Румяна Угърчинска: Във Франция е неприлично да се говори, че сме християни, но никой не иска да отиде утре на война с Русия
Какво става след ареста на някогашния френски президент Никола Саркози – кои са аргументите за това и по какъв начин се приема във Франция. Къде сбърка Западът в битката си за определяне на народна власт в Либия и други места. Изгубен ли е духът на французите, мълчат ли интелектуалците им. Как одобряват всичко към абсурда „ Скрипал “ и разяснява ли се огласеното в България досие на Юлия Кръстева. По всички тези въпроси разяснява Румяна Угърчинска пред в. " Труд ".
Румяна Угърчинска е родена в София, само че единствено 9 година от живота си е прекарала в България. Автор е в разнообразни авторитетни френски вестници и списания. Издала е няколко книги, измежду които “КГБ и сие”, “Истината за атентата против Йоан-Павел I”,, 2007 година, която излиза във Франция по едно и също време с документалния й филм по същата тематика, “Газовата война”, “За кожата на Кадафи”. Редовен коментатор на интернационалните събития по Франс 24 и други малките екрани и медии.
– Г-жо Угърчинска, някогашният френски президент Никола Саркози беше зрелищно задържан наскоро за хипотетично нелегално финансиране на предизборната му акция през 2007 година в размер на милиони евро, получени от режима на тогавашния либийски деспот Муамар Кадафи. Тази вест не изненада ли всички във Франция, пък дори и света?
– Тази вест не изненада французите, защото Саркози към този момент беше арестуван по едно друго дело за разпит за 48 часа. В случая става дума за разследване, което се води от 6 години, и всички знаят, че тойще би трябвало да дава отговор на въпросите на следователите. Задържането за 48 часа се прави, когато обвиненият има заплаха да избяга. Но всички знаят, че не е по този начин. В обществото имаше диспути дали това не е метод той да бъде потиснат. Стресна ги и друго – от ден на ден излиза наяве, че са били пренасяни милиони и Саркози може бище би трябвало да дава отговор за това пред съда.
– Защо се случва в този момент, към този момент толкоз години минаха от този момент, за това има аргументи – какви може да са те?
– Причината е, че първите обстоятелства излязоха много късно – през 2012 година А събитията, за които става дума, са за 2006-2007 година. Тоест, хипотетичното финансиране от режима на Кадафи е станало за първата предизборна акция на Саркози. Това излезе тъкмо сред двата тура на президентските избори през 2012 година и може би му коства загубата на втори мандат. След като излязоха първите обстоятелства – едно писмо, подписано от доверените хора на Кадафи за хипотетично финансиране от 50 милиона за Саркози, едвам тогава бе заведено следствието. То е комплицирано и се води трудно, тъй като се уповава най-много на тези, които са пренасяли парите, на тези, които са били близо до Кадафи. Липсват обаче доказателствата, липсват преводите – всичко е било давано повече в кеш, само че някои преводи са правени посредством арабски банки, измежду които е външната либийска банка и други Тези неща доста мъчно се наблюдават. Ако европейските, западните банки въпреки всичко имат някакъв кодекс, който съблюдават, този тип банки не го съблюдават.
– Казват, че околните до Кадафи в този момент търсят отмъщение и възмездие за неговото ликвидиране. Синът му – Сейф ал Ислам, за пръв път попита през 2011 г.„ Къде са парите? “ Всъщност за какъв брой милиона става дума – за 5 или 50?
– По всяка възможност става дума за доста милиони. За петте милиона към този момент има много събрани сведения, които се припокриват от три разнообразни източници, включвайки и някогашният министър на петрола на Кадафи, който е водил тези бележки през 2007 година Тогава още не ставаше дума за събаряне на Кадафи и не може да се счита, че той е написал това, с цел да си отмъсти за нещо, което още не се е случило. За част от тези милиони може към този момент да се приказва, че има ясна диря, само че за другите 50 милиона към момента се търси. Колкото до възмездието, да – Сейф ал Ислам направи едно изказване още при започване на войната, а то беше: „ Кажете на този смешник (Саркози) да върне парите! “ Така че те могат да кажат и друго: „ Не искаше ли Саркози да замете следите за парите и грубо да си отмъсти за това, че либийците имаха с какво да го злепоставят “.
– Като се има поради, че Саркози е правист, юрист – надали ще се остави да гние в пандиза?
– Да, Саркозище се пази и то гневно. Той доста добре знае по какъв начин да го прави. Набляга на това, че доказателства няма, тези които потвръждават финансирането, са хора, на които не може да се има вяра, тъй като са били близки до някогашния режим на Кадафи. Но един от тях беше медиатор от доста висока класа – споделя се Такиедин и е от ливански генезис. Той беше приближен човек, всички отиваха при него, с цел да им служи като медиатор на покупко-продажбите за милиарди със Саудитска Аралия, с Либия, и така нататък Той проговори, беше и в някои други следствия – наказан е за тях заради обстоятелството, че е взел участие в корупционни схеми. Но Саркози споделя: „ Как може да се има вяра на един обвиняем? “ Въпросът е, че този обвиняем беше техен приближен човек и то с години.
– Франция и Либия имаха знаково другарство, до момента в който не стана войната, в която Франция водеше дейностите на интернационалната коалиция. Сбърка ли Западът с тази война?
– Франция носи голяма виновност за това, което стана в Либия. Тя в действителност беше водещата страна в този спор и настояваше за интервенцията, първа прати самолетите си в либийското небе. Най-жестокото, което направи, е, че остави Либия да се оправи с хаоса, който остана след нападението. Това освен спомогна за него, само че и за навлизането на всички всевъзможни ислямистки групи в Либия. А тази страна е тъкмо против Европа – има 1800 км брегова линия, отворена към Европа, и всеки миг този бумеранг може да се върне към нашия континент. Новият френски президент Макрон призна обществено тази виновност по време на знаковото си посещаване предишния месец в Тунис.
– Вие направихте следствие след рухването на режима на Кадафи и написахте книга за това. Какво е вашето пояснение за всичко, което се случва?
– Бях в Либия четири месеца в продължение на една година, снимах и филм и от този момент вървя постоянно там. Имам доста ясна визия за ужаса, в който живеят либийците. Това е неприемлива покруса, в която интернационалната общественост хвърли тази страна. Целият либийски народ страда, има хиляди убити, има всевъзможни трафиканти, неустойчивост, ужас… Всичко това е неясно. Все едно още стоим и гледаме някакъв театър, а в действителност ние сме част от него, тъй като го предизвикахме. И през днешния ден още веднъж участват всички огромни международни сили – всеки си е избрал по един първенец в либийския спор и си го поддържа. По този метод вместо да се откри решение, спорът става все по-дълбок и по-трудно може да се мисли за излаз от него.
– Атентатите във Франция следват един измежду различен, какво не взема поради властта и безсилна ли е тя пред тях?
– Това, което не се взима поради, е, че отровата е в мозъците. И с цел да се изтръгне тя от мозъците на всички тези, които прибягват до подобен тип терористични актове, това изисква доста политическа воля, изисква доста бездънен катарзис на обществото, с цел да си зададе въпроси, които са свързани с еднаквост, с метода, по който живеем дружно, които са свързани с външната политика на Франция, с политическите и стратегическите й цели. И най-много с това по какъв начин тя се грижи за своята юноша, за своето бъдеще. Във Франция от ден на ден се приказва, че ние би трябвало да бъдем страната „ стартъп “ и от ден на ден се постанова американският метод на мислене: че тези, които са най-хубавите, ще съумеят. А какво става с другите? Другите, които Франция загърби, с които тя не се занимаваше цели 30 години – те през днешния ден убиват.
– Има ли боязън след французите, чува ли се гласът на интелектуалците, които постоянно са успявали да приказват високо?
– Те не престават да приказват високо и все по-високо. Задават все по-яростно въпроси, които никой не желае да зададе. Все повече стои въпросът за полезностите и за това би трябвало ли в името на положителното общуване, на обстоятелството, че Франция е толерантна, да ги загърби и да разрешава на други религии, които още не са се справили с радикализма си, да отравят обществото и да противостоят на френските полезности. Все повече интелектуалци споделят, че във Франция стана даже недопустимо да се приказва, че сме християни. Ако не кажем, че сме християни, че това е част от нашата еднаквост, в случай че не кажем, че другите са добре пристигнали, само че те би трябвало да се преценяват с това, което сме, ние сме изгубени.
– Не можех да допускам, когато чух, че около Коледа управляващите в Париж са предложили да няма доста тържества, с цел да не се нервират хората от другите религии.
– Да, това е част от това, което обобщих – че стана съвсем непристойно да се споделя, че сме християни и че имаме християнски полезности. Всичко това в името на съжителството. Да, във Франция има доста мюсюлмани, само че това значи ли, че тя би трябвало да се промени, с цел да ги одобри? Не би ли трябвало те по-скоро да се трансформират, с цел да бъдат интегрирани?
– Светът се тресе от невиждания скандал „ Скрипал “, Франция също се включи солидарно и изгони няколко съветски дипломати. Какво желае, какви са задачите на Запада с тази нервност?
– За страдание, това, което установявам, е че се върнахме в хода на Студената война и може би със степен повече в противостоенето, пропагандата, даже в изопачаването и тълкуването на информацията… Винаги съм била справедлива и, за благополучие, множеството от французите също са справедливи. Те гледат на всичко това и питат: „ Накъде сме тръгнали без доказателства и защо е цялата тази нервност? “ Никой във Франция не желае да отиде на следващия ден на война с Русия.
– Приемат ли французите всичко, което им се сервира от политиците, за чиста монета?
– Все по-често по малките екрани и медиите се чуват гласове на политици, които изясняват, че Русия е най-голямата опасност за Запада. Но повярвайте – аз пребивавам там и не усещам никаква опасност от страна на Русия. Все отново от 4 години имаме във Франция 248 убити и нито един от тях не е погубен от Путин.
– Все повече се чуват гласовете на тези, които декларират, че елитите в Европа не са никакви елити, по тази причина и се е стигнало дотук. Колко зле е обстановката?
– Елити има, само че те просто не са същите. Елитите преди бяха по-близко до интелектуалците в Латинския квартал, където имаше и революционери, и ляво мислещи. Сега елитът е повече елита на финансите и на банкерите. Те са тези, които вземат решение, и които заплащат на медиите, на интелектуалците. Те в този момент диктуват музиката.
– От предишния месец една от най-коментираните тематики в България е тази с осветеното досие на световноизвестния академик Юлия Кръстева. Обществото безусловно се раздели на две и то най-много хората с десни убеждения, за които нейното име бе едно от най-уважаваните. Поредният развенчан български мит ли е професорката по филология?
– Тя е професор по филология. Каквото и да е било нейното минало, каквото и да е ставало, тя е това, което е. Фантомите от предишното постоянно се връщат. Трябва обаче да сложим цялата тази история в подтекста на тези години. Тогава, с цел да направи човек кариера, е трябвало да прави и взаимни отстъпки. Но не всеки ги е правил.Това е от сферата на персоналното мнение. Госпожа Кръстева тотално отхвърля всичко, счита, че то е скрит план против нея, че желаят да опетнят името й. Трудно може да си представим, че писалите рапорти от срещите си с сътрудник „ Сабина “, са мислели да скапват името й няколко десетилетия преди да е станала международно великолепие. Но съществува комисия по досиетата,съществува закон. Решенията на тази комисия бяха признати от всички, колкото и неприятно да е било това за някои от тях. Не зная кого желае да съди госпожа Кръстева и тъкмо какво отхвърля, само че тя би трябвало да реши казуса си с тези, които са били от Държавна сигурност.
– Как се посреща тази вест във Франция, където Кръстева има огромен имидж?
– Имаше не малко мнения и публикации. Една от тях написах аз в „ Нувел Обсерватьор “ – старах се да си свърша журналистическата работа. Да, в интелектуалните среди се разяснява доста, получих не малко позвънявания от хора от тези среди. Някои от тях – сюрпризирани, а други споделиха, че това изобщо не ги е изненадало. Шпионските истории са лайтмотив в множеството от книгите на господин Филип Солерс, брачна половинка на Юлия Кръстева, която също е писала по тази тематика. Не сме сюрпризирани. Това ще продължава да се разяснява по този начин, както се разясняваше, когато излезе досието на Милан Кундера. Винаги е потрес за тези, които са останали, само че по този начин или другояче, с цел да затворим страницата, първо би трябвало да я прочетем.
Румяна Угърчинска е родена в София, само че единствено 9 година от живота си е прекарала в България. Автор е в разнообразни авторитетни френски вестници и списания. Издала е няколко книги, измежду които “КГБ и сие”, “Истината за атентата против Йоан-Павел I”,, 2007 година, която излиза във Франция по едно и също време с документалния й филм по същата тематика, “Газовата война”, “За кожата на Кадафи”. Редовен коментатор на интернационалните събития по Франс 24 и други малките екрани и медии.
– Г-жо Угърчинска, някогашният френски президент Никола Саркози беше зрелищно задържан наскоро за хипотетично нелегално финансиране на предизборната му акция през 2007 година в размер на милиони евро, получени от режима на тогавашния либийски деспот Муамар Кадафи. Тази вест не изненада ли всички във Франция, пък дори и света?
– Тази вест не изненада французите, защото Саркози към този момент беше арестуван по едно друго дело за разпит за 48 часа. В случая става дума за разследване, което се води от 6 години, и всички знаят, че тойще би трябвало да дава отговор на въпросите на следователите. Задържането за 48 часа се прави, когато обвиненият има заплаха да избяга. Но всички знаят, че не е по този начин. В обществото имаше диспути дали това не е метод той да бъде потиснат. Стресна ги и друго – от ден на ден излиза наяве, че са били пренасяни милиони и Саркози може бище би трябвало да дава отговор за това пред съда.
– Защо се случва в този момент, към този момент толкоз години минаха от този момент, за това има аргументи – какви може да са те?
– Причината е, че първите обстоятелства излязоха много късно – през 2012 година А събитията, за които става дума, са за 2006-2007 година. Тоест, хипотетичното финансиране от режима на Кадафи е станало за първата предизборна акция на Саркози. Това излезе тъкмо сред двата тура на президентските избори през 2012 година и може би му коства загубата на втори мандат. След като излязоха първите обстоятелства – едно писмо, подписано от доверените хора на Кадафи за хипотетично финансиране от 50 милиона за Саркози, едвам тогава бе заведено следствието. То е комплицирано и се води трудно, тъй като се уповава най-много на тези, които са пренасяли парите, на тези, които са били близо до Кадафи. Липсват обаче доказателствата, липсват преводите – всичко е било давано повече в кеш, само че някои преводи са правени посредством арабски банки, измежду които е външната либийска банка и други Тези неща доста мъчно се наблюдават. Ако европейските, западните банки въпреки всичко имат някакъв кодекс, който съблюдават, този тип банки не го съблюдават.
– Казват, че околните до Кадафи в този момент търсят отмъщение и възмездие за неговото ликвидиране. Синът му – Сейф ал Ислам, за пръв път попита през 2011 г.„ Къде са парите? “ Всъщност за какъв брой милиона става дума – за 5 или 50?
– По всяка възможност става дума за доста милиони. За петте милиона към този момент има много събрани сведения, които се припокриват от три разнообразни източници, включвайки и някогашният министър на петрола на Кадафи, който е водил тези бележки през 2007 година Тогава още не ставаше дума за събаряне на Кадафи и не може да се счита, че той е написал това, с цел да си отмъсти за нещо, което още не се е случило. За част от тези милиони може към този момент да се приказва, че има ясна диря, само че за другите 50 милиона към момента се търси. Колкото до възмездието, да – Сейф ал Ислам направи едно изказване още при започване на войната, а то беше: „ Кажете на този смешник (Саркози) да върне парите! “ Така че те могат да кажат и друго: „ Не искаше ли Саркози да замете следите за парите и грубо да си отмъсти за това, че либийците имаха с какво да го злепоставят “.
– Като се има поради, че Саркози е правист, юрист – надали ще се остави да гние в пандиза?
– Да, Саркозище се пази и то гневно. Той доста добре знае по какъв начин да го прави. Набляга на това, че доказателства няма, тези които потвръждават финансирането, са хора, на които не може да се има вяра, тъй като са били близки до някогашния режим на Кадафи. Но един от тях беше медиатор от доста висока класа – споделя се Такиедин и е от ливански генезис. Той беше приближен човек, всички отиваха при него, с цел да им служи като медиатор на покупко-продажбите за милиарди със Саудитска Аралия, с Либия, и така нататък Той проговори, беше и в някои други следствия – наказан е за тях заради обстоятелството, че е взел участие в корупционни схеми. Но Саркози споделя: „ Как може да се има вяра на един обвиняем? “ Въпросът е, че този обвиняем беше техен приближен човек и то с години.
– Франция и Либия имаха знаково другарство, до момента в който не стана войната, в която Франция водеше дейностите на интернационалната коалиция. Сбърка ли Западът с тази война?
– Франция носи голяма виновност за това, което стана в Либия. Тя в действителност беше водещата страна в този спор и настояваше за интервенцията, първа прати самолетите си в либийското небе. Най-жестокото, което направи, е, че остави Либия да се оправи с хаоса, който остана след нападението. Това освен спомогна за него, само че и за навлизането на всички всевъзможни ислямистки групи в Либия. А тази страна е тъкмо против Европа – има 1800 км брегова линия, отворена към Европа, и всеки миг този бумеранг може да се върне към нашия континент. Новият френски президент Макрон призна обществено тази виновност по време на знаковото си посещаване предишния месец в Тунис.
– Вие направихте следствие след рухването на режима на Кадафи и написахте книга за това. Какво е вашето пояснение за всичко, което се случва?
– Бях в Либия четири месеца в продължение на една година, снимах и филм и от този момент вървя постоянно там. Имам доста ясна визия за ужаса, в който живеят либийците. Това е неприемлива покруса, в която интернационалната общественост хвърли тази страна. Целият либийски народ страда, има хиляди убити, има всевъзможни трафиканти, неустойчивост, ужас… Всичко това е неясно. Все едно още стоим и гледаме някакъв театър, а в действителност ние сме част от него, тъй като го предизвикахме. И през днешния ден още веднъж участват всички огромни международни сили – всеки си е избрал по един първенец в либийския спор и си го поддържа. По този метод вместо да се откри решение, спорът става все по-дълбок и по-трудно може да се мисли за излаз от него.
– Атентатите във Франция следват един измежду различен, какво не взема поради властта и безсилна ли е тя пред тях?
– Това, което не се взима поради, е, че отровата е в мозъците. И с цел да се изтръгне тя от мозъците на всички тези, които прибягват до подобен тип терористични актове, това изисква доста политическа воля, изисква доста бездънен катарзис на обществото, с цел да си зададе въпроси, които са свързани с еднаквост, с метода, по който живеем дружно, които са свързани с външната политика на Франция, с политическите и стратегическите й цели. И най-много с това по какъв начин тя се грижи за своята юноша, за своето бъдеще. Във Франция от ден на ден се приказва, че ние би трябвало да бъдем страната „ стартъп “ и от ден на ден се постанова американският метод на мислене: че тези, които са най-хубавите, ще съумеят. А какво става с другите? Другите, които Франция загърби, с които тя не се занимаваше цели 30 години – те през днешния ден убиват.
– Има ли боязън след французите, чува ли се гласът на интелектуалците, които постоянно са успявали да приказват високо?
– Те не престават да приказват високо и все по-високо. Задават все по-яростно въпроси, които никой не желае да зададе. Все повече стои въпросът за полезностите и за това би трябвало ли в името на положителното общуване, на обстоятелството, че Франция е толерантна, да ги загърби и да разрешава на други религии, които още не са се справили с радикализма си, да отравят обществото и да противостоят на френските полезности. Все повече интелектуалци споделят, че във Франция стана даже недопустимо да се приказва, че сме християни. Ако не кажем, че сме християни, че това е част от нашата еднаквост, в случай че не кажем, че другите са добре пристигнали, само че те би трябвало да се преценяват с това, което сме, ние сме изгубени.
– Не можех да допускам, когато чух, че около Коледа управляващите в Париж са предложили да няма доста тържества, с цел да не се нервират хората от другите религии.
– Да, това е част от това, което обобщих – че стана съвсем непристойно да се споделя, че сме християни и че имаме християнски полезности. Всичко това в името на съжителството. Да, във Франция има доста мюсюлмани, само че това значи ли, че тя би трябвало да се промени, с цел да ги одобри? Не би ли трябвало те по-скоро да се трансформират, с цел да бъдат интегрирани?
– Светът се тресе от невиждания скандал „ Скрипал “, Франция също се включи солидарно и изгони няколко съветски дипломати. Какво желае, какви са задачите на Запада с тази нервност?
– За страдание, това, което установявам, е че се върнахме в хода на Студената война и може би със степен повече в противостоенето, пропагандата, даже в изопачаването и тълкуването на информацията… Винаги съм била справедлива и, за благополучие, множеството от французите също са справедливи. Те гледат на всичко това и питат: „ Накъде сме тръгнали без доказателства и защо е цялата тази нервност? “ Никой във Франция не желае да отиде на следващия ден на война с Русия.
– Приемат ли французите всичко, което им се сервира от политиците, за чиста монета?
– Все по-често по малките екрани и медиите се чуват гласове на политици, които изясняват, че Русия е най-голямата опасност за Запада. Но повярвайте – аз пребивавам там и не усещам никаква опасност от страна на Русия. Все отново от 4 години имаме във Франция 248 убити и нито един от тях не е погубен от Путин.
– Все повече се чуват гласовете на тези, които декларират, че елитите в Европа не са никакви елити, по тази причина и се е стигнало дотук. Колко зле е обстановката?
– Елити има, само че те просто не са същите. Елитите преди бяха по-близко до интелектуалците в Латинския квартал, където имаше и революционери, и ляво мислещи. Сега елитът е повече елита на финансите и на банкерите. Те са тези, които вземат решение, и които заплащат на медиите, на интелектуалците. Те в този момент диктуват музиката.
– От предишния месец една от най-коментираните тематики в България е тази с осветеното досие на световноизвестния академик Юлия Кръстева. Обществото безусловно се раздели на две и то най-много хората с десни убеждения, за които нейното име бе едно от най-уважаваните. Поредният развенчан български мит ли е професорката по филология?
– Тя е професор по филология. Каквото и да е било нейното минало, каквото и да е ставало, тя е това, което е. Фантомите от предишното постоянно се връщат. Трябва обаче да сложим цялата тази история в подтекста на тези години. Тогава, с цел да направи човек кариера, е трябвало да прави и взаимни отстъпки. Но не всеки ги е правил.Това е от сферата на персоналното мнение. Госпожа Кръстева тотално отхвърля всичко, счита, че то е скрит план против нея, че желаят да опетнят името й. Трудно може да си представим, че писалите рапорти от срещите си с сътрудник „ Сабина “, са мислели да скапват името й няколко десетилетия преди да е станала международно великолепие. Но съществува комисия по досиетата,съществува закон. Решенията на тази комисия бяха признати от всички, колкото и неприятно да е било това за някои от тях. Не зная кого желае да съди госпожа Кръстева и тъкмо какво отхвърля, само че тя би трябвало да реши казуса си с тези, които са били от Държавна сигурност.
– Как се посреща тази вест във Франция, където Кръстева има огромен имидж?
– Имаше не малко мнения и публикации. Една от тях написах аз в „ Нувел Обсерватьор “ – старах се да си свърша журналистическата работа. Да, в интелектуалните среди се разяснява доста, получих не малко позвънявания от хора от тези среди. Някои от тях – сюрпризирани, а други споделиха, че това изобщо не ги е изненадало. Шпионските истории са лайтмотив в множеството от книгите на господин Филип Солерс, брачна половинка на Юлия Кръстева, която също е писала по тази тематика. Не сме сюрпризирани. Това ще продължава да се разяснява по този начин, както се разясняваше, когато излезе досието на Милан Кундера. Винаги е потрес за тези, които са останали, само че по този начин или другояче, с цел да затворим страницата, първо би трябвало да я прочетем.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ