Великите европейци - Фриц Хабер
Какво си представяте, щом заговорим за злокобни учени и техните творения? Д-р Франкенщайн, който посредством висша просвета сътвори самотно и тъжно страшилище? Или доктор Фауст, който в упоритостта си прикани на помощ дявола, само че видя по какъв начин трудовете му се разсипват в прахуляк? А може би брилянтния академик доктор Но, който с радиовълни отклоняваше американски ракети от курса им, само че въпреки всичко не съумя да се оправи с Бонд, Джеймс Бонд, изпратен на Карибите да види каква е работата?
От известно време насам обаче аз имам различен любимец. Той не е утопичен книжовен персонаж, а човек от плът и кръв - доктор Фриц Хабер, евреин от Източна Прусия, немски родолюбец и приказен химик с извънредно чудноват живот и спорни научни достижения.
Д-р Фриц Хабер е индивидът, който нахрани човечеството и го избави от катастрофичните прогнози на доктор Малтус. „ Хабер направи самун от въздуха ” – по този начин немски медии разказват работата му през 1911, когато на бял свят се появява първото му голямо достижение, известно като процесът „ Хабер-Бош ”. Най-общо, това е приемане на амоняк от азот и водород, газове, извлечени от атмосферния въздух и смесени при избрани условия – висока температура, високо налягане, плюс катализатор. Постижението е крайъгълен камък в индустриалната химия - въз основата на евтиния и несметен амоняк става елементарно производството на торове и други химически първични материали на азотна основа. Дотогава те са доста скъпи, тъй като зависят от вноса на чилийски нитрати и гуано от далечни острови. Само 20 години след откритието на Хабер и промишленото му внедряване, добивът на нитрати в Чили и цената им на международния пазар падат сред 2 и 3 пъти. С евтините торове внезапно се покачва добивът на аграрни артикули, а оттова пораства и човешката популация.
Днес се счита, че 2 от всеки 5 поданици на Земята съществуват, с помощта на откритието на Хабер, за което през 1919 той получава Нобел. Учени от Франция и Англия възразяват. Те са прави, тъй като индивидът, който нахрани човечеството с самун от въздуха, е военнопрестъпник - посредством превръщане на процеса, от същия въздух той сътвори злокобни бойни отровни субстанции, употребявани през Първата международна и унищожили хиляди хора. Твърди се, че единствено при първата химическа офанзива край белгийския град Ипр през 1915 година умират по непосилен метод 5 000 и са потърпевши още 10 000 души, в това число към 1 000 немски бойци. Самият Хабер се счита за пацифист, само че и за немски родолюбец. Може би най-искрено, само че и най-наивно, той мисли, че с потреблението на бойни газове подкрепя бързия завършек на войната и по този начин понижава броя на жертвите и от двете страни. „ Между гибел и гибел разлика няма, няма значение с какво оръжие тя е породена ” – твърди Хабер. Е, значение има. Но, по този начин или другояче, Нобеловият комитет не се преценява с възраженията, той не прави въобще връзка сред великите и злокобните достижения на Фриц Хабер и му връчва премия единствено за великите. Както споделя един от членовете на комитета: „ Откритията му са изключително значими за развиване на селското стопанство и за преуспяване на човечеството ”.
През 1907 година в Хага е подписана интернационална спогодба, която не разрешава потреблението на отрова или отровни оръжия при война. Имат се поради обаче дейности като отравяне на водите и почвата или потребление на отровни патрони. Никой не мисли за бойни отровни субстанции във формата, в която ги познаваме, тъй като те още не са измислени. Иначе през вековете човечеството е употребило какво ли не, с цел да се докопа до военно превъзходство. През 600 година прочие н. е. атинската войска заразява водата на обсадения град Кира с токсичен кукуряк.
През 479 прочие н. е. пелопонеските войски употребяват сяра при обсадата на Платеа. В текстове от 4 век прочие н. е. има известия, че бранителите на една цитадела, благодарение на мехове нагнетяват в тунелите, прокопани от атакуващите под градските стени, облаци пушек от изгарянето на горчица и други люти семена. Спартанците имат известна обсадна техника - напояват трупи с катран и сяра, след което ги слагат под градските стени и ги възпламеняват. В феодален Китай вършат хартиени бомби, цялостни със сяра и вар. През 1161 година те се употребяват в едно морско стълкновение и, с изключение на застрашителен тон, след до момента на двете субстанции с водата се получава резултата на актуалния сълзотворен газ. По същото време изключително фамозен в Европа и Близкия Изток е така нареченият Византийски огън - нещо като напалм, само че с неизяснен и до момента състав. Срещу завоевателите поданици на Бразилия палят големи огньове, обилно подклаждани с люти чушки. През 1456 в Белград бранители смесват барут с всякакви гадни субстанции, поръсват с тях стотици плъхове, възпламеняват ги и ги пускат против атакуващата турска войска. Чел съм разкази, че през Средните епохи в Европа с катапулти се изстрелват в крепостите препълнените нощни гърнета на обсаждащата войска, само че не знам дали е правилно. Технологично по-реално ми се коства противоположното – бранители да излизат нощни гърнета върху нападатели по стените, за което също се написа.
С напредването на науката и технологиите, опцията за произвеждане и потребление на бойни отровни субстанции нараства и на ръба на Голямата война освен Германия, само че също Франция и Англия, са на крачка от ужаса. Само руснаците леко разведряват обстановката. Те опитват с токсичен газ против 12 котки, които обаче оцеляват и генерал-адютант Баранцев, който води опита, рапортува, че цялата работа е изцяло безперспективна от военна позиция. В Европа първият контракт за възбрана на химическите оръжия е подписан през 1675 година в Страсбург сред Франция и Германия, които се съгласяват да не употребяват отровни патрони. После има още серия сходни контракти, само че нищо не оказва помощ и през април 1915 Фриц Хабер и бойците от новосъздадените немски Химически войски, отварят вентилите и пускат във въздуха 180 тона течен хлор. Тласкан от вятъра, облакът се насочва към френските позиции и скоро пъкълът на земята настъпва. Ръководи го персонално химикът Фриц Хабер.
Фриц Хабер е роден през 1868 година в Бреслау, през днешния ден Вроцлав, Полша. Родителите му са първи братовчеди от хасидско еврейско семейство. Баща му търгува с пигменти, бои и фармацевтични артикули, а майка му умира при раждането – гибел, която май бащата в никакъв случай не прости на сина си и връзките им цялостен живот са сложни. Детето пораства мъдро и артистично, захласва се по Гьоте и литературата въобще, само че вуйчо му го възпламенява по химията и тя става огромната му обич. Семейството на Фриц не е доста религиозно и той цялостен живот се усеща повече немец, в сравнение с евреин.
Получава прелестно обучение, като студент учи химия в три берлински университета, върви на процедура в всякакви химически заводи и пробва да се включи в бизнеса на татко си, само че двамата единствено се карат, по тази причина Фриц поема към академичната научна кариера. Тъй като за евреи обаче това е доста мъчно, той се обръща в лутаранството. Занимава се с всякакви тематики - изследва електрохимията на горенето, загубата на топлинна сила в парния мотор, основава електроди за регистрация на окислително-възстановителните процеси, издава няколко книги, а през 1906 става професор по физическа химия и електрохимия. После се захваща и с концепцията за амоняка, а когато през 1911 го прави, бързо забогатява. Фирмата BASF първа внедрява изобретението и му заплаща цент и половина на всеки създаден звук тор, а количествата, които жадният пазар гълтам, са в действителност големи.
През 1901 Фриц Хабер се дами за Клара Имервахер, еврейска хубавица от Бреслау, първата жена с докторска дисертация по химия от локалния университет. Тя също е приела лутеранството, само че взаимният им живот не е изключително благополучен. В консервативното немско общество Клара не може да работи по специалността си, по тази причина оказва помощ на мъжа си в проучванията, превежда за него от и на британски научни публикации и книги. С възхода на кариерата му обаче той от ден на ден се нуждае не от сътрудник, а от жена стопанка, която да посреща височайшите посетители. Скандалите в фамилията зачестяват още, когато Клара научава за заниманията му с бойни отровни субстанции, а нещастието настава след първата газова офанзива в ИПР. Клара се прострелва в градината на къщата, намира я полумъртва 13-годишният им наследник Херман, за който това остава контузия цялостен живот. Впрочем, през 1946, когато научава, че направеният в института на татко му пестицид „ Циклон Б ” е употребен от нацистите за избиване на хора в концлагерите, Херман също се самоубива.
Фриц Хабер не научава обаче нищо за тези трагично-иронични събития, тъй като е от дълго време е мъртъв. През 1933, когато Хитлер идва на власт, той е началник на института „ Кайзер Вилхелм ”, придобил под негово управление международна популярност и постигнал големи триумфи в сфери като атомна физика, биология и химия. Властите разпореждат на Хабер да изгони всички евреи от института, само че той отхвърля и самичък напуща. В претекстовете си написа: „ През 40-годишната си работа постоянно съм подбирал своите сътрудници по тяхното интелектуално развиване и темперамент, а не съгласно произхода на бабите им и не желая в последните години от живота си да променям на този принцип ”. Хабер незабавно получава предложения от целия свят, само че отива в Кембридж за няколко месеца. После Хаим Вайцман, бъдещият първи президент на Израел, го кани в новия проучвателен институт „ Даниел Сиф ”, образуван в управляваната тогава от Англия Палестина.
Фриц Хабер потегля за Светите земи, само че сърцето му не устоя и през 1934 получава инфаркт в Базел. И, да, той е от дълго време мъртъв, само че съмненията не престават – за какъв брой популярен академик можем да признаем индивида, за който изглеждаше еднообразно елементарно да направи от въздуха както самун, по този начин и гибел.
От известно време насам обаче аз имам различен любимец. Той не е утопичен книжовен персонаж, а човек от плът и кръв - доктор Фриц Хабер, евреин от Източна Прусия, немски родолюбец и приказен химик с извънредно чудноват живот и спорни научни достижения.
Д-р Фриц Хабер е индивидът, който нахрани човечеството и го избави от катастрофичните прогнози на доктор Малтус. „ Хабер направи самун от въздуха ” – по този начин немски медии разказват работата му през 1911, когато на бял свят се появява първото му голямо достижение, известно като процесът „ Хабер-Бош ”. Най-общо, това е приемане на амоняк от азот и водород, газове, извлечени от атмосферния въздух и смесени при избрани условия – висока температура, високо налягане, плюс катализатор. Постижението е крайъгълен камък в индустриалната химия - въз основата на евтиния и несметен амоняк става елементарно производството на торове и други химически първични материали на азотна основа. Дотогава те са доста скъпи, тъй като зависят от вноса на чилийски нитрати и гуано от далечни острови. Само 20 години след откритието на Хабер и промишленото му внедряване, добивът на нитрати в Чили и цената им на международния пазар падат сред 2 и 3 пъти. С евтините торове внезапно се покачва добивът на аграрни артикули, а оттова пораства и човешката популация.
Днес се счита, че 2 от всеки 5 поданици на Земята съществуват, с помощта на откритието на Хабер, за което през 1919 той получава Нобел. Учени от Франция и Англия възразяват. Те са прави, тъй като индивидът, който нахрани човечеството с самун от въздуха, е военнопрестъпник - посредством превръщане на процеса, от същия въздух той сътвори злокобни бойни отровни субстанции, употребявани през Първата международна и унищожили хиляди хора. Твърди се, че единствено при първата химическа офанзива край белгийския град Ипр през 1915 година умират по непосилен метод 5 000 и са потърпевши още 10 000 души, в това число към 1 000 немски бойци. Самият Хабер се счита за пацифист, само че и за немски родолюбец. Може би най-искрено, само че и най-наивно, той мисли, че с потреблението на бойни газове подкрепя бързия завършек на войната и по този начин понижава броя на жертвите и от двете страни. „ Между гибел и гибел разлика няма, няма значение с какво оръжие тя е породена ” – твърди Хабер. Е, значение има. Но, по този начин или другояче, Нобеловият комитет не се преценява с възраженията, той не прави въобще връзка сред великите и злокобните достижения на Фриц Хабер и му връчва премия единствено за великите. Както споделя един от членовете на комитета: „ Откритията му са изключително значими за развиване на селското стопанство и за преуспяване на човечеството ”.
През 1907 година в Хага е подписана интернационална спогодба, която не разрешава потреблението на отрова или отровни оръжия при война. Имат се поради обаче дейности като отравяне на водите и почвата или потребление на отровни патрони. Никой не мисли за бойни отровни субстанции във формата, в която ги познаваме, тъй като те още не са измислени. Иначе през вековете човечеството е употребило какво ли не, с цел да се докопа до военно превъзходство. През 600 година прочие н. е. атинската войска заразява водата на обсадения град Кира с токсичен кукуряк.
През 479 прочие н. е. пелопонеските войски употребяват сяра при обсадата на Платеа. В текстове от 4 век прочие н. е. има известия, че бранителите на една цитадела, благодарение на мехове нагнетяват в тунелите, прокопани от атакуващите под градските стени, облаци пушек от изгарянето на горчица и други люти семена. Спартанците имат известна обсадна техника - напояват трупи с катран и сяра, след което ги слагат под градските стени и ги възпламеняват. В феодален Китай вършат хартиени бомби, цялостни със сяра и вар. През 1161 година те се употребяват в едно морско стълкновение и, с изключение на застрашителен тон, след до момента на двете субстанции с водата се получава резултата на актуалния сълзотворен газ. По същото време изключително фамозен в Европа и Близкия Изток е така нареченият Византийски огън - нещо като напалм, само че с неизяснен и до момента състав. Срещу завоевателите поданици на Бразилия палят големи огньове, обилно подклаждани с люти чушки. През 1456 в Белград бранители смесват барут с всякакви гадни субстанции, поръсват с тях стотици плъхове, възпламеняват ги и ги пускат против атакуващата турска войска. Чел съм разкази, че през Средните епохи в Европа с катапулти се изстрелват в крепостите препълнените нощни гърнета на обсаждащата войска, само че не знам дали е правилно. Технологично по-реално ми се коства противоположното – бранители да излизат нощни гърнета върху нападатели по стените, за което също се написа.
С напредването на науката и технологиите, опцията за произвеждане и потребление на бойни отровни субстанции нараства и на ръба на Голямата война освен Германия, само че също Франция и Англия, са на крачка от ужаса. Само руснаците леко разведряват обстановката. Те опитват с токсичен газ против 12 котки, които обаче оцеляват и генерал-адютант Баранцев, който води опита, рапортува, че цялата работа е изцяло безперспективна от военна позиция. В Европа първият контракт за възбрана на химическите оръжия е подписан през 1675 година в Страсбург сред Франция и Германия, които се съгласяват да не употребяват отровни патрони. После има още серия сходни контракти, само че нищо не оказва помощ и през април 1915 Фриц Хабер и бойците от новосъздадените немски Химически войски, отварят вентилите и пускат във въздуха 180 тона течен хлор. Тласкан от вятъра, облакът се насочва към френските позиции и скоро пъкълът на земята настъпва. Ръководи го персонално химикът Фриц Хабер.
Фриц Хабер е роден през 1868 година в Бреслау, през днешния ден Вроцлав, Полша. Родителите му са първи братовчеди от хасидско еврейско семейство. Баща му търгува с пигменти, бои и фармацевтични артикули, а майка му умира при раждането – гибел, която май бащата в никакъв случай не прости на сина си и връзките им цялостен живот са сложни. Детето пораства мъдро и артистично, захласва се по Гьоте и литературата въобще, само че вуйчо му го възпламенява по химията и тя става огромната му обич. Семейството на Фриц не е доста религиозно и той цялостен живот се усеща повече немец, в сравнение с евреин.
Получава прелестно обучение, като студент учи химия в три берлински университета, върви на процедура в всякакви химически заводи и пробва да се включи в бизнеса на татко си, само че двамата единствено се карат, по тази причина Фриц поема към академичната научна кариера. Тъй като за евреи обаче това е доста мъчно, той се обръща в лутаранството. Занимава се с всякакви тематики - изследва електрохимията на горенето, загубата на топлинна сила в парния мотор, основава електроди за регистрация на окислително-възстановителните процеси, издава няколко книги, а през 1906 става професор по физическа химия и електрохимия. После се захваща и с концепцията за амоняка, а когато през 1911 го прави, бързо забогатява. Фирмата BASF първа внедрява изобретението и му заплаща цент и половина на всеки създаден звук тор, а количествата, които жадният пазар гълтам, са в действителност големи.
През 1901 Фриц Хабер се дами за Клара Имервахер, еврейска хубавица от Бреслау, първата жена с докторска дисертация по химия от локалния университет. Тя също е приела лутеранството, само че взаимният им живот не е изключително благополучен. В консервативното немско общество Клара не може да работи по специалността си, по тази причина оказва помощ на мъжа си в проучванията, превежда за него от и на британски научни публикации и книги. С възхода на кариерата му обаче той от ден на ден се нуждае не от сътрудник, а от жена стопанка, която да посреща височайшите посетители. Скандалите в фамилията зачестяват още, когато Клара научава за заниманията му с бойни отровни субстанции, а нещастието настава след първата газова офанзива в ИПР. Клара се прострелва в градината на къщата, намира я полумъртва 13-годишният им наследник Херман, за който това остава контузия цялостен живот. Впрочем, през 1946, когато научава, че направеният в института на татко му пестицид „ Циклон Б ” е употребен от нацистите за избиване на хора в концлагерите, Херман също се самоубива.
Фриц Хабер не научава обаче нищо за тези трагично-иронични събития, тъй като е от дълго време е мъртъв. През 1933, когато Хитлер идва на власт, той е началник на института „ Кайзер Вилхелм ”, придобил под негово управление международна популярност и постигнал големи триумфи в сфери като атомна физика, биология и химия. Властите разпореждат на Хабер да изгони всички евреи от института, само че той отхвърля и самичък напуща. В претекстовете си написа: „ През 40-годишната си работа постоянно съм подбирал своите сътрудници по тяхното интелектуално развиване и темперамент, а не съгласно произхода на бабите им и не желая в последните години от живота си да променям на този принцип ”. Хабер незабавно получава предложения от целия свят, само че отива в Кембридж за няколко месеца. После Хаим Вайцман, бъдещият първи президент на Израел, го кани в новия проучвателен институт „ Даниел Сиф ”, образуван в управляваната тогава от Англия Палестина.
Фриц Хабер потегля за Светите земи, само че сърцето му не устоя и през 1934 получава инфаркт в Базел. И, да, той е от дълго време мъртъв, само че съмненията не престават – за какъв брой популярен академик можем да признаем индивида, за който изглеждаше еднообразно елементарно да направи от въздуха както самун, по този начин и гибел.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ