и убежденията ни.
" Нещо ново "
В същото време обаче информацията, която основава чувство за „ ексклузивитет “ - за нещо, което никой до момента не е знаел и занапред се разкрива пред нас, доста по-лесно сграбчва интереса ни.
Изследвания демонстрират, че невронните реакции в кортекса на човешкия мозък последователно понижават всякога, когато сме изложени на една и съща информация. В същото време чувството, че сме изправени пред някаква оригиналност, усилва отделянето на невротрансмитера допамин, което е тип премия за мозъка.
"Нещо за душата "
Мозъкът е приспособен да дава приоритет на избрани типове информация. Силно прочувствено провокативната информация има по-голям късмет да остане в съзнанието ни и да бъде включена в банките за дълготрайна памет.
Възмущението, страхът и отвращението са измежду страстите, които провокират най-силна реакция у аудиторията.
А проучвания сочат, че възмущението, страхът и отвращението са измежду страстите, които провокират най-силна реакция у аудиторията. Наличието на прочувствен език усилва разпространяването на известия в обществените медии с към 20% за всяка дума, предизвикваща страсти, откриват откриватели от Нюйоркския университет през 2017 година
Психологическа, а не осведомителна война
Създаването на осведомителна среда, която да образува тъкмо избрани гледни точки към даден проблем и вероятно да стимулира избрани дейности, е метод, основан напълно на познаването на човешката душeвност.
„ Сред най-важните фактори, които въздействат на държанието на целевата публика, са усещанията, мотивацията, настройките и стресът “, написа в монографията си „ Психологически интервенции “ психологът проф. Георги Карастоянов . И добавя, че с цел да се промени държанието на целевата публика, е нужно да се повлияе точно на тези фактори.
Целевата публика обаче не е хомогенна и се състои от хора, които по-лесно се поддават на дезинформация, и други, които са по-устойчиви.
„ Зависи значително от подтекста и културата на всеки един човек “, изяснява Виргиния Захариева , психотерапевт, публицист и публицист.
„ Хората, които са възпитавани по-авторитарно, постоянно като възрастни имат по-голям фетиш към престижа. Те се усещат по-добре, когато могат да се доверят на някаква мощна, авторитетна фигура и да одобряват гледната точка, която тази фигура постанова “, добавя тя.
Друга група са хората, които се стремят да съберат причини, които да поддържат персоналните им показа за света – че всяко зло има причина, че всяко деяние има справедлива логичност и така нататък Това удовлетворява потребността им от сигурност, която е една от най-силните потребности на човешките същества.
Хората са склонни да се самозалъгват, с цел да запазят вътрешния си мир, което ги трансформира в „ разграден двор “ за всякаква информация, в това число подправена.
„ Тук става дума за това до каква степен хората са склонни да вършат инспекция на действителността и да съпоставят разнообразни източници “, споделя още Захариева. По думите ѝ хората са склонни да се самозалъгват, с цел да запазят вътрешния си мир, което ги трансформира в „ разграден двор “ за всякаква информация, в това число подправена.
Как да се предпазим
Изследвания сочат, че подправените вести въздействат най-силно на хората с по-ниска сдържаност – без значение от убежденията им.
„ Българите имат заложено съмнение на доста базисно равнище в националния си темперамент и за това има своите исторически аргументи “, акцентира Виргиния Захариева. Това съмнение обаче е ориентирано към институциите и държавността, а не е градивното умеене да се съмняват и да гледат сериозно на света.
Най-базисните правила за инспекция на дадена информация включват да проверим дали източникът е благонадежден, дали информацията се среща и в други източници и кои, дали има споменат създател, дали са посочени източници на информацията и фотосите и кой има интерес от тази информация.
Карастоянов, Георги, „ Психологически интервенции “, Военно издателство 2002 година
*Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ