- Какво те накара да кръстиш новия си албум Страничен

- Какво те накара да кръстиш новия си албум " Страничен наблюдаващ "?

- Тази ария се роди в последния миг и не беше планувано да влиза в албума. Имаше доста части, към този момент излизали сингли, дуети. Включително такива, на които ми лиши месеци да довърша текстовете, все нещо не доближаваше. Обаче един ден нещо си записвах в студиото и ми хрумна тази концепция. Текстът се роди на един дъх и след това към този момент не можех да възприема обстановка, в която няма да влезе в албума. Може би концепцията е, че постоянно седим в профил и следим, не взимаме присъединяване в събитията. Правим го по разнообразни аргументи. Въпреки че в песента аз негодувам против това, то се случва на всички ни, в това число и на мен. 

- Много хора през днешния ден схващат интензивността и присъединяване като да напишат нещо в обществените мрежи...

- Забелязвам, че си играем " игра на статуси ". В действителния живот не сме толкоз смели. А зад това се крие една елементарна суетност. Няма значение дали статусът е абсурден или прост, значимото е да има мнения и лайкове. Аз съм малко по-пасивен откъм влизане в разногласия, освен в интернет пространството, не обичам разногласието и в действителния живот. А не го обичам, тъй като нормално една от страните в разногласието не е задоволително способена - и най-често точно тя е по-агресивната и по-шумната. 

- За идното лято подготвяш огромен концерт на стадион - по какъв начин се реши? Вероятно се е вдигнало справедливо самочувствието, откакто изпълни " Арена Армеец "?

- Спомням си един диалог с моята съдружничка Маги Сотирова - може би две седмици преди " Арена " -та, когато към този момент се виждаше, че залата ще бъде изцяло разпродадена. Тогава си казахме - идващия път май ще ни би трябвало стадион. И ето, че 4 години по-късно пристигна моментът. Човек би трябвало чисто душевен да се настрои за такава стъпка. Много хора смятаха, че съм лунатик, като разгласих и " Арена Армеец ", тъй като тогава съвсем нямаше български реализатори, които потеглят към независим концерт в най-голямата зала. 

- Горе-долу бяха Лили Иванова и Веселин Маринов. После се осмелиха и други.

- Смятам, че има съществено завръщане на публиката към залите - освен концертните, само че включвам включително и театрите, и комедийните шоута. Хората започнаха да ценят българската музика повече и дори, в случай че не е прекомерно самоуверено да го кажа, избират да вървят на български концерти, в сравнение с някои гостуващи западни реализатори. 

- Каква е твоята аудитория през днешния ден? Основно младежи ли?

- Шарена е. Има доста деца и несъмнено, цели фамилии, тъй като по-малките неизбежно са придружавани от родител. Много от тези днешни родители евентуално са слушали българска музика към 2000 година, само че има и доста " нови " слушатели - младежи, младежи сред 18 и 35. Мисля, че в мое лице и родителите са спокойни, че ги водят на място, където ще чуят смислени текстове, че няма да чуят цинизми, грубости. 

- Много реализатори търсят и намират бърза известност точно посредством този инструмент - пошличките текстове...

- Ами да, това е наклонност по целия свят, виждаме го. Чуваме го. Не желая да звуча като някакъв 40-годишен нравоучител - факт е, че става дума по-скоро за подражателство. Ако се заслушаш примерно какво пее Ники Минаж, ще се хванеш за главата. Почти целият мейнстрийм, който се излива в ефира, е подобен.

Много е мъчно да направиш текст за поп ария, в случай че искаш да избягаш от тази вулгарна и обикновена страна на нещата. Нужен ти е повсеместен модел на думи, които хем да не звучат жалко и тривиално, хем да са забавни, да могат да " заловен " хората, да се запеят. Например в рап музиката можеш да използваш доста рими, които в поп музиката няма да са подобаващи за изпяване. 

- Не смяташ ли, че това, което преди наричахме чалга, в този момент мутира в рап, регетон и какво ли не?

- Има нещо такова. Това, което преди години наричахме чалга, се поразми, отиде към поп и рап - хамелеонски някакъв жанр. По-рано " попфолк " се въртеше в съответните медии на съответните продуценти, а сегашната комбинация е всеобщо в ефира и никой не смее да каже, че е близо до чалгата. Защото чалгата не е единствено музика, тя е просвета, метод на изложение. Проблемът тук не е толкоз музикално-жанров, а по-скоро какво е наличието. Защото в попфолка също има хубави песни. Въпросът е какво тъкмо казваш...

Не е опрощение да вземем за пример, че си млад и не се замисляш за тези неща, а пък в един миг, когато ти се роди дете, видиш ли - ставаш по-отговорен човек. Младостта не е опрощение за безнаказаност. Никого не осъждам, има място за всеки и за всякаква музика. Ако си спомняш, преди десетина години нямаше съвсем никакви български песни в ефира. На процедура се конкурирахме само със западните актьори. И самите медии бяха сериозни към българските песни - те ги сравняваха с Риана, с другите огромни на деня... Сега конкуренцията е напълно друга, медиите са по-склонни безрезервно да въртят българска музика. Това не е безусловно неприятно, значимото е да има опция, да могат хората да си изберат.

- С псевдонима Графа си още от дете. Понякога тежал ли ти е, мислил ли си да го захвърлиш? Сигурна съм, че те е дразнил от време на време, както и някои хора се нервират, въпреки другояче песните ти да им харесват?

- Дразнил ме е, несъмнено. Може би и по тази причина, подсъзнателно, все по-често употребявам същинското си име. Още като започвахме преди време да работим с " Жокер медиа " сме мислили дали да не махнем псевдонима напълно. С течение на годините сякаш прякорът загуби смисъла си, хората го възприеха просто като част от името. Разбира се, постоянно ще се намерят злобари, само че ми се коства, че беше по-трудно преди, когато бях по-млад. Доста постоянно съм си мислил дали в случай че нямах този прякор, нямаше да ми е по-лесно. Но той си е част от пътя. Не можем да върнем времето обратно, само че се веселя, че към този момент започнаха да научават и същинското ми име. 

- Как съумя през всичките тези години да запазиш непрекъснато високо движение? Как поддържаше вдъхновението в сложните интервали?

- Няма интервал, в който да е елементарно да бъдеш музикант. Свикнал съм нищо да не получавам безплатно - в случай че видя, че нещо ще стане доста елементарно, го виждам съмнително. И знам, че би трябвало се хвърли някакъв труд, да си го заслужа. Вчера тъкмо си говорихме със сина ми за триумфа и за дълголетието. И той ми го сподели доста простичко: " Ами тати, ти в действителност не спираш да работиш ". Това е, няма друго. Толкова елементарен е отговорът. Но има и нещо, което постоянно споделям на младите сътрудници, когато съм в ролята на техен наставник - тази специалност приема хората, които горят в нея. Не просто желаят да се занимават с това, тъй като води до известност, пари и така нататък Трябва да го искаш доста, да си подготвен да се лишиш даже от себе си в някакви моменти, да работиш до пристъп и това да не те тормози. Чисто физически да изпитваш болежка от изтощеност, само че това да не те тревожи, в противен случай - да имаш цел. Отстрани наподобява блестящо, лъскаво... Ама не е. 

- Като наставник в " Гласът на България " виждаш ли да излизат от там примерно идващият Граф или идната Михаела Филева? 

- Пазарът ни е доста дребен. А риалити героите - доста. Телевизията създава огромен брой известни лица за избран интервал. На множеството е мъчно да стабилизират тази известност и да извлекат изгода от нея. Михаела е образец за подобен човек - който има ясна визия какво желае да прави и е подготвен да работи без да стопира. Необходимо е доста самообладание. 

В " Гласът " виждам хора с капацитет. Мнозинството от тях са от друго потомство, те нямат задръжките, които ние сме имали като по-млади. Много по-отворени, доста по " в час ", знаят по какъв начин да се държат на сцена. Някои стъпват за пръв път пред аудитория и все пак имат нюх да се презентират. Форматът е доста добре фиктивен, само че истината е, че пазарът у нас не може да поеме толкоз доста хора.