Ако Мохамед се пробуди, няма да познае възгледите си
Какво цели превръщането на истанбулският музей „ Света София “ в джамия? Зад това решение прозира политическият ислям.
Това твърди ислямоведът Муханад Корхиде, професор в Университета в Мюнстер и създател на книгата " Фалшивите юристи на господа “. В 30-минутно радиопредаване на " Дойчландфунк " Корхиде, който е роден в Бейрут, отраснал в Саудитска Арабия и следвал във Виена, изяснява за какво и за кого е рисков политическият ислям и каква е разликата сред него и джихадизма. От този дълъг диалог сме подбрали няколко забавни пасажа, представени от БГНЕС.
Моята задача е просвещение, споделя Корхиде и изяснява: " Всяко просвещение стартира със самооценка. Когато се вгледате в ислямската теология, незабавно ще видите, че доста от нещата в нея са изкуствено конструирани. Още през цялото време политическото измерение играе голяма роля в оформянето на исляма. Така че през днешния ден би трябвало да освободим исляма от тази политическа инструментализация, от това политическо измерение и да развием неговия нравствен и честен капацитет ".
Корхиде признава, че с книгата си е раздразнил както умерените мюсюлмани, по този начин и радикалните им едноверци. " Седя сред два стола ", установи с мъка той и изяснява по какъв начин се пробва да деконструира основите таман на политическия ислям:
" Първите политически структури пораждат още през 661 година с първата династия. Нека да напомня, че Пророкът Мохамед умира през 632. Тоест първата династия поражда чак 30 години след гибелта му. Това кралство през днешния ден ние бихме определили като " строга тирания в името на исляма ". Тогава стартират и операциите, тъй като халифите считат себе си за божии представители на земята ".
Манпулациите не се лимитират единствено на политическо ниво, те засягат и културния, и религиозния аспект, изяснява Корхиде. " Тези манипулирани, само че и манипулативни структури и до през днешния ден преобладават в главите на доста мюсюлмани, които заради това не съумяват да подложат на сериозен разбор редица позиции в исляма. (…) Превръщането на музея " Света София " в джамия е типичен образец за инструментализирането на религията. На пръв взор, от ислямска позиция, това е благочестиво деяние, само че в действителност е проява на власт. Това деяние споделя: " В името на исляма аз мога алегорично на унизя християните ". Така в главите на хората се затвърждава разделянето на " ние " и " другите ", на " ислям " и " враговете - християните и Запада ".
А какви са заплахите, които основава политическият ислям? Корхиде дава отговор по този начин:
" Целта на този инструментализиран политически ислям е да господства над вас като немюсюлмани, да ви показва превъзходство, а в случай че го кажем още по-агресивно - да ви унизи в името на исляма. Това е претенцията на политическия ислям. Той желае да завладее Европа, въпреки и в одеждите на демокрацията и човешките права. Трябва обаче да вършим разлика сред политическия ислям, от една страна, и джихадизма и салафизма, от друга. Джихадизмът и салафизмът са доста по-праволинейни, там всичко е очевидно. Те заявяват: Вие сте наши врагове и ние ще ви унищожим. Докато политическият ислям го прави надалеч по-подмолно ".
Корхиде обръща внимание на заплахите, които политическият ислям крие и за самите мюсюлмани:
" Той потиска свободолювия капацитет на исляма и трансформира мюсюлманите в пасивни и подчиняващи се обекти, вместо да ги прави свободни. Той внася и разцепление измежду самите мюсюлмани. Истинските мюсюлмани са на наша страна, на страната на политическия ислям, споделя той, това са положителните. Останалите са неприятни. Те са последователи на Запада и предатели ".
Професор Корхиде счита, че доста от пророчествата на Мохамед преднамерено се подценяват: " Ако Пророкът Мохамед се прероди или се пробуди от мъртвите, той въобще няма да познае своите възгледи. И несъмнено би споделил: " Чакайте малко, та аз желаех независимост за хората ". Защото по това време има доста мощни племенни и публични структури на послушание. А Мохамед е желал тъждество и независимост за хората. Къде го през днешния ден всичко това в името на исляма? "
Но дали въпреки всичко ислямът не е рисков в самата си вътрешност? На този въпрос Корхиде дава отговор по този начин:
" Всеки мироглед, който твърди, че е единственият истинен, се поддава на злоупотреби. И ислямът, само че и християнството, юдаизмът, даже будизмът. Ето за какво е изключително значимо е да се освободим от тази безспорна рекламация и да осъзнаем, че задачата на религиите не е да разединяват хората ".
А това освобождение съгласно създателя може да се случи едвам тогава, когато мюсюлманките и мюсюлманите осъзнаят себе си като субекти на своята вяра: " В смисъл: Аз съм свободно създание. Божията воля е да бъде свободен, господ ми е дарил свободата самичък да се дефинирам и да вземам решение - даже когато става въпрос за религията. Не бива да одобрявам на сляпо каквото и да било, не трябва да разрешавам да ме назидават. Не бива да го разрешавам нито на Корхиде, нито на някой имам или ходжа ".
А тази независимост, счита анализаторът, не слага истината или светогледа под подозрение, в противен случай: " Тя извлича самата есенция на исляма, каквато е и есенцията на християнството. Става дума за обич и състрадание ".
Това твърди ислямоведът Муханад Корхиде, професор в Университета в Мюнстер и създател на книгата " Фалшивите юристи на господа “. В 30-минутно радиопредаване на " Дойчландфунк " Корхиде, който е роден в Бейрут, отраснал в Саудитска Арабия и следвал във Виена, изяснява за какво и за кого е рисков политическият ислям и каква е разликата сред него и джихадизма. От този дълъг диалог сме подбрали няколко забавни пасажа, представени от БГНЕС.
Моята задача е просвещение, споделя Корхиде и изяснява: " Всяко просвещение стартира със самооценка. Когато се вгледате в ислямската теология, незабавно ще видите, че доста от нещата в нея са изкуствено конструирани. Още през цялото време политическото измерение играе голяма роля в оформянето на исляма. Така че през днешния ден би трябвало да освободим исляма от тази политическа инструментализация, от това политическо измерение и да развием неговия нравствен и честен капацитет ".
Корхиде признава, че с книгата си е раздразнил както умерените мюсюлмани, по този начин и радикалните им едноверци. " Седя сред два стола ", установи с мъка той и изяснява по какъв начин се пробва да деконструира основите таман на политическия ислям:
" Първите политически структури пораждат още през 661 година с първата династия. Нека да напомня, че Пророкът Мохамед умира през 632. Тоест първата династия поражда чак 30 години след гибелта му. Това кралство през днешния ден ние бихме определили като " строга тирания в името на исляма ". Тогава стартират и операциите, тъй като халифите считат себе си за божии представители на земята ".
Манпулациите не се лимитират единствено на политическо ниво, те засягат и културния, и религиозния аспект, изяснява Корхиде. " Тези манипулирани, само че и манипулативни структури и до през днешния ден преобладават в главите на доста мюсюлмани, които заради това не съумяват да подложат на сериозен разбор редица позиции в исляма. (…) Превръщането на музея " Света София " в джамия е типичен образец за инструментализирането на религията. На пръв взор, от ислямска позиция, това е благочестиво деяние, само че в действителност е проява на власт. Това деяние споделя: " В името на исляма аз мога алегорично на унизя християните ". Така в главите на хората се затвърждава разделянето на " ние " и " другите ", на " ислям " и " враговете - християните и Запада ".
А какви са заплахите, които основава политическият ислям? Корхиде дава отговор по този начин:
" Целта на този инструментализиран политически ислям е да господства над вас като немюсюлмани, да ви показва превъзходство, а в случай че го кажем още по-агресивно - да ви унизи в името на исляма. Това е претенцията на политическия ислям. Той желае да завладее Европа, въпреки и в одеждите на демокрацията и човешките права. Трябва обаче да вършим разлика сред политическия ислям, от една страна, и джихадизма и салафизма, от друга. Джихадизмът и салафизмът са доста по-праволинейни, там всичко е очевидно. Те заявяват: Вие сте наши врагове и ние ще ви унищожим. Докато политическият ислям го прави надалеч по-подмолно ".
Корхиде обръща внимание на заплахите, които политическият ислям крие и за самите мюсюлмани:
" Той потиска свободолювия капацитет на исляма и трансформира мюсюлманите в пасивни и подчиняващи се обекти, вместо да ги прави свободни. Той внася и разцепление измежду самите мюсюлмани. Истинските мюсюлмани са на наша страна, на страната на политическия ислям, споделя той, това са положителните. Останалите са неприятни. Те са последователи на Запада и предатели ".
Професор Корхиде счита, че доста от пророчествата на Мохамед преднамерено се подценяват: " Ако Пророкът Мохамед се прероди или се пробуди от мъртвите, той въобще няма да познае своите възгледи. И несъмнено би споделил: " Чакайте малко, та аз желаех независимост за хората ". Защото по това време има доста мощни племенни и публични структури на послушание. А Мохамед е желал тъждество и независимост за хората. Къде го през днешния ден всичко това в името на исляма? "
Но дали въпреки всичко ислямът не е рисков в самата си вътрешност? На този въпрос Корхиде дава отговор по този начин:
" Всеки мироглед, който твърди, че е единственият истинен, се поддава на злоупотреби. И ислямът, само че и християнството, юдаизмът, даже будизмът. Ето за какво е изключително значимо е да се освободим от тази безспорна рекламация и да осъзнаем, че задачата на религиите не е да разединяват хората ".
А това освобождение съгласно създателя може да се случи едвам тогава, когато мюсюлманките и мюсюлманите осъзнаят себе си като субекти на своята вяра: " В смисъл: Аз съм свободно създание. Божията воля е да бъде свободен, господ ми е дарил свободата самичък да се дефинирам и да вземам решение - даже когато става въпрос за религията. Не бива да одобрявам на сляпо каквото и да било, не трябва да разрешавам да ме назидават. Не бива да го разрешавам нито на Корхиде, нито на някой имам или ходжа ".
А тази независимост, счита анализаторът, не слага истината или светогледа под подозрение, в противен случай: " Тя извлича самата есенция на исляма, каквато е и есенцията на християнството. Става дума за обич и състрадание ".
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ