Какво всъщност е стоварено на плещите на нашата юбилярка? Тя

Какво в действителност е стоварено на плещите на нашата юбилярка? Тя е член на УС на СНБП, ръководител е на настоятелството на читалище “Пробуда” в с. Горски извор, член е на УС на Клуба на дейците на културата в Хасково, секретар е на Дружеството на публицистите и т. н.

За другите й длъжности и отговорности ще питаме самата нея.

- Дора, ти си от тези хора, за които споделят “Луд отмалялост няма!”. Работиш интензивно за одобряване и разпространение на връзките сред другите креативен съюзи. Създаде мрежа за продан сред творчеството на български и непознати създатели измежду Международната писателска колегия, съставител си на двуезичната антология “Мелодия за сърдечни струни” - Хасково - Берлин, организираш състезания, реализираш планове, а апропо издаде и десетата си юбилейна поетична книга “Измислих те, любов”. Ти в действителност ли не се изморяваш? Все отново си на 75...?!
- Знаеш ли, годините не ми тежат, даже не мисля за тях. Просто не ми остава време за това.
Непрекъснато пътувам, пиша и осъществявам планове на разнообразни тематики.
От няколко години работя върху няколко забавни рекламни плана, а през вчерашния ден поех ангажимент и за медийното показване на претендент за кмет на Хасково. Досега три пъти съм водила предизборната медийна акция на кандидат-кметове и тримата са печелили изборите. Толкова доста задължения имам, че като се събудя в понеделник, и към този момент е станало петък...

- Много постоянно, като редактор и издател, представяш разнообразни създатели и техните книги в Хасково и Димитровград, казваш хубави думи за тях. А когато би трябвало да приказваш за себе си, казваш: “Не знам какво да кажа!...” Защо?
- Защото в действителност не знам какво да кажа. Предпочитам да съм в сянка. Може би по тази причина до момента не съм направила нито една презентация на книгите си пред аудитория, нито пък считам, че би трябвало да го върша и най-много да приказвам за себе си... В последна сметка коя съм аз? Човек, който обича работата си...

- Събираш зрелите класове на юбилейната си възраст със забележителна социална креативна интензивност, а думите ти звучат откровено и непретенциозно. Откъде черпиш тази сила на младеж?
- Тази сила живее вътре в мен и не желае да си отиде, макар достолепната ми възраст. Кара ме да се усещам потребна, а това чувство, знаеш ли, дава крила...

- За по-малко от година получи няколко влиятелни награди. Как ти влияе това?
- Стимулиращо, несъмнено. Значи някой прави оценка това, което върша, някой ми има вяра и разчита на мен...

- Член си на УС на СНБП, само че не знаеше за влиятелната премия, с която писателският съюз те удостои. Кога научи за нея?
- Как по кое време? Когато ми закачиха медала по време на юбилейната ми вечер, която беше проведена от Клуба на дейците на културата в Хасково.

- Тези дни стана притежател и на първа премия на вестник “Лечител” за описа “Плачът на мъртвите деца”. По автентичен случай ли е написан, или е плод на твоята фикция?
- Историята е същинска и е за един татко, който погребва живи новородените си деца. Носих я повече от 30 години в себе си. Радвам се, че е оценена като най-хубавата творба в състезанието.

- Отскоро си новият ръководител на читалище “Пробуда” в село Горски извор, Димитровградска община, а към този момент съумя да спечелиш и реализираш три извънредно забавни плана за читалището и събираш овациите на културните дейци в региона. Кога намираш време за толкоз разнородни действия?
- Когато имаш упоритостта да направиш нещо забавно за хората, времето е в твоя изгода. А аз съм късметлия.
Родила съм се в единственото в България село, в което са се родили и творят 12 поети. Тук е поетичният клуб “Иван Николов”, който към този момент за трети път провежда Международния лиричен конкурс “Есенни щурци”, отдаден на брат ми, поетът и преводачът Иван Николов.

- По какъв метод успяваш в “Есенни щурци” да привлечеш участници от толкоз разнообразни страни - Германия, Русия, Македония, Сърбия, Канада...?
- Благодарение на другарството ми с Лада Баумгартен, началник на Международната писателска колегия. Освен това работя със страховит екип и от поетичния клуб, и от читалищното настоятелство. Преди две години се сродихме с Международната писателска колегия и с помощта на това наше другарство се роди двуезичната антология “Мелодия за сърдечни струни”, която преди малко излезе от щемпел в едно берлинско издателство. В нея вземат участие 11 поети и писатели от Хасково и 10 създатели от най-различни страни, обединени от обстоятелството, че приказват и пишат на съветски. Аз самата съвършено притежавам езика, тъй че общуването ни е елементарно. Предстои презентацията на тази книга в България, в Германия и във Франция. Но има още едно нещо, което за мен е извънредно значимо - имам безапелационната морална и финансова поддръжка на Община Димитровград. Това доста ми оказва помощ и ме окуражи и за други нови планове. Дай Боже да ми стигне времето...

- Зная, че екипите, с които работиш по всички посоки, ти сътрудничат на драго сърце и са ти откровени другари и почитатели. Подкрепят те във всяко твое начинание. Как се чувстваш като началник на близки обичащи и обичани хора?
- Силна най-много! Уверена и спокойна, че няма да бъда подведена, че имам правилни хора зад себе си. Аз знам какво значи да ти забият нож в гърба, знам какъв брой боли...
Но това е една от дълго време отминала история и в този момент виждам на нея с признателност, тъй като други, разнообразни пътища се отвориха пред мен. И са толкоз забавни и увличащи...

- Като те виждам по какъв начин хвърчиш на разнообразни събития през целия ден, ще те попитам: ти в действителност ли в никакъв случай не мислиш за гибелта?
- За гибелта ли? Знаеш ли, нямам никакво време да мисля за нея. Там към този момент са напълно други планове, а и различен работи над тях...

Вили РО, Димитровград
/вестник "Над 55 "/