Какво странно нещо са поетите... поетът, по-точно... Уж е невидим

Какво необичайно нещо са поетите... поетът, по-точно... Уж е незабележим измежду мравуняка, измежду популацията в панаира на суетата, само че в неизвестен час застава пред другите и стартира да реди думи... Така става. Ето един мой другар, допреди малко не знаех кой е, а ми връчи тънка книжица, правейки ми безмълвен комплимент, че тънката му песнопойка е за човек с тъничък усет... Погледнах корицата: Димитър Генчев. Време за филтриране. Хроники. Зачетох се, тъй като заглавието ми наостри сетивата. И остарелият ми табиет - да отворя книгата на инцидентен текст - си сподели думата. И аз съм на десета страница на поетичната книжица.
Стихотворението "Инферно " е с мото от Жан-Пол Сартър: "Адът - това са другите. " И още от първия стих разбирам, че не сме на Вавилонската кула: "Жестоко време е, приятелю... " Прочитайки този първи стих, усетих, че сме си пристигнали на думата. И поетът Димитър Генчев, чиято анотация е на гърба на корицата, застана пред мен. И на часа разбрах, че е роден 52-ра година на предишния век в Нова Загора, че е приключил Юридическия факултет на Софийския университет, че е бил прокурор... и така нататък По-важното е, че е създател на шест поетични книги: "Сърдечни климати ", "Звездни дъждове ", "Съчки в огъня ", "Жарава от думи ", "Споделени светове " и последната към този момент "Време за филтриране ". Хубави заглавия... Вече съм решен да остана при неговото "Инферно ", нали споделих мотото и първия стих. Ще застана в стихотворението като на остров, от което място ще експедирам концентричните кръгове на неговите послания... "Жестоко време е, приятелю " и аз се приближих до поета, а той продължи: "По булевардите събират гилзи,/ а работа "Чистота " отмива/ останките от пръснати сърца./ Дрогирани деца блуждаят/ в морето от пренебрежително равнодушие. "
Май няма за какво да спирам да обхвана целия терен на стихотворението, юристът и поетът Димитър Генчев ме изправиха в правосъдната зала на нашето време, а аз пожелах да продължа да чета: "От Енското учебно заведение обесници/ съперница на клуп провесват./ На разфасовано в мазетата вони./ Изкормил майка си синът./ А някакъв несвестен Кочо/ в безумство дечицата си жертвал./ Като нелепа въпросителна/ виси професорът на люлката,/ и няма кой да написа експертиза/ за убийството на Любовта... "
И оставам учуден от това, което ми приказва един български поет-прокурор... Поетът-прокурор са един човек и не престават да нагнетяват актуалната картина, а аз се запитвам в кой век става това, само че си давам отговор: В двадесет и първия, в нашия ден, продължи да четеш: "Убийците на сънища чевръсто/ трошат витражите на изгрева... " Какъв прекрасен лиричен облик - "убийците на сънища трошат витражите на изгрева ". Тук нещо май прескачам, тъй като... "Каналите гъмжат от съучастници,/ сътрудници, противници, шамани,/ угодници, продажници и шмекери,/ от про- и анти-еднодневки./ Прибоят разглобява гласовете./ Коя година сме по Оруел?/ Дали не полудява нацията,/ или в Апокалипсис, стадом/ пропада окончателно в Ада? "
Какво огромно и грубо стихотворение, то в действителност е книгата на живота на поета Димитър Генчев, който ми нашепва финала: "Април преваля, още няма щъркели!/ Маршрута античен ли са сбъркали?/ Училищни касапници - на Запад./ На Изток - легион шахиди./ Мигът на оня Фауст - мелодрама./ Днес Фауст е ангажиран неизлечимо/ с рисковата игра на Бог./ Днес в кома е надеждата/ от сенките, загробили деня./ Последното спасение/ е Словото. "
Стихосбирката "Време за филтриране " ще бъде показана в НЛС "Старинният файтон " през днешния ден, 2 юли, от 18 ч, а от 21 ч. - по телевизия "Поглед ".